П Р
О Т О
К О Л
Град София, 10 май 2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и първа
година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЮЛИАНА ХРИСТОВА |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 1114 по описа за 2021 година.
На
именното повикване в 15.00 часа, се
явиха:
/Във връзка с обявената към
настоящият момент в Р България извънредна епидемична обстановка, свързана с
разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством онлайн двупосочна аудио и видео връзка чрез
програма „Skype“
в 73
заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.Т.В. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
В съдебна
зала се явява адв.С.Л. – от САК – надлежно упълномощен
защитник на осъдения, с представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител Т.Г.– ИСДВР
в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстваща в помещението на СЦЗ, пригодено за
осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна
връзка.
ОСЪДЕНИЯТ
Г.Т.В.: Чувам и виждам добре всичко.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника
на Затвора – гр. СофияТ.Г.:
Чувам и виждам добре всичко.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, както и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание, доколкото е налице осъществена и двупосочна онлайн аудио и видео
връзка с осъдения В., както и с процесуалния представител на СЦЗ, НАМИРА, че
няма пречка за разглеждане на делото в това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпили документи от затворническата
администрация на СЦЗ, изискани от СЪДА, а именно – Доклад за пробационен надзор от 16.04.2021 г., от
инспектор „Пробация“ при СЗЦ; справка за осъдения В., от ИСДВР, от 07.05.2021
г., както и актуална справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъд. Г.Т.В.
наказание „Лишаване от свобода“; които документи ПРЕДЯВИ на страните – за
запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на осъденото лице и
на процесуалния представител на Началника на СЦЗ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознахме се.
Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканите
и постъпили писмени доказателства от Затвора – гр. София – към предмета на
делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите такива от Затвора – гр. София, а
именно – доклад за пробационен надзор от 16.04.2021 г., от
инспектор „Пробация“ при СЗЦ; справка
за осъдения В., от ИСДВР, от 07.05.2021 г., както и актуална справка относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъденото лице В. наказание
„Лишаване от свобода“ – рег. № 76/10.05.21 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателствени
искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Налице е първата предпоставка за УПО
на осъдения, но не е налице втората предпоставка – видно от представените
доказателства, не е налице изцяло положително становище на затворническата администрация
за УПО. Посочено е, че осъденият е с наложено дисциплинарно наказание, както и,
че корекционният процес не е завършен, и целите на чл.36 НК не са постигнати. Ето
защо намирам, че не следва да бъде уважавана молбата за УПО.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. СофияТ.Г.:
Становището на Началника на СЦЗ, също е отрицателно. Налице е само първата
предпоставка относно изтърпяна повече от половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка,
относно доказателства за поправяне и превъзпитание на лицето – същата не е
изпълнена, поради което не е изпълнена и разпоредбата на чл.36 НК. Целите и
задачите в плана на присъдата не са изпълнени докрай; има проблемна зона, по
която работата следва да продължи; има действащо дисциплинарно наказание, с
оглед на което моля да оставите молбата за УПО без уважение.
Адв.Л.:
Моля да бъде уважена молбата на осъдения за УПО. Безспорно е, че първата
предпоставка е реализирана обективно, спорът е дали лицето се е поправило и в
каква степен. Считаме, че сме доказали с поведението си нашето поправяне –
основното обективно осъществено действие от затворническата администрация е с
промяната на режима от „общ“ в „лек“. Това е едно голямо улеснение и оценка за
възпитателната работа с осъдения. Рисковите точки са намалени от 27 на 20;
дефицитни зони, които въпреки Вашето указание, не се установи точно какво
съставляват – осъзнаване, мислене, това са субективни неща, които няма как да
бъдат преценени като доказани или не от състава на съда. Освен това, минималният
остатък от присъдата, който към днешна дата е около 3 месеца, като се сметне, че
за тези месеци той ще се труди и ще намали с още един месец присъдата си, става
въпрос за 2 месеца реално престой в затвора, за който кратък период никакви цели
не биха могли да бъдат постигнати.
Моля в този смисъл да постановите
съдебен акт, с който да уважите молбата на осъдения за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ Г.Т.В. /в своя защита/: Последната 1 година
съм постоянен в работата, режимът ми е свален, след наказанието от 3 месеца,
точките ми бяха редуцирани на 20.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Г.Т.В.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2, вр.ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения Г.Т.В., чрез неговия защитник адв.Л. – от САК,
с правно основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 4 години.
В
днешното съдебно заседание, прокурорът и представителят на СЦЗ изразяват
отрицателно становище относно уважаване на молбата за УПО. Отчитат, че действително
е налице първата материално правна предпоставка за УПО, но предвид липсата на категорични
доказателства за поправянето на осъдения, заявяват, че е необходимо корекционният
процес спрямо него да бъде продължен в контролирана среда. Сочат, че целите на
наказанието не са изпълнени в своята цялост и предвид действащо дисциплинарно
наказание по отношение на В., пледират, че доказателства за целяното безусловно
поправяне на същия не са налице, с оглед на което молбата следва да бъде
оставена без уважение.
В
обратен синтез е изложението на защитата, който моли молбата за УПО да бъде уважена,
като отчита освен безспорно установената първа предпоставка, с оглед изтърпяната
част от наказанието, че са налице и достатъчно доказателства за поправянето на
осъденото лице. Акцентира, че режимът спрямо В. е намален от „общ“ на „лек“,
което е най – добрата оценка за положително проведената възпитателна работа
спрямо осъдения. Изтъква, че рисковите точки са намалени от 27 на 20; отчита и
отсъствието на ясно изразени проблемни зони при В., с оглед на което и предвид
минималния остатък на наказанието, пледира, че не би могъл да бъде постигнат
друг положителен ефект извън достигнатия до момента, в насока на което моли
молбата за УПО да бъде уважена.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият сочи, че е на
постоянна работа от 1 година; че изтърпява наказанието си при „лек“ режим, с
намалени точки на рецидив, с оглед на което моли молбата му за УПО да бъде
уважена.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че осъденият Г.Т.В. е постъпил в Затвора – гр.София на 08.10.2018
г., когато по отношение на него е било приведено в изпълнение наложеното му
общо наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“, определено му въз
основа на присъда на СпНС, постановена по НОХД № 1741/14 г., с която същият е
осъден за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.4, вр.
ал.1 НК, която присъда е била изменена в определени части с такава на АпСпНС от
13.04.2018 г., постановена по ВНОХД 23/2018 г., с който акт за част от
престъпленията, за които В. е бил осъден от СпНС, е бил оправдан, като
определеното му наказание от 4 години „Лишаване от свобода“ е потвърдено въз
основа на решение на ВКС № 172 от 2018 г., постановено по НД № 706/18 г., с
което присъдата на АпСпНС е изменена единствено в частта относно постановеното увеличение
на наложеното на В. общо най-тежко наказание, на основание чл.24 НК – с 4
месеца, в която част присъдата е отменена и въз основа на което решение на ВКС,
окончателно определеното спрямо В. наказание от 4 години „лишаване от свобода“,
считано от 08.10.2018 г., осъденият изтърпява в СЦЗ.
Съгласно
приложените материали и в частност приобщената в днешното с.з. актуална справка
от Затвора–гр.София относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо
В. наказание „лишаване от свобода”, СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения наказание в размер
на 4 години „лишаване от свобода“, същият е изтърпял фактически – 2 години, 11
месеца и 17 дни; от работа – 8 месеца и 21 дни, или всичко – 3 години, 8 месеца
и 8 дни, който срок, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на престъплението,
за което В. е осъден, следва да се приеме като относим досежно наличието на
първата формална предпоставка за постановяване на УПО, доколкото В. е изтърпял
фактически много повече от ½ от определеното му наказание в размер на 4
години „лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява
към момента на 3 месеца и 22 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с
преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения, следва да се имат
предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно –
тези, които сочат на положителна промяна на осъденото лице, като добро
поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за осъдения, следва да се
установят и от оценката за същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода”.
По
настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА
и други доказателства, освен първоначално приложените към досието на осъденото
лице, които допълнителни доказателства, представени от затворническата
администрация, бяха приети в днешното с.з. и които отразяват актуалните данни за
личностното и поведенческо проявление на В. по време на престоя му в
пенитенциарното заведение. Въз основа на всички приложени доказателства, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите
по закон такива, от които да се счете, че е налице и другата предпоставка за УПО
на конкретния осъден. В тази връзка, СЪДЪТ
ОТЧИТА, че писмените доказателства и най–вече тези от длъжностните лица, имащи най-пряко
наблюдение и впечатление по отношение личностните и поведенчески прояви на В. в
местата за лишаване от свобода, сочат наличие на изцяло положителна линия на
поведение от началния момент на постъпването му в затвора до настоящият. СЪДЪТ ОТЧИТА от приложените документи,
че поведението на осъдения всъщност е трайно устойчиво положително, като още от
началото на постъпването му в пенитенциарното заведение, процесът на адаптацията
при В. е протичал безпроблемно; същият не е нарушавал режимните изисквания и
нормите на ЗИНЗС; декларирал е нагласа за законосъобразно изтърпяване на
наказанието, каквато реално е манифестирал по време на целия му престой в ЗО. При
осъдения не се наблюдават агресивни прояви и няма подобни индикации. В
актуалния доклад на ИСДВР се сочи, че с оглед изцяло положителното поведение на
осъдения, първоначалният му „общ“ режим е заменен с „лек“, което защитата отбеляза
като една позитивна и сериозна оценка от затворническата администрация за
проведената в положителна насока спрямо В. възпитателна работа, доколкото, в
случай, че такава липсваше, режимът не би бил заменен в „лек“.
Същевременно,
СЪДЪТ КОНСТАТИРА въз основа на изложеното
в приложената по делото документация, че В. е бил трудово ангажиран по време на
престоя му в местата за лишаване от свобода, на различни длъжности, за което обстоятелство
в предходното с.з. изиска допълнителна доказателства, приобщени в днешното
с.з., от които се установява, че осъденият е спазвал стриктно трудовите
задължения на различните трудови обекти; не се отчитат каквито и да е нарушения
на режимните изисквания по време на трудовата дейност, за което е и бил
награждаван. СЪДЪТ ОТЧИТА в тази
връзка, че действително с оглед дължимото положително поведение на осъдения както
към служителите от администрацията, така и въз основа похвалите за съвестно
изпълнение на трудовите му задължения, а така също и предвид участието му в
курсове и мероприятия, организирани на територията на ЗО, В. е награждаван
многократно с различни по вид награди – факт, който СЪДЪТ установява реално от приложените към досието множеството
заповеди на Началника на Затвора – гр. София.
На
следващ ред, СЪДЪТ ОТЧИТА, че първоначално
регистрираните при В. 27 точки на риск от рецидив, са значително редуцирани,
доколкото към настоящият момент тези точки са в една ниска степен – от 20
точки, като с оглед оценката на ИСДВР, липсват ясно изразени дефицитни зони при
конкретния осъден. Сравнителният анализ на оценките показва намален риск от
последващо осъждане, като вследствие провежданата корекционно–възпитателна
работа, се наблюдават изцяло положителни промени, доколкото се приема, че В.
признава и приема вина за извършеното от него правонарушение; осъзнава
факторите, допринесли за неговото извършване; приема присъдата за справедлива,
като работи в местата за лишаване от свобода без прекъсване последните 5 месеца
и няма данни да употребява и да има зависимост към алкохол. Действително, единствено
в зона „умения за мислене“ се отчита, че същата не е изцяло преодоляна от В., доколкото
се приема, че осъдения частично разпознава проблемите си, но същевременно
същественото е направеното за тази зона уточнение от ИСДВР, че осъдения
осъзнава последствията от собствените си действия и има ясно изразени цели,
т.е. в този смисъл, СЪДЪТ не приема
наличието на съществен дефицит при осъдения за нуждите на неговата личност,
предвид реалното осъзнаване от същия на проблемите и на собствените си
действия, което говори, че нагласите му са към осмислените противоправни в
миналото действия и готовност за тяхното недопускане. Тук следва да се отчете,
че отрицателното становище на затворническата администрация за УПО на В., на
плоскостта на изложеното, е в контраст с мотивите на длъжностните лица в лицето
на ИСДВР, имащи най-пряко и всеобхватно наблюдение върху осъдения, които
длъжностни лица в последно представената на съда справка, посочват категорично,
че при В. ясно изразени дефицити в зоните на нуждите, не се отчитат, като освен
множеството награди, предоставени на осъдения, характеристиката на личността му
също се установява като една стабилна и позитивна. Сочи се, че В. е изпълнителен
и дисциплиниран в регламентирана среда; самооценката му е адекватна за
ситуацията, в която се намира; дистанцира се от проблеми и конфликти;
прагматичен и добронамерен е; налице е адекватно ниво на претенции и очаквания;
отнася се с уважение към служителите на работния обект и към тези на ЗО; с
много добра социална компетентност и вградимост е; открит, чистосърдечен е, с оглед на което първоначалната оценка на риск
от рецидив е намалена от 27 на 20 точки, като се отчита сериозен напредък в
развитието на осъдения и започнал процес на поправяне.
В
този смисъл, СЪДЪТ НАМИРА, че данните
за поведенческото и личностно проявление на осъдения в затвора, показват един
изцяло положителен прогрес и усъвършенстване, и постигнат целян ефект от наложеното
му наказание, както и изпълнение на целите на това наказание. СЪДЪТ ОТЧИТА, че действително спрямо В.
има наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“, въз основа
Заповед № 168/20.11.2020 г. на Н-к ЗООТ „Казичене“, поради държане на забранена
вещ – мобилен телефон. Въз основа, обаче, на всички заповеди, оценки и доклади,
приложени по делото, СЪДЪТ СЧИТА, че
това е една изцяло изолирана проява в живота на осъдения в местата за лишаване
от свобода, която следва да е осмислил, доколкото няма данни същият отново да е
бил наказван за нарушение на режимните изисквания или на ЗИНЗС, но пък има
данни, че положителното поведение на В. продължава да бъде изцяло стабилно и
устойчиво. В този мисъл, мнението на затворническата администрация, че
корекционният процес спрямо В. следва да продължи в контролирана среда, за да бъдат
затвърдени постигнатите позитиви по отношение на осъдения и да бъдат затвърдени
и реализирани неговите нагласи с оглед провежданата спрямо него поправително –
възпитателна работа, е повърхностно, формално и шаблонно като крайни становища
на затворническата администрация, че В. следва да пребивава и занапред в условията
на местата за лишаване от свобода. Тези становища в този краен извод, СЪДЪТ не възприема като състоятелни,
доколкото не се позовават на конкретни доказателства, с оглед обстоятелството,
че приобщените доказателства по делото сочат, че същият е проявявал изцяло
стабилна, личностна и поведенческа характеристика и маниер, а не колебливост и
непостоянство при изпълнение целите на наказанието и на плана на присъдата.
В
този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕ, че корекционният
процес при В. не само е започнал, а е дал своята положителна степен на
въздействие, до възможност същият изцяло съзнателно и приемливо да осмисля
бъдещото си поведение, за законосъобразен живот в среда на свободни условия и
чрез доказано изпълнение на целите на наказанието, с оглед на което,
положителната и утвърдителна тенденция в развитието на осъдения към спазване на
всички правила в местата за лишаване от свобода, базират мнението и становището
на съда за основателност на подадената молба. В тази връзка СЪДЪТ ОТЧИТА и факта, че голяма част от
наказанието действително е изтърпяно – остават 3 месеца и 22 дни, които на фона
на цялото стабилно и устойчиво поведение на осъдения в регламентираната среда,
не могат да бъдат приети като период, в който да бъде оказано допълнително въздействие
по отношение на иначе достигнатите положителни нагласи при осъдения в затвора.
С
оглед на изложеното, СЪДЪТ ПРИЕМА,
че няма доказателства, които да сочат на колебливост в поведението на осъдения,
за наличие на отрицателна нагласа и за неосмисляне на миналото му криминално
поведение. СЪДЪТ СЧИТА, че В. е преодолял
и осмислил мотивите за миналата криминална деятелност, като прогнозата същият
да се ресоциализира напълно пълноправно към живот на свободни условия, е изцяло
позитивна и оптимистична, с оглед трайната и доказана устойчива линия на поведение.
СЪДЪТ, с оглед мнението на пробационния служител
при Затвора – гр. София, СЧИТА, че целяното затвърждаване от затворническата администрация
на положителното поведение на В., би могло да бъде постигнато и чрез изпълнение
на пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“,
която в достатъчна степен би могла да окаже необходимото допълнително положително
въздействие върху нагласите на В. за бъдещ и законосъобразен начин на живот.
Така,
като отчете всички тези съображения, СЪДЪТ
ПРИЕ, че молбата на В. за УПО следва да бъде уважена, като основателна, в който
смисъл и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Г.Т.В.
– роден на *** г. в гр.Кюстендил, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, разведен, осъждан, с висше икономическо образование, месторабота
преди задържането – Началник на Митница „Гюешево“, жител и живущ *** – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, а именно – остатък в размер на 3 месеца и 22 дни.
На
основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка
от наказанието, а именно – 3 месеца и 22
дни.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а,
ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по отношение на
осъдения Г.Т.В. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от
3 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: