ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3736
Пловдив, 22.04.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180700857 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Велди-99“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г. ал.6 ЗЧАВ от Н. А. К., инспектор в регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“, потвърдено с решение №2010-210/14.04.2025 г. на Председателя на ДАМТН.
В жалбата е инкорпорирано особено искане за спиране изпълнението на обжалваната ПАМ, обективирана посредством оспореното предписание.
Искането за спиране е бланкетно без да се излагат мотиви и/или доказателства за целта.
Искането за спиране на допуснатото по силата на чл. 30г, ал.10 ЗЧАВ предварително изпълнение на наложената ПАМ е процесуално допустимо, като депозирано от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледано по същество е неоснователно.
Предварителното изпълнение на процесната ПАМ е допуснато по силата на чл. 30г, ал.10 ЗЧАВ. Съгласно тази разпоредба подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Законът за чистотата на атмосферния въздух не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал.4, във вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Доказателствената тежест за установяване на значителни и трудно поправими вреди е в тежест на оспорващият, който следва да посочи вредите и да представи доказателства, за техния вид и за вероятността те да настъпят, ако не бъде спряно допуснатото от закона предварително изпълнение на наложената ПАМ.
В конкретния случай искането е асолютно бланкетно.
В него не се сочат нито какви вреди (като вид, размер напр.) ще настъпят за жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорения акт, нито пък се представят доказателства за евентуалното им настъпване вследствие предварителното изпълнение.
За да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение в тежест на оспорващия го е да докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени, дали те са значителни. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т. е. такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение.
Това доказване в настоящият случай не е направено. В жалбата не се конкретизира по вид и размер какви вреди ще настъпят за жалбоподателя от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Не се представят и доказателства за наличието на нови обстоятелства, настъпили след издаването на акта, които да дадат основание на съда да спре изпълнението на оспорения акт.
За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което същият следва да докаже наличието на значителна или трудно поправима вреда. Изречение последно от разпоредбата добавя допълнително условие, чието изискване за да се спре изпълнението е да е въз основа на нови обстоятелства. В настоящия случай липсва посочване на нови обстоятелства, обективиращи изпълнението на законовата предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на акта. Към молбата не са представени и доказателства за наличието на значителна или трудно поправима вреда.
Освен това, каза се , нормата на чл. 166, ал. 2 АПК, изречение последно сочи, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Това императивно изискване в случая не е изпълнено. Тъй като не се представят и доказателства касателно значителната /трудно поправима вреда, която би настъпила в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като счете, че в конкретния случай не са изпълнени императивните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК, настоящият състав намира, че не са налице и основания за спиране изпълнението на оспореното пред него задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г. ал.6 ЗЧАВ от Н. А. К., инспектор в регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“, потвърдено с решение №2010-210/14.04.2025 г. на Председатея на ДАМТН.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искане за спиране предварителното изпълнение на задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г. ал.6 ЗЧАВ от Н. А. К., инспектор в регионален отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“, потвърдено с решение №2010-210/14.04.2025 г. на Председателя на ДАМТН.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |