РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Стара Загора, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501546 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от М.П.И. от гр. С.З.,
чрез адв. Л.Н. от АК – Стара Загора против решение № 260449 от 20.05.2021
г., постановено по гр.д. № 2819/2019 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Въззивникът обжалва постановеното решение като неправилно,
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на относимите
правни норми. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение, в частта с
която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна Р.С.Х. сумата в
размер на 52 000 лв., представляваща уравнение на дела й в наследствения
недвижим имот в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, на
основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, заедно със законна лихва от деня на падежа
до окончателното изплащане. Твърди се, че районният съд е определил
крайна оценка на имота при неправилно увеличаване на посочената от
вещото лице пазарна цена на квадратен метър поради това се моли,
настоящия въззивен състав, да определи оценка на процесния недвижим имот
съобразно посочената от вещото лице пазарна цена и като съобрази тази цена
да определи уравнение на дела на съделителя Р.С.Х., ведно с всички законни
последици от това.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК e постъпил писмен отговор от Р.С.Х.,
чрез процесуалния си представител – адв. П.-Г., с който сочи, че
постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в тази
насока и цитира приложима нормативна уредба, която е приложима в
настоящия случай. Приема за изцяло несъстоятелни вижданията на
жалбоподателя и счита, че при определяне на оценката на имота, съдът е
действал в рамките на своите правомощия и определената цена е формирана
и възприета правилно. Излагат се обстойни мотиви в подкрепа на твърдяното.
Ако съда приеме, че жалбата е недопустима се иска оставянето й без
разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Претендира за оставяне без уважение на въззивната жалба като
неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на разноски, направени пред
настоящата инстанция в размер на 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Въззивникът М.П.И., редовно и своевременно призован - явява се
лично, заедно с процесуалния представител – адв. Л.Н. от АК – Стара Загора,
надлежно упълномощена по делото, които молят въззивния съд да уважи
въззивната жалба и да отмени първоинстанционното съдебно решение в
обжалваната му част, с която е определен размер на дължимо обезщетение за
поставяне в дял на въззизника недвижим имот. Претендират се и разноски по
делото.
Въззиваемата Р.С.Х., редовно и своевременно призована, не се явява
като вместо нея се явява пълномощника – адв. Д. П.-Г. от АК Стара Загора,
надлежно упълномощена, която претендира за оставяне без уважение
въззивната жалба и потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Алтернативно, ако се приеме жалбата за недопустима, поради липса на
правен интерес, моли за оставянето й без разглеждане.
След като се запозна с изложеното в жалбата и отговора на нея, както и
с писмените доказателства по делото, съдът намира за изяснено следното:
Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 69 и сл. от ЗН във
връзка с чл.34 от ЗС, като производството e във фазата след допускането на
делбата.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
По делото е представено и прието, като писмено доказателство пред
районния съд надлежно заверени копия от Удостоверения за наследници като
въз основа на удостоверение с изх. № 2618/13.05.2019 г. на гр. С.З., е видно ,
че страните са наследници по закон, съответно дъщеря и съпруг на В.Т.И.,
която е починала на 07.05.2018 г. Поради тази причина страните са
процесуално легитимирани да участват в настоящото производство.
От приетите като писмени доказателства по делото пред
първостепенния съд се установява, иск за делба на съсобствен недвижим
имот, като производството е във фаза след допускане на делбата.
2
С Решение №471/10.04.2020г. на Старозагорския районен съд,
постановено по настоящото гражданско дело е допусната делба между Р.С.Х.
и М.П.И. по отношение на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.516.238.1.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-1/07.01.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. С.З., п.к. 6000, ***,
който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.516.238; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1/ посочена в документа площ: 95.08 кв.м;
прилежащи части: две избени помещения, таванско помещение; ниво 1, а
съгласно документ за собственост - апартамент, построен върху държавно
дворно място, находящо се в град С.З., *** / бивша ***/ №***,
представляващо парцел втори от квартал 49-ти по плана на град С.З., целият
парцел от 660 м2, при граници на същия: от север-парцел III и калкан, от
изток - *** /бивша ***/, от юг-парцел IV, от запад - парцел I, с отстъпено
право на строеж на групов строеж - кв. 49 /четиридесет и девет/ от гр. С.З.
върху 660 кв. м. празно дворно място, върху което място кооперацията е
построила чрез държавна строителна организация от гр. С.З. една жилищна
сграда, като при разпределението на същата от общото събрание на
кооперацията, молителите получили в дял и придобили правото на
собственост върху един апартамент, застроен върху 95.08 м2/ деветдесет и
пет цяло и осем стотни квадратни метра/, намиращ се на втори етаж с
изложение изток - запад, състоящ се от: две спални, хол, дневна, столова с
кухненски бокс, две антрета, баня, клозет и три балкона, при граници : от
изток - двор и ***, от запад- двор, от север-калканен зид. от юг - стълбище и
апартамент на Т. и Д.Д.; заедно с две избени помещения под №1 /едно/ и 2
/две/, при граници: от изток - двор и *** /бивша *** /, от запад - мазе на Т. и
М.Б., от север-калканен зид, от юг-коридор и мазе на Н. и Д.Н., както и едно
таванско помещение под №1 /едно/ при граници: от изток - двор и *** /бивша
*** /, от запад-таван на С. и С.К., от север- калканен зид, от юг-коридор и
таван на Н. и Д.Н.; общи помещения: в избения етаж: една пералня, един
клозет, едно помещение за смет и едно подстълбищно помещение, както и
заедно с 12.62 % идеални части от общите части на сградата съгласно чл. 38
от ЗС /без мястото/, при квоти: за Р.С.Х. - 1/3 идеална част, за М.П.И. - 2/3
идеални части.
Видно от постановеното решение, съдът е допуснал делба по отношение
на гореописания недвижим имот при описаните квоти.
С оглед принципа за получаване на дял в натура и за определяне на
пазарната оценка на процесния недвижим имот, първоинстанционният съд е
назначил и изслушал съдебно - оценителна експертиза, на която била
поставена и допълнителна задача. Видно от заключението на вещото лице
Р.П., процесният недвижим имот е неподеляем и не са налице възможности за
функционално и пространствено разпределение на помещенията съобразно
определените дялове на съделителите. Не могат да бъдат изпълнени
изискванията на ЗУТ и на Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за
3
необходимия брой и вид помещения в едно жилище. Средната пазарна оценка
на имота възлиза на 156 300,00лв. , като стойността на дяловете на всеки от
съделителите възлиза на както следва: за Р.С.Х. с 1/3 идеална част – 52 100,
00лв., а за М.П.И. с 2/3 идеални части – 104 200, 00лв. При определяне на
пазарната оценка на имота вещото лице е използвало два метода - метод на
възстановителната стойност и метод на пазарните сравнения.
Районният съд е приел, че вещото лице неправилно е намалил
стойността на процесния имот. Приел е , че намалението на цената с 5 %
заради съсобственост е неоснователно. Не споделя доводите не вещото лице и
в заключение е постановил като крайна оценка на имота стойността на
дяловете на всеки от съделителите, които възлизат както следва: за Р.С.Х. с
1/3 идеална част – 52 000,00лв., а за М.П.И. с 2/3 идеални части – 104
000,00лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, като от показанията на
свидетеля Ц.А.П. се установява, че същият е познавал наследодателката на
страните В.Т.И. - били съседи. Познавал и съделителя М.П.И., който се
грижел за В. петнадесет и повече години и живеел в жилището. Познавал
дъщерята на В. - Р.С.Х., но последната от повече от двадесет години не
живеела в жилището на майка си. За всичките тези години свидетелят е
виждал само веднъж съделителката Р.С.Х.. Дори когато В. починала,
свидетелят не е виждал дъщеря й. Не знаел къде отсяда Р.С.Х. когато се
върне в страната. От показанията на свидетелката М.Т.М. се
установява, че наследодателката на страните и съделителя М.П.И. се събрали
да живеят заедно може би около през 2000 г. М. живеел в жилището на В. до
смъртта й. Свидетелката знаела от наследодателката, че дъщеря й трайно се е
установила в чужбина поне от 2011 г., като е създала там семейство и се е
устроила. Тя не е споделяла за дъщеря си, че се е връщала в България.
Установено е, че към момента на откриване на наследството, в
процесния имот е живял съделителят М.П.И., а от подадената от него
декларация се установява, че същият не притежава друго жилище. Този извод
не се опровергава от декларацията на Р.С.Х., че постоянният й адрес е именно
в процесното жилище и от представената справка от Агенцията по вписвания,
че няма друг недвижим имот на територията на Република България.
С обжалваната част на решението, първоинстанционният съд е приел,
че по отношение на съделителя М.П.И. са налице кумулативно предвидените
предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради което е уважил претенцията му
за поставяне в дял на допуснатия до делба недвижим имот, като за уравнение
на дела на съделителката Р.С.Х., като М.П.И. следва да й заплати съответно
1/3 идеална част от пазарната цена на имота, а именно сумата от 52 000, 00 лв.
Изплащането на тази сума е следвало да стане в 6-месечен срок от влизане на
решението за възлагане в сила, ведно със законната лихва на основание чл.
349, ал.5 от ГПК. Върху поставения в дял на съделителя М.П.И. недвижим
имот, на съделителката Р.С.Х. е предоставена възможност да поиска вписване
на законна ипотека съгласно нормата на чл. 349, ал. З от ГПК до размера на
вземането си спрямо него.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения от закона срок и се явява
редовна. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
В производството за съдебна делба се ликвидира съсобственост при
спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН и ако не може всеки съделител да
получи дела си в натура, неравенството се изравнява в пари с адекватно
парично уравнение. Предвид това имотите се оценяват по тяхната пазарна
стойност, кореспондираща с пазарните цени на други такива имоти. Не е
допустимо това производство да се използва за обогатяване на някои от
съделителите за сметка на други чрез неправилни, незаконосъобразни и
несправедливи начини на оценяване, създаващи неравенство в дяловете. В
настоящия случай сочената от жалбоподателя оценка е произволна, нереална,
непазарна, непочиваща на експертните заключения и несъответна на
стойността на делбения имот, както и с 50 % по-ниска от експертните оценки
и от оценката, определена от съда.
Предмет на настоящото производство е обжалваното решение само в
частта за дължимото парично уравнение, като М.П.И. е осъден на основание
чл.349, ал. 5 от ГПК да заплати на Р.С.Х. сумата в размер на 52 000,00 лв.,
представляваща уравнение на дела й в наследствения недвижим имот.
Първоинстанционният съд е определил цената въз основа на
изчисляване на цената на имота на жилището по метода на пазарните
сравнения към застроената площ да се прибави площта на прилежащите
площи и на общите части. Тази площ е прибавена към застроената площ при
оценката по метода на възстановителната стойност.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, изречение второ, изрично гласи,
че имотът се оценява по действителната му стойност, а видно от приложените
писмени доказателства се установява, че действителната стойност е в размер
на 156 300,00 лв. Пазарната оценка на имота са определя като общ краен
резултат от комплекс от методи и проучвания и е съотносима с
действителните пазарни цени на имотите, което съдът е съобразил, а не се
оценяват квадратите, а съответния недвижим имот. Оценява се имот като
цяло с всички негови характеристики, а не квадратни метри площ.
Назначените пред първостепенният съд първоначална и допълнителна
експертизи не са оспорени от жалбоподателя и са приети от съда. В жалбата
липсват конкретни оплаквания, а са изложени позиции на жалбоподателя и те
касаят методиката и начина, по който е определена оценката на имота от
експерта, т.е. следвало е да се направят тези оплаквания при изслушване на
заключенията, а те не се отнасят до решението. Следва да се има предвид, че
определената от съда оценка дори е по-ниска от експертните такива.
Разсъжденията в жалбата са неотносими и са извън контекста на цялостните
мотиви на решението. В решението, съдът е изложил обосновано и
5
мотивирано защо намира, че „вещото лице неправилно е намалило стойността
на процесния имот при определените показатели’’ /които показатели са
указани в решението изрично и същевременно с това и изчерпателно/ .
Районният съд е аргументирал защо не следва двукратно да се намалява
оценката за строителни недостатъци и по двата метода, както и за наличието
на съсобственост и липса на обзавеждане /за последното вещото лице не е
имало задача и не е обследвало/, както и защо не възприема намалението за
строителни недостатъци и в двата метода. Неоснователно и нелогично е
оплакването в жалбата относно подхода на съда за намаляване с 5% на
оценката при метода на възстановителната стойност. Правилно е съобразено,
че „намаляването на цената на имота заради строителни недостатъци се
кумулира два пъти в окончателната оценка на имота при комбинирането на
двата метода ”, което не е обективно, правилно и справедливо. Получава се
двукратно намаление с 10 %, като се има предвид, че този коригиращ
критерий е релевантен и се ползва само при единия метод. Стойността на
имота е определена въз основа на експертните заключения, като с оглед
компетентността си и на база правни критерии е обосновал защо не
възприема част от намаленията на оценката, извършени от експерта.
Правилен е изводът, че намаленията от по 5 % по двата метода - на
възстановителната стойност и пазарните сравнения в окончателната оценка
на имота при комбинирането на двата метода води до кумулиране на
намалението два пъти и този извод се подкрепя от математическите
изчисления. Използване на такъв коригиращ критерий и намаляване и по
двата метода с 5% е погрешно. Несъстоятелно е да се намалява оценката за
строителни недостатъци - неприлагането на новите правила и норми в
строителството, действащи към настоящия момент, и то два пъти. При
извършване на строителството са съобразявани действащите тогава
строителни правила и норми, като очевидно не са могли да бъдат приложени
бъдещи, неизвестни такива, тъй като не са съществували, предвид, че
действащите към настоящия момент са приети много след построяване на
сградата. След като не е имало определени изисквания, несъответствието с
такива несъществуващи, не е и не може да се третира като недостатък. Нещо
повече, това намаление е направено от експерта два пъти в двата метода и
правилно съдът го изключва при единия метод, съобразявайки техните
специфики.
Изцяло несъстоятелни са вижданията на жалбоподателя, че намалението
за строителни недостатъци следва да се прилага и при двата метода. Ако това
би било така, то на практика би се използвала само една методика, което би
довело до игнорирането на единия метод, което е неправилно. При
определяне на оценката на имота съдът е действал в рамките на своите
правомощия по чл. 202 ГПК, обсъдил е заключенията във взаимовръзка,
преценил е приложените от експерта методи и критерии и е посочил защо не
възприема някои от показателите, използвал е аритметични изчисления и
правни критерии, като е изложил последователни, логични и обосновани
мотиви как е формирана възприетата от него оценка на имота, която, е по-
ниска и от двете експертни оценки. Неоснователно се твърди в жалбата, че
6
оценката е увеличена от съда. Видно от първото заключение пазарната оценка
е 156 300 лева, а от допълнителното - 163 800 лева, докато съдът е приел
окончателна оценка 156 000 лева, която е по-ниска и от двете оценки на
вещото лице. Както по-горе e посочено и двете експертизи не са оспорени от
ответника, жалбоподател в настоящото производство. В жалбата се ползва
двойствен подход, от една страна се подкрепят методите на експерта, въз
основа на които са формирани крайните оценки, а от друга страна се цели
игнориране на някои от тези методи и използване селективно на най-
удобните за жалбоподателя, за да се занижи оценката, което е неправилно.
Без основание са и твърденията в жалбата относно определянето на
площта на имота. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока и е
съобразил, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба за площите и елементите на
жилищата /обн. ДВ бр. 101/21.12.1973г., отм. ДВ бр. 70/6.09.1977г./ при
определяне пазарната оценка на имотите към този момент само 40% от
площта на балконите и лоджиите е била включвана в застроената площ. По
тази причина апартаментът е бил описан с по-малка площ в нотариалния акт -
95.08 кв.м. от реалната и действителната площ е посочената в
допълнителното заключение на съдебната експертиза, в което застроената
площ е коригирана с 10,15 кв.м., като към площта по нотариален акт
/включваща 40 % от балконите/, е добавена с още 60 % площ на балконите и е
станала 105,23 кв.м. По този начин се отчетени новите нормативни
изисквания, посочени в §2 от Наредба №7/22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове зони и устройствени територии
/обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./, като в застроената площ е включена цялата площ
на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни
очертания.
Предмет на делбата е имотът такъв, какъвто реално съществува с всички
негови реални характеристики и параметри, местоположение, пространствени
измерения, прилежащи части, а не по описание от нотариален акт.
Определяйки цената на имота, съдът правилно е приел, че при изчисляването
й по метода на пазарните сравнения не следва да се прибавя площта на
прилежащите площи и на общите части, а тази площ е прибавена към
застроената площ само при оценката по метода на възстановителната
стойност, т.е. съдът е намалил оценката.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че постановеното от Районен
съд- Стара Загора, решение е валидно, правилно и законосъобразно и
съответно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част от настоящия
състав и да остави без уважение въззивната жалба на жалбоподателя.
На основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл.273 от ГПК , въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, направените от нея
разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, общо в размер на
600,00лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство
и защита от адв. Д.П. от АК – Стара Загора съобразно представените
доказателства за направени такива, а именно договор за правна защита и
съдействие от 30.07.2021 г. / лист 21 от въззивно дело/, в който е отбелязано,
че посоченото възнаграждение е заплатено в брой, както и представения пред
7
въззивната инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на лист 22 от
въззивната дело/.
Водим от горното, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение под № 260449 от 20.05.2021 г., постановено
по гр.д. № 2819/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд, като
правилно и законосъобразно, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН: ********** от гр. С.З., *** да заплати на
Р.С.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, *** и настоящ
адрес: гр. С.З., *** сумата от 600,00 лв. (шестстотин лева) , представляваща
направените от Р.С.Х. разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8