№ 115/ Варна, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 09.06.2020 год. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
При секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 167/2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба от “Енерго – Про Продажби“ АД,
гр.Варна против Решение № 1179/19.12.2019 год., постановено по т.д. № 695/2019
год. по описа на ОС – Варна, с което е уважен предявения отрицателен
установителен иск от Д.В.Д. за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 55 444,03 лева, обективирана във фактура №
**********/19.04.2019 год., представляваща извършена от ответното дружество
корекция на сметка за обект на ищеца в гр.Каварна въз основа на софтуерно
вмешателство в тарифната сметка на електромера за периода 07.03.2017 год. до
07.03.2018 год., на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 50 ПИККЕ /отм./.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор
на насрещната страна.
За да се произнесе по спора,
съдът съобрази следното:
Пред въззивната инстанция не се
оспорват следните факти и обстоятелства, възприети и от първостепенния съд:
Страните по спора се намират в
продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия.
От приетите по делото
писмени доказателства, вкл. констативен протокол № 1900951 от 07.03.2013 год. двустранно подписан от
страните в процеса, се установява, че на посочената дата
оторизирано длъжностно лице е извършило проверка в процесния електроснабден имот. СТИ е демонтирано и пломбирано, след което предоставено за проверка от
Български институт по метрология /БИМ/.
Съгласно констативен
протокол от метрологична експертиза на СТИ № 546/10.04.2019 год. на БИМ и заключението на приетатата по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, процесният електромер е технически изправен,
няма промяна в схемата му на свързване, нито са нарушени пломбите, но са налице
данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ.
Като резултат от това, част от действително потребената енергия в
размер на 317 434 кв. ч., не е отчетена в регистрите за
дневно и нощно потребление (1.8.1 и 1.8.2), а в скрит регистър 1.8.3.
По
делото се спори относно това дали констатираното натрупване в невизуализиран
регистър презумира наличието на действително потребена и неотчетена електрическа
енергия. Ищецът навежда твърдения, че е допустимо и вероятно СТИ да е било
монтирано с посоченото натрупване. Възразява още, че посредством софтуерно
вмешателство е възможно нанасянето на ел.енергия в скрития
регистър без реално преминаване, респ. потребление. Поддържа се, че по делото
не е установен началния момент на външна намеса, а дружеството ответник е в
пълно неизпълнение на задължението си да следи за изправността на СТИ.
Изводът, че отчетената, невизуализирана на
дисплея енергия е фактически преминала е експертен такъв и е недвусмислено
обективиран в констативния протокол на БИМ за изготвена по реда на чл. 57-58 ЗИ
метрологична експертиза. Соченият извод се подкрепя и от заключението на вещото
лице по допуснатата от съда СТЕ, неоспорена от страните в производството.
Скритата енергия не
може да е натрупана още при монтирането на СТИ или да е изкуствено нанесена
чрез софтуерно вмешателство без реално потребление. В изготвената метрологична
експертиза, съставляваща официален удостоверителен документ, е посочено, че в
момента на изследването електромерът не натрупва на нито една от визуализираните на дисплея
тарифи. Преминаващият ток се отчита и натрупва единствено в скрития регистър.
Горното опровергава твърдението, че СТИ е монтирано през 2014 год. с твърдяното
натрупване или че външната намеса е само изкуствена и не влияе върху правилното
отчитане на преминалата енергия. Твърдението за наличие на показания в скритата
тарифа още към монтирането на СТИ се опровергават и от становището на вещото лице,
че при монтиран нов измервателен уред е немислимо наличието на показания преди
свързване с мрежата.
Същевременно,
съобразно заключението на СТЕ, отчетеното в скрития регистър количество
ел.енергия е технически възможно да бъде пренесена до битовия абонат. Същото не
превишава максимално възможната консумация.
При съвкупната
преценка на гореизложеното, съдът приема за установено, че 317 434 кв. ч. от доставената в обекта на ищеца ел.енергия не е била
отчетена от СТИ като резултат от външна софтуерна манипулация.
По приложимата
нормативна уредба: Процесните отношения се регулира от ЗЕ, вкл. действащите и
неотменени в периода чл. 48 – 51 ПИКЕЕ от 2013 год. Разпоредбите на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ
регламентират правото на доставчика да коригира сметките за доставена
електрическа енергия при наличие на отделни, подробно регламентирани фактически
състави. Посочените хипотези не обхващат случаите, когато е налице неотчитане
на потребено количество енергия при техническо изправно СТИ, което е било обект
на софтуерна намеса в параметризацията.
Не намира приложение и поддържаната от ищеца разпоредба на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./. Нормата намира приложение единствено в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. Макар ответникът да е посочил като основание на извършената корекция чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 г., визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и тези, въведени в информационната система при ответника, не е осъществено, тъй като СТИ не е "смарт", а това изключва дистанционното му отчитане. Допълнителен аргумент е и факта, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ /отм./ предвижда корекцията да се осъществи като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В настоящия случай, при настоящата манипулация, соченият период обективно не може да се установи /така подробни устни обяснения не вещото лице в о.с.з. на 18.11.2019 год./. Не на последно място, в новоприетите ПИКЕЕ /Обн, ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ - чл. 55 са създадени нарочни правила за корекция при софтуерно вмешателство и същите са разграничени от фактическия състав на чл. 54 ПИКЕЕ, касаещ грешка в дистанционното отчитане. Горното потвърждава принципното различие на настоящата хипотеза от фактическия състав на корекция, уреден в нормата на чл. 50 ПИКЕЕ от 2013 год.
Наличието
на специална регламентация на договорното правоотношение между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия не изключва приложението на общите норми на ЗЗД за неуредените случаи.
Според
общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък
размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба, този
извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи
заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната
практика на ВКС /решение № 97 от
28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. №
4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от
21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011
г. на ВКС, ІV ГО, решение №
487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС,
ІV ГО и др. /, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя,
той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение
не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Софтуерното въздействие върху
СТИ, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от
действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране
на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД.
При
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура
по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза
гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл
решение по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ Г0/.
По настоящото дело е установено количеството на реално потребената, но
останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ
електрическа енергия по процесния договор за продажба. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития
регистър 1.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, макар то да е по цени за технологични
разходи, които са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа поотделно. По
отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради
невъзможността да се установи началния му момент /СТИ не е "смарт" и
поради това не е включено в системата за дистанционен отчет/, релевантен
пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство,
съобразено от ответника по процесното правоотношение. Аргумент в подкрепа на
този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г., според която "при
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество електрическа енергия в тези регистри". Поради
неприложимостта на чл. 50 ПИКЕЕ 2013 г.,
електроразпределителното дружество не е обвързано с посочения едногодишен
максимален период назад във времето от датата на несъответствието, в рамките на
който може да бъде начислена корекцията. Приложими са общите правила на ЗЗД
относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено количество
реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия.
За изхода от спора е ирелевантно от
кого изхожда софтуерното вмешателство в процесното СТИ. От значение е
резултатът, а именно – неотчетена, но потребена от ищеца и доставена от
ответника електрическа енергия. По идентични съображения, ирелевантно е и
възражението, че показателите от скрития регистър не са били видими за
потребителя.
По казус, идентичен с процесния е постановено Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4160/2018 г., III г. о., ГК, чиито разрешения се споделят изцяло от
настоящия състав.
При
съобразяване с гореизложеното процесното количество електрическа енергия,
начислено от ответника за процесния период
е дължимо от ищеца по сключения между страните договор за продажба на
електрическа енергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Разноски:
На
ответника следва да се присъдят сторените съдебни и деловодни разноски за всяка
инстанция.
Разноските
във въззивното производство са обективирани в списък на ответника, вкл. и
адвокатско възнаграждение в размер на 5256 лева, от които данъчна основа 4380
лева и ДДС 876 лева. Основателно е възражението на ищеца /въззиваема страна/ за
прекомерност на заплатения хонорар. Въззивното производство е протекло без
събиране на нови доказателства, в едно съдебно заседание. С оглед фактическата
и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал.5 ГПК дължимото
възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер по чл.7, ал.2, т.4
Наредба № 1/2004 год. или 2200 лева, ведно с 440 лева ДДС или общо 2640 лева.
Идентично
възражение е наведено и по отношение заплатеното адвокатско възнаграждение в
първа инстанция /5256 лева с ДДС/, което надхвърля два пъти минималния размер
на адвокатското възнаграждение по Наредбата. Същото следва да бъде намалено до
размер на 2640 лева с ДДС, тъй като делото не е усложнено от фактическа страна,
протекло е единствено със събиране на писмени доказателства в ограничен обем и
експертно заключение.
Общо
дължимите разноски, след приложение на чл. 78, ал.5 ГПК възлизат на 6 638,
90 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1179/19.12.2019 год., постановено по т.д. №
695/2019 год. по описа на ОС – Варна и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.С.
от ВАК, срещу ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ЕАД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.124 ГПК, че ищецът Д.В.Д. не дължи на ответното
дружество сумата от 55 444.03 лева, обективирана във фактура № **********/19.04.2019 г., представляваща извършена от ответното
дружество корекция на сметка за обект на ищеца в гр. Каварна, ул. П. Р. Славейков № 4, по кл. №**********, съотв. аб.№********** въз основа на
констатирано софтуерно вмешателство в тарифната схема на
електромера и неотчитане на ел.енергия, за периода от 07.03.2017 г. до
07.03.2018 г., за което е съставен КП на Електроразпределение Север АД
№1900951/07.03.2018 г., на основание чл.124 ГПК вр. чл. 50 ПИКЕЕ /отм./.
ОТМЕНЯ
решението в частта за разноските, поправено с Решение № 97/31.01.2020 год.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
6 638, 90 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: