Определение по дело №66/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Павлина Димитрова Георгиева-Железова
Дело: 20217210700066
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 292

 

гр. Силистра, 31 май 2021 година

 

СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

ЧЛЕНОВЕ:1.Павлина Георгиева-Железова

          2. Елена Чернева

като разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова административно дело № 66 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по жалба на Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, против чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за реда за общинската собственост, приета от Общински съвет – Силистра.

Чрез жалбата се релевира материална незаконосъобразност на оспорените текстове на подзаконов акт поради  пълното дублиране с акт от по-висока степен. Поддържа, че чл. 4, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от оспорената наредба буквално повтаря чл. 8, ал. 8 и чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост без да внася допълнения в противоречие с изискването на чл. 8 от Закона за нормативните актове, според който наредбите, издавани от местните органи на законодателна власт, следва да доуреждат нерегламентирани със законови текстове обществени отношения, а не формално да преповтарят действащи норми.

В отговор на изрично предоставена възможност, жалбоподателят уточнява, че правният интерес от оспорването е обоснован с целите, които преследва фондацията, вписани в учредителния ѝ акт: „съдебно оспорване с цел отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, приемани от общинските съвети и органи на изпълнителната власт“. Направено е позоваване и на Тълкувателно решение № 2 от 12. 02. 2010 г. на ОСК на ВАС по т.дело № 4 / 2009 г. на ВАС, според което съсловните /браншовите/ организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес.

С писмен отговор ответникът Общински съвет Силистра подробно излага възражение за липса на правен интерес от оспорването, тъй като процесната фондацията не разполага с правен интерес от оспорването. Твърди се, че правната сфера на жалбоподателя не се засяга от приложението на оспорените текстове на наредбата. Моли съдебното производството да се прекрати, а при условията на евентуалност – жалбата да се отхвърли като неоснователна.

В писмен отговор Окръжна прокуратура – Силистра възразява срещу допустимостта на съдебното производство. Счита, че за фондация „Върховенство на закона“ липсва правен интерес от оспорване на процесните подзаконови текстове. Позовава се на съдебна практика, обосноваваща необходимост от наличие на пряк и личен интерес на неправителствените и браншовите организации при оспорване на подзаконови актове, какъвто интерес, според посочената страна не съществува по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства и анализ на изразените позиции, настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 186 АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати или за които той поражда задължения.

В процесния случай жалбоподател е фондация „Върховенство на закона“ - гр. София. За да обоснове правният интерес от съдебното оспорване последната се позовава на вписаната в регистъра за НПО цел „отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни органи и общински съвети, когато противоречат на законите на Р България, както и такива, които пряко,непосредствено и лично засягат законните интереси на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за които е учредена“. Т.е. правният интерес от съдебното оспорване на наредбата, според жалбоподателя, се извежда от очертания от самия него предмет на дейност, който е и оповестен чрез публичния регистър. Целта на съществуването обаче на правния субект „съдебно оспорване“, за да легализира допустимост на съдебно оспорване,следва да отговаря на общите изисквания за допустимост на оспорването,независимо дали жалбоподател е неправителствена организация, фондация или друга право-организационна форма. Тоест, за фондацията следва да е налице правен интерес от оспорването, който не може да се самопроизведе само поради желанието на субекта. Ако това бе възможно, всяка подобна формация би могла да заобиколи изискванията за допустимост за оспорване при наличие на пряк и личен интерес спрямо самата формация, респ. и за процесуално представителство пред съд. В действителност, неправителствена организация би могла да се регистрира в защита интересите на своите членове/примерно всяка браншова организация е допустимо и необходимо да защита засегнати материално-правни отношения, съществуващи между членовете на бранша и администрацията/. Самата фондация би могла да бъде засегната от подзаконов акт, ако той засяга гарантирани от закона права на фондацията. В случая не се сочат и не се извеждат съществуващи, гарантирани права на фондацията, освен прокламираното право на оспорване, родеещо се в случая с правото на процесуално представителство. Но това правомощие законът е предоставил на определена група лица с юридическа правоспособност, респ. с определена връзка на лични отношения – родители, деца, съпруг и т.н.Осъществяването на съдебно оспорване, без наличие на личен пряк интерес поради засегнати материални правоотношение / в случая не е изложено и не се разпознава как разпоредбата на чл.4,ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда за общинска собственост,регламентиращи възможността Общинският съвет в определени срокове да приема стратегия и годишна програма за управление и разпореждане с имоти-общинска собственост/, засяга права на фондацията, с адрес на управление в гр. София и без наличие на имущество на територията на Общински съвет Силистра, което да е засегнато от подзаконовия акт.

Правото на оспорване не може да съществува поради формалното му деклариране и вписване като предмет на дейност ако не съществува на база „материални правоотношения“. В противен случай е налице злоупотреба с процесуални права и заобикаляне на закона.

Изводите, изложени по-горе, се извеждат и от мотивите на съдебната практика: Решение № 5/17.04.20107 г. по к.д. № 11/2006 г. на Конституционния съд, Определение № 13751 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9953/2017 г., Определение № 7702 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3297/2017 г., III о. и Определение № 1025 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 303/2018 г., VIII о.).

Интересът от оспорването не би могъл да се извлече и от съдържанието на цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 2 от 12. 02. 2010 г. на ОСК на ВАС. Същото касае съсловните организации и ЮЛНЦ, образувани в резултат на сдружаване на физически или юридически лица с цел представителство и защита на общи интереси на членовете. Фондацията няма членска маса, респ. няма общи права, свободи или законни интереси на членуващите лица, които да бъдат засегнати от оспорената разпоредба на наредбата и да обуславят наличието на правен интерес за воденето на настоящото производство.

С оглед установените обстоятелства и доколкото жалбоподателят не установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита настоящото производство подлежи на прекратяване.

По изложените съображения и на основание чл. 186, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 196 и чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд - Силистра

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК: *********, представлявана от председателя Юлия Петрова Ненчева, против чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за общинската собственост на Общински съвет – Силистра.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 66 / 2021 г. на Административен съд - Силистра

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1                                2.