РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Благоевград, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
в присъствието на прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20211200100627 по описа за 2021 година
Ищецът В.В. в исковата си молба против П на
РБ сочи, че е привлечен като обвиняем и взета мярка за неотклонение по отношение на него
на 11.09.2017 г. по ДП № 5089/2014 г. по описа на ОД на МВР - Благоевград. Бил е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 220, ал 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на
02.08.2013 г. в гр. Благоевград, в качеството си на председател на сдружение с идеална цел
в частна полза с наименование „Териториална организация на научно-техническите съюзи –
Благоевград“ съзнателно е сключил неизгодна сделка – като е учредил вещно право на
ползване за срок от 30 години на сграда с предназначение „Административна сграда, делова
сграда“ на 6 етажа за сумата от 10 000 лева в полза на „НТС-Благоевград“ ЕООД, поради
което е нанесъл щети в размер на 3 120 347,03 лева с ДДС, като случаят е особено тежък.
Взета е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лева.
С Постановление за привлечен като обвиняем на 24.01.2018 г. и е бил привлечен отново
като обвиняем, като първоначалния текст по обвинението е леко редактиран без да се
променя фактическата обстановка.
По тока повдигнатото обвинение Окръжна прокуратура –Благоевград е внесла
обвинителен акт в ОС – Благоевград и е образувано НОХД № 69/2018 г., по което са
проведени 7 открити съдебни заседания, като след тайното съвещание е произнесена на
06.03.2019 г. оправдателна присъда, която е влязла в законна сила на 10.06.2020 г.
Сочи, че в резултат на така повдигнатото обвинение, по което е постановена
1
оправдателна присъда, същият е претърпял неимуществени вреди, като подробно в исковата
молба са описани тези вреди. Счита, че това незаконосъобразно обвинение е рефлектирало
върху целия живот, влошили са се отношенията в семейството му, тъй като е бил
дискредитиран пред своите близки. Продължаващото във времето незаконно обвинение е
предизвикало у него постоянно притеснение и напрежение, стрес и неблагоприятни емоции.
Влошило се е здравословното и психическото му състояние, преследвало го е чувство за
постоянна несигурност, усещал е остър обществен негативизъм, редица негови роднини и
приятели спрели да комуникират с него и поради емблематичното значение на сградата,
усещал силна неприязън от граждани на гр. Благоевград.Сочи, че повдигнатото му
обвинение и развитието на наказателния процес е било широко медийно отразено, като сочи
сайтове, в които са публикували различни съобщения във връзка с обвинението и действията
на ищца.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди другата страна да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2020 г.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска, като основно
акцентира върху обстоятелството, че размерът му е силно завишен, което не съответства на
практиката на съдилищата, а и твърдените вреди не са доказани към настоящ момент. Счита,
че продължилата наказателна репресия спрямо ищеца е в рамките на 2 години и 9 месеца,
което също сочи на не толкова силени интензитет на претърпените вреди. Така също
приложената наказателна репресия във връзка с мярката за неотклонение „Парична
гаранция“ също не е била с висок интензитет .
Сочи също така, че в печатните медии не се съдържат изявления на органите на
прокуратурата, за да бъде ангажирана нейната отговорност.
От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът
прие от фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Не се оспорва обстоятелството, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение на
11.09.2017г. така, както е посочил в исковата молба за извършено престъпление по чл. 220,
ал 2 във вр. ал. 1 от НК, за това, че на 02.08.2013 г. в гр. Благоевград, в качеството си на
председател на сдружение с идеална цел в частна полза с наименование „Териториална
организация на научно-техническите съюзи – Благоевград“ съзнателно е сключил неизгодна
сделка – като е учредил вещно право на ползване за срок от 30 години на сграда с
предназначение „Административна сграда, делова сграда“ на 6 етажа за сумата от 10 000
лева в полза на „НТС-Благоевград“ ЕООД, поради което е нанесъл щети в размер на 3 120
347,03 лева с ДДС, като случаят е особено тежък. Взета е мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 5 000 лева. По отношение на ищеца е постановена оправдателна
присъда,влязла в сила на 10.06.2020г.Пред ОС Благоевград са проведени 7 съдебни
заседания,както и по 1 пред САС и ВКС,на които В. се е явил лично.
2
Св.В.а /съпруга на ищеца/ твърди,че воденото срещу ищеца наказателно производство
се е отразило на характера и психиката на съпруга й.Те са били заедно,подкрепяла го е,но
той е започнал да се изолира.Не е желаел да общува с некого,дори и с внуците си,когато са
идвали да го виждат.По повод наказателното производство свидетелката се е скарала със
сестра си.Неудобство са чувствали и от съседите,когато полицаи са носили призовки за
явяване.Според тази свидетелка освен промяна на характера е забелязала,че съпругът й е
започнал да пие алкохол повече,отколкото преди.По някога се е будел през нощта
Св.Г. Ч. дава показания за промяна в характера на ищеца.Според него ищецът преди е бил
весел,приятен човек,но след образуваното против него наказателно дело е станал
немощен,“започнал да се заяжда с хората“,пропил се е.Тъй като свидетелят е бил
работодател на В. дава сведения,че след всяко съдебно заседание В. си е взимал
болничен,поради психическо разстройство.
Според съдебната комплексна психологическа и психиатрическа експертиза,изследвала
ищеца,воденото наказателно преследване против него се е отразило негативно върху
психическото му състояние.вещото лице И. сочи,че когато човек е в състояние на
тревожност е възможно да се успокоява с алкохол или пък с медикаменти,като всичко
зависи от индивидуалните особености на личността.Според вещите лица през периода на
наказателно преследване В. се е чувствал подтиснат,застрашен,страхувал се е за бъдещето
си ,не е спял добре,нарушило е трудовата адаптация ,както и желанието за контакти.вещото
лице Х.Й. се позовава на тест,който според него като професионалист е много точен и при
ищеца е констатирал постравматично стресово разстройство към настоящ момент.
Към исковата молба са приложени доказателства за отразяване в местния ежедневник и
два други централни ежедневника за образуваното против В. наказателно
производство.Такива новини има и в елетронни медии.
Според вещите лица,това също е засилило симптомите на тревожност и се е отразило
неблагоприято на психическото състояние на ищеца.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:
Правното основание на иска е чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.Искът е доказан по основание.След като
по отношение на ищеца е постановена оправдателна присъда по повдигнатото му
обвинение,която е влязла в законна сила,само този факт е достатъчен,за да се приеме,че за
ищеца възниква правото да предяви иск за присъждане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и внесеното в съда от ответника
обвинение.Видно от разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за да възникне задължение за
обезщетение по този текст е необходимо на първо място да има повдигнато обвинение и на
второ място обвиняемия да е оправдан.Законът не е поставил изискване ,процесуалните
действията на ответника от момента на повдигане на обвинение до момента на
оправдаването да са незаконосъобразни.Отговорността е обективна и тя се носи дори към
момента на извършване на процесуалните действия,те да са били оправдани с оглед
събраните до момента доказателства и са съответствали на вътрешното убеждение на
3
съответния правозащитен орган.
По отношение размера на претърпените вреди,съдът следва да приложи критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД,тъй като ЗОДОВ не съдържа специални правила за размера на
обезщетението.
Установено е от показанията на разпитаните по делото свидетели,че след повдигане на
обвинението през месец септември на 2017г. ищецът се е почувствал притеснен и
подтиснат. Станал е затворен и е ограничил социалните си контакти.Повдигнатите
обвинения са станали достояние на обществото ,което го е възприело като човек подлежащ
на осъждане за извършено престъпление.в с.Струмяни,където по-късно ищецът се е
преместил да живее.Според съда В. не е имал е затруднения при намиране на работа по
данни на свидетелите.Св.Чингов му е бил работодател.
Установено е също така,че за качеството на В. като подсъдим е информирана
обществеността чрез средствата за масова информация.Това състояние е в резултат на
повдигнатото обвинение,по което е постановена оправдателната присъда.
Както е посочено в решение № 16 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., III г.
о., ГК, и решения № 317 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 4620/08 г., № 532 от 24.06.2010 г. по гр.
д. № 1650/09 г./-ВКС е конкретизирал някои от релевантните за определяне на размера на
обезщетението обстоятелства- продължителността на наказателното
преследване/включващо разследването в досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната/, личността на увредения/включително притежавания авторитет в бизнеса и в
обществото/, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са е отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното състояние на
лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионалния живот. Според състава на съда ищецът с гласни
доказателства установи,че е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в накърняване
на честта и достойнството му пред обществото, презумиращи се вреди от страха от
осъждане,от негативни изживявания,свързани с повдигнатите му обвинения, нарушаване на
душевното му спокойствие и принудително ограничаване на контактите с близки и
познати.И към настоящ момент тези негативни изживявания са налице,тъй като е
констатирано пост травматично стресово разстройство.
От друга страна наложената мярка за неотклонение парична гаранция“ от 5000 лв. не е
с най-възможният силен интензитет,ограничаващ напълно правото му на личен
живот.Наказателното преследване е с продължителност от 2 г. и 9 м.,което не може да се
определи като изключително продължително
Съпоставяйки всички установени обстоятелства по делото,които биха рефлектирали при
определяне на размера на обезщетението и с оглед практиката на съдилищата,съдът
определя обезщетение в размер на 6000 лв.В останалата част до размера на 200000 лв.искът
4
е неоснователен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Пр.на Р Б да заплати на ВЛ. Й. В. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди по ЗОДОВ в размер на 6000 /шест хиляди лв./,ведно със законната
лихва върху нея ,считано от 10.06.2020 г.до окончателното й изплащане, претърпени в
резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по н.о. х.д.№ 69/2018 по описа на ОС
Благоевград,както и 10 лв.направени по делото разноски, а по сметка на ОС Благоевград да
заплати разноски в размер на 808лв. 71 ст.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до размера на 200000лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5