№ 1305
гр. Плевен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430100508 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 971,65лв., чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 255,74 лева,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал. ТЗ с цена на иска 212,92 лв.
и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 132,39 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу В. СЛ. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че с Договор за издаване на
кредитна карта № *** от 07.02.2018 г. „***, ЕИК ***, в качеството му на
кредитор предоставя на В. СЛ. М., ЕГН ********** - в качеството му на
картодържател, револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен
лимит и издава, като средство за отдалечен достъп до средствата по
кредитния лимит, персонална кредитна карта "***" на картодържателя.
Твърди, че в заявлението - договор В. СЛ. М., ЕГН **********, изрично
декларира, че е запознат, приема и разбира Общите условия за издаване и
използване на кредитни карти "Visa, Mastercard, American Express",
неразделна част от договора за кредитна карта. Твърди, че с този договор на
ответника била предоставена възможността да ползва, издадена от „***, ЕИК
***, кредитна карта "***", да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитиран от
дружеството при извършването на сделки с нея (арг. от чл. 5 от Общите
условия). От своя страна картодържателят В. СЛ. М., ЕГН **********, се
задължил да заплаща месечни вноски във връзка с издадената му карта, както
и да заплаща лихва за отпуснатите му суми съобразно уговореното по чл. 9 и
чл. 10 от Общите условия. Твърди, че по силата на чл. 9 от Общите условия
1
към процесния договор страните са се уговорили банката-картоиздател да
изпраща всеки месец на картодържателя месечни извлечения, в които се
отразяват всички операции и сделки извършвани с картата, както и
задълженията на картодържателя във връзка с ползваната от него карта.
Твърди, че ответника преустановил редовното заплащане на дължимите от
него суми по изпращаните му месечни извлечения. С оглед на това
обстоятелство и на основание чл.20.2 от Общите условия към процесния
договор „*** упражнило своето потестативно право по договора и обявил
цялото задължение на В. СЛ. М., ЕГН **********, произтичащо от Договор
за издаване на кредитна карта № *** от 07.02.2018 г., за изцяло и предсрочно
изискуемо. Твърди, че това волеизявление на банката достигнало до
длъжника с писмено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост
на вземанията по кредита, връчено на длъжника чрез *** С. И. И., с per. №
*** на НК и р-н на действие - PC-Плевен, на 29.07.2019 г., като
предсрочната изискуемост на цялата дължима сума по договора настъпи
именно на тази дата - 29.07.2019 г. Твърди, че като резултат от обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита, картодържателят дължи на банката
непогасена главница в размер на 971, 65 лв., договорна лихва в размер на 255,
74 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 29.07.2019 г. вкл.; мораторна лихва в
размер на 132, 39 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл. и такси в
размер на 212, 92 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл. Моли да
бъде признато за установено, че п Договор за издаване на кредитна карта №
*** от 07.02.2018 г. ответникът В. СЛ. М., ЕГН ********** дължи на „*** с
ЕИК *** главница в размер на 971, 65 лв., договорна лихва в размер на 255,
74 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 29.07.2019 г. вкл.; мораторна лихва в
размер на 132, 39 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл. и такси в
размер на 212, 92 лв. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. вкл., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -20.05.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника по делото. Преди първото по делото
заседание с писмена молба особения представител на ответника оспорва
претенцията. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните
по делото, както и осъществяването на основанията за предсрочна
изискуемост на вземането. Оспорва, че ответника е бил уведомен за
предприетите действия от банката.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Договор за издаване на кредитна карта *** от 07.02.2018 г. по
силата на който *** АД предоставя на В. СЛ. М. като кредитополучател
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер
2
на 1000 лв. Неразделна част от договора са Общите условия на банката ищеца
за издаване и използване на кредитни карти. В т.20.2 от Общите условия е
уговорено, че при непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо.
Съгласно Приложение №1 — Годишен лихвен процент при покупки,
при теглене на пари в брой и при преводи и при начисляване на таксите по
т.1.6, 1,7, 1,13, т.2,2,-2,7, вкл. и т.3 е определен на 19,9% годишно.
Мннималната месечна вноска 3% от общо дължимата сума, минимум 15 лева.
При просрочие на плащанията се дължи обезщетение за просрочие, изчислено
върху дължимите плащания в размер на ОЛП на БЛП плюс десет процентни
пункта.
Установява се Нотариална покана от 17.05.2019г., връчена на
29.07.2019г. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, че ищеца е обявил вземането
по револвиращия кредит за предсрочно изискуемо поради незаплащането на
две последователни месечни минимални вноски за 26.02.2018г. и 26.03.2018г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обоснована, компетентна, безпристрастна и
обективна, че кредита е усвоен чрез описаните подробно усвоявания на суми
посредством теглене от банкомат и заплащане на пос-терминал в общ размер
от 971,65 лв., която не е заплатена и дължима. Размера на дължимата
договорна лихва за периода от 26.02.2018г. до 10.04.2019г. е в размер на
255,74 лв., а мораторната лихва за периода от 26.02.2018г. до 10.04.2019г. е в
размер на 132,39 лв. Начислените и незаплатени разноски за периода от
27.02.2018г. до 12.08.2019г. са в размер на 212,92 лв. Ответника не извършил
нито едно погашение по договора за кредитна карта.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане
на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, с Договор за издаване на кредитна карта *** от
3
07.02.2018 г. *** АД предоставя на В. СЛ. М. като кредитополучател
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер
на 1000 лв. Неразделна част от договора са Общите условия на банката ищеца
за издаване и използване на кредитни карти. В т.20.2 от Общите условия е
уговорено, че при непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. Съгласно Приложение №1
— Годишен лихвен процент при покупки, при теглене на пари в брой и при
преводи и при начисляване на таксите по т.1.6, 1,7, 1,13, т.2,2,-2,7, вкл. и т.3 е
определен на 19,9% годишно. Мннималната месечна вноска 3% от общо
дължимата сума, минимум 15 лева. При просрочие на плащанията се дължи
обезщетение за просрочие, изчислено върху дължимите плащания в размер на
ОЛП на БЛП плюс десет процентни пункта. Установява от представените
доказателства, както и от съдебно-икономическата експертиза, че по кредита
е усвоена обща сума от 971,65 лв. Поради неплащане в срок на някои от
погасителните вноски по кредита, ищеца е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, като е изпратил уведомление до ответника,
връчено по реда на чл.47 ГПК. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че към датата на подаване на заявлението в съда
17.05.2019 г. изискуемите задължения на процесния договор за кредит от
ответника са 971,65 лв. главница, 255,74 лв. договорна лихва, 132,39
мораторна лихва и 212,92 такси. Налице е валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните, произтичащо от Договор за издаване на
кредитна карта *** от 07.02.2018 г., и същия съставлява годно правно
основание, което поражда отговорност на ответника да погаси задължението
си по сключения договор. Носещия доказателствената тежест ответник по
делото не доказа погасяване на претендираните вземания, поради което
исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
претендираните размери, като бъде признато за установено, че ответника
дължи на ищеца сумите 971,65 лв. главница, 255,74 лв. договорна лихва,
132,39 мораторна лихва и 212,92 такси.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
4
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 391,45 лв. съразмерно с уважената част на
претенцията.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за ДТ, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение в размер на 1042,54 лв./94,43 лв+200 лв+340 лв+408,11 лв./,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника В. СЛ. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата 971,65 лева, представляваща задължение-
главница по Договор за издаване на кредитна карта *** от 07.02.2018 г., ведно
със законнната лихва върху сумата от 20.05.2020г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1309/26.06.2020
по ч.гр.д.1844/2020 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на ответника В. СЛ. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата 255,745 лева, представляваща
задължение-договорна лихва за периода от 26.02.2018г. до 29.07.2019г. по
Договор за издаване на кредитна карта *** от 07.02.2018 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 1309/26.06.2020 по ч.гр.д.1844/2020 по
описа на РС-Плевен.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на ответника В. СЛ. М., с ЕГН
**********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 132,39 лева, представляваща задължение-
мораторна лихва за периода от 26.02.2018г. до 12.03.2020г. по Договор за
издаване на кредитна карта *** от 07.02.2018 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1309/26.06.2020 по ч.гр.д.1844/2020 по описа на РС-
Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника В. СЛ. М., с
ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на "***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата 212,92 лева, представляваща задължение-
такси за периода от 26.02.2018г. до 12.03.2020г. по Договор за издаване на
кредитна карта *** от 07.02.2018 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1309/26.06.2020 по ч.гр.д.1844/2020 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 В. СЛ. М., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 391,45 лв. направени разноски за производството
по ч.гр.д.1844/2020 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. СЛ. М., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сумата от 1042,54 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6