Решение по дело №8215/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14317
Дата: 20 юли 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20231110108215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14317
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря Д.И.П.
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110108215 по описа за 2023 година
Предявен е от Л. В. Д. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание
чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1250 лева, частична претенция от 3978,40
лева, представляваща стойността на извършените разходи за лечение и престой на
безстопанствено куче в периода от 20.12.2022г. до 10.01.2023г. в клиника „БулВет“,
намерено на територията на Столична община, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Л. Д. твърди, че на 16.12.2022г. в гр. София, ж.к. Люлин, 9-ти микрорайон, е
забелязал куче на улица „Генерал Казимир Ернрот“, което лежало на пътя в локва кръв около
себе си и видимо не изглеждало добре, скимтяло и изпитвало силни болки. Приближил се до
кучето и видял, че то се мъчи да се движи, но цялата задна част от торса му била в кръв.
Видимо кучето имало сериозни наранявания и агонизирало. Сочи, че качил кучето в колата
си и го откарал във ветеринарна клиника „Връбница“ към ОП „Екоравновесие“, където
кучето било проверено за чип и било установено, че е безстопанствено. Било му казано, че
ще го приемат и ще му бъде предоставено лечение и необходимата помощ. На 19.12.2022г. се
обадил в клиниката, за да провери състоянието на кучето, от разговор с д-р М. било
установено, че кучето е тежко пострадало след удар от автомобил и вероятно има множество
счупвания, но поради липса на рентген и оборудване за такива случаи не можело да се
направи нищо повече от това да му се давали обезболяващи. На 20.12.2022г. лично посетил
клиниката и установил, че кучето е в същия вид, в който го е оставил преди четири дни.
Цялата клиника била мизерна, мръсна и ужасяваща, миришело ужасно лошо, а зад стените
се чували стенания на страдащи животни. Отвел кучето от клиниката и го закарал във
ветеринарна клиника „БулВет“ на ул. Черковна № 105. Сочи, че кучето било в много тежко
1
състояние, дехидратирано, мършаво и с множество тежки наранявания, от които изпитвало
ужасни болки. Твърди, че вследствие на липса на оказана медицинска помощ фрактурите по
тялото му били силно инфектирани и животното изпитвало непоносимо страдание. След
извършени изследвания било установено, че кучето било с влошено общо здравословно
състояние и фрактура на таза, на левия крайник и луксация на тазобедрената става. Сочи, че
за периода от 20.12.2022г. до 29.12.2022г. за престоя и лечението на кучето бил заплатил на
ветеринарната клиника сумата от 1030,89 лева с лични средства срещу издадена фактура №
96/29.12.2022г. Следващият период на заплащане бил до 09.01.2023г. като сумата, която
отново заплатил с лични средства по банков път била 400 лева по фактура № 98/09.01.2023г.
Бил заплатил още една сума с банков превод от 615 лева с лични средства по фактура №
99/10.01.2023г. В брой заплатил още няколко суми като общата сума, която заплатил на
клиниката до изписване на кучето била 3978,40 лева. Поради големите разходи и лошото
отношение на ОП „Екоравновесие“ към животното и към него, на 10.01.2023г. пуснал сигнал
до Столична община, която да поеме отговорността, че не изпълнила задължението си по чл.
16 ЗЗЖ. Поради липсата на клиника с необходимата апаратура и оборудване за адекватна
медицинска помощ и лечение, както и поради липсата на хуманно отношение и желание за
съдействие от страна на служителите на Столична община, бил принуден лично и със
собствени средства да изпълни чужд дълг, за което нямал дарствени намерения, но съвестта
не му позволила да остави кучето да умре в мъки. Искането към съда е да осъди ответника
да му заплати сумата от 3978, 40 лева за това, че в периода от 16.12.2022г. до 10.01.2023г. е
оказал спешна и неотложна помощ на безстопанствено куче, намерено на територията на
Столична община, като е закарал кучето в тежко състояние във ветеринарната клиника ОП
„Екоравновесие“ в кв. Връбница и поради липса на каквато и да е медицинска помощ и
лечение бил принуден, за да спаси кучето да го отведе за адекватно и компетентно лечение в
клиника „Булвет“, за което заплатил сумата от 3978,40 лева за престоя и лечението на
безстопанственото куче, което било записано с името Люлин, женски пол, на видима възраст
2-3 години.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът нямал право на обратен
гестационен иск срещу доминуса. Сочи, че ищецът, който е мним гестор, знае, че една
работа не е негова и я предприема и води в своя полза. Счита, че грижата към живота и
здравето на безстопанственото животно е проява на нравствен дълг. Оспорва предявения иск
по основание и размер. Твърди, че след като е било доведено в клиника „Връбница“ кучето е
било прегледано и му е било приложено медикаментозно лечение. По отношение на
здравословното състояние на животното били предприети всички необходими действия,
доколкото персоналният и материален ресурс на клиниката позволяват. Сочи, че за кучето
бил съставен картон, в който било отразено, че има 4-та степен куцота на ляв тазов крайник
и били посочени какви медикаменти му били назначени и приложени. На 20.12.2022г. кучето
било предадено на Л. Д. с приемо-предавателен протокол, в който било записано, че
гражданинът поема разходите за лечението на кучето. Сочи, че инициативата да вземе
кучето била изцяло на ищеца, като грижата към живота и здравето на безстопанственото
2
животно била въприета като нравствен дълг и той доброволно го бил изпълнил, тъй като
„съвестта“ не му давала да направи друго. Всички действия били насочени не към защита
интереса на ответника, а били израз на морални възгледи на ищеца. Работата била
извършена доброволно от ищеца, по негови лични подбуди и за негов интерес. Действията
не били насочени към защита интереса на ответника, а били израз на морални възгледи на
ищеца и намерението не било да се погрижи за чужда работа с цел да защити интересите на
ответника и да предотврати настъпването на вреди. Счита, че работата не е била водена
уместно и извършването й не изхожда от това, което доминусът би направил. Поддържа, че
не е налице институтът на водене на чужда работа без пълномощие и за ответника не било
възникнало задължение да обезщети ищеца. Поддържа, че ищецът не е заплатил разходите
със свои средства, за които да претендира, тъй като ставало въпрос за средства, набрани чрез
дарителска кампания- „Помощ за счупената Люлин“ във фейсбук. Ищецът не бил извършил
разходи, които да се отразяват на неговия имуществен патримониум, които следвало да се
обезщетяват. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото са приети фактури, издадени от „Бул Вет Клиник“ ООД на Л. В. Д. за
„лечение и престой на куче Люлин“ №№ 96/29.12.2022г. за сумата от 1030,89 лева;
98/09.01.2023г. на стойност 400 лева; 99/10.01.2023г. на стойност 615 лева.
По делото е прието преводно нареждане от 28.12.2022г. в полза на „Бул Вет Клиник“
ООД за сумата от 1030,89 лева с наредител Л. В. Д.; преводно нареждане от 04.01.2023г. в
полза на „Бул Вет Клиник“ ООД за сумата от 400 лева; фискален бон от 20.12.2022г., издаден
от „Бул Вет Клиник“ ООД за сумата от 323,40 лева; фискален бон от 22.12.2022г., издаден от
„Бул Вет Клиник“ ООД за сумата от 868 лева; фискален бон от 22.01.2023г., издаден от „Бул
Вет Клиник“ ООД за сумата от 142 лева; фискален бон от 24.12.2022г., издаден от „Бул Вет
Клиник“ ООД за сумата от 600 лева.
Приет е приемателно-предавателен протокол от 16.12.2022г., в който е посочено, че на
16.12.2022г. на общинска ветеринарна клиника „Връбница“ е предадено безстопанствено
куче за лечение пол: женски, цвят: черно, от Л. В. Д., както и че гражданинът няма
претенции към кучето.
По делото е приет регистрационен картон от 16.12.2022г., в който е посочено, че в
Екоравновесие „Връбница“ е доведено от Л. Д. женско куче, 15 кг, като при прегледа е
установена четвърта степен куцота на ляв тазов крайник, при палпация е установена
подвижност в областта на тибията и фибулата. Предполагаема диагноза- фрактура.
Проведено е медикаментозно лечение.
Приет е и приемателно-предавателен протокол от 20.12.2022г., подписан от д-р А.М.
от страна на клиника „Връбница“ и от Л. Д., в който е посочено, че ветеринарната клиника
предава на Л. Д. безстопанствено куче за лечение, като гражданинът поема разходите за
3
лечение на кучето.
Приет е Протокол за проведен преглед от 20.12.2022г. в клиника „Бул Вет“, в който е
посочено, че на 20.12.2022г. е докарано за преглед куче, бездомно, на видима възраст между
2-3 години, женско, тегло 13,300 кг. Посочено е, че при прегледа животното е агресивно,
изплашено, със сериозна болка в областта на фрактурирания крайник; температура 38,3 с
дистална открита фрактура на ляв тазов крайник, необработена, инфектирана. Установена е
луксация на дясна тазобедрена става, както и фрактура на таз. При рентгеново изследване е
установена стара, зарастнала фрактура на дясната тибия.
По делото е прието писмо от д-р М.П., временно изпълняващ дейността директор на
ОП „Екоравновесие“, адресирано до зам.кмета на Столична община, в което е посочено, че
на 16.12.2022г. в клиника „Връбница“ е доведено женско куче, черно на цвят с
приблизителна възраст от 2 години. След проведен клиничен преглед е установено, че
кучето е без наличие на инжектируем транспондер /микрочип/, констатирана е неестествена
подвижност в областта на ляв тазов крайник, под колянната става, което било индиция за
фрактура на костите в дадената област. По преценка на ветеринарния лекар била назначена
симптоматична терапия с нестероидно, противовъзпалително средство с обезболяващ ефект,
антибиотик с депо действие и общо-укрепваща терапия, кучето било настанено в
индивидуална клетка към стационара на клиниката.
Приети са и извлечения от публикации в социална мрежа с открита дарителска
кампания „Помощ за счупената Люлин“, в която е посочена банкова сметка с титуляр Л. Д..
Св. А. М. е посочил, че е работил като ветеринарен доктор в Екоравновесие в периода
около 16.12.2022г. Сочи, че в клиниката основно се извършвала кастрация на бездомни
кучета по програмата за контрол на популацията на бездомните кучета. Твърди, че към
месец декември 2022г. били правени и животоспасяващи операции, като към този момент не
е имало рентген в клиниката. Имало ехограф, който бил сравнително добър, но остарял.
Когато било необходимо да се извърши рентген, принципно животните се изпращали в
клиника, която разполагала с такъв. Мисли, че общината била сключила договор с някоя от
софийските клиники за подобни животни, които се изпращали за рентгенова снимка и
мнение от съответния специалист. Сочи, че когато се докарвали кучета с буса, за всяко куче
се съставяло протокол, преглеждало се, проверявало се за чип, така се процедирало и с
кучета, които били водени от граждани. Към декември 2022г. били четирима човека, но не
всички били на смяна едновременно. Твърди, че четирима лекари било много трудно да се
справят с доведените кучета като отделно следвало да се надзирава почистване, хранене,
обезпаразитяване и така нататък. През дните имали подкрепа на директорката на
„Екоравновесие“, която идвала, ако е много натоварен деня и има отсъстващи колеги. Сочи,
че имало персонал, гледачи, които били двама, после трима, които едновременно с лекарите
извършвали контрол на почистването и храненето на животните. Извършвали се различни
процедури по обезпаразитяване след почистване, деизинфекция и други дейности, които
извършвали лекарите. Отделно от чистенето, ежедневието включвало хващане, упояване,
изнасяне на кучето, което било планирано за кастрация в същия ден. Твърди, че клиниката
4
била добре заредена откъм медикаменти, нямало средства за по специализирани лечения на
кучета, каквито се предлагали в реномираните ветеринарни клиники в София. Сочи, че това
е клиника, която изпълнява най-базови от първа необходимост неща за лечение основно на
бездомни кучета. Твърди, че той е лекувал кучето и е поставил антибиотика, като не е
ортопед хирург. Манипулацията, която е била необходима, не можела да се извърши във
„Връбница“. Сочи, че първо се установявала собствеността на кучето, ако няма чип или
марка, това куче се оставало под надзор две седмици в приюта и се изчаквало да се появи
неговия собственик и да го потърси. Не можели да се извършат хирургични операции, за
които било необходимо да се диагностицират с рентген. Ако била установена фрактура,
която може да се оправи с шина, я правели.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 61, ал.
1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е извършил чужда работа /правни или
фактически действия в чужд интерес/, в случая че е положил дължимата грижа за
безстопанствено животно, намерено на територията на Столична община, като е заплатил с
лични средства сумата от 3978,40 лева, представляващи разходи за лечение и престой на
кучето в клиника „БулВет“ за периода от 20.12.2022г. до 10.01.2023г.; намерение да се
управлява чуждата работа и това да е извършено доброволно, а не в изпълнение на законово
задължение, работата е била предприета уместно и да е била добре управлявана.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си.
В конкретния случай с определението от 14.10.2023г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 22.02.2024г., съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
че на 16.12.2022г. Л. Д. е предал в общинска ветеринарна клиника „Връбница“
безстопанствено куче от женски пол, намерено на територията на Столична община, район
Люлин, както и че на 20.12.2022г. кучето е било предадено на Л. Д., както и че във
ветеринарна клиника „Връбница“ не е могло да се осъществи рентгеново изследване и
ортопедична операция на кучето, както и че за периода от 20.12.2022г. до 10.01.2023г.
разходите за лечение и престой на кучето във ветеринарна клиника „БулВет“ са на стойност
3978,40 лева.
Съдът намира, че за ответника съществува нормативно вменено задължение по
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, изпълнението на които той е
възложил на служители от общинско предприятие "Екоравновесие" – арг. чл. 40, ал. 3 от
Закона за защита на животните /ЗЗЖ/. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено
целта на закона е подобни кучета да не се намират на свобода в населените места, тъй като
представляват заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
5
им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Основната мярка за надзор
е именно настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение
се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора
и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
(чрез настаняване в приют или чрез връщане по места).
На основание чл. 40, ал. 3 ЗЗТ е приема и Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на
Национална програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията
на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност. В чл. 8, ал. 1 от Наредбата е посочено, че кметът на общината или
упълномощено от него лице в сътрудничество с организации за защита на животните
подготвят и провеждат изпълнението на дейностите по залавяне, кастрация, маркиране,
ваксинация, обезпаразитяване и връщане по места на обработените безстопанствени кучета.
Съгласно чл. 12 от Наредбата ветеринарномедицинските дейности по Националната
програма и програмите по чл.1, т. 2 включват кастрация, маркиране, външно и вътрешно
обезпаризитяване, ваксинация срещу бяс, издаване на паспорт.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ който намери болно или наранено животно, е длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт, областната дирекция
по безопасност на храните, районното управление на МВР или териториалните поделения
на Изпълнителната агенция по горите. В ал. 2 е регламентирано, че органите по ал. 1
съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на
животното в приют или друг обект по ал. 6, т.1-3. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗЖ в обекта, в
който е настанено животното, незабавно се предприемат мерки за лечението му.
С оглед гореизложената нормативна уредба следва извода, че отговорността,
включително и задължението за заплащане на дължимите разходи, които следва да бъдат
сторени по повод безстопанствените кучета, които се намират на територията на общината е
на самата община, в случая на Столична община. В процесния случай между страните няма
спор, че кучето Люлин е било безстопанствено, доколкото същото е намерено на
територията на Столична община и по смисъла на пар. 1 от горецитираната Наредба е
„безстопанствено куче“, в този смисъл отговорността за неговото лечение е именно на
ответника, който следва да организира редът и начина, съответно да обезпечи и финансово
дейността си във връзка с изпълнение на план – програмата за овладяване на
безстопанствените кучета, в която дейност следва да бъде включено и тяхното лечение при
необходимост.
От събраните по делото доказателства в настоящия случай безспорно се установи, че
при довеждането му в клиника „Връбница“ кучето е било прегледано, констатирани са
видимите му увреждания и му е била проведена терапия /медикаментозно лечение/. От
разпита на св. М., лекуващия ветеринарен лекар към 16.12.2022г., както и от приетия
регистрационен картон, се установява, че кучето е било диагностицирано с предполагаема
6
фрактура на тибията и фибулата без разкъсване на меки тъкани. От разпита на св. М. се
установява, че кучето е имало необходимост от провеждане на рентгеново изследване и
ортопедична операция, които не са могли обективно да бъдат осъществени в клиниката
поради липса на необходимата за това апаратура и оборудване за осъществяване на
адекватна медицинска помощ.
На следващо място установено е, че след постановяване на диагноза от страна на
лекуващия лекар, същият е уведомил своевременно лицето, което е довело кучето /ищецът
Л. Д./ за състоянието на животното и невъзможността да бъдат извършени образни
изследвания и последващи ортопедични интервенции в общинската клиника. С оглед на
което съдът намира, че служители на общинската клиника са осъществили дейности по
спешна ветеринарномедицинска дейност непосредствено след приемане на
безстопанственото куче в рамките на осигурения им от общината материален ресурс.
Съдът намира, обаче, че освен съдействие за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска дейност в тежест на ответника са вменени задълженията,
предвидени в глава пета от ЗЗЖ. Съгласно разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета,
ответникът има задължения за изпълнение на мерките за контрол на популацията на
безстопанствени животни, която включва и тяхното лечение. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал.
6 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност. Кметът на съответната община е длъжен да осигури ветеринарен лекар за
ветеринарномедицинско обслужване на животните, който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ
контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита на
животните. В този смисъл задължение на общината е да обезпечи общинските ветеринарни
клиники с необходимата медицинска апаратура и медикаменти за провеждане на
необходимото лечение на безстопанствените животни.
Съдът намира, че безспорно установената по делото липса на възможност за
осъществяване на образна диагностика в клиника Връбница е препятствала необходимото и
своевременно лечение на предаденото безстопанствено куче, което е довело до това същото
да е взето от ищеца с цел осигуряване на съответни на състоянието му грижи. Следва да
бъде изрично посочено, че се касае за липса на медицинско оборудване- рентген, т.е. апарат,
необходим за правилно диагностициране на фрактури, които съдът приема, че са често
срещани при безстопанствените животни, респ. общината е следвало да осигури
горепосоченото медицинско оборудване.
На следващо място, видно от протокола за проведен преглед на животно в клиника
„Бул Вет“ от 20.12.2022г. животното е било агресивно, с повишена температура,
констатирана дистална открита фрактура на ляв тазов крайник, която е била необработена и
инфектирана, както и с установена луксация на дясна тазобедрена става и фрактура. С оглед
описаното съдът следва да приеме, че извършените от служители на ответника действия не
са били и достатъчни за ефективното лекуване на животното.
Поради изложените съображения съдът приема, че общината, чрез своите органи, не е
7
положила дължимата грижа да осигури условия, които да създават възможност да бъдат
изпълнени нормативните й задължения. Действително, общината е предприела действия в
изпълнение на възложеното й по чл. 16, ал. 3 ЗЗЖ да предприеме мерки за лечение на
кучето, но те не са били от необходимия характер и интензитет, които ефективно да
излекуват болното животно. В този смисъл предприемането на мерки, които, обаче, не са
съответни на предписаната в закона грижа и не водят реално до целения резултат, не може
да освободят ответника от понасяне на отговорност за реализираните вреди.
На следващо място, съдът намира, че обстоятелството, че ищецът е подписал приемо-
предавателен протокол от 20.12.2022г., в който е заявил че поема разходите за лечение на
кучето, не би могло да обоснове извод, че същият е осиновил кучето, респ. че е поел
собствено задължение за грижата му, в частност за заплащане на разходите за лечението му.
От изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че лекуващият доктор е
уведомил ищеца, че кучето се нуждае от рентгеново изследване и ортопедична операция,
каквито не могат да бъдат извършени в клиниката. Св. М. е посочил, че общината има
договор с някоя от софийските клиники за подобни животни, които са се изпращали за
рентгенова снимка и за мнение от съответен специалист като по делото ответникът не
твърди и не представя доказателства за наличие на такъв договор, респ. ако такъв е бил
сключен защо посочената от свидетеля възможност не е била използвана. При така събрания
доказателствен материал съдът намира, че ищецът, вземайки кучето на 20.12.2022г., го е
сторил със съзнанието, че общината е в обективна невъзможност да изпълни нормативно
вмененото й задължение да осигури адекватно лечение на кучето и е изпълнил нейното
задължение да осигури рентген и оперативна интервенция в клиника, която е имала
необходимата за това медицинска апаратура.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът е предприел дейност, за която
отговорност носи ответника и тази дейност е осъществена в негов интерес. Налице са
елементите за заплащане на обезщетение при гестия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД-
доброволно извършване от страна на ищеца на действия по управление на чужда работа.
Последиците от тези действия на ищеца настъпват изцяло в сферата на ответника, като за
последния наличието на интерес от осъществяване на тези действия произтича по силата на
закона. Не е спорно между страните, че разходите за лечение и престой на кучето във
ветеринарна клиника „БулВет“ са на стойност 3978,40 лева.
Съдът намира, обаче, че по делото не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е заплатил сторените разходи за лечение на безстопанствено куче с
лични средства, както му е разпределено с проекта за доклад от 14.10.2023г. Действително
по делото са представени платежни нареждания от 29.12.2022г. и 04.01.2023г. с наредител Л.
В. Д., но са приети и неоспорени извлечения от публикации в социална мрежа „Фейсбук“ за
открита дарителска сметка за лечението на куче Люлин, в които е посочена банковата сметка
на ищеца, съответстваща на посочената в платежните нареждания /л. 38 от делото/. В
цитираните извлечения е посочено, че по обща сметка за кучето Люлин се събират средства,
както и че сметката на Люлин в БулВет е изчистена.
8
С оглед на представените от ответника и неоспорени от ищеца доказателства съдът
намира, че по делото не може да се направи категоричен извод, че ищецът е заплатил с
лични средства процесната сума, напротив, представени са доказателства че разходите за
лечение на безстопанственото куче са били поети от други лица трети за спора- дарители.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът следва да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан, в
конкретната хипотеза това означава че съдът приема, че не е налице твърдяното обедняване
на ищеца с разходите за лечение на безстопанственото животно, доколкото липсват
доказателства Л. Д. да ги е заплатил с лични средства.
С оглед на гореизложеното предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не е сторил и не
претендира разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС,
срещу Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
осъдителен иск с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1250
лева, частична претенция от 3978,40 лева, представляваща стойността на извършените
разходи за лечение и престой на безстопанствено куче в периода от 20.12.2022г. до
10.01.2023г. в клиника „БулВет“, намерено на територията на Столична община, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба-15.02.2023г., до окончателното изплащане на
сумата.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9