Решение по дело №162/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20217090700162
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 177

 

гр. Габрово, 22.06.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 162 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба на „****“ ООД – с. Велковци, община Габрово против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година с изх. № 01-043-2600/90 от 17.06.2021 година, подписано от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново.

В жалбата се твърди, че оспореното писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон; не става ясно каква е волята на административния орган и защо е отказано финансово подпомагане; нарушени са чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК; оспорващото дружество притежава становища, издадени от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Габрово, че и в двата животновъдни обекта на дружеството последното спазва всички законоустановени изисквания за хуманно отношение към животните по Наредба № 4 от 08.08.2017 година за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 година. Прави се искане за отмяна на оспореното писмо и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание оспорващото дружество „****“ ООД – с. Велковци, община Габрово се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество; представя се списък на разноските /л. 179/.

Ответната страна Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, заявява се позиция за неоснователност на жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение /представен списък на л. 180 от делото/ и се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност,   съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорващото дружество е подало заявление за подпомагане, представляващо и заявление за плащане, на 30.04.2020 година, за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. за сектор ЕПЖ по отношение на 1 /един/ животновъден обект /ЖО/ –10536680002 /5343Б-0050/ с капацитет 650 ЕПЖ и отглеждани 606 ЕПЖ, общо равняващи се на 348.6 ЖЕ, за дейността: „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО“, /л. 46-98/. Няма спор между страните, че към заявлението са приложени изискуемите документи.

Видно от представеното по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 049 от 19.12.2016 година, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните – Габрово, процесният животновъден обект е вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ – Габрово с ветеринарен регистрационен № 5343Б-050, представлява говедовъдна ферма, предназначен е за отглеждане на едри преживни животни и е с капацитет 650 броя говеда; отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, в обекта се отглеждат крави по оборна технология – свободно боксово /л. 101/.

Видно от становище № 1795 от 10.04.2020 годна на ОДБХ - Габрово, процесният животновъден обект отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва дейности, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни в ЖО, съгласно Наредба № 14 от 3.02.2006 година за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от 3.02.2006 година за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба № 44 от 20.04.2006 година за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ съгласно изискванията на Наредба № 4 от 8.08.2017 година, като в документа изрично е посочено, че заявителят спазва законово установените изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ относно 1 брой теле/малаче до 150 кг /л. 120/.

С писмо изх. № 01-043-2000/51 от 23.04.2021 година Директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново във връзка с извършваща се административна проверка е поискал информация съотносим ли е общият брой на отглежданите животни в процесния ЖО към датата на подаване на заявлението за подпомагане и към референтната дата 31.12.2020 година спрямо капацитета по издаденото удостоверение по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ за регистрация на животновъден обект на „****“ ООД, като в писмото са посочени отглежданите животни към 30.04.2020 година и 31.12.2020 година /л. 134-135/.

С писмо изх. № 1789 от 27.04.2021 година, подписано от Директора на ОДБХ – Габрово, е отговорено, че наличните към 31.12.2020 година животни превишават капацитета на обекта, посочен в Удостоверение № 049 от 19.12.2016 година /л. 137/.

Последвало е издаване на процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година с изх. № 01-043-2600/90 от 17.06.2021 година, подписано от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново, с което оспорващото дружество е уведомено, че не е оторизирана субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане, като административният орган е мотивирал отказа за плащане с извършени административни проверки и установено несъответствие на капацитета на обекта съгласно издаденото удостоверение за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД с капацитета и вида на отглежданите животни в него – съгласно Удостоверение № 049 от 19.12.2016 година капацитетът е 650 броя говеда, а отглежданите към 31.12.2020 година са 659 броя: ЕПЖ – крави над 24 месеца – 356 броя; ЕПЖ – говеда на възраст от 6 до 24 месеца – 203 броя и ЕПЖ – телета/малачета – 100 броя, поради което е прието, че дружеството не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 година /л. 140-141/.

Писмото е връчено на 23.06.2021 година /известие за доставяне на л. 142/ и по предприето в срок оспорване е образувано настоящото производство.

От писмо вх. № СДА-01-1965 от 10.11.2021 година, подписано от Директора на ОДБХ – Габрово, се установява, че според извършена справка в ИИС на БАБХ към 31.12.2020 година отглеждани в процесния ЖО са установени: телета под 12-месечна възраст – 171 броя, телета над 1 година за разплод и бременни юници – 130 броя и крави – млечни над 24 месеца – 358 броя или общо 659 броя животни, като е посочено, че формално вписаният в удостоверението за регистрация брой от 650 говеда е фактически наличните към. 31.12.2020 година сочат на надвишаване на капацитета с 9 броя говеда /л. 159/.

По делото от оспорващото дружество е представено и актуално Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3822 от 08.10.2021 година относно процесния ЖО с ветеринарен регистрационен № 5343Б-0050, според което капацитетът не е променен – за 650 броя говеда.

Според заключението на изготвената и приета по делото съдебна експертиза реалната подова площ на процесния ЖО е както следва: 1./ помещение за отглеждане на телета до 150 кг с площ от 517, 5 кв.м., което дава възможност за отглеждане на 304 телета, а към 31.12.2020 година са установени 171 броя; 2./ помещение за отглеждане на телета от 6 месеца до 2 години с площ от 1000 кв.м., даваща възможност за отглеждане на 500 броя телета, а към 31.12.2020 година са установени 130 броя; 3./ помещение за отглеждане на дойни крави с реална подова площ 3213,5 кв.м., даваща възможност за отглеждане на 486 крави, а към 31.12.2020 година са установени 358 броя крави. При извършена справка в ИИС на БАБХ за отглеждани към 31.12.2020 година в процесния ЖО вещото лице е установило същата бройка животни, като посочените от ОДБХ – Габрово в писмо вх. № СДА-01-1965 от 10.11.2021 година /л. 159/. Вещото лице сочи, че съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 година на МЗХГ необходимата площ за хуманно отглеждане на категории животни е: телета до 150 кг – 1.7 кв.м., като за установените към 31.12.2020 година 171 броя телета необходимата подова площ е 290.7 кв.м., наличната е 517.5 кв.м., т.е. с 226.8 кв.м. повече; за телета от 6 месеца до 2 години – 2 кв.м., като за установените към 31.12.2020 година 130 телета необходимата подова площ е 260 кв.м., наличната е 1000 кв.м., т.е. със 740 кв.м. повече; за крави над 24 месеца – 6.6 кв.м., като за установените към 31.12.2020 година 358 крави необходимата подова площ е 2362.8 кв.м., а наличната площ е 3213.5 кв.м., т.е. с 850 кв.м. повече. Вещото лице сочи, че в технологията на отглеждане на говеда е необходимо да се отделят ежегодно минимум 30 % от подрастващите животни за подмяна на основното стадо млечни животни. Направените измервания и изчисления показват, че осигурената обща подова площ е в пъти по-голяма от  изискуемата площ съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година, като според вещото лице разпоредбата на чл. 13, ал. 3 и 4 от посочената Наредба позволява увеличаване броя на животните, одобрени за подпомагане с първо заявление, без поемане на нов петгодишен ангажимент. В заключение вещото лице сочи, че отглежданият брой животни в процесния ЖО към 31.12.2020 година е по-малък от максимално допустимият за хуманно отглеждане на говеда съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 година, тъй като осигурената обща площ е достатъчна и даже надвишава допустимата по Наредбата. Максималният капацитет на кравефермата е следният: за телета до 150 кг – 304 броя, за телета от 6 месеца до 2 години – 500 броя и за крави над 24 месеца – 486 броя. Според вещото лице Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 049 от 19.12.2016 година, издадено от Областна дирекция по безопасност на храните – Габрово за обект говедовъдна ферма с ветеринарен регистрационен № 5343Б-050 удостоверява, че заявените от оспорващото дружество 650 броя говеда могат да се отглеждат по хуманен начин, а не определя максималния капацитет на обекта, т.е. налице е необходимата свободна подова площ за извършване на дейностите по чл. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година /л. 168-174/. Съдът не коментира изложеното в заключението относно животновъден обект с № 5343Б-0043, тъй като оспорващото дружество не е кандидатствало за подпомагане за отглеждани в него животни.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 година за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година, броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност животновъден обект. Член 28, ал. 1, т. 4 от същата Наредба предвижда, че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.

Настоящият съдебен състав намира, че за правилното решаване на процесния спор от правно значение е и преценката за вида на отглежданите животни, за да бъде определена необходимата за хуманното им отглеждане площ, а не само формалният сбор на всички животни, който не е идентичен с този на ЕПЖ. От заключението от приетата по делото съдебна експертиза, неоспорена от страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно изготвено /с изключение на частта относно възможността за прилагане на чл. 13, ал. 3 и 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година/, следва извод, че „****“ ООД както към датата на регистрацията, така и към референтната дата 31.12.2020 година, разполага със свободна подова площ за отглеждане на притежаваните от дружеството животни, която надвишава минимално изискуемата за тях, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година. Видно от разпоредбите на чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“ – „д“ във връзка с т. 4 и т. 13 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Наредба № 4 от 08.08.2017 г., са определени изисквания за минимална подова площ на закрито за телета с тегло до 150 кг; телета с тегло от 150 кг до 220 кг; телета с тегло над 220 кг; крави над 24 месеца; биволици над 24 месеца, а от допълнителната разпоредба е видно, че „едри преживни животни" са селскостопански животни от видовете говеда и биволи /т. 4 на § 1 от Наредбата/, а „теле" е говедо на възраст до шест месеца, включително малаче до шестмесечна възраст /т. 13 от § 1 на ДР на Наредбата/. Следователно законодателят разграничава категориите животни – телета /с подразграничение по отношение на теглото/, крави и биволици спрямо възрастта им и урежда различни изисквания за отглеждането им. Телетата/малачетата, като в случая са установени отглеждани 100 броя, са малки говеда със специфичен режим на отглеждане в сравнение с възрастни крава и/или говедо, за които е осигурена отделна от общата и достатъчна подова площ за отглеждане. Поради тези причини телетата/малачетата не следва да се приравняват към възрастните крави и говеда при определяне броя на ЕПЖ. От посоченото следва, че „****“ ООД не отглежда 9 броя ЕПЖ над допуснатия капацитет, определен при регистрацията по реда на чл. 137 от ЗВМД, защото са установени 100 броя телета/малачета, а установените крави и говеда са 559 /356+203/, т.е. ЕПЖ са 559 броя. По посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на материалния закон при издаването на процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година с изх. № 01-043-2600/90 от 17.06.2021 година, подписано от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново.

В процесното уведомително писмо липсват мотиви защо е прието, че е налице нарушение и на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 година - неспазване на изискванията за хуманно отношение към животните, доколкото  в Становище № 1795 от 10.04.2020 годна на ОДБХ – Габрово е посочено, че процесният животновъден обект отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, като собственикът/ползвателят на ЖО спазва дейности, допринасящи за хуманно отношение към отглежданите животни в ЖО, съгласно Наредба № 14 от 3.02.2006 година за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета, Наредба № 16 от 3.02.2006 година за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни, Наредба № 44 от 20.04.2006 година за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, като е удостоверена налична подова площ и/или дворна площ съгласно изискванията на Наредба № 4 от 8.08.2017 година, като в документа изрично е посочено, че заявителят спазва законово установените изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ относно 1 брой теле/малаче до 150 кг, каквито телета към момента на издаване на становището са били 72 на брой /л. 120/. От посоченото следва, че административният орган не е изложил надлежни мотиви по отношение на твърдяното нарушение /в случая посочено само като правна норма/, като не са изложени фактически констатации при издаване на акта, липсва обосновка въз основа на какви доказателства са направени те, с оглед данните в обратния смисъл, установени в Удостоверението за регистрация на ЖО и Становището на ОДБХ - Габрово.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице и мотиви в процесното уведомително писмо, обосноваващи необходимостта от налагане на най-тежката санкция, а именно пълно неплащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 година. Няма данни при налагането на санкцията да са съобразени степен, тежест, продължителност и системност на твърдените нарушения на изискванията на Наредбата, като тази липса на мотиви следва да се квалифицира като съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания Регламент, за да бъде отказано 100 % от заявеното подпомагане, независимо че дори необоснованите констатации на административния орган за надвишаване капацитета на ЖО, показват несъществено несъответствие.

В горния смисъл е Решение № 3545 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2022 г., V отделение.

Административният акт е издаден от компетентен орган, при делегиране на правата на изпълнителния директор на ДФЗ - РА, , съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на директорите на областните дирекции на ДФД, в случая на ОДДФЗ – Велико Търново, видно от представената по делото Заповед № 03-РД/3372#2 от 26.07.2019 година на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 148-149/.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година с изх. № 01-043-2600/90 от 17.06.2021 година, подписано от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново, е издадено от компетентен орган в условията на валидно делегиране на правомощия, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването следва да бъде уважено като основателно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1-2 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като настоящият съдебен състав намира за своевременно направено и основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение. На оспорващата страна следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева /л. 6/, както и заплатения от страната депозит за вещо лице по изготвената по делото съдебна експертиза в размер на 400 /четиристотин/ лева /л. 165/.  

 

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година с изх. № 01-043-2600/90 от 17.06.2021 година, подписано от Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново.

ВРЪЩА преписката на административния орган /Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Велико Търново/ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане/заявление за плащане  с идентификационен № 07/14/1/01875 от 30.04.2020 година, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „****“ ООД с ЕИК ******сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева, представляваща направени от страната разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

       

                                                                    

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: