Мотиви
по
нохд № 649.13г. по описа на АРС, четвърти наказателен състав
Съдът
е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия В.П.Р., ЕГН- **********,***, живущ
***, по народност българин, български гражданин, неграмотен, безработен,
неосъждан.
По
обвинение за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5 вр.чл. 194 ал.1 от НК за
това, че в средата на месец февруари 2013г. в с.Чешнегирово, обл. Пловдивска,
след предварително сговаряне, в немаловажен случай, с А. В. П., чрез използване
на техническо средство- клещи, е отнел чужди движими вещи – 10,00 кг. медна
тел- скраб на стойност 81,00 лева от владението на Т.В.Т. без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Ред за разглеждане на
делото – чл. 371 т.2 от НПК.
Конституирани страни-
Няма
Разноски по делото-
95,00 лева за екпертизи.
Вещестени доказателства-
1 бр. метални клещи тип „Керпендени“
По същество:
Представителят
на РП- Асеновград пледира за признаване на подсъдимия за виновен по предявеното
му обвинение при фактическа обстановка, визирана в обстоятелствената част на
обв. акт и за налагане на наказание при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК в
размер на 6 месеца, като на основание чл. 58а ал.1 от НК, така определеното
наказание се иска да бъде редуцирано с 1/3 и подсъдимият да бъде осъден на
наказание ЛС в размер на 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен
срок от 3 години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Пледира същият да бъде осъден
да заплати разноските по делото, а веществените доказателства- клещи, да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия – адвокат Ц.С. пледира за налагане на
наказание при условията на чл. 55 ал.1 т1. от НК, като не оспорва признатите от
подсъдимия фактически обстоятелства, а именно- иска налагане на наказание ЛС в
размер на 6 месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 и се наложи наказание ЛС в
размер на 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимият
моли за по-ниско наказание, изразява съжаление за стореното.
По фактите:
Подсъдимият
В.Р. не е осъждан. Същият има добри характеристични данни.Свидетелят Т.Т. ***
сам, в едноетажна къща с приземен етаж. Около къщата има дворно място, което е
оградено с масивна ограда. Дворната врата е метална и по принцип я заключва.В
двора си е изградил оранжерия от тръби,
на които е завързал медна тел, на която да се крепят стъблата на краставиците. В
средата на месец февруари 2013г. свидетелят
А. В. П. отивал до банкомата в центъра на селото и видял медната тел в
двора на свидетеля Т.Т.. Същата вечер в барчето на селото той се видял с
подсъдимия В.П.Р., като му казал за това и му предложил да я вземат и да я
предадат за скраб. Двата решили да откраднат телта и да я предадат в пунк за
изкупуване на скраб и така да изкарат пари, като употребили и алкохол. Същата
вечер след полунощ, двамата отишли до къщата на свидетеля Т.Т., като носели и
клещи за разяне на телта, които предварително били взели.Влезли в двора през
входната врата на двора, която не била заключена и отишли до оранжерията. Проникнали
вътре безпрепятствено и там с помощта на клещите нарязали на парчета медната
тел, след което я взели, навили я на топче и я
отнесли до ромската махала, където я скрили. На следващия ден подсъдимият
В.Р. отишъл до дома на свидетеля Илия Сашов Янков, който притежавал лек
автомобил „Деу Ланос“ с рег. № Рв 5219 ВТ и го помолил да го закара до град
Пловдив, за да предаде в пункт за зукупуване на вторични суровини метални
отпадъци. Свидетелят Илия Янков му поискал за услугата 30 лева и подсъдимият се
съгласил да му ги заплати, но му казал, че парите ще му ги даде след като
предаде металните отпадъци. След което подсъдимият и свидетелят Янков отишли до
площадката в ромската махала, където ги чакал и свидетелят А. П.. Свидетелят А.
П. и подсъдимият Васил Р. натоварили в багажника един чувал, в който свидетелят
Янков видял, че има медна тел и се качили в неговия автомобил, с който отишли в
пункт за изкупуване на скраб в град Пловдив. Там подсъдимият Васил Р. и
свидетелят А. П. предали медната тел, докато свидетелят Янков стоял в
автомобила. Когато се върнали при свидетеля Янков, подсъдимият В.Р. и
свидетелят Атаонас П. му дали 30 лева за превоза, като му казали, че са
изкарали 80 лева от медната тел. Същите не са му казали откъде са я придобили.
Известен период след това, през месец март, свидетелят Т. посетил оранжерията
си и констатирал, че му ги няма част от медната тел- около 10 килограма. За
случая в началото на месец март 2013г. подал жалба в полицията и предал метални
клещи с червеникав на цвят гума на хавтките, на полицая, които клещи същият
намерил в оранжерията си и за които установил, че не са негови.
Изготвената
по делото стоково- оценъчна експертиза установява стойността на откраднатите 10
килограма медна тел на стойност 81,00 лева.
По
делото е изготвена и съдебно- психиатрична експертиза на свидетеля А. П., от чието заключение са установява, че
непълнолетният Атаонас П. не страда от психично заболяване, не се води на
диспансерен учет, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, може да дава достоверни показания за стореното, но е
извърши деянието поради увлечение и лекомислие, поради което и производството
спрямо него е било прекратено с постановление на РП- Асеновград от 25.06.2013г.
и материалите са били изпратени на МКБППМН за налагане на възпитателна мярка.
По доказателствата:
Съдът
намери за доказани гореизложените факти на първо място от признанието на
подсъдимия В.Р., което намира за подкрепено от непротиворечивите показания на
свидетелите А. В. П.- извършител на деянието и явяващ се пряк очевидец на
същото. Неговите показания са от
съществено значение за разкриване на обективната истина по делото, като се кредитират
от съда като вътрешно логични, последователни, непротеворичиви с останалите
свидетелски показания по делото.Този свидетел, съгласно изготвената по делото
съдебно-психиатрична експретиза, може да дава достоверни показания по делото.
Той с категоричност сочи не само датата и мяст ото на извършване на
престъплението, но и ролята на всеки един от двамата съачустници в него и факта
на договарянето помежду им в спокойна обстановка за неговото извършване, както
и предварителното снабдяване с клещи- техническо средство, за неговото реализиране.
Този свидетел сочи и на мястото, където отнетите вещи са били скрити и от
където са били натоварени в автомобила на свидетеля Илия Янков.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Илия Янков. Същите се характеризират с
непротиворечивост, последователност, както и непротиворечивост с показанията на
свидетеля А. П. и свидетеля Дечко Вакрилов. Този свидетел- Илия Янков сочи
лицата, които са натоварили чувала с медна тел, която той е възприел при
нейното товарене и сочи, че това е именно подсъдимия В.Р. и свидетеля А. П..
Този свидетел непротиворечиво с
показанията на свидетеля А. П. сочи и на разпореждането от страна на
подсъдимия и свидетеля А. П. с вещите, отнети от владението на свидетеля Т. и
добиването на парични средства от това разпореждане.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Дечко Вакрилов- полицай, разкрил
извършителите не деянието. Неговите показания са логични, последователни,
непротиворечиви и съответни на показанията на свидетелите Илия Ангелови и А. П..Пред
този свидетел е направил и извънсъдебно признание и е посочил механизма на
извършване на кражбата и подсъдимия, както и времето, през което тя е
извършена- средата на месец февруари. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, тъй като същите се намират за подрепени от показанията на свидетелите
А. П. и Илия Ангелов.
Съдът
кредитира и показанията на родителите на непълнолетния извършител А. П. и
свидетел по делото – свидетелите Нада Данчева А.ова и Васил А.ов П., тъй като
същите са напълно непротиворечиви помежду си и се намират в логична
последователност.
Съдът
кредитира и показанията на сдвидетеля Т.Т., без частта, сочеща датата на
извършване на кражбата. Този свидетел сочи, че на 01.03.2013г. е посетил
оранжерията и там е била налична медната тел, докато на 03.03.2013г. е
установил нейната липса. В тази му част, относно датата на извършване на
кражбата, съдът не кредитира неговите показания поради това, че същите се
опровергават от показанията на свидетелите Дечко Вакрилов и А. П.. Вторият от
тях е този, който е един от извършителите на кражбата и дава ясни показания за
времето, когато я е извършил ведно с подсъдимия Васил Р.. Пред свидетеля Дечко
Вакрилов датата на извършване на кражбата- средата на месец февруари 2013г. е
посочил именно този свидетел, като тази дата е потвърдена и от подсъдимия Васил
Р. пред свидетеля Дечко Вакрилов. С оглед на което и съдът счита, че
показанията на свидетеля Т. в частта, че към 01.03.2013г. медната тел е била в
оранжерията му, не се явяват достоверни, поради което и в тази им част, не ги
кредитира.
Съдът
не кредитира и показанията на свидетеля Илия Ангелов относно месеца, в който е
откарал свидетеля А. П. и подсъдимия Васил Р. в пункта за изкупуване на сраб в
град Пловдив, тъй като показанията на този свидетел в тази им част се
опровергават от показанията на свидетеля – очевидец на кражбата А. П. и на
полицая, пред когото двамата извършители на кражбата са направили извънсъдебни
признания за извършената кражба - свидетеля Дечко Вакрилов.
с оглед на което и съдът намира за безспорно доказано, че кражбата на 10
килограма медна тел е извършена през средата на месец февруари 2013г.
Съдът
кредитира и изготвените по делото стоково- оценъчна експертиза и
съдебно-психиатирчна експертиза, като обосновани и изготвени от лица със
съответната компетентност в даодените области.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото – справка за съдимост на
подсъдимия, харктеристична справка, като досежно вписаното обстоятелство в
същата досежно подсъдимия, че е криминално проявен, съдът не кредитира, тъй
като това се опровергава от една страна от справката за съдимост на подсъдимия,
а от друга страна и от липсата на доказателства, в подкрепа на това твърдение.
Съдът
не кредитира приетите по делото векществени доказателства- 1 бр метални клещи,
тъй като същите са приети в хода не на отпочнато досъдебно производство, а в
хода на образувана предванителна проверка, преди началото на досъдебното
производство от лице, което няма разследващи функции, поради което и тяхното
приемане, макар и с налично правно основание, визирано в чл. 159 от НПк и
закрепено в съответен протокол, не се явява процесуално-следствено действие,
годно до приобщи доказателства в процеса, поради което и съдът не кредитира
така приобщените като веществено доказателство по делото 1 брой клещи.
По отношение на
деянието:
Съдът
намери, че от обективна страна, подсъдимия В.Р. е осъществил в условията на
съучастие в хипотезата на съизвършителство, състава на престълението кражба,
тъй като е отнел чужди движими вещи – 10 кг. медна тел от владението на Т., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Налице са обективни
признаци на квалифицирания състав на престъплението кражба, тъй като за
извършването на същата е използвано техническо средство- клещи и за нейното
извършване е налице предварителен сговор с другия съизвършител- А. П., извършен
в спокойна обстановка при обсъждане и набавяне на план за нейното извършване,
за чиято чел са набавени и клещи,
представляващи техническо средство за нейното извършване. Не е налице маловажен
случай, с оглед на това, че дейците са извършили кражбата в тъмната част на
денонощието и след употреба на алкохол, като са проникнали в къщата в момент, в
който в нея е нямало никой.С оглед горното, съдът намери, че от обективна
страна, подсъдимият Васил Р. е осъществил състава на престъление по чл. 195
ал.1 т. 4 и т.5 вр.чл.194 ал.1 от НК, за
което престъпление, след като намери, че го е извършил с пряк умисъл, при
съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, го призна за
виновен.Съдът намери, че прекият умисъл е налице и досежно квафилициращите
деянието обстоятелства- предварителния сговор и техническото средство- клещи,
тъй като деецът е съзнавал че именно чрез тези две обстоятелства ще се стигне
до целените противоправни последици.
Своенето
на вещите, върху които е установено трайно владение, чрез тяхното изнасяне от
двора на пострадалото лице и укриването им до набавяне на възможност за
разпореждане с тях, е противозаконно, тъй като то не е плод на нормални
граждански отношения, а владението върху тях е придобито в резултат на престъпление.
Разпореждането с вещите е безспорно доказано, с което се доказва по един
безспорен и несъмнен начин своенето им от дееца.
По отношение на
наказанието:
При
определяне на наказанието на подсъдимия В.Р., съдът отчете предвидената наказуемост
за същото на лишаване от свобода от 1 до 10 години.
Съдът
отчете и реда, по който се разгледа делото, изискващ императивно приложение на
чл. 58а от НК.
Съдът
отчете и наличието на многобройни смчегчаващи отговорността обстоятелства-
чисто съдебно минало на дееца, добри характеристични данни, млада възраст,
изразено съдействие за разкриване на престъплението още в досъдебната фаза на
процеса и признание на вината в този етап от процеса, изразено съжаление за
стореното, ниската стойност на предмета на посегателство, много под минималната
работна заплата за страната. С оглед на което и съдът намери, че следва
наказанието на подсъдимия ЛС да се определи при условията на чл. 55 от НК,
поради наличие на многобройни счегчаващи отговорността обстоятелства, като с
оглед на наличието долен праг на предвиденото наказание ЛС за престъплението,
за което подсъдимият Р. бе признат за виновен, съдът слезе при определяне на
наказанието под този праг, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
Това съдът стори при приложение на разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК, която
указва, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за
дееца.Стъпвайки на тази законова норма, съдът намери, че е налице
алтерантивност при определяне на наказанието на лице, чието производство е било
разгледано по реда на чл. 371 т.2 от НПК- а именно- или намаляване на
определеното наказание ЛС с 1/3 или приложение единствено на члр. 55 от НК, в случай,
че са налице такива основания и ако този текст се явява по-благоприятен за
дееца. С оглед на това и съдът отхвърли искането както на представителя на
прокуратурата, така и на защитата, за определяне на наказанието на подсъдимия
при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК и след това- неговото редуциране с 1/3 на
основание чл. 58а ал.1 от НК.
Тук
следва да се посочи, че поисканото от двете страни в производството наказание
от 6 месеца лишаване от свобода при приложение на чл. 55 ал.1т.1 от НК, дори и
да се редуцира с 1/3, се получава чисто математични 4 месеца ЛС, а не исканите
3 месеца ЛС.
Съдът
приложи разпоредбата на чл. 58а ал.4 от НК и определи наказанието на подсъдимия
Р. при условията на чл. 55 ал.1т.1 от НК, тъй като счете, че тази правна норма
е по-благоприятна за дееца, тъй като позволява по-добра индивдуализация на
наказанието и слизане под законово предвидения долен праг на престъплението, за
което той бе признат за виновен, с повее от 1/3, което като краен ефект води до
по-нисък размер на крайното наказание на дееца, в сравнение с размера на
наказанието, което би било определено при прилагане на чл. 58а ал.1 от НК.
Това
е така, тъй като при инвидиуализацията на наказанието, са налице многобройни
смегчаващи отговорността обстоятелства, но е налице и 2 утежняващи
отговорността обстоятелства- това, че
деецът не е възстановил щетите и това, че е употребил алкохол преди извършване
на деянието. С оглед на което и съдът намери, че наказанието следва да се
определи при наличието на многобройни счегчаващи отговорността обстоятелства и
при наличие на две утежняващи отговорността такива , или при много силен превес
на счегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наложи наказание ЛС
в размер на 5 месеца, като слезе под законоустановения минимум за
престъплението по чл. 195 от НК от 1 година с много повече от 1/3.
Съдът
намери, че изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия Р. следва да
бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от 3 години,
поради това, че са налице предвидените за това законови предпоставки и съдът
намери, че за поправянето и превъзпитанието на дееца не се налага той да
изтърпи наказанието реално. Това е така, тъй като наложеното наказание на
подсъдимия Р. е лишаване от свобода под три години, същият не е бил осъждан до
момента на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът счита,
че неговата обществена опасност е много ниска- той е неосъждан, с добри
харакеристични данни, това е първа противоправна проява, предметът на
посегателството е на ниска стойност и деецът е оказал съдеъствие за разкриване
на престъплението, поради което и съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание, не се налага той да изтъри наложеното му наказание “лишаване от
свобода“. При определяне размера на изпитателния срок, съдът отчете, че същият
следва да бъде определен на минимално допустимия за пълнолетни дейци такъв от 3
години, като счита, че този срок се явява достатъчен за да въздейства възпиращо
върху дееца от нови противоправни прояви. Съдът счита, че с така наложеното по
вид и размер наказание, ще се изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК, като ще се въздейства възпиращо и
предупредително както върху дееца, така и върху дрги членове на обществото а и
самият деец ще се поправи към общественополезно и законосъоразно поведение в
бъдеще.
Тъй
като съдът го призна за виновен за престъпление, извършено в съучастие с друго
лице, съдът нему възложи пълния размер на разноските по делото, включващ
възнаграждения за стоково-оценъчна експертиза на инкриминираната вещ и за
съдебно-психиатрична експертиза на неговия съучастник, тъй като деянието, за
което бе признат подсъдимия за виновен е извършено в съучастие, поради което и
на основание чл. 189 ал.3 от НПк, го осъди да заплати в полза на Районен съд-
град Асеновград разноските по делото в размер на 95,00 лева.
По отношение на вещественото доказателство по
делото – 1 брой клещи метални, тип „ керпедени“, съдът счита, че с оглед
ниската му стойност, не следва да го отнема в полза на държавата като средство,
с което е извършено престъплението, тъй като тази ниска стойност не оправдава
разходване на средства и ресурси за процедиране на производство във връзка с
конфискация на същото, поради което и съдът постанови неговото унищожаване като
вещ без стойност.
По
горните мотиви, съдът постанови своьята присъда.
Районен
съдия: