№ 3429
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100503425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №20207995 от 05.11.2021 г., постановено по гр. дело №
67695/2019 г. Софийският районен съд е осъдил ЗАД „А.Б.“ АД да заплати на
В. П. Т. на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата от 2000 лв. – непогасен
остатък от дължимо застрахователно обезщетение за вреди върху лек
автомобил „Мерцедес“, модел С 320 CDI“, рег. № СВ **** КВ, въз основа на
сключен договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица №18-0300/354/5000115, причинени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 30.12.2018 г. в гр. София, ул. „Йордан
Йосифов“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба /27.11.2019 г./ до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №
25178695/20.12.2021 г. от ЗАД „А.Б.“ АД, с която се поддържа неправилност
на постановения акт. Въззивникът твърди, че съдът неправилно е обсъдил и
кредитирал събраните по делото доказателства, както и че неправилно е
уважил претенцията за законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане на присъдената сума.
Твърди, че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение по експертна
оценка, в съответствие със заявеното от него с уведомление за щета и по този
ред му е изплатено обезщетение в размер на 18 557,97 лв. Счита, че не са
налице предпоставките на чл. 390 КЗ за тотална щета, като посочва, че
1
застрахованият не е представил изискуемото удостоверение за прекратяване
на регистрация на процесния автомобил. Поддържа, че на ищеца не следва да
се присъди законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба,
доколкото същият не е изпълнил задължението си да представи
удостоверението по чл. 390 КЗ. Моли въззивния съд да отмени решението и
да постанови ново, с което да отхвърли предявения от ищеца иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.
П., чрез адвокат П. Г., с който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че
застрахователят дължи обезщетение за тотална щета, като същият не е
оспорил заключението на вещото лице пред първата инстанция. Заявява, че
едва с въззивната жалба е въведено възражение, че не му е представено
удостоверение за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил.
Твърди, че собственикът на автомобила може да прекрати регистрацията му
едва след като застрахователят изпрати известие на отдел „Пътна полиция“
ОД на МВР, чрез Гаранционния фонд, че ще изплаща обезщетение за тотална
щета на собственика, съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. Твърди, че
застрахователят не е доказал изпращане на уведомление, нито е изплатил
обезщетение за тотална щета. Поддържа, че поради бездействие от страна на
застрахователя собственикът не е могъл да прекрати регистрацията на
процесния автомобил на основание чл. 390 КЗ, поради което го е направил на
друго основание. Представя удостоверение от отдел „Пътна полиция“ при
СДВР от 25.03.2022 г.за това, че въззиваемият В. Т. е бил собственик на
процесния автомобил до 16.09.2020 г.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 405 КЗ от В. П., предявен
срещу ЗАД „А.Б.“ АД за сумата от 2000 лв. /увеличен размер по реда на чл.
214 ГПК с протоколно определение от 10.02.2019 г./, представляваща
застрахователно обезщетение за повреди по лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел С 320 CDI, рег. №СВ **** КВ, над доброволно изплатената от
застрахователя сума в размер на 18 557,97 лв. в резултат на настъпило ПТП на
30.12.2018 г. В исковата молба се излага, че между страните е сключен
договор за имуществена застраховка, за която е издадена полица №18-
0300/354/5000115 с период на покритие от 03.03.2018 г. до 02.03.2019 г., като
застрахователната премия е заплатена изцяло. Ищецът твърди, че на
30.12.2018 г., в рамките на застрахователния период, е настъпило ПТП в гр.
София, ул. „Йордан Йосифов“, пред Клуб 33, в резултат на което по
застрахования автомобил са били нанесени множество щети. По случая е бил
съставен двустранен констативен протокол от 30.12.2018 г. Ищецът твърди,
че е уведомил застрахователя за застрахователното събитие на 02.01.2019 г.,
2
като му предоставил необходимата информация и попълнил писмено
уведомление, въз основа на което е била заведена щета №
0300/19/727/500027. Поддържа, че автомобилът е бил предоставен за оглед и
заснемане на застрахователя, при който е бил съставен списък на
констатираните увреждания от 08.01.2019 г. и 15.02.2019 г. Твърди, че след
приключване на процедурата застрахователят е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 18 557,97 лв. Ищецът претендира
обезщетение, изчислено по средни пазарни цени, в размер на още 2000 лв. и
законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска с подадения отговор на
исковата молба поддържа, че не оспорва механизма на ПТП, наличието на
валидна застраховка „Каско“ и изплащане на застрахователно обезщетение в
размер на 18 557,97 лв., но оспорва иска по размер. Поддържа, че с изплащане
на сумата от 18 557,97 лв. застрахователното дружество е репарирало вредите
в пълен обем. Твърди, че с уведомлението за щети по МПС, депозирано от
ищеца, същият изрично заявил, че желае да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение, изчислено въз основа на експертна оценка, на
която счита, че съответства размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение. Оспорва като неоснователен и претенцията за лихви.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към момента на настъпване на застрахователното събитие
между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица №18-
0300/354/5000115. Между страните не е спорно и обстоятелството, че
ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 18 557,97 лв., за която са представени 4 бр. вносни бележки. За
безспорно от съда е обявено и обстоятелството, че на твърдяната от ищеца
дата е настъпило застрахователно събитие –пътно-транспортно произшествие
с участието на ищеца, за което е бил съставен двустранен констативен
протокол от 30.12.2018 г.
По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза, съгласно
която стойността за възстановяване на процесния автомобил по средни
пазарни цени би възлизала на 45 497,33 лв. С назначена допълнителна
автотехническа експертиза е установено, че средната пазарна стойност на
процесния автомобил към датата на сключване на застраховка „Каско“ е била
32 560 лв. Съгласно заключението на вещото лице, за разоборудване на МПС
средната пазарна цена за труд за демонтажно-монтажни работи би била в
размер на 1 485,12 лв. По въпроса за действителната стойност на автомобила
към датата на настъпване на ПТП са дадени няколко алтернативни варианта,
като е определена средна цена от 29 800 лв. При съпоставяне стойността на
автомобила, изчислена по средни пазарни цени, спрямо действителната му
стойност, е дадено заключение, че е икономически нецелесъобразно неговото
възстановяване, поради което е прието, че е налице тотална щета.
3
С протоколно определение от 04.10.2022 г. въззивният съд е оставил без
уважение доказателственото искане на въззиваемия да се приеме по делото
писмено доказателство удостоверение от 25.03.2022 г. като преклудирано на
основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му - в обжалваната част. В конкретния случай
постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По отношение на
правилността въззивният съд е ограничен от изложените оплаквания във
въззивната жалба.
Предявен е иск по чл. 405 от КЗ, съгласно който при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. За да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя, следва да са налице следните елементи от
фактическия състав: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение
между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; 3) вреди, настъпили в причинна
връзка със застрахователното събитие; 4) отправяне на писмена
застрахователна претенция от застрахования до застрахователното
дружество. При кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно
цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
В настоящото производство между страните не е спорно, че е
осъществен застрахователен риск – настъпило ПТП на 02.03.2018 г. в гр.
София, с участието на застрахованото лице. За безспорни от
първоинстанционния съд са обявени и обстоятелствата, че към момента на
застрахователното събитие между страните е бил налице валидно сключен
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 10-
0300/354/5000115, както и механизма на настъпилото ПТП. Единствено
спорно между страните е размерът на претърпените вреди, а оттам и
дължимостта на допълнително застрахователно обезщетение в размер на
2 000 лв. над заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
18 557,97 лв., както и дължимостта на законната лихва за забава върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Според заключението на вещото лице по допълнителната съдебна
4
автотехническа експертиза, в резултат на застрахователното събитие е
настъпила тотална щета на процесния автомобил по смисъла на чл. 390, ал. 2
от КЗ, а именно, че стойността на разходите за необходимия ремонт на
автомобила надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Съгласно
общите условия на застрахователното дружество, приложими към
застрахователния договор, при тотална щета застрахователят дължи на
застрахования действителната стойност на ППС, намалена със стойността на
запазените части. Според заключението на вещото лице, действителната
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП е била 29 800 лв., а
стойността на запазените годни части са изчислени в размер на 8 940 лв.
Между страните не е спорно, а е установено и по представените писмени
доказателства, че застрахователят е заплатил обезщетение в размер на
18 557,97 лв. Разликата до пълния размер е останала непогасена. При така
изложеното искът за плащане на главница в размер на 2000 лв.,
представляваща непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение,
се явява основателен.
По отношение на присъдената законна лихва за забава от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, настоящият съдебен
състав намира следното:
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга да представи удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпила тотална щета преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство. Според
константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен
състав, дължимостта на обезщетението по чл. 390 КЗ не е обусловена от факта
на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното
решение по иска. Изпълнението на тази административна процедура обуславя
плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Следователно, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето на доказателства пред застрахователя за това,
има значение за началния срок, от който застрахователят дължи плащането,
респективно изпада в забавата за плащане на застрахователното обезщетение
/Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Дария Проданова/.
В настоящия случай, с исковата молба се претендира законната лихва (а
не обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД) от деня
на предявяването на иска до окончателното плащане. Ищецът не твърди и не
представя доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното
МПС. Само за пълнота следва да се посочи, че такова доказателство не
представлява и удостоверението, което въззиваемият е представил за първи
път пред въззивната инстанция, която не е допусната поради забраната по чл.
266 ГПК за посочване на нови факти и доказателства.
5
С оглед на изложеното и съобразно константната практика на
Върховния касационен съд, при уважаване на главния иск за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на още 2 000 лв., съдът следва да
присъди обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от
деня на представяне на доказателствата за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, а не от датата на исковата молба. В този смисъл
и решение № 245 от 16. 11. 2018 г. на ВКС по т. дело № 2278/2017 г., I т. о.,
ТК.
Предвид частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в
полза на ищеца е присъдена законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба /22.11.2019 г./ до окончателното плащане. В останалата
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
И двете страни своевременно са направили искане за присъждане на
разноски. С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сумата от 370 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. На въззивника не следва да се
присъждат разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20207995 от 05.11.2021 г., постановено по гр.
дело № 67695/2019 г. Софийският районен съд, В ЧАСТТА за началната дата
на обезщетението за забава, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление бул. „**** да заплати на В. П. Т., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. София, ул. **** обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва върху сумата от 2000 лв., представляваща непогасен остатък от
дължимо застрахователно обезщетение, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
"Мерцедес", модел "С 320 CDI" с рег.№ СВ **** КВ до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20207995 от 05.11.2021 г., постановено
по гр. дело № 67695/2019 г. Софийският районен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление бул. „**** да заплати на В. П. Т., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. София, ул. **** , на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 370 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7