№ 1355
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514750 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.07.2021 г. по гр.д. № 21308/2020 г., СРС, ІІІ ГО, 81
състав е осъдил ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******* да заплати на А.П.А.., ЕГН **********, с
адрес гр. Свиленград, ул. ******* сума в размер на 902,63 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд от 122 ч., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 01.06.2020 г. до окончателното
изплащане, както и сума в размер на 24,61 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от датата, на която следва да се заплати съответното
трудово възнаграждение, до датата на предявяване на исковата молба, като е
отхвърлил иска по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен
размер от 90,25 лв. Осъдил е ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка на Софийски районен
съд сума в размер на 400 лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за
вещо лице , както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдил
е ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „******* да заплати на адвокат Г.Д. Г. от САК, ЕГН ********** сума в
1
размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******,
ет.5, представлявано заедно от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт В.М. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че
решаващият орган не е обсъдил и анализирал всички събрани по делото
доказателства и погрешно е приел, че посредством изслушаните свидетелски
показания е установено категорично колко часа и в кои дни е полагал труд
ищецът, като е стигнал до погрешни изводи за основателността на
претенцията. Съгласно практиката на ВКС, извънреден е трудът, щом се
полага по 1) разпореждане или 2) със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно
време. В конкретния случай не е установена нито една от горните
предпоставки. За полагането на извънреден труд има специални изисквания, с
които се задължава работодателят не само да уведоми работника, респ.
служителя преди полагане на труда, но и да издаде заповед в този смисъл,
която да бъде връчена на работника или служителя, на който предстои да
положи извънреден труд. В случая ищецът не е представил писмени
доказателства като заповед или разпореждане, издадени от работодателя, за
полагане на извънреден труд. По делото не са представен писмени
доказателства за това, че положеният извънреден труд е отчетен в специална
книга, съгласно изискванията на чл. 149, ал. 1 от КТ. Не е доказано и
работодателят да е знаел и да не се е противопоставил на това, че ищецът
полага извънреден труд. За доказване на основателността на претенцията са
изслушани единствено показанията на свидетел, който твърди, че е работил в
близост до офиса на ищеца. Свидетелят знаел какви били графиците на
служителите в ЗАД „ОЗК - З.“ АД, като това негово знание, както сам той
обяснява, изхожда от графика на съпругата му, която преди време била
работила в същия офис и защото са се „засичали“, но не е изяснено кога са се
засичали. Следователно, в случая по никакъв начин не е установено, че
работодателят или прекият ръководител на А.А. са имали „субективното“
знание, че ищецът полага извънреден труд. Полагането на извънреден труд не
би могло да се приеме за доказано въз основа на представената от ищеца
Справка за отработено време на А.А.. Тази справка не е сведена до знанието
на работодателя, като тя представлява частен документ, съставен от самия
2
ищец, посредством който документ А.А. цели да докаже изгодни за себе си
факти. Справката е оспорена от ответника в процеса с твърдения, че
информацията в нея е неточна. С оглед на това, ищецът е следвало да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че данните, описани в документа
са точни, но подобно доказване не е извършено. В този смисъл, приетото от
съда в решението, че достоверността на Справката за отработено време е
установено от свидетеля Д., са напълно неправилни. Дори и да се приеме за
установено по делото, че работата на смени е бил принципния режим на
работа, по никакъв начин не е доказано, при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е работил точно толкова часове и дни, колкото са
описани в представената от него справка. Това е така, защото липсва изрична
Заповед или друг надлежен документ, регулиращ правилата за работа на
служителите - т.е. колко дневни, колко нощни смени. Хипотетично
свидетелят Д. е посочил, че А.А. е работил една дневна и една нощна смяна,
но не е ясно дали е работил всяка седмица по този начин, дали не е ползвал
отпуск по болест или поради друга причина не се е наложило примерно да
поеме друга смяна, по различна схема. Свидетелят предполага, че графикът
на ищеца е бил такъв, изхождайки от логичното съждение, че всички офиси
на застрахователи на Граничния пункт работят по този начин, както и
предвид обстоятелството, че съпругата му била работила така и ищецът е
започнал работа на нейно място. Следователно, противно на приетото от съда,
в конкретния случай няма как да се приеме за безспорно доказано
обстоятелството, че ищецът е полагал извънреден труд точно в тези дни и
точно толкова часове, колкото претендира и е описал в съставената от него
самия Справка. Горното не се установява и от заключението на СИЕ, тъй като
изчисленията на вещото лице са направени на база представената от ищеца
Справка, която обаче представлява частен документ, съдържащ изгодни за
страната обстоятелства и изхождащи от самия ищец.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното като неправилно и да бъде отхвърлен в цялост
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Въззиваемият А.П.А.., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул.
******* чрез пълномощника по делото адвокат Г.Г. оспорва въззивната
3
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.357, ал.1 от КТ във вр. с
чл.150 КТ във вр. чл.262 КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от А.П.А.. срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД.
Ищецът А.П.А.. твърди, че в периода от 25.11.2019г. до 15.04.2020 г. е
работил при ответника ЗАД ,.ОЗК З.“ АД на длъжност „отговорник
застрахователно дело“, като трудовите си функции изпълнявал в офис
Капитан Андреево, като давал дневни и нощни смени. Ищецът полагал със
знанието и без противопоставянето на ответника и извънреден труд, който не
му бил заплащан. Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати
следните суми: 902,63 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд през периода от 25.11.2019 г. до 15.04.2020 г., ведно
със законната лихва от предявяването на исковата молба - 01.06.2020 г., до
окончателното заплащане; както и 90,25 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД е оспорил исковете по основание и размер.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, а и от депозирания трудов договор №
037/20.11.2019 г. се установява, че страните са били в ТПО, по силата на
4
което ищецът е заемал длъжността „отговорник застрахователно дело“ за
периода от 25.11.2019 г. до 15.04.2020 г., че ищецът е изпълнявал трудовите
си задължения като е осъществявал трудовите си функции в офис Капитан
Андреево. От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.
Д., бивш колега на А.П.А. който към момента работи в Агенция „Митници“
на Капитан Андреево, се установява че офисът на Капитан Андреево е
работел на режим на работа денонощен. Работното време е на 12 часови
смени дневни. Свидетелят твърди, че ищецът „караше на режим дневна
смяна, нощна смяна и след това две почивки.“ Офисът работел в празнични
дни, в събота и неделя. По делото е изготвено заключение по допусната
съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е направило проверка
по приложена по делото справка за положени дневни и нощни дежурства за
периода 25.11.2019 г. до 15.04.2020 г., изготвена от самия ищец, от която се
установява, че е формиран извънреден труд за процесния период в размер на
122 часа и същият не е заплатен от работодателя.
От правна страна:
По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция
приема следното:
Нормата на чл.150 КТ сочи, че за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл.262 КТ.
Извънредният труд съгласно чл.143, ал.1 от КТ е работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън
установеното по правоотношението работно време, която се осъществява по
разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. За
положения извънреден труд от работника или служителя, който е съпроводен
с изразходването на работна сила извън установеното работно време и с който
се засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.150 във вр. с
чл.262 от КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а ако
липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери, като
то се дължи независимо дали при полагането на извънредния труд са спазени
законоустановените изисквания. Следователно, за да възникне парично
вземане за извънреден труд за работника или служителя, необходимо е да са
налице следните материалноправни предпоставки: работодателят да е
възложил изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя
5
извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал
полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение работно
време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане
на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му
допускане, и работникът и служителят ефективно да е престирал своята
работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
По делото се установява от представените трудов договор, че ищецът е
работил на пълно работно време, на база работна седмица от 40 часа и
работен ден от 8 часа. По делото е разпитан свидетел, който твърди, че е
работил в близост до офиса на ищеца, че знае какви били графиците на
служителите в ЗАД „ОЗК - З.“ АД, както и че офисът на Капитан Андреево
работил на режим денонощен. По делото е приложена справка за полаган от
ищеца извънреден труд, която представлява частен документ, съдържащ
изгодни за страната обстоятелства и изхождащи от самия ищец. Приета е и
СИЕ, но изчисленията на вещото лице са направени на база представената от
ищеца справка, която като бе посочено представлява частен документ. Освен
това, вещото лице заявява, че е изготвило експертизата си от предоставени от
работодателя Таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за
периода ноември 2019 г.-април 2020 г. от офис Капитан Андреево на ищеца,
като според тези Таблици, ищецът е полагал труд редовна смяна по 8 часа,
като за месец февруари 2020 г. е ползвал 3 дни отпуск по болест и за месец
март 2020 г. е ползвал 5 дни платен годишен отпуск, като му е било изплатено
възнаграждение пропорционално на отработеното време. На експерта не са
му предоставени заповед за сумирано отчитане на работното време през този
период за офис Капитан Андреево, протоколи за сумирано отчитане на
работното време и формиране съответно на извънреден труд, не са били
предоставени данни ищецът да е полагал труд при сумирано отчитане на
работното време и график за полагане на дневни и нощни смени при 12 часов
режим на работа, както и не е приравняван нощния труд към дневен, съгласно
чл.9, ал.2 НСОРЗ.
При тези данни не може да се приеме за установено при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е работил извън установеното по
трудовото му правоотношение с ответника време, че е работил на 12 часови
смени, а ако е работил на такива смени, не е установено точно колко часове и
6
дни е работил, така, както са описани от приложената по делото справка,
изготвена от самия ищец. Не е доказано, че ищецът е престирал работната си
сила извън установеното работно време и то със знанието на органния
представител на работодателя, т.е. при мълчаливо допускане от работодателя
на полагането на труд извън установено по трудовото правоотношение
работно време. Действително, разпоредбата на чл.150 от КТ предвижда
заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер за положения
извънреден труд независимо дали същият е положен законно или не (в този
смисъл решение № 1373/08.12.2008 г. на ВКС, ГК), но само когато се докаже
полагането на такъв труд.
Искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
На основание чл.271, ал.1, пр. III ГПК първоинстанционннто решение
следва да бъде отменено в осъдителната му част, включително и в частта на
присъдените разноски и вместо него постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен изцяло. На ответника се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер по 100 лв. за първата и за въззивната инстанции,
както и държавна такса от 50 лв. за въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 11.07.2021 г. по гр.д. № 21308/2020 г. на СРС, ІІІ
ГО, 81 състав, в частта, в която съдът е осъдил ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на
А.П.А.., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул. ******* сума в размер на
902,63 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден
труд от 122 ч., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.06.2020 г.
до окончателното изплащане, както и сума в размер на 24,61 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от датата, на която следва
да се заплати съответното трудово възнаграждение, до датата на предявяване
на исковата молба, както и в частта на присъдените разноски, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от А.П.А.., ЕГН ********** срещу ЗАД „ОЗК
7
З.“ АД, ЕИК ******* за осъждане на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на А.П.А.., ЕГН
**********, с адрес гр. Свиленград, ул. ******* сума в размер на 902,63 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд от
122 ч., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.06.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сума в размер на 24,61 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от датата, на която следва да се заплати
съответното трудово възнаграждение, до датата на предявяване на исковата
молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А.П.А.., ЕГН **********, с адрес гр. Свиленград, ул.
„******* да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, ет.5, представлявано заедно от
изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., чрез пълномощника юрисконсулт
В.М. направените разноски за първата инстанция в размер на 100 лв., а за
въззивната инстанция в размер общо на 150 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8