№ 206
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502948 по описа за 2020 година
С решение № 67 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на Видинския
окръжен съд, ТК, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено на основание
чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Л.З. Г. и на Т.З. Г.-малолетни и действащи, чрез
своята майка и законен представител Ю. И. Д. по 50 000 лева на всеки от тях, като
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им З. З. Г.,
загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като
исковете са отхвърлени за разликата над 50 000 лева до претендираните по 200 000
лева от всеки от ищците; на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД е осъдено да плати на Ю. И. Д. сумата 40 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. З. Г., загинал при
ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдените 40 000 лева до претендираните от тази ищца 150 000 лева; на основание
чл. 38, ал.2 ЗАдв, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на адв. Й. Д. адвокатско
възнаграждение в размер 4 330 лева, както и да плати по сметка на Видинския окръжен
съд държавна такса в размер 5 600 лева.
С определение от 11.03.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на
Видинския окръжен съд, е изменено първоинстанционното решение в частта за
разноските и Ю. И. Д., Т.З. Г. и Л.З. Г. са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс” АД
разноски по делото в размер 3 676 лева.
Въззивна жалба е подадена от Ю. И. Д., действаща лично и като законен
представител на малолетните Т.З. Г. и Л.З. Г., чрез пълномощника адв. Й. Д., срещу
решението на Видинския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените
1
искове. Жалбоподателите сочат, че определените от първоинстанционния съд
обезщетения са несправедливи, противоречащи на принципа, залегнал в чл. 52 ЗЗД,
както и несъобразени със съдебната практика за сходни случаи. Оспорват извода на
съда, че е налице принос на загиналия за настъпването на вредоносния резултат, като
смятат, е възраженията на ответника за принос на пострадалия, поради това, че се е
съгласил да пътува с алкохолно повлиян водач и е нарушил правилото на чл. 137а
ЗДвП, са останали недоказани. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК възззиваемият ответник ЗД „Бул Инс” АД не взема
становище по въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК конституирания по делото Т. Л. З.-трето лице
помагач на страната на ответника-ЗД „Бул Инс“ АД, не взема становище по жалбата.
Решението на Видинския окръжен съд в частта с която ЗД„Бул Инс” АД е
осъдено на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да плати на Л.З. Г. и на Т.З. Г.-
малолетни и действащи, чрез своята майка и законен представител Ю.Д. по 50 000 лева
на всеки от тях и на Ю. И. Д. да плати сумата 40 000 лева, като обезщетения за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като необжалвано от страните, е влязло в
сила.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Видинският окръжен съд е бил сезиран с искова молба от Ю. И. Д., действаща
лично и като законен представител на малолетните си деца Л.З. Г. и Т.З. Г., с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86
ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер 150 000 лева за
Ю.Д. и по 200 000 лева за малолетните ищци, причинени от смъртта на З. З. Г., загинал
при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 31.07.2018г., по път III-114, л.а. Алфа Ромео с
рег. № ***, управляван от Т. Л. З., самокатастрофирал и на пътуващия на предната
дясна седалка в автомобила -З. Г. са причинени тежки телесни увреждания, довели до
смъртта му. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът Т.З., който
заради движение с несъобразена скорост изгубил контрол върху МПС, което
напуснало пътното платно и се ударило в крайпътно дърво. Твърди се, че във връзка с
ПТП било образувано ДП № 538/2018г. по описа на РУП-Лом, пр.пр. № 1901/2018г. по
описа на ОП-Монтана.
В искова молба се твърди, че Ю.Д. живеела на семейни начала със З. Г. и от
съжителството им се родили двете деца Л. и Т.. Сочи се, че З. и Ю. били силно
привързани един към друг; че загиналият бил изключително грижовен баща и
2
партньор; че не пестял време и сили да осигури прехраната на семейството си.
Поддържа се, че датата 31.07.2018 г. се превърнала в най-тежкия и черен ден за
ищците; че все още не могат да се отърсят от шока, да осъзнаят и приемат истината за
смъртта на З. Г..
Ищците твърдят, че към 31.07.2018г. за л.а. Алфа Ромео имало валидно
сключена застраховка с ответното застрахователно дружество, поради което на
31.10.2018г. те отправили писмена претенция към него за заплащане на
застрахователни обезщетения. Сочат, че с писмо от 14.11.2018г. ответни¬кът ги
уведомил, че отказва изплащането на обезщетения, поради липса на основание за това.
Предвид изложеното ищците искат да бъде осъдено ЗД „Бул Инс” АД да им плати
претендираните суми, ведно със законната лихва.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва
иска по основание и размер. Сочи, че претендираните обезщетения са прекомерни по
размер, тъй като ищцата Ю.Д. и З. Г. пет месеца преди смъртта му са се разделили и не
са живеели заедно, а ищците Л. и Т. са били съответно на 1 година и на 3 дни и не са
осъзнавали случилото се. Поддържа, че виновният за ПТП водач бил племенник на
починалия-син на сестра му и братовчед на ищците Л. и Т.. Ответникът прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, като
твърди, че същият се е съгласил да пътува с алкохолно повлиян водач и без поставен
предпазен колан. Твърди, че водачът е бил с 1,88 промила алкохол в кръвта, до степен
на опияняване, непозволяваща му да шофира и поставяща го в напълно неадекватно
състояние.
Конституираният по делото Т. Л. З.-трето лице помагач на страната на
ответника, не взема становище по исковете.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 31.07.2018г., около 12,40 часа на път III-114 на км 20,
между селата Дондуково и Динково, л.а. Алфа Ромео с рег. № ***, управляван от Т. Л.
З., самокатастрофира, в резултат на което е причинена смъртта на пътуващия на
предната дясна седалка З. З. Г..
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидента не са спорни пред тази
съдебна инстанция. От представените в първонистанционното производство
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1023-385-1 от 31.07.2018г.,
протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите по ДП
№ 538/2018г. по описа на РУП-Лом и от заключението на САТЕ, изготвено от вещото
лице инж. Р. И., САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на 31.07.2018г.,
около 12,40 часа на път III-114 - между селата Дондуково и Динково, при облачно
време, но с добра видимост, с около 111 км/час се движи л.а. Алфа Ромео с рег. № ***,
управляван от Т. Л. З.. В определен момент на км 20 от пътя, при излизане от ляв завой
и поради управление на МПС с превишена скорост, водачът на автомобила губи
контрол, колата загубила напречната си устойчивост и напуснала пътното платно в
дясна, като се ударила с дясната странична част, в областта на десните врати, в
крайпътно дърво. Според експерта, причина за настъпването на ПТП са субективните
действия на водача, който бил алкохолно повлиян – с 1,88 промила алкохол в кръвта и
се движил с превишена скорост-111 км/час, като разрешената скорост за движение в
участъка била 90 км/час. Вещото лице е изчислило, че към момента на удара скоростта
3
на автомобила е била 97 км/час.
В първоинстанционното производство е разпитана като свидетел М. Н. Н. -
присътвала на местопроизшествието, като медицинско лице-фелдшер. Свидетелката
твърди, че когато пристигнала на мястото, установила че пътникът в автомобила бил
починал. Сочи, че го проверила и той имал колан в долната част на тялото- в областта
на седалището и висял на него. Свидетелката го прегледала и установила смъртта, като
сочи, че не си спомня, дали е бил поставен колан в горната част на тялото.
Разпитан като свидетел е и М. Й. М.-младши полицейски инспектор, който в
деня на инцидента е бил на местопроизшествието, заради подаден сигнал. Свидетелят
сочи, че на място установили, че л.а. Алфа Ромео се бил блъснал в дърво и колата било
в тежко състояние. Спомня си, че водачът на автомобила бил встрани-в ляво и плачел,
а пътникът на предната седалка бил с поставен колан, но вече бил мъртъв. Сочи, че
след като дошли медиците от спешна помощ и колегите му от КАТ, за да извадят
тялото, коланът бил срязан, защото бил блокиран и не можел да се откопчее.
Инж. Р. И., изготвил САТЕ, е установил, че л.а. Алфа Ромео е бил оборудван с
пет броя триточкови инерцционни предпазни колани. Посочил е, че от данните по
делото може да се направи извод, че към момента на удара З. Г. е стоял на предната
дясно седалка и е бил с частично поставен предпазен колан-само над бедрената част.
Обяснил е, че правилно поставения предпазен колан защитава човешкото тяло най-
вече при челен удар, когато няма деформация по купето, както и при преобръщане,
като задържа тялото върху седалката. Посочил е също, че в случая ударът е бил
страничен вдясно и е имало деформации по купето, поради което коланът няма
възпиращо действие и главата и тялото се удрят във вътрешните части на купето.
Направил е извод, че дори и при правилно поставен предпазен колан, телесните
увреждания при З. Г. биха били същите.
В първоинстанционото производство са представени протоколи за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, от които се
установява, че в получените за изследване проби на трупа на З. Г. концентрацията на
алкохол в кръвта е 1,90 промила, а в получената за изследване кръв от лицето Т. Л. Г.
концентрацията на алкохол е 1,96 промила.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство СМЕ,
изготвена от вещото лице д-р И. Д. И.-съдебен лекар, се установява, при ПТП З. Г. е
получил множествена-съчетана черепно мозъчна и гръдно-коремна травма, като
непосредствена причина за смъртта му е разкъсване на мозъка. Лекарят е посочил, че
уврежданията се дължат на удари/притискане със значителна сила с или върху твърди
тъпи и тъпоръбести предмети. Установил е, че повечето увреждания са в дясната част
на главата и областта на тялото и добре отговарят да са получени вътре в купето на
автомобила. Посочил е, че ударът е бил страничен, като десен горен крайник е с много
обширни охлузвания, с липсваща част от кожата, и прави извод, че ръката е била извън
автомобила в момента на удара. Вещото лице сочи, че не са установени характерни
особености на увреждания, които да говорят, че пътникът е бил с предпазен колан.
В откритото съдебно заседание на 17.09.2019г. пред Видинския окръжен съд, д-
р И. е посочил, че липсват данни за характерни увреждания, от които да се направи
извод, че към момента на ПТП Г. е бил с поставен колан, но в същото време е
установено разкъсване на черен дроб, което от своя страна говори за силно притискане,
поради което може да се предположи, че Г. е бил с колан. Обяснил е, че в случая
ударът е бил силен, страничен, поради което коланът почти не предпазва и е направил
4
извод, че и при поставен предпазен колан уврежданията при починалия, при такъв
удар, биха настъпили и смъртта би била неизбежна. Експертът е уточнил, че при
наличие на алкохол в кръвта 1,9 промила, водачът се е намирал в средна степен на
алкохолно опияняване, предизвикващо забавени реакции с невъзможност да се
съобрази обстановката.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства за
установяване на търпените вреди и техния интензитет.
Свидетелката Н. П. Г.-съседка на ищцата Ю.Д. и свидетелката И. Д. С. – майка
на ищцата Ю.Д., безпротиворечиво установяват, че Ю. и З. били заедно от шест години
и имат две деца – Л. и Т.. Сочат, че двамата много добре се разбирали, З. бил много
грижовен към Ю., уважавал я и й помагал, като около една година били в Швеция,
просели по улиците и така събирали пари за да си купят дом. Твърдят, че три дни преди
инцидента Ю. родила сина им и З. отишъл до родилния дом за да ги вземе, след което
отишъл с приятели и с Т. за да се почерпят за раждането на детето. Свидетелките
сочат, че в началото скрили от Ю. за инцидента, за да не й стане лошо, защото кърмела
бебето. Твърдят, че когато разбрала за смъртта на З. припаднала и трябвало да я
свестяват, че започнала да пие лекарства, че често плачела и я боляла главата.
Не се спори, че към 31.07.2018г. за л.а. „Алфа Ромео 147” с рег. № *** е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество със срок на
действие от 28.12.2017г. до 27.12.2018г.; че на 30.10.2018г. ищците са предявили пред
ЗД „Бул Инс” АД писмена претенция за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, както и че на 14.11.2018г. дружеството е отказало репариране на вредите.
Във въззивното производство е представено решение № 198 от 06.01.2021г.,
постановено по касационно дело № 894/2020г. на II НО на ВКС, от което се установява,
че с влязло в сила присъда, Т. Л. З. е признат за виновен в това, че на 31.07.2018г. при
управление на л.а. Алфа Ромео в нарушение на правилата за движение – чл. 21, ал.1
ЗДвП, в пияно състояние, по непредпазливост причинил смъртта на З. З. Г..
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото
относно наличието на предпоставките на чл.432 КЗ, ангажиращи отговорността на
ответника ЗД „Бул Инс“ АД - застраховател на деликвента Т. Л. З. спрямо увредените
ищци, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредените ищци - извършване на противоправно
деяние от страна на прекия причинител на вредите-водач на л.а. Алфа Ромео-
управление на пътно превозно средство в нарушение правилата за движение по
пътищата, причиняване на ПТП и смъртта на близкия родственик на ищците;
вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците - болки и
страдания от смъртта на техния партньор, съответно баща; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца, установени и с
влязла в сила присъда; предявена по реда на чл. 380 КЗ застрахователна претенция.
Това е така, тъй като решението на ОС-Видин е влязло в сила в частта, с която
5
ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на Ю.Д. 40 000 лева, а на Л.
Г. и на Т. Г. по 50 000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди-болки и
страдания, причинени от смъртта на З. Г., загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от оплакванията
във въззивната жалба на ищците - за справедливия размер на обезщетението, което им
се дължи и съпричинил ли е З. Г. настъпването на вредите, пътувайки без поставен
предпазен колан и поемайки риска да пътува с алкохолно повлиян водач и ако да, в
каква степен.
По първия спорен въпрос: Заложените критерии в задължителната за
съдилищата съдебна практика при прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
следва да се преценят в тяхната съвкупност с оглед на конкретно установените за всеки
отделен случай обективни факти. Като примерни критерии, релевантни за размера на
обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения,
действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение,
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, преживяванията на търсещия
обезщетение след смъртта на родственика му.
В случая, за да определи справедливия размер на обезщетението, което се
дължи на ищците САС съобразява показанията на свидетелите относно отношенията
между ищците и починалия, както и относно преживените от тях болки и страдания
след смъртта му. Този състав, взе предвид установеното по делото обстоятелство, че З.
Г. е бил добър и грижовен партньор и баща и че е бил опора за семейството си. Съдът
съобрази от обсъдените гласни доказателства, че той е живял с партньорката си и
децата им в едно домакинство, както и установените от свидетелските показания
отношения на грижа, подкрепа и разбирателство между загиналия и близките му.
Съдът съобрази възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта- 34
годишен и възрастта на ищците- 38-годишна е била партньорката му, на 1 година е
била дъщеря му Л. и на 3 дни е бил синът му Т.. САС взе предвид обстоятелството, че
ищцата Ю.Д. е загубила партньора си и бащата на децата си на 38 годишна възраст и
че на тази възраст е била лишена от опората и обичта на мъжа до себе си. Съдът
съобразява обстоятелството, че децата на загиналия, в най-малка възраст, са били
лишени от бащина грижа, обич и опора, че именно в тази възраст са загубили най-
важния мъж в живота си. Съдът взе предвид също, че израствайки, децата все по ясно
ще осъзнават тежката, мъчителна и непреодолима загуба, която ги е сполетяла и с
напредването на възрастта все по-силно ще усещат липсата на своя баща.
Съобразявайки всички това, както и обществено-икономическите условия в страната
при настъпването на процесното ПТП-31.07.2018г., размера на застрахователното
покритие към същия момент, обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент,
както и актуалната съдебната практика по сходни случай, този състав на САС приема,
че за обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди следва да бъдат
определени следните суми: на Ю.Д.-сумата 100 000 лева, а на двамата малолетни
ищци по 125 000 лева. САС намира, че посочените размери са съобразени с
обществения критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и с доказаната в случая
интензивност на болките и страданията на ищците, причинени от неочакваната смърт
на техния близък.
По следващия спорен въпрос:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
6
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива
на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Безспорно установено е в случая, че З. Г. е пътувал на предната дясна седалка в
лекия автомобил, който е бил оборудван с предпазни колани. Установено е и, че
предпазният колан на Г. е бил поставен неправилно-само над бедрената част на тялото.
Съставът прави този извод, въз основа на събраните гласни доказателства, на
заключенията на САТЕ и СМЕ, както и въз основа на обясненията на вещите лица,
дадени в откритото съдебно заседание пред Видинския окръжен съд. Според
практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен
колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В
разглеждания случай съдът кредитира обсъдените заключения на САТЕ и СМЕ,
приети от първа инстанция, тъй като същите са съобразени с данните по делото-с
установения механизъм на произшествието, с констатираните деформации по
автомобила и с характера и вида на телесните увреждания на загиналия, обосновани и
категорични са в изводите си и не почиват на вероятности и предположения.
Доколкото и двамата експерти са категорични, че дори и с правилно поставен
предпазен колан, телесните увреждания на З. Г. биха били същите и биха довели до
летален изход, този състав на САС намира, че загиналият не е съпричинил
настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила с неправилно
поставен предпазен колан, поради което това възражение на застрахователя е
неоснователно.
САС напълно споделя извода на състава на Видинския окръжен съд, че другото
възражение на ответника за съпричиняване, че З. Г. е допринесъл за собственото си
увреждане, приемайки да пътува с алкохолно повлиян водач, е основателно.
По делото не се спори, че водачът на лекия автомобил и спътникът му З. Г. са
били с концентрация на алкохол в кръвта, съответно – 1,96 промила за водача и 1,90
промила за Г.. В обсъденото решение на ВКС също се сочи, че Т.З. е управлявал
автомобила в пияно състояние. Според показанията на свидетелката И. С. в деня на
инцидента З. отишъл до родилния дом за да вземе жена си и току що родения им син,
след което тръгнал да се почерпи за раждането на детето с приятели, включително и с
Т.. По делото не се твърди, нито се установява, пострадалият да е бил психически или
емоционално незрял, нито да е бил неспособен да разбира и ръководи постъпките си за
да се приеме, че същият не е знаел за установената в закона забрана за управление на
МПС след употреба на алкохол и влиянието, което алкохолът оказва. Доказан е по
делото обективният факт, че пострадалият и водачът са били заедно преди ПТП и
заедно са употребявали алкохол. Пострадалият ищец, качвайки се и пътувайки в
автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, макар да не е допринесъл за
възникване на самото ПТП, е допринесъл за настъпване на собственото си увреждане,
който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Неговото рисково
поведение - пътуване с превозно средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, е
проява на съзнателния и свободно формиран избор на пострадалия, на който е бил
7
известен този факт или който е могъл да предвиди, при проявена нормална дължима
грижа. Именно поемането на този предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране е поведение, представляващо обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното ПТП. Предвид изложеното съдът намира, че в случая З. Г., поемайки
риска да пътува с превозно средство, знаейки че водачът му е употребил алкохол, е
допринесъл за настъпването на собственото си увреждане. ( в този смисъл т. 7 на ТР №
1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС). По тези съображения САС
намира, че това възражение за съпричиняване е доказано и основателно. Въззивният
съд приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
следва да бъде определен на 50%. Предвид това, исковете за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат уважени, както следва: за
малолетните деца на загиналия - до сумата 62 500 лева на всяко от децата, а за ищцата
Ю.Д. – до сумата 50 500 лева. Обезщетенията следва да бъдат присъдени, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Изводите на въззивната инстанция, частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева за всяко от децата на загиналия до
62 500 лева за всяко от тях и за разликата над 40 000 лева до 50 000 лева за ищцата
Ю.Д. и вместо това следва да бъде постановено решение, с която ЗД Бул Инс АД
следва да бъде осъдено да плати на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД на малолетните
Т. Г. и Л. Г. по още 12 500 лева на всеки от тях и на Ю.Д. още 10 000 лева, като
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. Г., ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на исковата
молба 29.11.2018г. до окончателното плащане; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД Бул Инс
АД следва да бъде осъдено да плати на адв. Й. Д. още 1 082 лева за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК
ЗД Бул Инс АД следва да бъде осъдено да плати по сметка на ОС-Видин още 1 400
лева за държавна такса. В останалата обжалвана част решението на ОС-Видин следва
да бъде потвърдено.
С оглед резултата във въззивното производство постановеното в
първоинстанционото производство определение от 11.03.2020г., следва да бъде
отменено, в частта с която всеки един от ищците са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс“
АД разноски по делото в размер над 3362 лева до 3676 лева.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД Бул Инс АД следва да
бъде осъдено да плати на адв. Й. Д. адвокатско възнаграждение за въззиното
производство в размер 1580 лева, съразмерно уважената част от исковете, а на
основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на САС държавна такса за въззивното
обжалване в размер 3 500 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 67 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на
Видинския окръжен съд, ТК, в частта, с която са отхвърлени искове на Л.З. Г. и на Т.З.
Г., предявени против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетения за
8
неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща им З. Г., за разликата над 50 000
лева за всяко от децата на загиналия до по 62 500 лева за всяко от тях; в частта, с
която е отхвърлен искът на Ю. И. Д., предявен против ЗД „Бул Инс“ АД за разликата
над 40 000 лева до 50 000 лева, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на З. Г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, ЗД „Бул Инс“ АД да плати на
малолетните Т.З. Г. и Л.З. Г. по още 12 500 лева на всеки от тях и на Ю. И. Д. още 10
000 лева, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на З. З. Г.,
загинал при ПТП на 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.11.2018г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да
плати на адв. Й. Д. още 1 082 лева за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД ДА плати по
сметка на ОС-Видин още 1 400 лева за държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело №
377/2018г. на Видинския окръжен съд, ТК, в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение от 11.03.2020г., постановено по гр.дело № 377/2018г. на
Видинския окръжен съд, ТК, в частта, с която Ю. И. Д. е осъдена да плати на ЗД „Бул
Инс“ АД разноски за първоинстанционното производство в размер над 3362 лева до
3676 лева и в частта, с която Т.З. Г. и Л.З. Г. са осъдени да платят на ЗД „Бул Инс“ АД
разноски за първоинстанционното производство в размер над 3362 лева до 3676 лева,
всеки един от тях.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, ЗАД „Бул Инс“ АД да плати на адв. Й. Д.
адвокатско възнаграждение за въззиното производство в размер 1580 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, ЗАД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, да плати по
сметка на САС държавна такса за въззивното обжалване в размер 3 500 лева.
Решението на САС е постановено при участието на Т. Л. З., конституиран, като
трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9