№ 5502
гр. Варна, 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100502419 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51713/26.06.2024 г. на „Мактер Консулт“
ЕООД срещу Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „Мактер Консулт“ ЕООД срещу ответника
„Пазари“ ЕАД: 1. главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от главница в
размер на 450 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги
от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“
ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г, обективно кумулативно съединен с 2.
акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата от 414 556,09 лв., представляваща законна
лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000 лв. за периода 25.01.2005 г. до
30.06.2012 г.; и 3. евентуален главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от главница в
размер на 370 500 лв., представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за извършената
работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от 05.11.2002
г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с
договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с 4. акцесорен иск с правно
основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500
лв., като част от сумата 341 317,78 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена
върху главницата от 370 500 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното решение като
неправилно. На първо място се сочи, че макар първоинстанционният съд да е очертал
правилно задълженията на изпълнителя по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г.
и тяхното частично изпълнение, то той неточно е определил обема на изпълнената работа и
дължимото, съгласно чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, възнаграждение. Излагат се подробни
аргументи относно обхвата на извършеното. Въззивникът счита, че при изчисляването на
възнаграждението съдът погрешно е базирал преценката си на представени по делото
1
фактури и преводни нареждания вместо на цената по договора. Поддържа се и че
спечелването на финансиране по програма САПАРД не е част от предмета на договора,
поради което то не може да бъде взимано предвид при определяне на изпълненото. Поради
твърдяно тъждество между понятията изпълнена работа и извършена работа по чл. 267, ал. 1
ЗЗД и чл. 264 ЗЗД въззивникът счита, че доколкото въззиваемият е приел работата по
договора без възражения съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, то тя следва да бъде считана за
изпълнената част от работата по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Поддържа, че е дължимо
уговореното възнаграждение намалено с 15%, или общо 2 077 863 лв., с оглед установени от
СТЕ разлики между възложената и изпълнената работа, като напр. несъответствие в
брутната търговска площ (БТП) в одобрения технически инвестиционен проект (ТИП)
спрямо БТП в бизнес плана; в РЗП в одобрения ТИП спрямо РЗП в бизнес плана; загуба
прогнозирани приходи в следствие намалени РЗП и БТВ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който се поддържа релевираното пред ВРС възражение по чл. 299
ГПК, обуславящо искането на дружеството за обезсилване на първоинстанционното
решение и прекратяване на производството. В евентуалност се заявява, че решението на
ВРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на иска по чл. 99
вр. чл. 267 ЗЗД се излага, че договорът за цесия от 28.06.2012 г. касателно възнагражденията
по чл. 267 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а в
евентуалност – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Твърди се, че с него в полза на
въззивника са били цедирани само правата по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В евентуалност, в случай че
бъде счетено, че цесията е произвела действието си, въззиваемата страна твърди, че с
отхвърлянето на насрещния й иск с Решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. № 518/2010 г. на
ВОС, потвърдено с Решение № 43/29.02.2016 г. по в.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС по същество
е налице произнасяне със СПН относно правата на въззивника по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД се сочи, че въззиваемото дружество не
се е отказвало от договора от 05.11.2002 г., което е било изрично отбелязано и в
горепосоченото решение на ВАпС, поради което, счита, че не е налице и хипотезата на чл.
268 ЗЗД. Наред с това отбелязва и че приетото от ВАпС, че договорът от 05.11.2002 г. е
развален по право предопределя и неоснователността на евентуалния иск по чл. 268 ЗЗД.
Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията на въззивника на
основание чл. 110 ЗЗД. В отговора се сочи, че приемането на изработеното от страна на
въззивника не е поставено в зависимост от неговата воля, а от тази на ДФЗ, тъй като
проектът е финансиран по програма САПАРД и приложение в тази част намират нейните
правила. Освен това дружеството счита, че възнаграждение не е дължимо съобразно чл. 5 от
договора от 05.11.2002 г., възпроизведен и в Анекс № 37/08.04.2003 г., поради липсата на
одобрен проект по програма САПАРД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал.
1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 51713/26.06.2024 г. срещу Решение
№ 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с
което са били отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник – „Мактер Консулт“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София срещу ответника, настоящ въззиваем - „Пазари“ ЕАД,
2
ЕИК *********, гр. Варна: 1. главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от
главница в размер на 450 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и
изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в
полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г.; обективно
кумулативно съединен с 2. акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата от 414
556.09 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000
лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.; и 3. евентуален главен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като
част от главница в размер на 370 500 лв., представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за
извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги
от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., обективно кумулативно съединен с 4.
акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата 341 317.78 лв., представляваща законна
лихва за забава, начислена върху главницата от 370 500 лв. за периода 25.01.2005 г. до
30.06.2012 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3