Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Пирдоп, 18.10.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд-Пирдоп(РСПп), първи състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон
Гюров
при участието на съдебния секретар Мария Николова, като
разгледа докладваното от съдия Гюров гр. д. № 748 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба с вх.№1089/20.11.2018
г. по описа на РСПп на Г.В.К., с ЕГН **********,***
против ....., със седалище и адрес на управление: гр.Златица, ул.“Сергееви“,
бл. 23, вх. В, ет.5, ап. 13, представляван от ...... Ищецът твърди в исковата
молба, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
160, том II, рег. № 2517, дело № 315/08.09.2014г на Нотариус Евгения Павлова,
вписана в Регистъра на Нотариалната комара под рег. № 108, с район на действие
PC Пирдоп, който акт бил вписан в Службата по вписвания Пирдоп под вх.рег. №
1115/08.09.2014г, като акт № 72, том V, дело № 507/2014, .....представляван от .....
бил придобил правото на собственост върху реално обособена част от масивна
ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, със застроена площ от 171,25 /сто седемдесет и едно
цяло, двадесет и пет стотни/ кв.м., състояща се от стая, баня с тоалетна,
коридор, цех, склад и два броя магазини, ведно с 54 идеална част от общите
части на сградата. Ищецът твърди в исковата молба, че тази сграда, използвана
понастоящем като автосервиз и магазини била построена изцяло върху собствения
му недвижим имот, находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1, с площ
от 1372 /хиляда триста седемдесет и два/ кв. м., който имот представлявал УПИ
XIX-882 в кв. 179 по плана на града и бил при съседи: от изток- улица, от
запад- УПИ XI-881 ХШ-884, от север- улица и от юг- УПИ ХХ-883. Ищецът твърди в
исковата молба, че при използването на сградата за осъществяваната от ЕТ
търговска дейност, за обслужване на автосервиза и магазините той използвал част
от неговия гореописан недвижим имот, обособен като терен с площ от 70 /седемдесет/
кв.м. от имота му. Твърди, че тази площ се ползвала от него, без по какъвто и
да е начин да е получил неговото разрешение или съгласие за това. Ищецът твърди
в исковата молба, че тъй като изминали четири години, в които се надявал, че
отношенията им щели да бъдат уредени по някакъв начин, но това така и не
станало, на 02.10.2018 г. изпратил до ЕТ „ТОНИ ИВАНОВ“ нотариална покана, с
peг. № 4566, том 1, акт № 183 по описа на Нотариус Евгения Павлова, вписана в
Регистъра на Нотариалната камара под peг. № 108 с район на действие Пирдопски
Районен съд. Твърди, че видно от отбелязването върху поканата, Нотариус Павлова
била посетила седалището и адреса на управление на .....но Тони Иванов бил
отказал да му бъде връчена нотариалната покана. Междувременно обаче, преди да
декларира отказ от връчване, той се бил запознал с нейното съдържание. Ищецът
твърди в исковата молба, че целта на поканата му била, ЕТ да заплати наем за
периода от 01.10.2014 г. до 01.09.2018 г. – 48 /четиридесет и осем/ месеца по
70 /седемдесет/ лева месечно – 3 360 /три хиляди триста и шестдесет/лева, както
и да подпишат договор за наем за бъдеще време, считано от 01.10.2018 г. Твърди,
че поради невъзможността да уредят отношенията си доброволно, цивилизовано и
извънсъдебно, се породил правният му интерес да се обърна към съда с настоящата
си искова молба, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди .....представляван
от ....., да преустанови неправомерното ползване на обособения от него терен от
70 кв.м. като прилежаща площ на търговския му обект, като част от неговия
собствен недвижим имот, находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1,
представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер
осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана на
града, при съседи: от изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север-
улица и от юг- УПИ ХХ-883, както и да му заплати наем за ползването на тази
част от имота, а именно неправомерно ползвания от него терен от 70 кв.м. за
периода от 01.10.2014 г. до датата на входиране на ИМ - 20.11.2018 г. 49
/четиридесет и девет/ месеца и 20 /двадесет/ дни по 70 /седемдесет/ лева месечно - общо- 3
476,00лв /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/, ведно със законната
лихва върху тази сума за същия този период- в размер на 1 460,99 / хиляда
четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, общо в размер на
4 936,99/четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки./ Ищецът моли съда да му присъди и законна лихва върху претендираната
от него главница, считано от(съдът намира, че е допусната техническа грешка в
ИМ, където е посочено „до”, същото е темпорално невъзможно с оглед отправената
претенция) 20.11.2018 година- датата на
входиране на ИМ в PC Пирдоп до окончателното изплащане на претендираните и присъдени суми.
В хода на устните състезания,
чрез депозирано от процесуалния си представител становище, ищеца К. заявява
становище за основателност на предявените искове, претендират се и направените
разноски по настоящето дело.
Ответникът в срока по реда на чл.
131 от ГПК се е възползвал от правото си да даде писмен отговор, не е
представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът
заявява в писмения отговор, че оспорва предявените искове като неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. В хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител,
заявява становище за неоснователност на предявения иск, претендира и
направените разноски по настоящето дело, представя писмен защита.
Районен съд-Пирдоп, като взе
предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети
следните писмени доказателства: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 160, том II, рег. № 2517, дело № 315/08.09.2014 г. на Нотариус Евгения
Павлова, вписана в Регистъра на Нотариалната комара под рег. № 108, с район на
действие PC Пирдоп, който акт е вписан в Службата по вписвания Пирдоп под
вх.рег. № 1115/08.09.2014г, като акт № 72, том V, дело № 507/2014; Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 28, том II, рег. № 1783, дело № 176/03.06.2013
г. на Нотариус Евгения Павлова, вписана в Регистъра на Нотариалната комара под
рег. № 108, с район на действие PC Пирдоп, който акт е вписан в Службата по
вписвания Пирдоп под вх.рег. № 808/03.06.2013 г., като акт № 34, том IV, дело №
281/2014 г.; Скица с № 41/06.03.2014 г., издадена от Община Златица; Нотариална
покана с рег. № 4566, том 1, акт № 183 по описа на Нотариус Евгения Павлова,
вписана в Регистъра на Нотариалната комара под рег. №108 с район на действие
Пирдопски Районен съд; Удостоверение за данъчна оценка с изх.№
**********/27.11.2018 г. издадено от Община Златица; Договор за наем от
01.01.2019 г. между Лилия Веселинова Касабова – Николова и ЕТ „Елпина – Надка
Кусева“.
От приета съдебно-техническа експертиза
и изслушано вещо лице в съдебно заседание, се установява, че във връзка с
изготвяне на заключението, огледа на сградата е направен в присъствието на
ищеца. Когато посетил имота фризьорския салон бил затворен, магазина за
авточасти работел, а сервиза – вратата била спусната – така, че не може да каже
дали е работел или не. Не се виждало. Отпред имало две паркирали коли. Тези две
коли се виждат на снимката – едната беше паркирала на настилката, а другата на
тротоара. Всъщност и бялата била на тротоара и на настилката, вижда се на снимката. Защрихованата площ на стр. 5 е 96,50 кв.м.,
като не твърди, че цялата се използва от ответника, защото имало една съвсем
малка част там пред санитарния възел, който е вътре, от тротоара, която не се
използва. Там, където е написал, че има разкопана яма. Не може да каже дали
това е санитарен възел към обектите на ответника и няма такава задача. Няма как
да се стигне до търговските обекти, собственост на едноличния търговец, без да
се преминава през тази защрихована площ. Единствено в Наредба № 7 има указано понятието „прилежаща площ към
сграда“, което ние го използваме в експертизите за всякакви обекти, но там е
конкретизирано, че е само за УПИ, в които има съществуващи сгради да се
определи каква им е прилежащата площ, но понеже няма на друго мяесто указано
нищо за прилежаща площ, се използва това понятие и там е указано, че
минималната площ е 3 метра за едноетажна сграда, която е необходима за
прилежаща площ. Има се предвид за достъп и за обслужване – примерно ремонти на фасади и т.н. Защото, ако например
този трапец, който представлява терена към ул.“Васил Левски“, ако се отдели от
него само 3 метра, то ще затвори, ще може да се влиза за сервиза, за
авточастите и за фризьорския салон, но ще закрие погледа към тези сгради.
Отпред, ако се отдели 3 метра като сервитут, тогава може да се минава, но няма
да има поглед. Не е оградено, не е маркирано. Ако трябва да има такъв сервитут,
то би трябвало да има вътре към двора – тези 3 метра. До двата обекта на
ответника има и баничарница, но тя е в долната част. Пред обектите на ответника
не е оградено по никакъв начин и когато вещото лице извършвало огледа, там
върху бетонната настилка нямало нищо сложено. Баничарницата си била на ищеца.
Масата със столове била към баничарницата, били пред нея. Частта от УПИ XIX-882 в кв. 179 по плана на
гр. Златица, която е необходима за подход и обслужване на дял II от сградата,
собственост на ЕТ „Тони Иванов”, е разположена между сградата и двете улици, и
е отбелязана в показаната по-горе на тази страница скица чрез защриховане.
Площта на този терен е 96,50 кв.м. /деветдесет и шест цяло и петдесет стотни
квадратни метра/. Обектите, разположени в дял II от сградата, собственост на ЕТ
„Тони Иванов", са както следва: - с
лице към ул. „Васил Левски” - фризьорски салон и магазин за резервни авточасти;
- с лице към ул. „Христо Ботев” -
автосервиз и склад. Теренът, който е разположен между сградата и тротоара на
улицата, служещ за подход към тези обекти, е покрит с бетонова настилка. Обектите,
разположени в дял II от сградата, собственост на ЕТ „Тони Иванов”, не могат да
бъдат посетени без да се премине през разположената между сградата и тротоара
част от УПИ XIX-882, собственост на Г.В.К..
От разпита на
св.Мими Касабова, майка на ищеца Г.К., които настоящия състав цени през
призмата на чл.172 ГПК като възможно заинтересовани, се установява, че познава
Тони Иванов и знае, че осъществява търговска дейност в гр.Златица. Познава
имота по тази причина, че обекта до преди 2014 г. бил собственост на тяхна фирма.
Обектът, който той закупил, имал магазини два отпред, има предвид на улицата –
на ул.”Васил Левски” № 1 са двата магазина,
а другата улица отзад мисли, че била ул.”Христо Ботев”, от там има два
входа за автосервиз, който закупил с тази цел и в момента си работел като
автосервиз. Вътре обектите също много добре ги знае. Понеже целия парцел,
земята на ул.”Васил Левски” № 1 с нотариален акт била прехвърлена на Г.К..*** била малко
навътре, не граничи точно с тротоарите, а малко навътре било мястото по
изискване на ЗУТ и по тази причина до тротоара на улицата имало част от
парцела, която си била собственост на Г., но към момента Тони я ползвал, защото
там се намирал неговия обект. Тази площ я ползвал, разполагал си каквото му
трябва – части, коли разполагал, влизал оттам, входовете на магазините били
оттам, влизали клиенти. Изобщо за дейността си я използвал. Нямал маси отвън.
Само работничките му си слагали по един стол. А другата част, която си била
част от сградата, която също имала такава прилежаща площ до тротоара, там
наемателката плащала наем и нямала разправии. Всичко там било уточнено. Да,
съществувал търговски обект, идентичен с този имот, за който получавала наем.
Може би от 1997 г. до 2014 г. Тони също ползвал под наем двата магазина. Тогава
той, уговаряли са се и бил плащал наем и земята тогава си бил ползвал като част
от работата му, но сега нещата са били променени. Знае, че е имало разговори
между него и сина и по този повод. Свидетелката, отделно още, когато той купил
неговата си сграда с автосервиза, още тогава лично му била казала да си
премисли какво прави с прилежащия терен – да го изкупува или да плаща наем.
Отговорът му бил: „Да, няма проблем” и това било. Той не бил заплащал наем,
нито пък бил дал предложение, че искал да закупи тази част, за да изготвят документи. Свидетелката лично,
когато продала тази земя, защото тя я продала с пълномощно от дъщеря и и тогава
му казвала: „Трябва да си избереш един от двата начина”. Само на приказки и
никакви действия не бил предприел доброволно, само обещания и приказки празни. Ами как мислите, че може
да ги ползва тези 70 кв.м – да влезе, да
си остави колата. И сега да отидем, собствената му кола е там при трафопоста –
при таблото. И други коли имало там. Много пъти били викани негови клиенти да
си преместят колите. Коли на сервиза влизали. Стояли коли там. Неговата кола
била „Фолксваген”, стара кола, така с отзад голям багажник. Тя му била от 20 г.
На тротоара стояла в този парцел, където са тия 70 кв.м, до таблото, което е
лепнато на сградата вчера била колата. Не била в двора. То не било оградено. От
тротоара имало 20 метра като паркинг и тогава се влизало вътре. Този паркинг
бил в мястото на Г.. Видяла е кола да излиза от сервиза и да спира отпред.
Такива клиенти, които идвали в сервиза преди да влязат в сервиза спирали и
отваряли капака да видят какво й има на колата. Пред магазините влизали
клиенти. Магазините били вече негова собственост. Защо трябва да ползва нещо
без пари? Да, ограничава и ползването. Свидетелката не е собственик. Да,
ограничава правото на собственост, като Г. не можел да си ползва тези места,
които са около неговата част от сградата и двете – сервиза и магазините. Не може
да си паркира тя колата пред неговия магазин. Добре, не я бил спирал никога. Свидетелката
ще си паркира колата там и нямало да му преминават клиентите. Когато имало
негов паркирал автомобил, не могла да паркира, но след това ще си паркира. Имало
и други автомобили, които си спирали там и които не били клиенти на Тони. Това били
коли, които идват за училището. Присъствала е на разговори между Г. и Тони за
прилежащия терен преди 3 г., когато били в по-добри отношения.
От разпита на
св.Евгени Висариев се установява, че знае, че г-н Тони Иванов имал магазин за
авточасти и сервиз за обслужване на автомобили в гр.Златица. Колите се
отремонтирали в сервиза. Неговата кола седяла на отсрещната страна на тротоара.
Иначе колите вътре ги ремонтирал. Там много коли спирали, сутрин особено за
децата за училище. Пред магазините само минавал, части не оставял, маси не
изнасял от магазините. По никакъв начин пространството пред тези обекти не било
ангажирано от него. Там обикновено спирали и други хора. Свидетелят е от
гр.Златица. Почти всеки ден минавал от там. Живеел на другия край на улицата.
Пред магазина нямало място, обособено за паркинг. Настилката пред магазина била
бетон. Мисля, че била различна от тротоара. Тротоарът бил с плочки и земя.
Имало разлика между настилката пред магазина и тази на тротоара. Тони имал само
един магазин. Имало баничарница там и другото не знае за какво се ползвало.
Много често виждал там паркирани коли. И той е спирал. Коли на клиенти с
отворени капаци не е виждал. Когато спирал, там спирал, защото нямало къде да
се спре. Сутрин оставял дъщеря си на училище. Когато ходел при него, понякога
спирал точно там пред магазина, ако нямало място-спирал на горната улица при
контейнера. Не бил чувал от него да не спира там. Понякога си поправял колата
при него. Близо живеел, на около 200 метра в посока запад по същата улица. Като
минавал от там, е виждал паркирали автомобили. Сутрин и следобед нямало къде да
паркираш там. Отделно имало коли пред другите къщи, които са си на
собствениците. Не е виждал Тони и негови работници да извършват ремонт там пред
магазина и да имало отворени капаци. Като отивал при него, влизал вътре и си
говорили. Спирал, където има място и влизал. Нямали уговорка обикновено.
Приказвали си. Където имало място, включвало и този участък – пред магазина.
Той се ползвал от всички.
Преди
всичко следва да се отбележи, че по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответника да
преустанови действията, с които накърнява правото на собственост на ищеца, като
преустанови неправомерното ползване на обособения от него терен от 70 кв.м.
като прилежаща площ на търговския му обект, като част от неговия собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1,
представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер
осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана на
града, при съседи: от изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север-
улица и от юг- УПИ ХХ-883, съдът намира следното: Нормата на чл. 109 ЗС
предоставя чрез този иск правна защита на собственика срещу всяко пряко/косвено
неоснователно въздействие/създадено състояние, посегателство/вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението,
но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от
собственика й според нейното предназначение. При този иск ищецът носи тежестта
да докаже по делото правото си на собственост и редом с него действията на
ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да
упражнява своето право в пълен обем (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото се установи
и не се спори от страните, че ищеца е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1, представляващ УПИ XIX-882
/деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин осемдесет и
две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана на града, при съседи: от
изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХШ-884, от север- улица и от юг- УПИ ХХ-883,
като ответника .....представляван от ....., по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 160, том II, рег. № 2517, дело №
315/08.09.2014г на Нотариус Евгения Павлова, вписана в Регистъра на
Нотариалната комара под рег. № 108, с район на действие PC Пирдоп, който акт
бил вписан в Службата по вписвания Пирдоп под вх.рег. № 1115/08.09.2014г, като
акт № 72, том V, дело № 507/2014, е придобил правото на собственост върху
реално обособена част от масивна ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА, със застроена площ от
171,25 /сто седемдесет и едно цяло, двадесет и пет стотни/ кв.м., състояща се
от стая, баня с тоалетна, коридор, цех, склад и два броя магазини, ведно с 1/2
идеална част от общите части на сградата, която е построена в процесния поземлен
имот, собственост на ищеца Г.В.К. и не който поземлен имот не е предмет на
обективираната в цитирания НА продажба. Съдът следва да посочи, че е
трайно разбирането в съдебната практика,
че земята, върху която е построена сградата е обща част, само когато е налице
пълно съвпадение между носителите на съответна идеална част от дворното място и
етажните собственици. Когато собственикът на земята учреди на някого
суперфициарно право да изгради една сграда, респективно продаде същата, земята
не е обща част на сградата. В този случай относно ползването на земята е
приложима нормата на чл. 64 ЗС. В случая, доколкото по делото липсва спор, че
ответника не притежава идеални части от земята, върху която е изградена
сградата, а същата е титуляр само на собствеността върху сградата, то следва да
се приеме, че за нея е налице право да ползва земята само при ограниченията на
чл. 64 от ЗС. По делото няма спор, а и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че правото на достъп до сградата не е ограничавано. Показанията
на водения от ищеца свидетел не внасят никаква конкретика по въпроса кое лица и
по-какъв начин е ограничавало достъпа й до дворното място. Следва да се има
предвид, че Целта на разпоредбата на член 64 ЗС е при разделна собственост на земята и
постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на
земята от нейния собственик, като използването й от суперфициарния собственик
не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на
необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва,
поради което законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема
на необходимото за ползването на сградата пространство. Решение № 1 от
24.03.2017 г. по гр. д. № 5981 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение. Съгласно член 64
ЗС собственикът на постройката може да
ползва земята,само дотолкова,доколкото това е необходимо за използване на
постройката, според нейното предназначение,освен ако в акта,с който му е
отстъпено това право е постановено друго.Осигуряването на това ползване във
всички случаи предполага съдействие от страна на собственика на земята,който
следва са търпи определени ограничения. Решение № 74 от
13.07.2016 г. по гр. д. № 5981 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение. Целта на разпоредбата е при разделна собственост на
земята и постройките върху нея да бъде максимално защитена възможността за
ползване на земята от нейния собственик. Определение № 430
от 03.05.2016 г. по гр. д. № 5697 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение. Използването на земята от суперфициарния собственик
не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на
необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Определение № 430
от 03.05.2016 г. по гр. д. № 5697 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение. Следователно
не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния
иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения
правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Установените
факти в настоящето производство не обосновават такъв извод. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройка, респ. на
самостоятелен обект в сграда, може да ползва земята само доколкото това е
необходимо за използване на постройката по предназначение; от своя страна собственикът
на терена е длъжен да осигури възможност за това ползване и да се въздържа от
действия, с които го препятства. Обемът и начинът на ползване на земята от
суперфициаря е в зависимост от предназначението на постройката. Когато
постройката представлява търговски обект - магазин, който се намира на пазар
или търговска улица, то ползването на магазина по предназначение изисква
достъпът до него да бъде открит, да има видимост към витрината и входа му, така
че клиентите да могат отдалеч да разпознаят магазина и безпрепятствено да
влязат в него. За осигуряване на това ползване собственикът на земята не може
да разполага пред и около магазина преместваеми обекти, които закриват
витрината и затрудняват достъпа до него. Ако такива действия са извършени, то е
налице неоснователно засягане на правото на собственост на собственика на
търговския обект по смисъла на чл. 109
ЗС. Решение № 121 от
04.11.2016 г. по гр. д. № 1495 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение. По изложените съображения съдът
намира, че не се доказа исковата претенция по чл. 109 ЗС, поради което съдът
следва да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения
иск от ищеца Г.В.К. с ЕГН:********** срещу ответника .....представляван от ....., да преустанови
неправомерното ползване на обособения от него терен от 70 кв.м. като прилежаща
площ на търговския му обект, като част от неговия собствен недвижим имот,
находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1, представляващ УПИ XIX-882
/деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин осемдесет и
две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана на града, при съседи: от
изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север- улица и от юг- УПИ ХХ-883.
По предявения иск от ищеца Г.В.К. срещу ответника
ЕТ „Тони Иванов” с ЕИК:*********, представляван от ....., за заплащане на наем
за ползването на тази част от имота, находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил
Левски“ № 1, представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана
на града, при съседи: от изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север-
улица и от юг- УПИ ХХ-883, а именно неправомерно ползвания от него терен от 70
кв.м. за периода от 01.10.2014 г. до датата на входиране на ИМ - 20.11.2018 г.
49 /четиридесет и девет/ месеца и 20 /двадесет/ дни по 70 /седемдесет/ лева месечно - общо- 3
476,00лв /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/, ведно със законната
лихва върху тази сума за същия този период- в размер на 1 460,99 / хиляда
четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, общо в размер на
4 936,99/четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки./, ведно със законната лихва върху претендираната от него главница,
считано от 20.11.2018 година- датата на входиране на ИМ в PC Пирдоп до
окончателното изплащане на претендираните и
присъдени суми, настоящия съдебен състав намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка
а другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на
закона. Общата хипотеза за
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите, когато
лице-несобственик ползва недвижимия имот (вещта) без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под
наем (на правно основание) имота и да реализира имуществена облага. В този
случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от
несобственика-ответник на собствения недвижим имот (вещ) на ищеца, произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период. Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1) ищецът да е собственик на имота (вещта); 2) ответникът
да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това за конкретен
период от време (исковия период), и 3) размера на вредата, изчислена на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този
функционален тип имоти. Фактическият
състав на нормата на чл.59, ал.1 от ЗЗД не изисква установяване умишлено
възпрепятстване на ищеца от страна на ответника за ползването на имота – самото
лишаване на собственика от фактическа власт върху имота без годно правно
основание за това е пречка за осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно
право на собственост и е основание за търсене на обезщетение. Нормата не
изисква и отправянето на покана до ответника, която няма никакви права върху
имота и го владее/държи без основание, като условие да се претендира заплащане
на обезщетение, каквато покана се изисква при наличие на съсобственост. От
представените и приети по делото писмени
доказателства, вкл. и договор за наем, от гласните доказателства и от приетата
СТЕ и изслушано вещо лице в с.з., се установи, че съседната сграда, собственост
на ищеца, се отдава под наем, като наемната цена обхваща и ползването на
прилежащата част към тази сграда, използвана от търговеца за поставяне на маси
и столове, като наемната цена от 100 лв., се дължи от наемателя за ползването
на търговския обект - сграда и прилежащите площи към отдадения под наем обект,
а не само на прилежащите части, за което би следвало да има договор с
нотариална заверка на подписите съгл. изискванията на чл.192 и сл ЗУТ. Ето защо
ирелевантен се явява и факта и на изпратената от ищеца до ответника нотариална
покана, тъй като същата не може да предизвика възникване, съществуване и
изискуемост на вземане на обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Не се установи наличието
на две от трите кумулативно предвидени предпоставка(и – ответникът да ползва
фактически частта от имота без наличие на правно основание за това за конкретен
период от време (исковия период), и размера на вредата, изчислена на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този
функционален тип имоти.
Предвид гореизложеното съдът намира
претенцията на ищеца Г.В.К. с ЕГН:********** за заплащане на обезщетение от
ответника ЕТ „Тони Иванов” с ЕИК:*********, представляван от ..... за
лишаването му от ползване на собствената му част от имота, находящ се в гр.
Златица, на ул. „Васил Левски“ № 1, представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети,
отреден за имот с планоснимачен номер осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179
/сто седемдесет и девети/ по плана на града, при съседи: от изток-улица, от
запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север- улица и от юг- УПИ ХХ-883, а именно
неправомерно ползвания от него терен от 70 кв.м. за периода от 01.10.2014 г. до
датата на входиране на ИМ - 20.11.2018 г. 49 /четиридесет и девет/ месеца и 20
/двадесет/ дни по 70 /седемдесет/ лева
месечно - общо- 3 476,00лв /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/,
ведно със законната лихва върху тази сума за същия този период- в размер на 1
460,99 / хиляда четиристотин и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
общо в размер на 4 936,99/четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки./, ведно
със законната лихва върху претендираната от него главница, считано от
20.11.2018 година- датата на входиране на ИМ в PC Пирдоп до окончателното
изплащане на претендираните и присъдени
суми, изцяло за неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на разноските: С оглед
правилата на процеса, в полза на ответника ЕТ „Тони Иванов” с ЕИК:*********,
представляван от ..... на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят
направените от него разноски за депозити за вещо лице в размер на 150,00 лева,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 580,00 лева, или общо сума в
размер на 730,00 лева, която сума по разноските ищецът Г.В.К. с ЕГН:********** следва
да бъде осъден да му заплати поради отхвърлянето на иска. Предвид, че
претенцията на ищеца е отхвърлена изцяло, на същия не следва да му се присъждат
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски.
Водим от горното, Районен
съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от Г.В.К. с ЕГН:********** срещу .....представляван от ....., да преустанови неправомерното ползване на
обособения от него терен от 70 кв.м. като прилежаща площ на търговския му
обект, като част от неговия собствен недвижим имот, находящ се в гр. Златица,
на ул. „Васил Левски“ № 1, представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети, отреден за
имот с планоснимачен номер осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179 /сто
седемдесет и девети/ по плана на града, при съседи: от изток-улица, от запад-
УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север- улица и от юг- УПИ ХХ-883, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Г.В.К. с
ЕГН:********** за
заплащане на обезщетение от .....представляван от ..... за лишаването му от ползване на
собствената му част от имота, находящ се в гр. Златица, на ул. „Васил Левски“ №
1, представляващ УПИ XIX-882 /деветнадесети, отреден за имот с планоснимачен
номер осемстотин осемдесет и две/ в кв. 179 /сто седемдесет и девети/ по плана
на града, при съседи: от изток-улица, от запад- УПИ XI-881 ХІІІ-884, от север-
улица и от юг- УПИ ХХ-883, а именно неправомерно ползвания от него терен от 70
кв.м. за периода от 01.10.2014 г. до датата на входиране на ИМ - 20.11.2018 г.
49 /четиридесет и девет/ месеца и 20 /двадесет/ дни по 70 /седемдесет/ лева месечно - общо- 3
476,00лв /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева/, ведно със законната
лихва върху тази сума за същия този период- в размер на 1 460,99 / хиляда четиристотин
и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/, общо в размер на 4
936,99/четири хиляди деветстотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки./, ведно със законната лихва
върху претендираната от него главница, считано от 20.11.2018 година- датата на
входиране на ИМ в PC Пирдоп, до окончателното
изплащане на претендираните и присъдени
суми, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН:********** да заплати на ЕТ „Тони Иванов” с ЕИК:*********, представляван от ....., сума в размер на 730,00 лева-направени разноски по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: