РЕШЕНИЕ
№
Гр.Русе, 19.10.2016г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 20
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА ВЕЛИКОВА
При участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№525 по описа за 2016 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че въз основа на Договор за кредит №9/ 28.03.2012 г.
предоставила на длъжника „Вици“ ЕООД, при съдлъжници „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц.И.Л.
и И.И.Л. кредит в размер на 40000
лева. С нотариални покани ищецът уведомил ответниците „Вици“ ЕООД,Ц.И.Л. и И.И.Л.,
а с писмо с обратна разписка до „Гея Мод-64“ ЕООД за дължимите суми, както и че
кредита станал предсрочно изискуем. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което било
образувано гр. д. №6656/2015г. по
описа на РРС и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа
на документ по чл. 41 ГПК №4108/12.11.2015г. и изпълнителен лист
№5181/13.11.2015г., като било разпоредено на четиримата ответници солидарно да
заплатият на ищеца сумата сумата 24 158.50 лева- главница, 1
910.71 лева- просрочена лихва за периода от 25.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 500.98
лева- лихвена надбавка за забава от 06.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 738.88
лева- такси от 17.03.2015 год. до 04.11.2015 год., законна лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение в съда- 09.11.2015 год. до изплащане на вземането,
546.18 лева– разноски по делото за заплатена държавна такса и 939.63 лева- адвокатско
възнаграждение.Тази заповед била връчена на ответниците и същите на 04.12.2015 г. подали възражение
срещу нея. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответниците, че същиите му дължат солидарно сумата от 24 158.50
лева- главница, 1 910.71 лева-
просрочена лихва за периода от 25.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 500.98
лева- лихвена надбавка за забава от 06.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 738.88
лева- такси от 17.03.2015 год. до 04.11.2015 год., законна лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение в съда- 09.11.2015 год. до изплащане на вземането
г., както и разноски в заповедното и настоящото производства.
Ответниците
„Вици“ ЕООД, „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц.И.Л. и И.И.Л. оспорват предявениет искове. Признават,че
между „Банка ДСК“ ЕАД и „Вици“ ЕООД има сключен договор за кредит № 9/28.03.2012 г., по който те били съдлъжници. Твърдят, че с писмо от
17.04.2015г. длъжника „Вици“ ЕООД поискал от „Банка ДСК“ ЕАД да му бъде
представена справка за размера на задължението му към този момент. На
20.04.2015г. същият получил отговор,че към 18.04.2015г. по два договора за
кредит имал задължение в размер на 146448.30 лева, включващо главница, лихви,
такси и разноски и било указано по коя банкова сметка ***. На 20.04.2015г. с
международен банков превод от VP Bank Лихтенщайн, от клиентската сметка на „Вици“
ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД било извършено плащане по посочената банкова сметка ***ост
156408 лева. Датата на вальор на трансфера била 25.04.2015г., транзакцията била
с №153248В47634, а за превода били заплатени комисионна и такса в размер на
446.65 евро. “Банка ДСК“ ЕАД твърди, че не можела да приеме направеното
плащане, без да обосновава причини за това. Считат ,че „Вици“ ЕООД заплатил
добросъвестно цялото си задължение към банката, поради което моли съдът да
постанови решение,с което да признае извършеното плащане, че дължимите
задължения по Договор за кредит № 9/28.03.2012 г. били
изцяло погасени и да признае за несъществуващо вземането по този договор на
банката.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
По
заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.41 ГПК №4108/12.11.2015г. и изпълнителен лист
№5181/13.11.2015г. по гр. д. №6656/2015г г. по описа на РРС, с които
било разпоредено на длъжниците „Вици“ ЕООД, „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц.И.Л. и И.И.Л. да
заплатят солидарно на ищеца Банка ДСК“ ЕАД сумата сумата 24 158.50
лева- главница, 1 910.71 лева-
просрочена лихва за периода от 25.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 500.98
лева- лихвена надбавка за забава от 06.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 738.88
лева- такси от 17.03.2015 год. до 04.11.2015 год., законна лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение в съда- 09.11.2015 год. до изплащане на вземането,
546.18 лева– разноски по делото за заплатена държавна такса и 939.63 лева-
адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК – на 04.12.2015 г. длъжниците „Вици“
ЕООД, „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц.И.Л. и И.И.Л. възразили писмено срещу заповедта за
изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Няма
спор по делото, че „Банка ДСК“ и ответника „Вици“ ЕООД, сключили Договор за
банков кредит № 9/28.03.2012 г. г., по силата на който банката му отпуснала
инвестиционен кредит в размер на 40000 лева
за съфинансиране разплащане на разликата над одобрените за субсидиране разходи
свързани с изпълнението на проект на ЕС и сключен Договор №
11/312/01565/14.11.2011 г. с ДФ Земеделие за изграждане на къща за гости.
В
този Договор за кредит като съдлъжници били записани и другите ответници по
делото: „Гея Мод-64“, И.И.Л. и Ц.И.Л.. Съгласно 3.1. от Договора крайния срок
за усвояване на кредита бил 28.03.2013 г. В следващата т.3.3 била записан
гратисен период до посочената дата- 28.03.2013 г., а в т.4 бил определен
крайния срок за погасяване на кредита- до 28.03.2017 г.
Съгласно
т.9.1 от договора за предоставения кредит кредитополучателя заплащал на
кредитора годишна лихва в размер на 9.50%,формирана от едномесечния
СОФИБОР,който била променлива величина и към подписването на договора била 1.615%
и договорена надбавка 7.885%- постоянна величина. Олихвяването на кредита и
изплащането се извършвало ежемесечно на 25 число. В срока на усвояването на
кредита кредитополучателя заплащал само лихва върху ползваната и непогасена
част от кредита. След усвояването на кредита започвало погасяването на главницата,
заедно с уговорената лихва върху остатъка от кредита.В раздела за задълженията
на страните в т.15.1 ж,з кредитополучателя се задължавал да уведоми кредитора
за всички свои банкови сметки в лева и чуждестранна валута,открити в други
банки и клонове на кредитора преди и след сключване на договора, да открие
разплащателна сметка при кредитора и да насочва постъпления по нея. Съгласно
т.21 от договора кредиторът прилагал задължително следните санкции: а/при
неплащане на част или цялата погасителна вноска по главницата в уговорените
срокове банката събирала от кредитополучателя наказателна лихва върху размера на просрочената
главница,включваща договорената лихва /9.50%/ и наказателна надбавка от 10%. б/при неплащане на част или цялата дължима лихва
кредитополучателя заплащал наказателна лихва върху размера на редовната
главница, включваща договорената лихва /9.50%/ и наказателна надбавка от 3%. в/при изискуемост на кредите на крайния
падеж или предсрочно -заплащал
наказателна лихва върху размера на цялата главница, включваща договорената
лихва по т.91 и наказателна надбавка 10%.
Ответниците
представили по делото с превод на български език международен банков превод, с
дата на нареждане 20.04.2015г., сума на
банковия превод 80000 евро, равностойност на 156408 лева, с описани комисионна
и такса. В него като клиент наредител бил записан Вици ЕООД, а като банка бенифициер
Банка ДСК България с посочена негова сметка. Основанието било- погасяване на
целия дълг ведно с такси и лихви за забава
по кредитни сметки по Договор за кредит №9 от 28.03.2012г. и Договор за
кредит №31 от 09.12.2013г. В документа била отбелязана препоръка към
бенифициера по нареждане да прилага правилата за секюритизиране за мрежата
клиенти с кредитен рейтинг в ААА клас на банката-изпращач VP Банка Лихтенщайн. Периода за изравняване на нивата бил
25.04.2015г. По делото е релевирано като доказателство от ответниците и съобщение,
с превод на български, съгласно което Суифт Сервиз Бюро съобщавало на ВП Банка
Лихтенщайн, в качеството и на изпращач на транзакцията,с цел да ги уведоми,че
бенифициерът на международно платежно нареждане с описан номер, Банка ДСК
България не бил изпълнил техните изисквания за секюритизиращ канал за изпращач
с рейтинг ААА, в резултат на което нямали разрешение за извършване на прехвърлянето
на сумата.Уведомявали ги, че можело да предприемат процедура по арбитраж за
покриване на загуби от блокиране на средствата.
Според
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, по която страните не са
имали възражения и която съдът възприема изцяло като обоснована и компетентна,
към 09.11.2015 г. задълженията на ответниците по процесния договор били в
размер на 24
158.50 лева- главница, 1 910.71 лева- договорна лихва, 500.98
лева- наказателна лихва, 738.88
лев. Редовното погасяване на месечните вноски било
преустановено на 25.11.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да
установи, че ответниците му дължат парични суми по
сключен договор за кредит въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжниците
са
подали възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите.
Разгледан по
същество, същият се явява основателен.
По
делото не се спори, че между страните по делото съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът Вици ЕООД получил от ищеца
банков кредит в размер на 40000 лв. по сключен договор №9/28.03.2012 г., като съдлъжници по него били другите трима ответници,
което обстоятелство се признава от тях. От събраните
по делото писмени доказателства е
видно, че ответникът Вици ЕООД не е изпълнил свое задължение по
чл.15.1 от договора след м.11.2014 г., поради което на основание чл.20в банката
обявила целият кредит за предсрочно изискумем и били предприети принудителни действия по
събирането му. Видно заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, което
съдът възприема, като тъй като експертът обективно и безпристрастно
съобразно притежаваните от него специални знания е дал отговор на поставените
му задачи, се установява по категоричен начин,
че към 09.11.2015 г. задълженията на
ответниците по процесния договор били в размер на 24 158.50 лева-
главница, 1 910.71 лева- договорна лихва, 500.98
лева- наказателна лихва, 738.88
лева.
За изискуемостта на кредита „Банка
ДСК“ ЕАД уведомила „Вици“ ЕООД, Ц.И.Л. и И.И.Л. с нотариални покани и с писмо
„Гея Мод-64“ ЕООД.
Съдът
не приема наведеното от ответниците възражение, че „Вици“ЕООД е извършил
плащане чрез международен превод по посочената от „Банка ДСК“ ЕАД сметка в
размер на 80000 евро, представляващи равностойност на 156408 лева и с това било
погасена изцяло задължението по процесния договор.
Съгласно
чл.305 от ТЗ плащането се смята за извършено със заверяване сметката на
кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
Заключението на иконоимическата експертиза е категорично, че такова плащане по
сметка на „Банка ДСК“АД не е извършван.Двата частни документа удостоверяват
изгодни за представящият ги факти, поради което от тях не може да се направи категоричния
извод, че превод на сумата 80000 евро в „Банка ДСК“ ЕАД е направен и такива
суми са постъпили по сметката и. Както бе посочено, страните по делото са
сключили Договор за кредит, по силата на който Вици“ ЕООД като кредитополучател
и другите трима ответници като съдлъжници са поели задължение да заплатят
главницата по кредита, лихви и такси за обслужване на кредитора „Банка ДСК“ЕАД
по определена там сметка. По тази сметка кредитополучателя е заплащал част от
дължимите лихви и такси, по тази сметка следва да се издължат и всички дължими
суми, което е изключително задължение на ответниците.В този договор „Банка ДСК“
ЕАД не е поемала ангажимент за секюритиращ канал и от това не може да се
направи извод, че тя необосновано не дава съдействие на длъжника. Договора ,така,
както е подписан от страните следва да се спазва от тях и това е неговата
цел.Нещо повече,съгласно чл.20а от ЗЗД същия има силата на закон за тези, които
са го сключили. Задължение на ответниците е да направят така, че плащането да стане
със заверяване сметката на кредитора.
Ето защо съдът намира, че задължението на ответниците към банката е в
размера, посочен в заключението на вещото лице, поради което и установителния
иск следва да бъде уважен изцяло, каквато е сумата и по заповедното
производство.
С оглед изхода на спора, ответниците дължът на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 1485.81 лева, както и сумата от 2195.61лв. разноски
за настоящото производство.
По
тези съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено, че „Вици“ ЕООД ЕИК *********,“Гея Мод-64“ ЕООД ЕИК *********, Ц.И.Л.
ЕГН ********** и И.И.Л. ЕГН **********, че дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД
ЕИК121830616 сумата 24 158.50 лева- главница, 1910.71
лева- просрочена лихва за периода от 25.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 500.98
лева- лихвена надбавка за забава от 06.02.2015 год. до 08.11.2015 год., 738.88
лева- такси от 17.03.2015 год. до 04.11.2015 год., законна лихва
върху главницата от 09.11.2015 год. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от №4108/12.11.2015г. по гр. д. №6656/2015г по описа на РРС.
ОСЪЖДА
„Вици“ ЕООД
ЕИК *********,“Гея Мод-64“ ЕООД,ЕИК *********, Ц.И.Л., ЕГН ********** и И.И.Л.,
ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК *********, солидарно сумата
от 1485.81 лева
- разноски за заповедното производство, както и сумата 2195.61лв
лева разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: