№ 1296
гр. П***, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20225220102994 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК.
Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на А. А.
А., ЕГН **********, чрез законния си представител В. А. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П***, ул. „П*** Б***“ *** против А. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. П***, ул. „С*** К***“ *** ***, ***.
В исковата молба се твърди, че с решение на РС П***, поставено по гр.д. № *** г.,
бракът между майката на ищцата и ответника е бил прекратен. С решението ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата, в размер на 80 лева, считано от влизане в
сила на решението, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Сочи се, че от постановяването на решението са изминали повече от девет години,
през което време обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на издръжката са
се изменили многократно. Твърди, че детето расте, а с промяната на възрастта му се
променят и неговите потребности и задоволяването на ежедневните му нужди, от храна,
облекло, учебни пособия, а така също и от такива за забавления и странични занимания.
Всичко това било свързано и с повече разходи, поради което настоящият размер на
издръжката е крайно недостатъчен. Месечната издръжка на детето надвишавала сумата от
600 лева. Делът, с който бащата участвал в издръжката на детето към настоящият момент
бил недостатъчен да задоволи тези нужди. Нуждата от издръжка на детето била много по-
голяма от възможностите на майката да осигурява такава. От месец юли 2022 г. майката не
работи на трудов договор и нямала постоянни месечни доходи.
1
Сочи, че малолетното дете е записано като ученик в 7 клас в СОУ „Г*** Б***“ в гр.
П***. Ходила на уроци по английски език като месечната такса е в размер на 58 лева.
Имала желание да ходи на гимнастика, както и на плуване, за които майката нямала
възможност да заплаща месечните такси, а бащата отказвал да ги поеме едностранно.
Твърди, че при всяка смяна на сезоните, на детето се купуват нови дрехи, пижами, по
два чифта обувки, нови кецове, по две якета, както и блузи, потници, чорапи, бельо,
клинове, елеци, анцузи и всички други необходими за сезона дрехи.
Към месечните нужди на детето спадала и нуждата от подходяща и разнообразна
храна. Счита, че към ежемесечните разходи може да се прибавят и сумите за електричество,
отопление, телевизия.
Излага твърдения за текущите разходи на детето свързани с обучението му.
Посочва, че реализираните доходи от страна на майката и издръжката присъдена на
бащата не могат да осигурят нормалния жизнен стандарт на детето. Липсващите средства,
необходими за правилното отглеждане и развитие на детето, майката подсигурявала с
помощта на родителите си, които и помагат финансово.
Сочи, че от години бащата работи в К*** А***, откъдето реализирал много добри
доходи, средно около 3500 лева месечно.
По устна уговорка между родителите на детето бащата изплащал по около 250 лева
месечно чрез неговата майка П*** М*** К***. Сочи, че майката на детето поискала
издръжката да бъде в размер на 300 лева от началото на месец август 2022 г., но ответникът
отказал да я заплаща.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да допусне увеличение на месечната издръжка както следва: от 80 лева, същата да
бъде увеличена на 300 лева.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването се явява законния
представител на малолетното дете – неговата майка адвокат И. Б. от АК П***, които молят
съда да уважи исковата претенция в цялост.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който не оспорва исковата претенция
и е склонен да сключи споразумение пред съда, с което да бъде задължен да заплаща
месечна издръжка на детето си в размер на 300 лева.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
Контролиращата страна Д „СП“ П***, не взема становище извън депозирания
социален доклад, като моли съда да вземе решение в най-добрия интерес на детето.
В проведеното съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните, че В. А. Н. и А. К. А. са родители на детето А. А. А.,
ЕГН **********, родено на 18.12.2009 г., че с Решение № 950/21.11.2012 г. по гр. д. № ***
г. по описа на районен съд П***, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на
ищцата, чрез нейната майка и законен представител в размер на 80 лева, считано от влизане
в сила на решението, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й,
заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.. Горното се потвърждава и от
приетите по делото удостоверение за раждане издадено на 22.12.2009 г. и Решение №
950/21.11.2012 г. по гр. д. № *** г. по описа на районен съд П***.
Не се оспорва от ответника и, че А. А. е ученик 7 клас в СОУ „Г*** Б***“ в гр. П***.
Последното се потвърждава и от приложения по делото социален доклад.
От приложените към исковата молба квитанции към приходен ордер № 86 от
07.06.2022 г. и № 71 от 28.05.2022 г. се установява, че е заплатена сумата в общ размер на
101 лева в полза на ИЕШ „Еделвайс“.
От приетото като писмено доказателство удостоверение с изх. 044/16.09.2022 г. от
„Версай клуб“ ЕООД, предишен работодател на В. се установява, че последната е получава
трудово възнаграждение за месеците януари – юни 2022 г. в общ размер на 4621,14 лева –
брутно и 3664,29 лева нетно.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – П***, който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговата майка, с активната подкрепа на нейните родители. Майката получава трудово
възнаграждение в размер на 1300 лева. Детето било ученик в 7 клас, посещавало частни
уроци по български език, математика и английски език.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Текстът на чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа,
на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от
съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане.
В настоящия казус, съдът приема, че от влизането в сила на Решение №
950/21.11.2012 г. по гр. д. № *** г. по описа на районен съд П***, с което е определена
месечната издръжка детето А. А. в размер на 80 лева, до настоящият момент е изминал
период от почти десет години. Безспорно през това време детето е пораснало и понастоящем
А. е на 12 г. и 11 м. и е ученик в 7 клас. Съответно са нараснали и то съществено нуждите
му от храна, дрехи, обувки, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и средства
за почивка поне веднъж годишно, както и за допълнителни занимания – гимнастика и
плуване, каквито твърдения има в ИМ. Последното не се и оспорва от ответника.
3
В този смисъл съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия
момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането,
възпитанието и обучението на малолетното дете - обстоятелство, обуславящо увеличаването
на размера на присъдената издръжка.
При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите
на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на
родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142, ал.1 СК. Ал. 2 на същия текст предвижда,
че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата.
В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани
с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема предвид и възможностите на двамата
родители, дължащи издръжка. Съобразява обстоятелството, че през процесния период от
време, а и понастоящем, непосредствените грижи за детето са осигурявани основно от
неговата майка, при която то живее и която понастоящем получава трудово възнаграждение
в размер на 1300 лева /съгласно социалния доклад. Последното не е оспорено от ищцата/.
Отчита и заявеното от ответника, че не оспорва иска и е съгласен да заплаща издръжка в
размер на 300 лева на детето си А..
При тези данни съдът счита, че за месечната издръжка на непълнолетното дете А. е
необходима минимум сумата в размер на 500 лева. От тази сума бащата – ответникът А. А.
ще следва да поеме част в размер на 300 лева месечно. Останалата част ще следва да се
осигурява от майката.
Издръжката ще следва да бъде присъдена, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.09.2022 г. /в каквато насока е и искането на ищцовата страна/, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска и до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ще следва да се постанови предварително изпълнение
на решението за присъдената издръжка.
В тежест на ответника ще следва да се възложи заплащането на дължимата се
държавна такса върху увеличения /със 220 лева/ размер на издръжката, а именно сумата от
316,80 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 950/21.11.2012 г. по гр. д. № *** г.
по описа на районен съд П*** ежемесечна издръжка, като увеличава същия от 80 лева на
300 лева и ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П***, ул. „С***
4
К***“ *** ***, ***, да заплаща на малолетното си дете А. А. А., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител В. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
П***, ул. „П*** Б***“ ***, ежемесечна издръжка в размер на 300 лева /или увеличение с
220,00 лева/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 26.09.2022 г.
до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка в увеличен размер.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П***, ул. „С*** К***“
*** ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС П***
държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а именно сумата от 316,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд П*** в
двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 ГПК, обявен на страните в открито
съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5