№ 691
гр. Стара Загора, 07.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215500501761 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 396 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. М. АС. чрез
пълномощника си адв. Б.Б. против определение № 121 от 27.10.2021г.,
постановено по ч.гр.д. № 395/2021г. по описа на РС-Г..
Жалбоподателят С. М. АС. чрез пълномощника си адв. Б.Б. заявяват, че
считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Излагат подробни съображения. Твърдят, че са налице предпоставки за
допускане на обезпечението, поради което молят да бъде отменено
обжалваното определение и бъде постановено друго, с което се допусне
исканото обезпечение, тъй като без него ще бъде застрашено изпълнението на
бъдещо осъдително решение по делото и е застрашена възможността ищецът
да получи исковата сума, тъй като имотът, върху който се иска налагане на
възбрана е единствен недвижим имот, собственост на ответницата, същата не
работи, няма доходи или вземания или други имоти, от които ищецът да
получи исковата сума при осъдително решение по делото.
Препис не се изпраща на другата страна съгласно чл.396 ал.2 изр.2 ГПК.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, както
и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт
подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и
са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето
защо, същата подлежи на разглеждане по същество.
Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази
наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира
следното:
1
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. С
поправената искова молба е поискано от съда да допусне обезпечение на иска
чрез налагане на възбрана върху процесния недвижими имот.
Първоинстанционният съд е приел, че предявения иск не е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, които да го правят вероятно основателен,
както и че липсват такива в подкрепа на твърдения от ищеца в исковата му
молба общ факт, че той бил платил на продавача цената на закупения от
ответницата имот с представения по делото нотариален акт №120/2017г. , с
което тя се била обогатила със същата за негова сметка, а той бил обеднял с
нея, а именно на този общ факт ищецът основава иска си за връщане на тази
цена от ответницата. С оглед на това РС-Г. е приел, че предявеният по делото
иск от ищеца не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да
го правят вероятно основателен и поради това е приел, че не може да бъде
допуснато исканото обезпечение.
Съгласно разпоредбата на чл.391 от ГПК, за да се допусне обезпечение
на иска следва да са налице следните кумулативни предпоставки: 1. искът да
е допустим; 2.искът да е вероятно основателен- да е подкрепен с писмени
доказателства или от ищеца да бъде представена парична гаранция по чл.180
и чл. 181 от ЗЗД в определен от съда размер; 3. да съществува интерес от
обезпечението- ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се
затрудни осъществяването на правата му по съдебното решение;
4.обезпечителната мярка да е подходяща.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай не са налице посочените
предпоставки, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд не е допуснал исканото обезпечение.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно
молбата не е уважена от първоинстанционният съд.
Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат
предмет на обсъждане в настоящото производство.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закони.
По разноските:
С оглед неоснователността на частната въззивна жалба разноски не се
дължат на жалбоподателя.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй
като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в
производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на
обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и
в останалите възможни хипотези.
Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 121 от 27.10.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 395/2021г. по описа на РС-Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3