Решение по дело №140/2021 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260161
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20211500500140
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                  Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е  №260161

 

                                                         27.07.2021г., гр.Кюстендил

 

                                         В     И   М   Е   Т  О    Н  А   Н   А   Р   О   Д  А                  

 

 

 

                Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: 

               

                                                                                                              Председател:Ваня Богоева                                                                                                                                           Членове:Евгения Стамова                                                                                                                                                                                  Веселина Джонева

 

                С участието на секретаря:Симона Цикова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№140/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

                Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Софийски градски съд, адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2 представляван от съдия Д.П.– и.ф. административен ръководител, председател на съда чрез процесуалния представител Г.К.– съдебен помощник срещу решение №276980/24.11.2017г. постановено по гр.д.№26356/2017г. на Софийския районен съд, 77 състав.С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Софийски градски съд срещу Т.А. Т., ЕГН ********** от гр.София, кв.“*****“, ул.“П.“, бл.***, ет.**, ап.** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.211 вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за сумите, както следва: 2479,73 лева – главница, представляваща обезщетение за вреди от липси, в размер на равностойността на липсваща компютърна техника – преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99139, на отчетна стойност 152,94 лева, преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99028, на отчетна стойност 152,94 лева, преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99029, на отчетна стойност 152,94 лева, твърд диск  HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99118, на стойност 176,30 лева, твърд диск  HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99119, на стойност 176,30 лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99120, на стойност 176,30 лева, твърд диск  HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99121, на стойност 176,30 лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99122 на стойност 176,30 лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99123 на стойност 176,30 лева, ксерокс PIXMA MP 780 с инвентарен номер 5529, на стойност 468,86 лева и скенер HP 5590 с инвентарен номер 5417 на стойност 494,10 лева,ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.04.2017г. до окончателното изплащане, както и за сумата 461,05 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2015г. до 27.04.2017г.Съдът е приел, че по делото е оборено наличието на причинна връзка между поведението на ответника в този период, негова вина и установените липси.Съдът се е позовал на факта, че  през м.12 2014г. е извършена инвентаризация, при която вещите са били налични.Впоследствие със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС, работното място на ответника е променено, като той е бил отстранен от сървърното помещение, в което съобразно показанията на свид.Р. се е съхранявала компютърната техника, били са отнети трудовите функции по ръководство на работния процес в отдела вкл. и относно възможността да въздейства и да осъществява контрол по разходването на съхранявани нови дискове, като е наредено да се занимава само с дейността по поддръжка на компютърната и периферна техника, което не е дейност свързана със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на тази техника.След отстраняването му ответникът не е имал никакъв достъп до стаята и фактически не я е посещавал, не е имал възможност да стори това и в друго време, поради смяна на патрона на бравата.Съдът се е позовал на обстоятелството, че не е доказано по кое време е възникнала липсата, както и факта, че при промяна на работното му място и възлагане ръководството на отдела на друг, инвентаризация не е извършана, за установяване наличности и липси към този момент, поради което съществува вероятност липсата да е възникнала след отстраняване на ответника от работното място – 27.03.2015г., като след този момент той не е имал достъп до съхраняваните в стаята и сървърно помещение компютърна техника, като са му били отнети не само ръководните но и отчетническите функции.Съдът е приел, че не може категорично да се приеме, че липсата е настъпила поради обстоятелства, за които отговаря служителят – ответник.Съдът е посочил и, че ищецът не е доказал размера на действителните вреди към датата на установяване на липсата в какъвто размер се съизмерява размерът на дължимото обезщетение за вреди от липси съгласно чл.207, ал.1 т.2 КТ.Отхвърлянето на акцесорния иск е обосновано с отхвърлянето на главния иск.Заявена е претенция за разноски.

Решението е връчено на Софийски градски съд на 04.12.2017г., а на 18.12.2017г. е подадена жалбата по която е образувано настоящото производство.В жалбата е изразено несъгласие с изводите на съда, като основаващи се на неправилна преценка на установените по делото факти и обстоятелства по спорния въпрос, дали ответникът Т. е носел отговорност за поверената му компютърна техника за времето след 27.03.2015г., когато е издадена заповед №817/27.03.2015г., с което е наредено отдел „Информационни технологии“ да работи под ръководството на г.н А.Д..Относно наличието респ. отсъствието на причинно следствена връзка във връзка с настъпилите липси, изводите на съда са оспорени, като основаващи се единствено на показанията на свид.Г.Р., на които се позовава ответника, които според въззивница следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК,  предвид  съществуващ съдебен трудов спор на това лице с въззивника( гр.д.№59846/2016г. по описа на СРС, 57 състав), като се прави искане това да бъде взето предвид при преценка на показанията му.Заявено е, че на Т. не е бил отнет достъпа до компютърната техника, от показанията на свидетеля се установява, че е бил сменен патрона на вратата на кабинета на системния администратор, но не и да бил ограничен достъпа му до цялата налична техника, която не се е съхранявала в едно единствено помещение.Не е установено, че след смяна на патрона Т. да не е влизал във въпросния кабинет и в сървърното помещение.Въззивникът се позовава и на факта, че със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС е наредено на Т. да продължи да се занимава с дейността по поддръжка на компютърната периферна техника, като тази дейност не е ограничена до извършването и в определени помещения, а обхваща всички помещения, в които се намира наличната техника, и следва да се има предвид, че поддръжката е свързана с грижа за доброто състояние на някого/нещо, като в случая с компютърната техника това обхваща не само тази която се използва, но и тази която е на склад.От промяна на работното място в рамките на сградата, по отношение на Т. не може да се прави извод, че той не е носел отговорност за компютърната техника.Нещо повече със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС на ответника Т. е наредено да изготви отчет за финансово – счетоводната дейност на отдела – закупена, ремонтирана и бракувана техника, разходи за софтуерна поддръжка за периода от 2010г. до края на м.02.2015г.С посочената заповед не е изменяно трудовото правоотношение с ответника, за да се приеме, че след издаването й г-н Т. не е отговарял за компютърната техника.Излага, че по делото е установено възникването на липса в периода между 13.12.2014г.( когато е изготвен интентаризационен опис, съгласно който описаните в исковата молба липсващи активи са били налични) и  03.07.2015г. – когато е прекратено трудовото правоотношение със служителя Т..Сочи съдебна практика, за това, че не се изисква с оглед и разпоредбата на чл.207, ал.1 т.2 КТ индивидуализиране на датата на възникване на липса, необходимо е недостигът да се е осъществил във времето на упражняване на съответната трудова функция( решение №56 от 10.03.2010г. на ВКС по гр.д.№540/2009г., ІІІ г.о.на ВКС).Поддържа, че след издаване на заповед №817/27.03.2015г. на и.ф. председател на СГС, материална отговорност за наличната компютърна техника не е вменявана на г-н А.Д..Функциите на Т. по отношение на носенето на отговорност за компютърната техника не са отнети с посочената заповед, видно от съдържателната част на заповедта, с която изрично му е възложено изготвянето на отчет за дейността на отдела, в т.ч. и на финансово – счетоводната дейност – закупена, ремонтирана и бракувана техника т.е на г-н Т. е била предоставена възможност да установи наличието на всички материални активи, описани в инвентаризационния опис от 31.12.2014г., респективно, че част от тях са разходвани по предназначение или, че са бракувани, което той не е сторил в предоставения му срок, поради което не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение.Въззивникът счита, че презумцията за вина не е оборена, а причинно - следствената връзка между поведението на ответника и установените липси не е прекъсната.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете да бъдат уважени.Заявена е претенция за заплащане на разноски.

 

Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство – Т.А.Т..В определения срок е постъпил писмен отговор, чрез адв.С.Н.– пълномощник, съдебен адрес ***, тел/факс:********, email:***********.В отговора е изразено становище за допустимост и законосъобразност на обжалваното решение и отсъствие в жалбата на оплаквания, сочещи на незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението.Изложени са доводи във връзка с допълнително решение относно присъждане на разноски и произнасяне по претенции с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 КТ, каквото не е постановявано в първоинстанционното производство.Ответникът се позовава на обстоятелството,  че с писмени и гласни доказателства по делото е установено, че към момента на установяване липса на активи които са били налични към м.12.2014г., ответникът не е имал достъп до помещението, където се съхранява компютърната техника, поради смяна на патрона на вратата и неосигуряване на ключ.След 27.03.2015г. ответникът не е имал достъп до съхраняваните в стаята на системните оператори и сървърното помещение компютърна техника, поради което не може да носи отговорност за тези липси.Активите са били налични към м.декември 2014г. когато е осъществена инвентаризация  и датата на тяхното изчезване не е установена, не е установена и вина на ответника, поради което решението с което исковете са отхвърлени, поради това, че ответникът не е имал възможност да упражнява фактически отчетническите си функции следва да бъде оставено в сила.Ответникът счита, че със заповед №817/27.03.2015г. издадена от и.ф.председател на СГС е бил отнет достъпа му до компютърната техника и консумативи, като му е определено и временно работно място, което се е намирало далеч от постоянното му работно място, както установява свид.Р..От тази заповед и показанията на свид.Р., пълни, точни, достоверни и неопровергани от останалите доказателства,  следва, че ответникът не е имал достъп до компютърната техника и консумативи.В помещението в което е работил след 27.03.2015г. не е било негово работно място, патронът на бравата е бил сменен, което сочи, че достъпът му до компютърната техника  и консумативи е бил отнет.Към момента на отнемане на този достъп не е била извършена инвентаризация и да е осъществено предаване на поверена техника и консумативи.Твърденията, че е имал достъп до всички помещения, където се е намира компютърна техника, в това число кабинети на съдии, служители и администрация определя, като голословни, недоказващи, че липсите по отношение на които е предявен иск са констатирани в действащата компютърна техника.Според ответника липсата е установена от складовото помещение, а не от компютрите които са се намирали в отделни работни помещения.Доколкото в споменатата по- горе заповед е изразена изричната воля на работодателя, че се отнема достъпа на ответника до компютърната техника и консумативи, то е изключено да се твърди, че той е продължил да изпълнява дейности по поддръжка на тази техника, за което доказателства не са представени.Счита, че от възложения му доклад по никакъв начин не установява, че той има каквато и да било вина за констатираните липси.В отговора се съдържа искане за оставяне в сила на обжалваното решение и заплащане на направените по делото разноски. 

              

                Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

 

                Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

 

                Въз основа на представените по делото доказателства районният съд е приел за установени следните фактически обстоятелства, за които не се спори:

               

Че между страните на основание трудов договор №328/19.06.2020г. е съществувало трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжността „мрежов системен администратор в СГС“.Със заповед №1302/11.06.2012г. на същия са възложени и функциите „Началник отдел“ –„Информационни технологии“, а с допълнително споразумение №2841/30.08.2012г. е преназначен на длъжността „Началник отдел –„информационни технологии“, считано от 01.09.2012г.Няма спор за това, че считано от 03.07.2015г. трудовото правоотношение между страните е прекратено.

               

Във връзка със съществения по делото въпрос, дали заеманата от ответника длъжност е  отчетническа съдът се е позовал на длъжностни характеристики за длъжността „Началник отдел „информационни технологии“ и „Началник отдел информационни технологии и обслужване“, връчени на 01.09.2012г., 09.06.2014г. и 29.04.2015г.Съгласно актуалната – последната от тях на ответника са възложени следните задължения:въвеждане и поддържане на информационните и периферните системи в съда, поддържане на наличния хардуер и софтуер, анализиране нуждите от промяна и предложения за актуализиране и усъвършенстване на системата, като основните задължения, включват разпределение на поставените задачи между служителите в отдела, програмно и технологично осигуряване на компютърната техника, интегриране на информационните системи и на съда с информационните системи на други ведомства, инсталиране, конфигуриране, поддържане на работни станции, инсталиране на принтери и други периферни устройства, администриране и контролиране на достъпа на потребители до базата данни, защита на мрежата от неоторизиран достъп, конфигуриране, настройки и поддръжка на софтуер, техническа поддръжка на наличния хардуер и предложения за периодично технологично обновяване, отговорност за съхраняване и периодично архивиране на натрупаната информация, както и да извършва други действия, които са му възложени от административния ръководител и съдебния администратор.Посочено е, че служителят носи отговорност за компютърната техника – изр. последно от втората длъжностна характеристика.Според ищеца, за периода от 11.06.2012г. до 03.07.2017г.( погрешно в исковата молба е посочена 2015г.) Т. е заемал ръководна длъжност, по смисъла на Класификатора на длъжностите в администрацията, утвърден с решение на ВСС по протокол №7 от 16.02.2012г., свързана с отговорност по – висока от тази която носят системните администратори в отдела, чиито началник е бил Т., поради което на него е възложена отговорността за съхранение на компютърната техника в съда поради което той е бил отчетник по смисъла на чл.207, ал.1 КТ.Справка в Класификатора на длъжностите в администрацията, утвърден с решение на ВСС по протокол №7/16.02.2012г. сочи, че  сред ръководните длъжности е класирана длъжността „началник отдел“, длъжностите „системен администратор –І степен“ и „системен администратор – ІІ“ степен са класирани, като експертни и технически длъжности.

               

Ищецът е представил като доказателство по делото инвентаризационен опис с отразена дата на инвентаризация 31.12.2014г. –л.60 – л.210 от д.Документът е подписан от членовете на Комисия определена за извършване на инвентаризацията.Ответникът Т. Т., като материално отговорно лице с подписа си е удостоверил  декларация, за това, че до започване на инвентаризацията всички разходни и приходни документи за извършване на инвентаризация са включени в отчетите, предадени в счетоводството и към момента на започване на инвентаризацията всички дълготрайни активи, постъпили на негова отговорност са заприходени, а излезлите са записани на разход, както ,че у същия липсват документи.В описа са отразени като налични вещи, индивидиулизирани по начин съответстващ на описаните в исковата молба такива, като са посочени инвентарни номера и местонахождение на вещите но не и производствени номера на съответните вещи.Представени са и протоколи за бракуване на дълготрайни материални/ нематериални активи,предложение за бракуване в което са описани активи, предложение за бракуване на други активи в употреба, изписани, като разход – негодни за употреба, опис на НМДА с изтекъл срок.В първоинстанционното производство  в отговора на исковата молба и във въззивното производство ответникът се позовава на посочените протокол и предложение за бракуване, като оспорва протокола, и уточнява във връзка с  предложението за бракуване, че ксерокс Canon Pixma M780 и ксерокс Pixma MP 780 са бракувани( молба л.244 – л.245 от д).Заявил, че скенерът посочен в т.11 от исковата молба заявява, че този скенер бил предаден по заповед на председателя на СГС на Владимира Янева, на Център по медиация с изричен протокол, върнат на СГС преди 2-3 месеца, за което е съставен протокол.Поддържал е, че след отстраняването му е нямал достъп до компютърната техника на СГС, не е участвал в инвентаризация и не е информиран за движението на техниката, до тази компютърна стая имат достъп всички служители на отдел“Информационни технологии“, не е информиран за движение на техниката, поради което липсва основание за ангажиране на отговорността му.

 

С предизвестие  №615/02.07.2015г. на и.ф. Председател на СГС, считано от 03.07.2015г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 03.07.2015г.Със заповед №2061/03.07.2015г. на и.ф.Председател на СГС е определена комисия в състав:Председател – Е.А. – началник служба „Счетоводство“, К.А.М. – системен администратор ІІ степен и Г.К.Р. – системен администратор І степен, която да извърши инвентаризация на материалните активи, отговорност за които е носел ответника Т.А. Т., да изготви протокол за извършената проверка и опис на наличности.

               

Резултатите от извършената инвентаризация са обективирани в инвентаризационен опис, сравнителна ведомост, протокол за констатирани липси и Становище на „Баланс Инженеринг“ описани в доклад – л.17 от д.Представени са доклада и протокол за констатирани липси към 30.06.2015г. в който са  посочени, като липсващи  вещи идентични на описаните в исковата молба, но не са посочени инвентарни номера.Докладът и протоколът са  подписани от комисия в състав Председател Е.А., Членове – К.М. и Г.Р., лицата определение за извършване на инвентаризацията.Липсващите вещи са описани, като вид без посочване на инвентарни номера.Отразена е липса на преносими дискове от вида на посочените в исковата молба, съответстващи като брой и отчетна стойност, и твърди дискове съответстващи по вид, брой и стойност и отчетна стойност, без посочване на инвентарни номера. Отразена е липса на 1 скенер и един принтер  - съответстващи по описание на посочените в исковата молба, отчетна стойност съответстваща на посочената в исковата молба.Ответникът е оспорвал в писмения отговор, както отговорността си във връзка със съхранение, разходване, отчитане на вещи от вида на посочените в искова молба, така и твърдението, че описаните в исковата молба вещи липсват.Представените доклад и опис, не са оспорени по реда на чл.193 ГПК.

 

На л.19 – л.29 от делото се намират фактури, удостоверяващи сделки на покупко – продажба за вещи от вида на процесните, с купувач ищецът от 2012г., във фактура №**********/17.12.2012г., касаеща дискове от вида на HDD 2 TB SEAGATE ST 2000VX00064 MB Т.Т. е посочен, като МОЛ, същият е подписал според твърдения в исковата молба фактура №**********|/28.12.2006г.Представени документи за трансфер в които са описани дискове от вида на процесните – л.10 – л.15 от делото, в които липсва подпис вкл.и означение, че документът е подписан от Т..Според проформа фактура №*********/27.12.2006г. и фактура №**********/28.12.2006г. е отразено закупуване от СГС на мултифункционалон устройство CANON PIXMA MP 78 – 2 бр.с единична цена 528.00 лева.Във фактура ********** подписана от Т. е удостоверено закупуване през 2006г. на скенери  37 бр., предадени през 2006г.  

 

Според приемо – предавателен протокол от 31.12.2017г. ( л.59 от д.)на СГС е върнат инвентар – включително и скенер, като процесния но с друг инвентарен номер, вещи които са били предоставени за ползване с приемо предавателен протокол от 21.05.2015г.Със заповед №817/27.03.2015г. издадена от Председателя на СГС на основание чл.86, ал.1 т.1 вр. с чл.88 ЗСВ, е наредено служителите на ИТ отдела Д.Д., Г.Р. и Р.В. да работят под ръководството на служителя на отдел Информационни системи, комуникации и съдебна статистика на ВКС А.Д., инж.Т. да продължи да се занимава с дейността по поддръжка на компютърна и периферна техника, определено е временно работно място на инж.Т. в съдебното деловодство на „обезпечение и частни жалби“, находящо се на сутерен.Възложено е на Т. в срок до 10.04.2015г. да изготви детайлен отчет за дейността на отдел ИТ за периода от 2010г. до края на месец февруари 2015г., съдържащ информация за следните области: организационна структура и кадрова обезпеченост, както и анализ на ефективността, административно – организационни дейности, инженерно – технически дейности, деловодна система на СГС – начин на поддръжка, възникнали и отстранявани проблеми, като се посочат отговорниците и съответните отговорности, вътрешна информационна система – начин на поддръжка, възникнали и отстранявани проблеми с посочване на отговорниците и техните задължения, други информационни системи в СГС – начин на поддръжка, възникнали и отстранявани проблеми, като се посочат отговорниците и техните отговорности, съдебна статистика – как и от кого е изготвяне, как са отстранявани несъответствията между установеното чрез деловодната система и проверка на деловодните книги, комуникация – топология на мрежата, връзки с други институции и организациии как се осъществяват, начин на поддръжка, дейности по сигурността, финансово – счетоводна дейност – закупена, ремонтирана  и бракувана техника, разходи за софтуерна поддръжка, икономическа и техническа обосновка за всяка отделна операция, дали има компютри, принтери или друга техника, за които е докладвано от инж.Т., че не подлежат на ремонт и следва да се бракуват, ако има да се опише техниката – ( по вид, марка, модел, производствен и инвентарен номер), дали въз основа на такава докладна е купена и друга техника, да се опише техниката, дали  определена за бракуване техника, впоследствие е била ремонтирана, ако има да се опише техниката.До посочи дейности и предстоящи мероприятия за 2015г., да даде подробен отчет за дейността на отдел ИТ за периода от назначаването на инж.Т. за ръководител на отдела до момента, каква стратегия за използване на информационни ресурси е била предвидена, как е била осъществявана и в какъв етап от развитието си е, какви договори за софтуерни и хардуерни услуги са сключвани с външни изпълнители, включително за придобиването им, както и обосновка за необходимостта им , как е извършван контролът върху постъпленията  на съдебните дела, как е извършвано изравняването при допуснати разлики, как това е осъществявано с програмата за разпределение на дела, с какво и как се промени работата на отдела след назначаването на Т. за негов началник, предоставяни ли са администраторски права на достъп за външни специалисти – кога и защо и до кои системни ресурси, към момента същите имат ли все още достъп.

 

Липсва доклад от Тошев в отговор на посочената заповед.В уведомление №13/03.02.2016г. във връзка с искане на обяснения по повод липса на компютърна техника е оспорил наличие на основания за ангажиране на отговорността му, предвид факта, че със заповед №817/27.03.2015г. служителите в отдел „ИТ“ инж.Д.Д., инж.Г.Р. и инж.Р.В.работят под ръководството на служителя на отдел „Информационни системи, комуникации и съдебна статистика“ на ВКС А.Д..Позовал се е на факта, че с тази заповед било определено ново работно място в сутерена, бил изолиран от работата на отдел „ИТ“, както и за спуснатите към неговите служители инж.Д.Д., Г.Р. и Р. З. задачи от ръководителя им А.Д., по този начин бил отнет достъп до отдела, до техническата стая в която били складирани и се съхранявали описаната компютърна техника, на която е бил материално отговорно лице.Споменал е и факта, че инвентаризация в СГС е извършена във време в което той не е бил вече служител на СГС.Позовава се и на коментара във връзка с възможността за уволнението му, при връчване на заповедта.

 

Разпитан по искане на ответника свидетелят Г.Р.  - системен администратор в СГС за периода 2012г. – 2016г., установява, че в началото на 2015г( първата половина) бил назначен нов ръководител – А.Д., служител във ВКС.Т. бил преместен в сутерена, в едно от деловодствата в „частни жалби“, след преместването на Т. по молба на Д. бил сменен патрона на кабинета на системния администратор, в който кабинет и в сърварното се съхранявала техника, той нямал достъп и до сървърното, тъй като в него се влиза по една стълба от стаята с ограничен достъп, в която работел Т. до този момент.След прекратяване на трудовото правоотношение била разпоредена инвентаризация, която се извършва от комисия, участвали и двама администратори, които проверявали наличността  на техниката, която се води по документи.Заявява, че във връзка с инвентаризацията бил изготвен доклад, проверката обхващала цялата техника в СГС, вкл. и по работните места, а не само тази,  която се съхранява в стаята на системните администратори и в сървърното.Свидетелят потвърждава подписа в намиращия се на л.18 от делото доклад.Обяснява, че скенер липсвал, заявява, че два  от  ксероксите били бракувани, а трети свидетелят  не е виждал за престоя си в СГС. Свидетелят описва начина на обозначаване на външните хард дискове, генерирани инвентарни номера при инвентаризацията, на гърба на пластмасовата част на дисковете залепени номера – тип лепенка с баркод.Другите 6 твърди диска, описва като вътрешни дискове,предназначени за влагане в компютър – не били хард дискове за бракуване, а закупени нови, със специална защитна  опаковка, за подмяна на дефектирали, като казва, че е възможно те да се били вложени в компютър – при подмяна на диска, бива уведомявано счетоводството, генерира се нов бар код и се залепва върху кутията на компютъра( практика установена след уволнението на Т.), преди това всеки от 6-мата администратори е могъл да смени диска, без изискване за удостоверяване на тази смяна по някакъв начин.Свидетелят разказва, че дисковете се намирали в сърварното,за инвентаризацията Т. не е бил уведомен, нито е викан, техниката дефектира, постоянно се променя, дава се на ремонт, връща се от ремонт, преносимите дискове е трябвало да бъдат при тях,  но компютри при инвентаризацията не са отваряни, проверката е извършена само относно наличностите в сървърното, били отразени липсите.По работните места е извършено преброяване, когато са обхождали стаите и в помещенията на съда по бар код.Патронът в сървърното бил сменен по молба на А.Д., всички имали ключове от кабинета и сървърното, вкл. и служителя на ВКС, който е бил техен ръководител.

 

Въз основа на така установените обстоятелства , изложените във въззивната жалба доводи съдът прецени, като неоснователни, а в резултат, че обжалваното решение подлежи на потвърждаване.Съображения:

      

Съгласно чл.207, ал.1 и ал.2 КТ - работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:за липса - в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

 

                Във връзка с приложението на посочения законов текст има установена съдебна практика с която е утвърдено разбирането, че: не може да се търси отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ от лице, което не се явява отчетник по отношение на имуществото на работодател - търговско дружество. Законът предвижда осъществяване на пълна имуществена отговорност само по отношение на материално-отговорни лица, които имат качеството на отчетник. Необходимо е между тези лица и дружеството да съществуват трудови правоотношения, част от съдържанието на които да са задълженията на работника да борави с ценности на работодателя, да ги приема, съхранява и отчита. Лице, което не е в трудови правоотношения с дружеството или което е негов работник или служител, но няма задължението да борави с имуществото му, не може да бъде подведено към пълна имуществена отговорност за липси. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа, като работодателят следва да докаже предоставянето на вещите служителя, а последният тяхното разходване по предназначение респ. наличността на вещите.Обстоятелства изключващи отговорността на ответника са форсмажор, действия на трети лица или друга причина, за която не отговаря (решение № 252 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 252 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 690 от 3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 681/2009 г., IV г. о.).

 

Съдът споделя и изразеното в решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о., ГК разбиране, че отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за неговото появяване. При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. С оглед на това, за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща. Следователно, в производството по иск с пр. осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на работодателя - ищец в производството, е да установи, че ответникът заема отчетническа длъжност и наличието на липса, а в тежест на работника-МОЛ е да опровергае презумцията, че същата е причинена от него или по негова вина. За да е налице липса по см. на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо на първо място да е на установен недостига парични или материални ценности и на второ място, този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция. Последното е така, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото правоотношение на съответното МОЛ.

 

Като има предвид изложеното, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи за несъстоятелни.

 

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът Т. е заемал отчетническа длъжност при ищеца, във връзка с възложената му отговорност относно налична компютърна техника, която му е била предадена видно от инвентаризационен опис от  31.12.2014г.Поначало с оглед предвиденото в ЗС и Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор – чл.11, ал.2 т.3  следва, че във връзка с организацията на начина на съхранение и и движение на материални активи в бюджетна организация е необходимо, ясни правила, права и задължения и нива на докладване т.е във връзка с възлагане отговорност за съхранение, разпореждане и отчитане на материални активи това изискване индикира посочване на начин на съхранение в учреждението, начин на удостоверяване на разпореждането или движението в материални активи.Такива ясни правила в случая не се установява да са били установени във взаимоотношенията между страните.Все пак вменената  с длъжностна характеристика отговорност  на Т. относно компютърната техника в предприятието при данни, че той е подписал инвентаризационен опис, в качеството на материално отговорно лице и ангажираните свидетелски показания, описващи  дейността на Т. -  свързана ръководство на отдел, ползващ помещения в които се съхранява компютърна техника ( дискове се съхранявани в сърварно помещение ) достъп до което е имал Т. и останалите служители в отдела, които при необходимост са извършвали подмяна на дискове от вида на посочените в т.4 – т.9 от и.м., сочи, че  действията които той е осъществявал по трудово правоотношение са били свързани със съхранение, отчитане на компютърна техника в това число на вещи от вида на процесните, за което той е подписал инвентаризационен опис.С оглед на изложеното в исковата молба и въззивната жалба, следва, че отчетническите функции на Т. са свързани с качеството чу на ръководител на отдела респ. не се твърди и не е установено, дали на останалите лица също са възложени отчетнически функции.

 

По изложените в жалбата доводи за необоснованост на извода за липса на основание за ангажиране отговорността на ответника, предвид факта, че въпреки преместването на Т. в друг кабинет, като право на работодателя да реши къде в рамките на сградата, би трябвало да бъде работното място на даден служител, без да е изменено трудовото правоотношение не е бил отнето достъпа на служителя до компютърна техника и това не е факт изключващ презумцията за действие/ бездействие на ответника намиращо се в причинно – следствена връзка с настъпилата липса.Оспорен е извода за недоказаност времето на настъпване на липсата – сочи се периодът от 31.12.2014г. когато е изготвен инвентаризационен опис до 03.07.2015г. когато е прекратено трудовото правоотношение, както, че през този период на г-н А.Д. възложена отговорност във връзка с компютърна техника, предвид и задължението му за изготвяне на отчет за дейността на отдела – в това число бракувана и новозакупена техника  – становището на въззивния съд е ,че доводите са неоснователни.

 

Няма спор по делото, че в периода от 31.12.2014г. до 03.07.2015г., считано от м.март 2015г. е било променено мястото на работа на Т., като освен, че е променено работното му място, с тази заповед са отнети ръководните му правомощия спрямо останалите служители в отдела, достъп до това работно място са имали останалите системни администратори и  лицето А.Д.,  на което според въззивника не са били възложени отчетнически функции , патронът на помещението е бил сменен и не се установява на Т. да е бил осигурен достъп.Според показанията на разпитания свидетел през този период Т. не е посещавал помещението.Няма спор, че за промяна на трудовото правоотношение в това число и относно заеманата длъжност е необходимо съгласие на страните по правоотношението, което трябва да е изразено – арг.чл.1182,2 ал.2 КТ, както, че промяна на определеното място на работа не е равнозначно на изменение на трудовото правоотношение.В конкретиката на настоящия казус обаче  е ясно, че без да е променено трудовото правоотношение, на практика работодателят е отнел ръководните функции на Т., изпълнявани от него до този момент, като е възложил същите на лицето А.Д..Ищецът твърди, че отчетническите задължения на Т. произтичат именно от това му качество.След като той е лишен от достъп до помещението в което се съхраняват част от вещите и от възможност да контролира съхранението и движението на останалите, то  работодателят няма как да държи Т. отговорен за липсата на тези вещи – на практика за да бъдат съхранявани вещите е необходимо същите да се намират в държане именно на натовареното с това лице, без възможност за намеса от трето лице без знанието на отговорния за съхранение на вещите.Не се твърди и не се установява, работодателят да е натоварил изрично с отговорност за вещите и останалите служители в отдела и не се твърди солидарна отговорност на ответника по реда на чл.208, ал.1 т.2  КТ , за да се разсъждава в тази посока.В хипотеза когато изначално работодателят е изключил достъп на натовареното с отговорност за съхранение и движение на материални ценности лице, до вещите и контрол относно съхранението им, допускайки трети лица,отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, като в този случай не ответникът трябва да докаже, че липсата е причинена от третото лице, както следва от текста на чл.29 от ЗДФИ приложим по аналогия - отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица.Последната хипотеза би била налице в случай, че изначало достъпът на други лица във връзка със съхраняваните вещи е изключен.Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на вмененото със заповедта за промяна на работното място на ответника, задължение за представяне до 10.04.2015г. на доклад съдържащ информация и закупена, отремонтирана, бракувана техника, разходи за софтуерна поддръжка, икономическа обстовка на всяка операция, дали има компютри, принтери или друга техника, за които е докладвано от инж.Т., че не подлежат на ремонт и следва да се бракуват, да се опише техниката по вид, марка, модел, производствен и инвентарен номер, дали въз основа на такава докладна е закупена друга техника, да се опише техниката, дали е определена за бракуване техника впоследствие е била ремонтирана.Изискан е отчет от Т., такъв не е представен но това не е основание за ангажиране на отговорността на същия, в тази хипотеза работодателят е могъл да процедира по начина по който е процедирал във връзка с извършената през м.юли 2015г. инвентаризация, като извърши инвентаризация с участието или без участието на Т..От непредставянето на отчета не може да се направи положителен извод относно отговорността на ответника, при отсъствие на други доказателства, сочещи, че липсата е настъпила именно във времето до промяна на работното му място.

 

В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

 

С оглед неоснователността на подадената жалба разноски на въззивника не се следват.Ответникът по жалбата не е представил доказателства за направени разноски за въззивното производство, поради което такива не му се присъждат.

 

Водим от горното, съдът

                                                               Р          Е         Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 276980 от 24.11.2017г. по гр.д.№26356/2017г. по описа на Софийски районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.  

 

                Председател:                                         Членове: