Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1746 / 11.11.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Димитър Гальов
секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1955/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от процесуални представители на „Гранд пропърти“ ООД – Несебър с ЕИК *********
против решение № 62/29.06.2021 година по н.а.х.д. № 329/2021 година на Районен
съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 02 - 0003092/17.03.2021
година на директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл. 62 ал. 1, във връзка с чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
Касаторът оспорва изводите на
първоинстанционния съд за доказаност на нарушението. Заявява, че РС не е отчел
обстоятелството, че текстът, за чието нарушение е санкциониран търговеца, за
пръв път е посочен едва с НП и то без да е посочена коя от хипотезите на този
текст е установена, а този съществен порок е ограничил правото на защита на
санкционираното лице – основание за отмяна на наказателното постановление.
Поддържа се, че извършването на нарушението не е доказано в производството пред
РС, защото не са установени елементите на трудовото правоотношение. Отделно се
заявява, че съдът не е обсъдил изобщо данните в обясненията на свидетелите,
депозирани с възражението срещу съставения АУАН, а те директно опровергават констатациите
в акта и фактите, установени с НП. Твърди се, че е несъстоятелен довода на
съда, че единствения начин на уреждането на отношенията между работника и
работодателя е сключването на писмен трудов договор.
Иска отмяна на съдебното
решение и на НП.
Ответникът по касация оспорва
жалбата, чрез процесуален представител.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна и в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Дружеството е санкционирано за
това, че при извършена проверка на място – на 06.01.2021 година в 13:15 часа,
на строителен обект „жилищна сграда“ в УПИ V- общ. с идентификатор 51500.503.308
по КККР на град Несебър в ж.к. „Черно море“ на град Несебър, е установено, че В.
М. Т. с ЕГН ********** е полагал труд като „зидаро - кофражист“, без да е
налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото
правоотношение на търговеца с Т. не е било оформено с трудов договор в писмена
форма, подписан от двете страни, в нарушение на чл. 62 ал. 1 от Кодекса на
труда.
РС е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество е приел, че установеното деяние доказано. Съпоставил е
показанията на актосъставителя, от една страна, с писмените доказателства, съставени
при извършената проверка на място и с тези, представени от жалбоподателя, като
е направил обоснован извод за неоснователност на жалбата.
Решението е аргументирано, а
мотивите му се споделят от касационния състав.
С разпоредбата на чл. 62 ал.1 от КТ е вменено задължение на
работодателя да сключи трудов договор в
писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е
осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Според настоящия съдебен
състав, в производството пред РС са установени съществени елементи на
правоотношението между търговеца и Т., от които може да бъде направен несъмнен
извод, че между тях е съществувало трудово (а не гражданско) правоотношение.
При проверката Т. изрично е декларирал кое е лицето, за което работи и
длъжността, която заема, нещо, което не е типично за гражданските
правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни,
като, обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му
работа, без да има разпределение на отделните функции между отделните изпълнители.
По делото е представено писмено
обяснение на фактите около възлагането на работата и договорения механизъм на
разплащане с посочен автор В. Т.. Това сведение не е подписано, а останалите
признаци, индивидуализиращи Т., са непълни, защото в него липсва посочен докрай
ЕГН, а адресът на лицето не се съдържа в друг документ от
административнонаказателната преписка, за да бъде извършена съпоставка и
установена идентичност между работника, описан в НП и автора на писменото
сведение/обяснение. Затова съдът основателно не е кредитирал писменото сведение
с посочен автор В. Т. (лист 14 от н.а.х.д. № 329/2021 година).
Касаторът поддържа, че в
случая правоотношението по извършените СМР дори не е било между Т. и
търговското дружество, а между Т. и физическо лице, което, от своя страна, е
било наето от „Гранд пропърти“ ООД да извърши с бригада процесните СМР
(изработване на вертикален кофраж). Това твърдение е в очевидно противоречие
със съдържанието на представения от страната граждански договор за извършена
работа № 008 с дата 04.01.2021 година (предхождаща дена на проверката) с
посочени страни „Гранд пропърти“ ООД, като възложител, и В. Т., като
изпълнител, поради което настоящият съдебен състав приема, че това твърдение е
единствено опит (неподкрепен с надлежни доказателства) за заемане на защитна
позиция с цел опровергаване на установените факти в НП.
От изложеното, настоящият
състав приема, че мотивите на РС за наличие на трудово правоотношение между дружеството
и работника Т. не са оспорени успешно в касационното производство и за това
правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов договор, подписан от
работодателя и работника. Такъв договор не е бил съставян.
За процесното нарушение санкционната
разпоредба на чл. 414 ал. 3 от КТ предвижда санкция от 1 500 лева до 15
000 лева. Имуществената санкция в НП е наложена в размер, близък до минимума,
предвиден в кодекса.
Решението следва да се остави
в сила.
Основателно е своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника по касацията – за
присъждане на разноски, на основание чл. 63 ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН. Касаторът
следва да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
(юридическото лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на
100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
62/29.06.2021 година по н.а.х.д. № 329/2021 година на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Гранд пропърти“ ООД –
Несебър с ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – София сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: