№ 18
гр. Кърджали, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. И.
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140201122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-220/29.09.2021 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на Община Ч., ЕИК ***, адрес с.Ч., ***,
представлявана от кмета А.О., за извършени две административни нарушения по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят Община Ч. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че АУАН и наказателното постановление били издадени в
противоречие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Налагането на едно наказание за две
отделни нарушения правело неясна волята на наказващия орган за кое точно от
нарушенията е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Това представлявало
съществено нарушение, което не можело да се санира в хода на съдебното производство. На
следващо място, жалбоподателят не бил извършил административното нарушение. В
несъответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не събрал доказателства по
отношение на твърдените нарушения, не провел и разследване на спорните обстоятелства.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били спазени
изискванията на ЗАНН, а именно в акта и наказателното постановление да бъдат отразени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установяват. Кметът на санкционираната Община Ч., в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не
1
бил поканен за съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото на защита.
При съставяне на акта не бил спазен и тримесечният давностен срок по чл.34 от ЗАНН.
АУАН бил съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Не били изложени и мотиви защо
твърдените административни нарушения не представлявали маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в
производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.01.2021 г. свидетелите Ц.И. и М.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „***“, находящ се в поземлен имот с номер ***,
в землището на с.*** общ.Ч.. Язовирът бил собственост на Община Ч. съгласно Акт № ***
от 29.10.2009 г. за публична общинска собственост. Проверката касаела и изпълнението на
задължителните предписания по осъществяване на безопасна техническа експлоатация,
дадени с Констативен протокол № 08-02-197/17.11.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“. С предписание под т.2.1 от цитирания протокол,
собственикът на язовира бил задължен да премахне храстовидната растителност по
въздушния откос. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 11.01.2021 г. С
предписание под т.2.2 от констативния протокол, собственикът на язовира бил задължен да
премахне садките, които се намирали непосредствено до водния откос. Даденият краен срок
за изпълнение на предписанието бил 11.01.2021 г. Контролните органи установили, че
предписанията по т.2.1 и т.2.2 не били изпълнени от жалбоподателя в срок. На 14.01.2021 г.
при обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали наличие на
храстовидна растителност по въздушния откос, както и наличие на садки в язовирното езеро
в непосредствена близост до водния откос. Горното означавало, че не са изпълнени
предписанията по т.2.1 и т.2.2, дадени с цитирания протокол от 17.11.2020 г. По този повод
на 31.03.2021 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно за две деяния, всяко от
които съставляващо неизпълнено на 12.01.2021 г. задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежна покана до
Община Ч., входирана на 12.03.2021 г. На 08.09.2021 г. бил предявен на кмета на Община Ч.,
2
но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис
на свидетеля Д.К.. На 29.09.2021 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил две административни наказания
„имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо „имуществена санкция” в размер на 4 000
лв., на Община Ч., за извършени две административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Ц.И., Д.К., М.К. и Т.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно
нарушение от 31.03.2021 г.; Заповед № А-237 от 08.06.2020 г. на председателя на ДАМТН;
Покана за съставяне на АУАН от 10.03.2021 г.; Констативен протокол № 08-02-
197/17.11.2020 г.; Констативен протокол № 08-02-10/14.01.2021 г.; Акт № *** от 29.10.2009
г. за публична общинска собственост; Скица № ***/03.09.2015 г.; Наказателно
постановление № 260/30.12.2019 г.; препис от Решение от 21.10.2020 г. по КАНД № 77/2020
г. по описа на КАС, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на Община Ч. са наложени две
административни наказания за нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ съответно предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право
да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1
към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за процесните
нарушения е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на
повторно нарушение. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е
осъществил административни нарушения по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние
се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В
случая на Община Ч. са били дадени две предписания относно язовир „***“, находящ се в
землището на с.*** общ.Ч., както следва: т.2.1.Да се премахне храстовидната растителност
3
по въздушния откос; т.2.4.Да се премахнат садките, които се намирали непосредствено до
водния откос. Това Общината като собственик на язовира и адресат на предписанията не е
сторила в определения срок до 11.01.2021 г. Правилно е констатирано от контролните
органи, че са налице две нарушения извършени на 12.01.2021 г., тъй като дори и след тази
дата не са премахнати храстовидната растителност по въздушния откос и садките, които се
намирали непосредствено до водния откос, а даденият краен срок за това изтекъл на
11.01.2021 г. Доколкото се касае за нарушения извършени от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянията не следва да се
доказват изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от
наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната
квалификация на нарушенията относно признака повторност. Липсата в акта на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу
обвиненията в извършени нарушения по приложения по-тежко квалифициран състав на
чл.200, ал.4 от ЗВ. Цитираното от наказващия орган Наказателно постановление №
260/30.12.2019 г. (обуславящо признака повторност) е било известно и на контролните
органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН. От друга
страна, както вече се посочи, установените при проверката деяния на жалбоподателя
безспорно са в нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и
всяко от тях осъществява основния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесните деяния от такива
по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Няма пречка това
да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на
АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по
ЗВ. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да
преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата
обстановка. В случая фактите, покриващи признаците от състава на двете деяния по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление,
възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените
съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя
за нарушенията по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се следват наказания по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Последната разпоредба предвижда, че се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Горното няма да доведе до промяна в размера на
наказанията, тъй като наложените такива са ориентирани към минималните предвидени от
закона, а именно „имуществена санкция” от 2 000 лв. за всяко от нарушенията. Наказания в
такъв размер се явяват справедливи и съобразени със степента на обществена опасност на
деянието и нарушителя, който очевидно допуска нарушения като процесните не за пръв път.
4
Видно от влязлото в сила на 21.10.2020 г. Наказателно постановление № 260/30.12.2019 г.,
жалбоподателят вече е бил наказван за неспазване на чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, а това безспорно представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, обосноваващо
санкция над минимума. Отделно от това, следва да се отчете, че предмет на атакуваното
постановление са извършени две административни нарушения. Ето защо, настоящата
инстанция намира, че именно с наказания в размер от по 2 000 лв. биха се постигнали целите
на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правов ред.
Извън горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на
признака повторност на нарушенията, съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакуваното постановление. В частта за нарушенията по основния състав, и АУАН и
наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен
орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно
описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какви деяния е осъществил жалбоподателят, кога са извършени и каква е
тяхната правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от
страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на
защита. Не е нарушен и принципът, съдържащ се в чл.18 от ЗАНН, тъй като наказващият
орган е приел, че в случая се касае за извършени две административни нарушения, за които
правилно е наложил две отделни наказания. Ясно, конкретно и недвусмислено е посочено,
че се налага административно наказание „имуществена санкция“ общо в размер на 4 000 лв.,
по 2 000 лв. за всяко от двете нарушения описани в обстоятелствената част на
постановлението, за неизпълнение на задължения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Това не оставя никакво съмнение какви и колко на брой са наложените наказания на
жалбоподателя. На следващо място, събрани са достатъчно доказателства за извършените
административни нарушения, за които жалбоподателят е понесъл санкция. Неоснователен е
доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от Ц.И., в
присъствието на свидетелите М.К. и Т.К., като първата от тях е присъствала при
установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитаните свидетели, а
също и от отбелязването в самия акт. Действително АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, но това е сторено след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН –
отправена и получена в Община Ч. покана за съставяне на акта. Не се установи да са
допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно връчването на АУАН. Същият е бил надлежно предявен на кмета на Община Ч., но
той е отказал да го подпише и получи, за което обстоятелство са налице гласни и писмени
доказателства. Несъстоятелно е оплакването за неспазване на предвидения в чл.34, ал.1 от
ЗАНН срок за съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува
5
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и
контролният орган би могъл да състави законосъобразен АУАН само до изтичането му.
Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на дадените на жалбоподателя
задължителни предписания е определен до 11.01.2021 г. Всяко от деянията е осъществено с
бездействие на 12.01.2021 г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок за съставяне
на акта. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 12.04.2021 г. Видно е, че това е
сторено много преди този срок - още на 31.03.2021 г., и следователно срокът по чл.34, ал.1
от ЗАНН е спазен. Не на последно място, извършените нарушения не представляват
маловажен случай, обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъществените деяния, които
при това са две на брой, не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на
обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение
по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Следва да се има предвид също, че обществените
отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и
неспазването й създава големи рискове.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-220/29.09.2021 г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 2 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 4 000 лв., на Община Ч., ЕИК ***, адрес с.Ч., ***,
представлявана от кмета А.О., за извършени две административни нарушения по чл.190а,
ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма на двете
6
административни нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Ч., ЕИК ***, адрес с.Ч., ***, представлявана от кмета А.О., да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от
80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7