Р
Е Ш Е Н И Е
№ 607
град Пловдив, 23.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2492 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на З.Ж.У., с ЕГН **********, срещу Решение №
2153-15-219 от 05.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е потвърдено
Разпореждане № РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 21433.02
лв., от които 15247.79 лв. главница за периода от 01.01.2014 г.до 30.06.2017 г.
и лихва 6185.23 лв. начислена към 14.06.2019 г.
В откритото съдебно
заседание – жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа
жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
В хода на съдебното производство и от
административната преписка се установяват следните факти и обстоятелства:
В административната структура ръководена от
ответника е направен преглед на пенсионните досиета и е преценена необходимостта
от установяване на осигурителния стаж на З.У., с оглед липсата на пенсионни
досиета, в това число и на жалбоподателката.
Няма спор между
страните, че през м. февруари 2013 г. в ТП на НОИ Пловдив са получени 3
(анонимни) сигнала за неправомерно отпуснати пенсии. При проверка по повод на
тези сигнали било установено, че пенсионните преписки на посочените в тях лица
не се намират в архивохранилището на ТП на НОИ. Поради това със заповед № 82 от
06.03.2013 г. директорът на ТП на НОИ възложил цялостна проверка на
архивохранилището, в резултат на която била установена липсата на 116 пенсионни
преписки, сред които и тази на З.У.. С последваща заповед № 200 от 15.07.2013
г. директорът на ТП на НОИ - гр. Пловдив разпоредил определени в заповедта
работни екипи да извършат проверка на всеки един от констатираните 116 случаи с
липсващи пенсионни преписки. Заповедта е основана на общото правило по чл. 108,
ал. 1, т. 1 КСО, според което контролните органи на НОИ имат право да проверят
всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния
осигурителен институт, а според чл. 33, ал. 1, изр. 1-во и чл. 33, ал. 5, т. 4 КСО Националният осигурителен институт управлява държавното обществено
осигуряване и осъществява контрол по спазване на осигурителното
законодателство.
До З.У. е изпратено писмо,
с което от същата е изискано да представи всички оригинални документи,
удостоверяващи трудов/ осигурителен стаж, тъй като същите, представени при
отпускане на пенсията, като не част от задължителното съдържание на
пенсионната преписка са били върнати, съгласно изискванията на НПОС.
В хода на това административното производство от З.У. е
изискано да декларира обстоятелства, свързани с полагане на осигурителния й
стаж включително за неизяснените периоди.
В развилото се
административно производство с писма
изх. №№ К-34121/09.08.2013 г./л.23/, К-10608#2/16.04.2014 г./л.25/ от З.У. е
изискано да представи оригиналните документи за стаж, тъй като същите,
представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание
на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. З.У.
не е представила исканите документи.
Със саморъчно подписани
декларации, представени пред пенсионния орган, З.У. е заявила, че не съхранява
документи, въз основа на които й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като същевременно посочва информация за осигурители, при които е
положила труд. От описаното в декларациите /осигурители и заемани длъжности/ не
се предполага, а по-късно не се и установява, З.У. да има положен стаж по условията на втора
категория общо 23 години и 01месец.
С разпореждане № **********
/Протокол № N01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив на З.Ж.У. е била отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на основание по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от
05.04.2006 г., при навършена възраст 55 години и 07 месеца.
Размерът на пенсията е
определен при осигурителен стаж от втора категория - 23 години и 01 месец и осигурителен стаж от трета категория труд -
07 години, 06 месеца и 01 дни, като на основание чл.104 от КСО общият
осигурителен стаж превърнат към трета
категория е изчислен на 36 години, 04
месеца и 09 дни, при използван индивидуален коефициент 1.962 изчислен от доход за периодите от 01.01.1991
г. до 31.12.1993 г. с доход 158540 лева и от 01.01.1999 г. до 31.03.2000 г. с
доход 556 лева.
След стартираната
процедура по реда на чл. 108, ал.1, т.1 от КСО, проведената служебна
кореспонденция с посочените от лицето работодатели и представени допълнително
от жалбоподателката У. документи, са събрани доказателства относно редовно
оформен осигурителен стаж на същата с продължителност, както следва:
осигурителен стаж от втора категория труд 00 г. 07 м. 04 дни, осигурителен стаж
от трета категория труд 23 г. 06 м. 10 дни, а на основание чл.104 от КСО общия
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е изчислен на 24 години,
03 месеца и 08 дни.
Събраните документи за
осигурителен стаж и доход на З.У. не доказват право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, от датата на първоначалното отпускане с
разпореждане № ********** /Протокол № N01033/19.04.2006 г., поради което е
заключено, че жалбоподателката няма право на пенсия по параграф 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО от 05.04.2006 г. и същата неправилно е отпусната.
При така установените
данни е прието, че жалбоподателката придобива право на пенсия по условията на
чл.68, ал.3 от КСО, считано от
13.06.2016 година.
Издадено е Разпореждане
№ **********/ Протокол № 2141-15-33 от 11.12.2017 г. /л.139/ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл.99.
ал.1, т.2, буква „г" от КСО, е отменено разпореждане № ********** /Протокол
№ N01033/19.04.2006 г. и всички последващи, и на З.Ж.У. е отпусната лична
пенсия за ОСВ, считано от 13.06.2016 г. пожизнено.
При осъщественото
административно обжалване /л.142/ пред Ръководителя на ТП на НОИ Пловдив,
жалбоподателката представя образец УП2 № 434/22.12.2017 г. за осигурителен
доход за периода от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г., издаден от
„Горубсо-Мадан" АД - гр. Мадан и изразява желание така отпуснатата й лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, да се изчисли от осигурителния доход при
тази тригодишна база.
С Решение № 2153-15-22/01.02.2018
г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив Разпореждане № ********** /Протокол №
2141-15-33 от 11.12.2017 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив е отменено в частта по т. 2, и пенсията за осигурителен стаж
и и възраст е определена при по-благоприятен базисен период от 01.01.1986 година
до 31.12.1988 година, считано от 13.06.2016 г. , а в останалата част
разпореждането е потвърдено.
С решение №
1584/09.07.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по
административно дело № 617/2018 г., оставено в сила с решение №8407/05.06.2019
г. на ВАС по адм.дело №10979/20218г., е отхвърлена жалба на З.У. срещу решение
№ 2153-15-22 от 01. 02. 2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив в неговата
отменителна и потвърдителна част.
При анализ на всички
посочени по-горе факти и обсотятелства и във връзка със стабилния
административен акт - Разпореждане № **********/ Протокол № 2141-15-33 от
11.12.2017 година на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
Пловдив е издадено и процесното разпореждане № РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
С последното на
основание чл. 98, ал. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с влязлото в сила Решение №
2153-15-22/01.02.2018г. /л.146/ на Директора на ТП на НОИ Пловдив е разпоредено
З.У. да възстанови недобросъвестно получената сума за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 67100.51 лв., от които главница 38406.71
лв. за времето от 01.01.2009 г. до 30.06.2017 г. и лихва в размер на 28693.80
лв., начислена към 14.06.2019г.
С посоченото
разпореждане задължението за периода 05.04.2006г. - 31.12.2008г. е погасено по
давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО.
С решение №
2153-15-219/05.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като
погасено по давност задължението на лицето по визираното разпореждане №
РНП-2-4-15-00579737/14.06.2019г. за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в
размер на 45667.49 лв., от които главница в размер на 23158.92 лв. и лихва в
размер на 22508.57 лв., като разпореждането е потвърдено в останалата му част.
По делото с
вх.№6412/18.05.2020 г. от ОД на МВР-Пловдив, отдел "Икономическа
полиция"' са представени заверени копия от документи, съставляващи
пенсионно досие на името на З.У., приобщено към досъдебно производство
№260/2019г. (прокурорска преписка №2818/2019г.).
От страна на ответната
страна с молба изх.№ 1029-15-31362#4/17.09.2020 г. по делото са представени заверени
копия на документи, касаещи извършена последваща проверка от ТП на НОИ Пловдив
във връзка с постъпилата информация от отдел „Икономическа полиция" при ОД
на МВР-Пловдив на документите, съдържащи се в пенсионното досие на
жалбоподателката, което е приобщено към горепосоченото досъдебно производство.
В развилото се
административно производство установеният стаж на жалбоподателката възлиза на
00 години, 07 месеца и 04 дни от втора категория труд и 23 години, 06 месеца и 10 дни от трета категория труд,
или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд – 24 години, 03
месеца и 08 дни. По така установеното не се спори между страните. Тези
обстоятелства са обективирани в доклад изх.№ Ц1029-15-46209#6/08.09.2020 г.
/л.329/.
Тези констатирани обстоятелства,
съвпадат и със съдържанието на декларациите на жалбоподателката /с посочени осигурители
и заемани длъжности/, представени пред контролните органи, съгласно които, не
се предполага и не се установява жалбоподателката да има положен стаж по условията
на втора категория общо 23 години и 01месеца.
За да бъдат издадени и
мотивирани процесното разпореждане и решението на горестоящия административен
орган е прието, че независимо от така установено У. е получавала години наред ранна пенсия, без
да отговаря на изискванията за нейното придобиване, и това обстоятелство само
по себе си прави лицето недобросъвестно.
Административният орган
напълно обосновано не е споделил
защитната теза на жалбоподателката, че
не е съзнавала, че е получавала неоснователно пенсия, тъй като получаването на
пенсията е стартирало при навършена от У. възраст 53 г. и 7 м. (при изискуема
възраст за жените през 2006г. по чл.68, ал.1 от КСО- 58 г. и 6 м.), т.е. с
близо 3 години по-рано от общите условия по чл.68, ал.1 от КСО.
Обстоятелството, че
оригиналното пенсионно досие на У. не е налично в архива на ТП на НОИ-Пловдив
само по себе си не може да послужи за опровергаване изводът за проявена
недобросъвестност, тъй като липсата на оригиналното пенсионно досие не пречи на
работодателя да възстанови документите, които издава по образец №2 и №3, и
изготви съответните удостоверявания на база разплащателните ведомости /така
решение № 6458/23.05.2017 г. по адм. дело № 2776/2016 г. на ВАС, VI отделение/.
Оригиналното пенсионно досие е приобщено по прокурорска преписка 2818/2019 г.
по описа на Районна прокуратура - Пловдив (ДП № 260/2019 г. по описа на отдел
"Икономическа полиция" Пловдив), заверени копия на документите намиращи се в него са представени
по делото, а същите са били съобразени и
от пенсионните органи.
По делото, без
възражения и искания по чл.201 от ГПК направени от страните се приеха две съдебно-графологични
експертизи, съгласно които заявление от 05.04.2006г. (на лист 295 от делото) и
молба без дата (на лист 301 от делото), част от оригиналното пенсионно досие на
жалбоподателката, не са разписани от лицето.
Съгласно чл. 1, ал.1 от
НПОС (в относимата редакция към 2006 г.) пенсиите и добавките към тях се
отпускат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи. Заявлението може да се подава лично, чрез
законния представител, чрез последния осигурител, чрез осигурителна каса или
чрез упълномощено лице до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес
на заявителя. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от НПОС пенсиите се отпускат
само при подадено до ТП на НОИ-Пловдив заявление за отпускане на пенсията от
съответното лице. Ако при реализацията
на защитната теза на жалбоподателката се цели направата на извод, че по
същество липсва заявление от З.У., то след като същата е получавала пенсия при
липса на основание за това, не следва друг извод освен този, че лицето е било недобросъвестно.
В жалбата се навеждат
възражения, че неправилно отпуснатата пенсия може да е в резултат на действията
на пенсионния орган или на трети лица. Съгласно съдебната практика на ВАС
(съдебно решение №5985/19.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 8909/2018г., VI
отделение) не могат да бъдат извинителна причина действията на административния
орган, дори и да се приеме, че същият е допринесъл за отпускане/изменение на
пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това.
Разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 от КСО постановява, че недобросъвестно получените суми за осигурителни
плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с
лихвата по чл. 113 от КСО. Съгласно чл. 113, ал. 1 от КСО вземанията за
невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнително задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени
осигурителни разходи се събират с лихвата в размер на законната лихва. От своя
страна, чл. 98, ал. 2 от КСО дава възможност на длъжностните лица по чл. 98,
ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно
изплатените суми за пенсии. Съгласно цитираните разпоредби на КСО,
недобросъвестно получените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е
получил.
На основание горното,
правилно и в съответствие с материалния закон, и от компетентния орган с
процесното разпореждане е разпоредено У. да възстанови неправилно изплатена
сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размера, посочен в
процесното разпореждане.
Претенцията за разделяне
на формирания в оспореното разпореждане дълг, на дълг от стаж и дълг от доход е
неоснователна. В този смисъл решение № 1468/2018 г. по адм. дело № 8359/2017г.
на ВАС, VI отделение.
Дори и да е налице законовото изискване
стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска
или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на
заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на
неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби
относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на
недобросъвестно получени суми /В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични
дела – решение № 6718 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 129ЗЗ/2017 г., VІ отд.,
решение № 15301 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд., Решение №
6053 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 5736/2017 г., VI отд., Решение № 8505 от
30.06.2020 г. по адм. д. № 888/ 2020 г., VІ отд. и др. /. Или следва да се обобщи, че лицето не
установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи
категоризирането на положения от нея труд през годините при условията на втора
категория по т.26 и т. 66и от
ПКТП (отм.); , като впоследствие У., при започналата служебна
проверка от НОИ, е декларира, че е работила на места и на длъжности, нямащи
нищо общо с длъжностите, даващи основание за признаване на категориен стаж по
посочените точки. Както се сочи в
решение на ВАС на РБ по друг казус, касаещ идентична хипотеза в същото
поделение на ТП на НОИ - Пловдив
"... стаж от втора категория трудно може да бъде забравен... "/така
Решение № 2179 от 25.02.2016 г. по адм. дело № 6763/2015 г., Решение № 5734 от
14.05.2016 г. по адм. дело № 8581/ 2015 г. и Решение № 7200 от 15.06.2016 г. по
адм. дело № 8588/2015 г. / особено, ако той е бил с продължителност от цели 23
години, от които сега се установяват 7 месеца. Очевидно това обстоятелство е
едно от многото в съвкупния анализа на доказателствата по делото, което
изключва добросъвестността на лицето. По изложените съображения, правилно е
прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване
на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно определената сума на
основание чл. 114, ал.
1 КСО. Оплакването за
просрочие на разпореждането по чл. 10, ал. 7
НПОС е неоснователно, тъй като въпросният срок има инструктивен
характер, поради което и неспазването му не препятства възможността за издаване
на разпореждането и след него, респ. не обосновава неговата незаконосъобразност.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката и относно неприлагане на чл. 111 б.
"в" ЗЗД. Това е така, защото погасителната давност е
материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който
се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане/в
случая отделни вземания за главници и лихви/, произхождащи от неправилно
изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима
специалната уредба на чл. 115, ал.
1 КСО, действаща обаче към момента на възникване на всяко едно от
тези вземания. Съгласно чл. 115 КСО
вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно
изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се
погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.
След като законодателят в специалния закон ДОПК е приравнил лихвата към
публичните задължения, то и за нея се прилага давността, която е за тези
задължения. Като се има предвид, че лихвата следва главницата, няма основание
за разделяне на давността по отношение на тях. Съгласно чл. 98,
ал. 2 от КСО посочен като правно основание за издаване на потвърдено Разпореждане
№ РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив длъжностните лица по ал. 1 издават
разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като
оправомощен субект в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО е посочено длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. С разпоредбата на
чл. 98, ал. 2 от КСО е въведено специално правило относно възстановяването на
сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и именно поради това се изключва
приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 от КСО. Съгласно тази
разпоредба длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване
на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията
се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез
предвидените в чл. 114, ал. 5 способи. Когато се касае до възстановяване на
суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде
съответното разпореждане е органът, посочен в чл. 98, ал. 2 от КСО, затова в
случая разпореждането е издадено от компетентен орган.
В разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от КСО също правно основание на процесното разпореждане е
предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. В
ал. 2 на чл. 114 от КСО в относимата редакция е посочено, че добросъвестно
получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от
осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на
сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл.
40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са
представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане; 3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в
резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен
договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти
за координация на системите за социална сигурност.
Предвид съдържанието на
цитираните разпоредби и поради това, че в случая безспорно не са налице тези
хипотези, от съществено значение е преценката за законосъобразността на
разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не
са се следвали, е преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването
на сумите. Макар да липсва легално определение за понятието
"недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в
практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на
осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и
обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както
и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на
невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на
съответния административен орган, което по своята същност представлява
премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти.
Поддържаните доводи в
жалба срещу приетата от административния орган недобросъвестност от получателя
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не могат да бъдат споделени.
Позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение, че
доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. Не са
извинителна причина действията на административния орган, допринесъл за
отпускане на пенсия при отсъствие на материалните предпоставки за това, поради
което не може да се говори за някакво съпричиняване в аспекта на оневиняване частично или напълно на
жалбоподателката, доколкото същата е била длъжна да представи доказателства за
осигурителен стаж при първоначалното отпускане на пенсията.
Видно от
административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си
по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, са извършили проверки въз основа на приложените
писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето.
Както правилно е посочил административният орган, а и съобразно изложените
доводи в решението на директора на ТП на НОИ, в тежест на лицето е да докаже и
да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако
претендира такъв извън зачетения от пенсионния орган.
Съгласно чл. 108, ал. 2
от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните
органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи,
сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със
спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на
Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при
изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за
проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по
същество е проверката по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО.
Доводите на жалбоподателката,
че пенсионният орган е имал задължението да прецени, дали представеният със
заявлението за отпускане на пенсия удостоверение за трудов стаж е правилно
определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. Дори и
да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценява от
длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това
не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за
пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира
приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията
и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. В този
смисъл е преобладаващото тълкуване в практиката на ВАС – напр. решение № 6718
от 22.05.2018 г. по адм. д. № 12933/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 15301 от
12.11.2019 г. по адм. д. № 8/2019 г., VІ отд. на ВАС и др. /.
Съгласно изискванията на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, документите за стаж, представяни от
лицата за отпускане на пенсия, не са част от задължителното съдържание на пенсионната
преписка - същите се връщат на лицата при произнасяне от страна на
административния орган. В тази връзка за административния орган не съществува
нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че З.У. не е работила при условията на втора категория
труд - 23 години и 01 месец.
В тежест на З.У. е да докаже твърдяния в административното
производство осигурителен стаж в размер на: от втора категория - 23 години и 01 месец и осигурителен стаж от трета категория труд -
07 години, 06 месеца и 01 дни, превърнат
към трета категория 36 години, 04 месеца и 09 дни, обективиран в Разпореждане № ********** /Протокол №
N01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив.
В хода на административното
и съдебното производство, У. не е изразила становище по въпроса при кой
работодател (осигурител) и през кои години преди 2006г. е придобила трудов (сега
осигурителен) стаж от втора и трети категория в общ размер на 36 години, 04
месеца и 09 дни, превърнат към трета категория труд. Това означава, че жалбоподателката
не е полагала в миналото труд от втора категория, в тези размери /определени с
отмененето Разпореждане № ********** /Протокол № N01033/19.04.2006 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, така, че
същите да са проявление на трудовата и дейност в миналото и да обосновават
извод, че по отношение на нея се е проявило правото на пенсия за ОСВ.
Не следва друг извод,
освен този, че подхода на отричане заявен и в съдебно заседание е само
прокарване на защитната теза, вместо която при наличието на добросъвестност би
следвало да се противопостави пълно и главно доказване от страна на оспорващия,
че са били налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст към датата на издаването на Разпореждане № ********** /Протокол
№ N01033/19.04.2006 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Пловдив.
От страна
жалбоподателката са представени декларации /с посочване на периоди и
работодатели/осигурители/, които са частни свидетелстващи документи и не се ползват
от обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като с тях подателката
не удостоверява неизгодни за себе си факти. Действително декларациите са подадени на дати извън рамките
на производството по отпускането на пенсията и същите възпроизвеждат
обстоятелства, от чието осъществяване е изминал значителен период от време. В
тази връзка и предвид липсата на необходимите документи е напълно допустимо в
същите да са били допуснати грешки и
неточности, но тук следва да се държи сметка и за проявената служебна активност
на административния орган за установяване на действителната фактическа
обстановка касателно трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателката .
Административния орган е
преценил съдържащите се в декларациите данни след като е извършил съвкупен
анализ на всички относими доказателства, които като част от административната
преписка са приобщени по делото, а
фактическите и правни действия бяха подробно описани по-горе в настоящото
решение.
Съгласно чл. 114, ал. 2
от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените
случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 от КСО споровете за
добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за
понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания.
С константната практика
на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва
да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното
убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата
презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично
установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия
доказателствената тежест за това административен орган.
Защитата на
жалбоподателката се концентрира и върху използваното словосъчетание „послужила
с документи с недоказано съдържание“. Макар и да е непрецизна формулировката с
оглед наказателноправните аспекти на казуса, не се променя по същество извода
за недобросъвестност на жалбоподателката. Правната уредба на документните
престъпления е дадена с разпоредбите на чл. 308-319 от НК от гл. ІХ на
Особената част на НК, като обект на престъпленията по гл. ІХ от НК са
обществените отношения, които са свързани със съставянето, използването и
съхраняването на документи.
Дали в процеса по
отпускане на пенсията с разпореждане № ********** /Протокол № N01033/19.04.2006
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на З.Ж.У.
са използвани неистински документи и/или документи с невярно съдържание ще
следва да се произнесе компетентния съд по образуваното НОХД на Районен съд
Пловдив, след приключване на пр.пр.2818/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив
и внасяне на обвинителния акт .
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че от множеството дела пред Административен
съд Пловдив са налице несъмнени данни, че по горепосочените 116 липсващи
пенсионни досиета /едно от които е на З.У./ са били обработени от А.Г.. По тези
преписки, по които контрольор е бил именно този служител отпуснатите пенсии са
при по-благоприятни условия по чл.68,
ал.1-2 от КСО и пар.3 и 4 от ПЗР на КСО и при поискване от страна на
административния орган лицата отказват да представят документите си за стаж с
твърдението, че не помнят къде са работили, при положение, че на всички е
зачетен повече от 20 години трудов стаж, включително от 1-ва и 2-ра категория.
По изложените
съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице
недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на
неправилно определената сума на основание чл. 114, ал. 1 от КСО.
При посочения изход на
спора, в полза на ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита
следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, както и 500лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Ж.У., с ЕГН **********, срещу
Решение № 2153-15-219 от 05.08.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е потвърдено
Разпореждане № РНП-2-4-15-00579737 от 14.06.2019 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 21433.02
лв., от които 15247.79 лв. главница за периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2017
г. и лихва 6185.23 лв. начислена към 14.06.2019 г.
ОСЪЖДА З.Ж.У., с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ Пловдив
разноските по делото общо в размер на 600 лв. от които 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 500
лв. възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: