№ 5580
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100509436 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6614/16.06.2022г. по гр.д. № 58138 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 177-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК с чл. 200 и чл. 86 от
ЗЗД, че Н. Д. И., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Д. М., гр. София,
бул. **** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр.София, ул. **** заплащане на сумите, както следва: сумата от
2859,68лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
08.06.2021г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. **** за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 26,98лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението- 08.06.2021г., до изплащането й, представляваща
цена за дяловото разпределение на топлинната енергия в имота за периода
от 01.05.2018г. до 29.02.2020г, за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 32577/2021г., като Н. Д. И., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 704,19лв., като неоснователни са
отхвърлени исковете за сумата от 393,41лв. представляващи законна лихва за
забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от
16.07.2019г. до 27.05.2021г. и иска за сумата от 5,07лв. представляваща
законна лихва за забава на плащането на главницата за дялово разпределение
за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г., като Топлофикация София”ЕАД е
1
осъдено да заплати на Н. Д. И. на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни
разноски от 55,80лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
145688/12.07.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Н. Д.
И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
необосновано. Посочила е, че районният съд не обсъдил възраженията й
срещу исковете , събраните по делото доказателства. По делото било
установено, че топлинния товар на сградата, в която е имота е бил намелен с
58,28% от проектния топлинен товар . Така отоплителната инсталация не
можела да изпълнява пълноценно и икономично предназначението си да
осигурява нормално отопление в неизключените помещения. Увеличен бил
специфичния разход на топлинна енергия за 1 куб.м. отопляем обем и се
повишили сумите за отопление на имота. При условията на намален
топлинен товар възможността да останат потребители на топлинна енергия
зависела от изрично направено изявление за същото от собствениците на
имоти в сградата, което следва и да се направи пред Топлофикация
София”ЕАД в определен срок. Процедурата била уредена в разпоредбата на
чл. 78 на Наредба № 16-334/06.03.2007г., тя не била спазена, етажната
собственост не била отправила искане до Топлофикация София”ЕАД да
продължи да осъществява топлоснабдяването на сградата въпреки писмото от
2013г. на ищеца, поради което и ищецът нямал задължение да извършва
същото, облигационната връзка между страните била прекратена.
Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* в
предоставения срок да отговор не е изразило становище по жалбата, с молба
от 23.10.2023г. е оспорило жалбата и е претендирало разноски, оспорило е
поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
67172/11.10.2021г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.
Д. И., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че Н. Д. И., ЕГН ********** дължи
на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2859,68лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 08.06.2021г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. **** за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 26,98лв. ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 08.06.2021г., до изплащането й,
представляваща цена за дяловото разпределение на топлинната енергия в
2
имота за периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г, сумата от 393,41лв.
представляващи законна лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 16.07.2019г. до 27.05.2021г. и иска за сумата
от 5,07лв. представляваща законна лихва за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
27.05.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
32577/2021г., като му се присъдят разноски. Посочило е, че ответникът е
собственик на имота и е потребител на енергия в него, потребила енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност, дължала и
възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднала в забава на
плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен
иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия
при Общи условия..
Ответникът Н. Д. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорила исковете. Навела е твърдения, че през процесиня период не
ползвала топлинна енергия за битови нужди в имота не била потребител на
такава. Ищецът не изпълнил задължението си да доставя в имота топлинна
енергия, която да съответства на техническите параметри. Топлинния товар в
сградата през периода бил намален с 58,28% от проектния и така
инсталацията не можела да изпълнява пълноценно и икономично
предназначението си да осигурява нормално отопление в неизключените
помещения, повишил се специфичния разход на топлинна енрегия за 1 куб.м.
отопляем обем и се повишили сумите за отопление на тези имоти. С
уведомление от 17.09.2013г. ищецът посочил на потребителите че следва в
определен срок да заявят дали искат да останат потребители на топлинна
енергия в сградата поради така намаления топлинен товар, че в противен
случай за следващите отоплителни сезони отопление нямало да бъде
включено. Протокол от решение на ОС на ЕС да продължи
топлоснабдяването не бил представен на Топлофикация София”ЕАД и така
ищецът нямал задължение да топлоснабдява сградата, правоотношението за
доставка на топлинна енергия било прекратено. Извлеченията от сметки на
ищеца били неверни, не й били връчени изравнителни сметки. Претендирала е
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 32577/2021г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх. № 11216/08.06.2021г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати на
Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2859,68лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 08.06.2021г., до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в апартамент в гр. София, ул. **** за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; сумата от 26,98лв. ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 08.06.2021г., до изплащането й,
представляваща цена за дяловото разпределение на топлинната енергия в
3
имота за периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020г, сумата от 393,41лв.
представляващи законна лихва за забава на плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 16.07.2019г. до 27.05.2021г. и иска за сумата
от 5,07лв. представляваща законна лихва за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
27.05.2021г., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 27.07.2021г.,
на 27.08.2021г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на
13.09.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в
едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за
установяване на вземанията и такива е представил на 11.10.2021г.
По делото е са приет неоспорени от страните нотариален акт №
118/02.08.1995г. съставен от 1-ви нотариус при СРС, съгласно който М.Й.Б.
ЕГН ********** е прехвърлила на дъщеря си Н. Д. И. своите ¾ ид.ч. от
апартамент в гр. София, ул. **** срещу задължение да я издържа и гледа до
края на живота й, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водела
до сега, прехвърлителят си е запазила вещното право на ползване върху
имота.
Прието е заявление-декларация от Н. Д. до ищеца от 10.11.1997г., с което е
поискала да се открие на нейно име партида за апартамент № **** , посочила
е, че семейството й е от 2-ма члена в имота има водомер и по него да се
отчита потреблението.
Прието е удостоверение издадено от ищеца, съгласно което имот с
абонатен № 25502 е за апартамент на ет. 4 на ул. ****, който е регистриран в
базата данни на ищеца като апартамент № 15 на ул. ****, вх.1
Прието е заявление от Н. Д. до ищеца от 25.04.2017г. с което е заявила че
задължения за имот с абонатен № 025502 на ул. ****, вх.1, за периода до
април 2013 са погасени по давност, както и тези за дялово разпределение до
юни 2011г.
Приет е констативен протокол от 15.01.2008г. съставен от енергетик на ТР
и председател на ЕС, съгласно който в сградата на ул. **** има техническа
възможност да се въведе система за дялово разпределение на енергията, но не
е изпълнено задължението по чл. 153, ал.1 от ЗЕ.
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи дължимост на
процесните суми, като сумите за дялово разпредлеение са в размер от 1,12лв.
до 1,26лв. месечно.
По делото са приети общи условия одобрени от КЕВР на 27.06.2016г.
съгласно чл. 33 вр. с чл. 32 от които суми по месечните фактури следва да се
заплащат в 45-дневен срок от края на периода за който се отнасят, тогава
следва да се плати и изравнителната сметка, като едва с изтичане на
последния срок се изпада в забава.
Прието е писмо от Топлофикация София”ЕАД изх. № 1487/17.09.2013г. до
живущите на ул. ****, вх.1 и 2, с което е посочено, че поради прекратяването
на ползването на топлинна енергия от отделни потребители в сградата
4
топлинния товар на сградата е намален с повече от 58,28 % от проектния,
абонатната станция е регулирана в съответствие с промяната на топлинния
товар и така отоплителната инсталация не може да изпълнява пълноценно и
икономично предназначението си да осигурява нормално отопление в
неизключените помещения, увеличава се специфичния разход на топлинна
енергия за 1 куб.м. отопляем обем и сумите за отопление на тези
апартаменти. На основание на чл. 78 от Наредба № 16-334/2007г. е даден срок
на потребителите до 23.10.2013г. да декларират с протокол от ОС на ЕС
решение, че потребителите желаят да останат потребители при променените
условия на намален топлинен товар. Посочено е, че писмото е
предупреждение по чл. 78, ал.7 от Наредбата и чл. 50, ал.3 от ОУ, ако в
дадения срок не бъде представен протокол от ОС на ЕС за взето решение, то
отоплението в сградата няма да бъде пуснато през настоящия отоплителен
сезон. Като приложение на писмото е описана разпечатка на сградата с обеми
на всички имоти.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца е
посочило, че в сградата, в която е имота не са монтирани от потребителите
уреди за индивидуално измерване на потреблението , има техническа
възможност за въвеждане на система за дялово разпределение на енергията,
но такава не е въведена от потребителите. Сградата била топлоснабдена, в
процесният имот се потребявала топлинна енергия както за отопление, така и
за горещо битово водоснабдяване, последното се определяло по показания на
водомер, обем на имота бил 154 куб.м. , коригираният отопляем обем на
имота бил 119 куб.м., разпределението на енергията било направено от
Топлофикация София”ЕАД, нямало сключен договор от потребителите с
топлинен счетоводител. В сградата имало общ топломер, данни от който били
отчитани ежемесечно и били отчислявани технологични загуби,
разпределението на енергията между отделните имоти било направено
съобразно обема им поради липса на монтирани уреди за измерване на
индивидуално потребление на енергията в имотите в сградата. Стойността на
реално потребената топлинна енергия в процесиня имот за периода била
2967,47лв. Посочило е, че за периода за имота енергия за отопление с
отоплителни тела била начислена 13 985,69 кВтч, а за сградна инсталация
1 529,77кВтч, като помесечното съотношение между тях е съпоставимо със
съотношението за целия период . По изравнението за процесния имот за
отопление с отоплителни тела и за сградна инсталация били начислени
съответно 7131,20 кВтч и 786,7 кВтч за първия отчетен период; 6786,40 кВтч
и 743,10 кВтч за втория отчетен период.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по
делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца няма
записвания за плащане на сумите.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
5
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за заплащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда -
етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията,, за които е издадена заповед за изпълнение глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, носител е на
вземане за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника
е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на
същото.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
6
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Приетият по делото нотариален акт от 1995г., заявление от 1997г.
установяват, че ответникът на 02.08.1995г. е придобила собствеността върху
¾ ид.ч. от имота, а на 10.11.1997. е поискала от ищеца да открие на нейно
име партида за имота, което доказва възникване на облигационна връзка
между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесиня имот.
По възражението на въззивника, че доколкото топлинния товар в сградата
бил намален с повече от 58,28%, като не било представено решение на ОС
на ЕС за съгласие топлоснабдяването да продължи при тези променени
7
условия, то договорът за доставка на топлинна енрегия между страните бил
прекратен :
Това възражение е направено с отговора на исковата молба, районният съд
не го е обсъдил с решението си, а е следвало да го направи. Този пропуск би
могъл да доведе до отмяна на решението на СРС обаче само ако е
основателно възражението на въззивника за прекратяване на
правоотношението за продажба на топлинна енергия на основание на чл. 78
от 78 от Наредбата за топлоснабдяване. В хипотезата на чл. 78, ал. 8 от
Наредбата за топлоснабдяване № 16-334/2007г. облигационното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия в съответната сграда - етажна собственост не се прекратява
по силата на закона. Неизпълнено задължение на топлопреносното
предприятие по на чл. 78, ал. 8 от Наредбата № 16-334 не освобождава
клиентите на топлинна енергия от задължението им да заплатят цената за
топлинната енергия за сградна инсталация. Договорът за продажба на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост може да бъде изменян,
прекратяван, развалян или отменян само по взаимно съгласие на страните или
на основания, предвидени в закона. Предвидените в закона основания за
прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост, както в полза на топлопреносното предприятие - чл. 78, ал. 7 от
Наредбата, така и в полза на клиентите на топлинна енергия - чл. 76 от
Наредбата вр. с чл. 153 от ЗЕ, са уредени по аналогичен начин - като правна
възможност. Реализирането на тази правна възможност изисква
волеизявление до насрещната страна, като последиците на прекратяването
настъпват след получаване на волеизявлението, към момента на прекъсване
на топлоснабдяването на сградата - арг. от чл. 153, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗЕ . До
упражняване на правото на прекратяване на договорната връзка договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост продължава да обвързва страните по него. По същия начин се
процедира и в случаите, когато топлинният товар за битово горещо
водоснабдяване е намален с над 50 % от проектния съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от Наредба № 16-334. (В този смисъл т.2 от Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай по делото не е установено страна по договора за доставка
на топлинна енергия да е прекратила същия, поради което и съдът приема, че
за процесния период договорът е обвързвал страните. Приетото по делото
писмо на Топлофикация София“ЕАД от 17.09.2013г. сочи, че топлинния
товар е намален с 58,28%, но не съдържа останалите реквизитите по чл. 78,
ал. 3 от Наредбата - списъка на имотите със спряно топлоподаване; датата, на
която ще бъде извършено обследване на инсталациите, прогнозното
разпределение. Няма и доказателства по делото, че това писмо в определен
момент е достигнало да представителя на ЕС, нито че в последствие е
съставен протокола по чл. 6.6. от Методиката по чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяване, който протокол да е предаден срещу подпис на
8
упълномощеното лице от сградата - етажна собственост и/или е поставен на
видно място в сградата - етажна собственост , че след това да е даден срок на
потребителите да заявят дали желаят да продължи топлоподаването при
променените условия, становище по мерките по протокола. Процедурата по
чл. 78 от Наредбата следва определена последователност – първо е
уведомлението по чл. 78, ал. 3 от Наредбата, след това е обследването на
сградата и протокола по чл. 6.6. от методиката и едва след това е
уведомлението по чл. 78, ал. 7 от наредбата. В случая изявлението в писмото
на Топлофикация от 2013г., сочи че е такова по чл. 78, ал. 7 от Наредбата ,
но това не е достатъчно, за да се приеме, че са осъществени предпоставките
за отправянето му - спазване на горепосочената процедура и връчване по
предписания ред на протокола и уведомлението. Доказателства, че тези
предпоставки са осъществени по делото не са ангажирани. Следва да се
посочи, че по делото не се спори, че топлоподаването на сградата не е било
преустановено през процесния период, не се твърди и не се доказва по делото
да е било преустановено топлоподаването и в период преди процесния, а
разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от Наредбата и на чл. 153, ал. 3 от ЗЕ обвързват
прекратяването на топлоснабдяването с прекратяването на договора. Така
съдът приема , че по делото не е установено през 2013г. или в последствие
топлоснабдяването в сградата да е било прекратено. Към горното следва да се
добави, че по делото не е установено през процесния период топлинният
товар в сградата да е бил намален с повече от 50% от проектния. Този
топлинен товар се определя от потреблението на топлинна енергия, като
всеки отчетен период то е различно, защото зависи в колко имота и в какви
количества се потребява топлинна енергия за отопление, съответно и за
горещо битово водоснабдяване. Писмото на ищеца от 2013г. закрепва
обстоятелства към 2013г. Не е установено обаче те са съществували и за
процесния период. Напротив, от заключението по техническата експертиза,
което съдът кредитира като вярно и задълбочено, неоспорено от страните и
неопровергано от останалите доказателства по делото се установява , че за
процесния период енергия потреблението на топлинна енергия за отопление с
отоплителни тела и за сградна инсталация за конкретния процесен имот са
съответно: 7131,20 кВтч и 786,7 кВтч за първия отчетен период; 6786,40 кВтч
и 743,10 кВтч за втория отчетен период. Действително, вещото лице не е
посочило конкретните стойности за цялата сграда. Доколкото обаче в
сградата е установено по делото, че не е въведена система за дялово
разпределение на уредите, тоест няма монтирани в отделните имоти уреди за
индивидуално разпределение и измерване на топлинната енергия, то
разпределението на енергията е направено съобразно отопляемите обеми на
имотите в сградата. Така съдът приема, че за всеки от имотите, а и за цялата
сграда за процесния период съотношението между енергията за отопление с
отоплителни тела и енергията за сградна инсталация и идентично с
установеното по делото съотношение на тези стойности за процесния имот,
посочени от вещото лице по техническата експертиза. Посочените от вещото
9
лице стойности не позволяват извод, че за процесния период топлинният
товар на отоплителните тела в сградата е намален с над 50 % от проектния
отоплителен товар на сградата . Така съдът приема, че количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация е по-малко от количеството на
енергията за отопление на имотите. Това е така, защото съотношението
между тези числа показва, че енергията отделена за сградна инсталация е по-
малко от тази за отопление на имота с отоплителна тела. С оглед
гореизложеното съдът приема, че за процесния период не са били
осъществени обстоятелствата по чл. 78 от Наредбата за топлоснабдяване и
доводите на въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е доставена топлинна
енергия за отопление с отоплителни тела в размер на 2859,68лв., цената на
дяловото й разпределение е в размер на 26,98лв. Тези обстоятелства се
установяват от приетите по делото заключения по съдебните експертизи,
същите правилно са били кредитирани от районния съд като неопровергани
от останалите събрани по делото доказателства.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част следва да се потвърди поради съвпадане на крайните изводи
на въззивния съд с тези на районния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника.
На въззиваемия разноски не се следват, защото доказателства, които да
обосноват извод, че такива му се следват по делото не са ангажирани. По
делото не е депозиран отговор на жалбата, депозираната малко преди
съдебното заседание молба е бланкетна и не е от естество да обоснове извод,
че се следва възнаграждение за юрисконсулт, такъв не се е явил в
насроченото пред СГС публично съдебно заседание.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6614/16.06.2022г. по гр.д. № 58138 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 177-ми състав в обжалваната
част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11