№ 112
гр. Велико Търново, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. К. К.
като разгледа докладваното от ХРИСТО ТОМОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20224000600177 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI - ва от НПК, във вр. с чл. 313 и
следващите от НПК.
С присъда № 15/07.04.2022 г., постановена по НОХД № 144/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Плевен подсъдимият Г. Ц. М. с ЕГН ********** е бил
признат за виновен в това, че на 07.05.2020 г., в с. Ралево, обл. Плевен, на
общински път LOV - 1054, км.17+800, на около 270 метра след табела за
населено място - с. Ралево, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Пежо“, модел 306 с рег. № СО 85****, нарушавайки правилата за движение
по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата, както
следва:
чл. 5, ал. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: т.1 с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.“
чл. 6 от ЗДвП - „Участниците в движението: 1. Съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
1
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“
чл. 20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
• чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на моторното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч - Категория „В“ в населено място - 50 км/ч,
като се е движил със скорост 96,01 км/ч.“, умишлено причинил смъртта на Б.
В.Б. от гр. Плевен, настъпила на 18.05.2020 година в 06:20 часа и средна
телесна повреда на АЛ. ИВ. К. от гр. Плевен, изразяваща се в черепно -
мозъчна травма - натъртване на главата, счупване на черепа слепоочно -
базално вдясно, излив на кръв над и под твърдата мозъчна обвивка в мястото
на счупване, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за
живота, което е било постоянно от получаване на увреждането, до
стабилизиране на здравословното състояние след наложена спешна
хирургическа интервенция, поради което и на основание чл. 342, ал. 3, б. “в“
и б. “б“, пр. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК съдът го
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет години, като на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС определил първоначален „Строг
режим” за изтърпяване на наказанието.
С присъдата на подсъдимия Г. Ц. М. на основание чл. 343г, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 7, пр. 2 от НК било наложено и наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет години.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода съдът приспаднал времето, през което подсъдимият М. е
бил задържан в периода от 08.07.2020 г. до 09.07.2020 година, като се
разпоредил един ден задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода,
а на основание чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК приспаднал периода от 09.07.2020 г. до
08.09.2020 г., времето през което подсъдимият М. е бил с мярка за
неотклонение домашен арест, като се разпоредил два дни домашен арест да
се зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът се разпоредил още на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, във връзка
с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, като
осъдил Г. Ц. М. да заплати на адвокат Е.Б. С. - К. от САК, сумата от 28 800
лева, представляваща адвокатско възнаграждение, от които 12 000 лева за
представителство по досъдебното производство, 12 000 лева -
представителство в съдебното производство и 4 800 лева за явяване в съдебни
заседания. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия да заплати
направените по наказателното производство разноски, съответно по сметка на
ОД МВР - гр. Плевен - сумата в размер на 1 168,00 лева /хиляда сто шестдесет
и осем лева/ за направените разноски във фазата на досъдебното
производство, а по сметка на Окръжен съд - гр. Плевен - сумата в размер на 2
596,50 лева /две хиляди петстотин деветдесет и шест лева и петдесет
2
стотинки/, представляваща разноски във фазата на съдебното производство.
Съдът се произнесъл с присъдата и по иззетия като веществено
доказателство лек автомобил марка „Пежо“, модел 306 с рег. № СО 85****,
който следвало да се върне на подсъдимия М..
От така постановената присъда са останали недоволни както
подсъдимият Г. Ц. М. и неговият защитник адвокат Д.Н. З. от ПлАК, така и
частните обвинители АЛ. ИВ. К., П. ЦВ. Б., В. М. Б., В. В. Б. и В. В. Б., чрез
процесуалния им представител и повереник адвокат Е.Б. С. - К., които чрез
съответните процесуални способи са инициирали въззивен контрол върху
първоинстанционния акт.
В депозираната от защитника на подсъдимия М., адвокат Д.Н. З. жалба
се изтъкват съображения за незаконосъобразност и неправилност на
присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила и материално правните разпоредби, и за наложено с нея явно
несправедливо наказание. В тази насока се оспорват фактическите и
доказателствените изводи на първоинстанционния съд, като се изтъква
неправилното изменение на обвинението допуснато от съда, както и
погрешното интерпретиране на фактите и приемане наличието на „евентуален
умисъл”, съответно тенденциозно ценене на негоден и процесуално опорочен
протокол за оглед на ПТП и веществено доказателствено средство фотоалбум,
без отразен номер на досъдебното производство в тях и с поемни лица
посочени в него, неизбрани по съответния процесуален ред.. Точно тези
писмени доказателствени средства по посочените по-горе причини по
никакъв начин с оглед допуснатите съществени пороци не са могли да
способстват за изготвянето на една качествена автотехническа експертиза.
Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия Г. Ц.
М., респ. при условията на алтернативност – прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление, такова по чл. 343, ал. 3, б. „а”, във вр. с ал. 1, б. „б”,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и за намаляване на наложеното му наказание.
В своето изложение, както в подадената въззивна жалба така и в
отговора на въззивната жалба изготвена от адвокат Д.Н. З., повереникът на
частните обвинители, адвокат Е.Б. С. – К. приема с оглед на събрания
доказателствен материал, че фактологията е изяснена напълно, а вината на
подсъдимия М. – доказана по безспорен начин. Изразява несъгласието си с
определеното по размер наказание лишаване от свобода и наказанието
лишаване от права определени към минимума, като твърди, че същото е
занижено, което занижаване ги прави явно несправедливи. Излага виждането
си по въпроса за наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства,
предполагащи завишаване размера на предвидените наказания. Акцентира на
това, че М. е управлявал технически неизправен автомобил, на който гумите
на задния мост са били с различна шарка на протектора, което пък от своя
страна правело автомобила неустойчив заради различното сцепление, а това
водело до занасяне и загуба на управление. Позовава се и на управлението на
3
автомобила при „евентуален умисъл“, на превишената почти двойно скорост
на движение, както и на справката за административни нарушения и
наложени наказания на подсъдимия, съответно отнети контролни точки. При
условията на алтернативност се предлага на въззивния съд в случай, че се
възприеме деянието да е извършено по непредпазливост, под формата на
самонадеяност, на М. да се наложи максимално предвиденото в закона
наказание от 15 години лишаване от свобода при лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за 18 години.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, прокурорът от
Апелативна прокуратура гр. Велико Търново счита, че присъдата е
неправилна в частта касаеща възприетата от първоинстанционния съд
форма на вината „евентуален умисъл” и правна квалификация, като подкрепя
особеното мнение на председателя на съдебния състав за точната правна
квалификация, наличието на самонадеяност и поради тази причина предлага
тя да бъде изменена съобразно разпоредбите на чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК. Оспорва въззивните жалби, тази на адвокат Д.Н. З. – в останалите
части извън формата на вината, а тази на адвокат Е.Б. С. – К., по отношение
развитата от нея теза за наличен евентуален умисъл и искането за завишаване
размера на наказанията.
Упълномощеният повереник на частните обвинители адвокат Е.Б.
оспорва въззивната жалба на подсъдимия, намирайки обвинението за
доказано, като изтъква противоречията на присъдата относно размера на
наказанията. От една страна съдът сам е посочил изрично и е приел, че са
налице изключителни многобройни отегчаващи вината обстоятелства, такива
множество отегчаващи обстоятелства свързани и с личността на дееца, като в
същия момент и при същата преценка е определил минималния размер на
наказанието. Моли за изменение на присъдата и увеличаване размера на
наложените на М. наказания.
Упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адвокат Д.Н. З.
поддържа въззивната жалба по изтъкнатите в нея аргументи, като намира
обвинението за недоказано и разколебано преди всичко по отношение
вменената форма на вина, евентуален умисъл, позовавайки се и на особеното
мнение на съдията докладчик и председател на съдебния състав. Твърди, че
не са били налице никакви новоразкрити обстоятелства, които да налагат
изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, съответно, такива
които да дадат възможност на прокурора да повдигне ново обвинение, като
допускането на това изменение на обвинението от първоинстанционния съд,
се явява недопустимо и незаконосъобразно от процесуална гледна точка. В
този смисъл абсолютно необосновано и незаконосъобразно е било искането за
изменение на обвинението по факти и обстоятелства, които се съдържат още
от досъдебната фаза на наказателното производство, и са били известни на
прокурора още от тогава. На следващо място и в условията на алтернативност
прави искане за изменение на присъдата и намаляване размера на наказанията
на подзащитния му, като се позовава на различна от официално приетата
4
форма на вина, непредпазливост /самонадеяност/, поради което и за него
наказанията се явяват явно несправедливи.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа становището и
доводите на защитника си без да изтъква собствени такива.
В предоставената му последна дума подсъдимият Г. Ц. М. прави искане
за уважаване на жалбата и изразява желанието си за справедливо наказание.
В хода на проведеното въззивно съдебно заседание бяха събрани и
приобщени писмени доказателства - документи, удостоверяващи актуалните
месторабота и трудово поведение на подсъдимия Г. Ц. М., като длъжностна
характеристика на длъжността „Барман“, Трудов договор № 178 от 16.04.2021
г. и трудов договор № 5 от 05.05.2021 г., заедно със справка за уведомление
по КТ и длъжностна характеристика касаеща длъжността „Мияч превозни
средства“.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложените доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира и приема за
установено следното:
На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитата, адвокат
Д.Н. З. за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото основателността на това възражение
предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по
съществото на делото.
Въззивният състав намира,че доводът за допуснато съществено
нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия Г. Ц. М. и
свързано с допуснатото от съда изменение на обвинението по реда на чл. 287,
ал. 1 от НПК, не е основателен. Действително в проведеното на 16.02.2022 г.
съдебно заседание с протоколно определение първоинстанционният съд е
допуснал такова изменение на обвинението на подсъдимия М., когато
прокуратурата му вменила деяние извършено на 07.05.2020 г., намерило
проявление като управление на МПС - лек автомобил марка „Пежо“, модел
306 с рег. № СО 85****, в нарушение правилата за движение по пътищата,
при което умишлено причинил смъртта на Б. В.Б. от гр. Плевен, настъпила на
18.05.2020 година в 06:20 часа и средна телесна повреда на АЛ. ИВ. К. от гр.
Плевен, като конкретният състав и правната квалификация на престъплението
не са били променяни.
Застъпваната от защитата теза съответства на правната уредба на чл.
287, ал. 1 от НПК отпреди изменението , публикувано в ДВ, в бр. 32 от 2010
г., в сила от 28.05.2010 г., изискващо дотогава като предпоставка за
приложение на съдебното следствие да се установят обстоятелства, които не
са били известни на органите на досъдебното производство. След 28.05.2010
г., законодателят е изоставил това свое изискване, като прокурорът вече може
да повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи
основания за съществено изменение на обстоятелствената част на
5
обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление..
Същевременно при извършената служебна проверка за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд
констатира, че обжалваната присъда е постановена при допуснато съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила, свързано с формиране на
волята на съда по въпросите, визирани в чл. 301, ал. 1, т. т. 1 - 12 от НПК и
обективирането по предвидения в НПК ред, което налага нейната отмяна и
връщането на делото на друг състав при Окръжен съд - Плевен за ново
разглеждане от фазата на предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание /разпоредително заседание/.
При постановяване на първоинстанционната присъда е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като мотивите не са
били подписани от съдията - докладчик, който е подписал присъдата при
особено мнение. Мотивите към присъдата са били подписани само от
съдебните заседатели, формирали мнозинство за решаване на делото в
посочения смисъл. Обжалваната присъда е била постановена в състав от
съдия и двама съдебни заседатели, като съдията - докладчик е бил на
различно становище от мнението на мнозинството, а именно за осъждане на
подсъдимия Г.М., при непредпазлива форма на вината, в частност съзнава
непредпазливост /самонадеяност/. М. според особеното мнение е следвало да
бъде признат за невиновен по вмененото му с обвинителния акт престъпление
по чл. 342, ал.3, б.“в“ и б.“б“, пр. 1-во, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а да бъде
признат за виновен по чл. 343, ал.3, б.“в“ и б.“б“, пр. 1-во, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, поради което съдията я е подписал с особено мнение и
изготвянето на мотивите е било отложено по реда на чл. 310, ал. 2 от НПК.
Съгласно отразеното в самата присъда и обективираното в писмен вид
особено мнение на съдията – докладчик К. Л., същото не е ограничено до част
от формирана воля на съдебния състав относно обвинението срещу
подсъдимия, с което съдът е бил сезиран. Впоследствие председателят на
състава е изготвил като само той не е подписал мотивите към присъдата.
Подобно процедиране е в разрез с процесуалните правила, предвидени в НПК
и по същество води до липса на мотиви към обжалваната присъда. Това е
така, тъй като мотивите към присъдата не съдържат подпис на председателя
на съдебния състав, а единствено на съдебните заседатели.
Според НПК и трайно възприето разбиране в практиката на ВКС,
присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези
части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение,
което не може да бъде многозначно и противоречиво. Мотивите са
органическа част от присъдата и изключително важен процесуален документ
и следва да съдържат общото волеизявление на целия съдебен състав, като
подписването им от всичките му членове удостоверява авторството на това
волеизявление. При наличието на особено мнение подписването на мотивите
от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на
6
присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството /чл. 33, ал. 4 от НПК/,
така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството /чл. 33,
ал. 5 от НПК/. Присъдата в цялост - диспозитивът и мотивите трябва да бъдат
подписани и от заявилия особено мнение член на състава, като спрямо него
законът поставя и допълнително изискване – да изложи в писмена форма
особеното си мнение, в случая наименувано именно като такова.
Констатираният недостатък не може да се разглежда като формален пропуск
или за т. нар. незавършен съдебен акт по смисъла на ТР № 4/1995 г. на ОСНК,
а за съществено процесуално нарушение - на изискването на чл. 310, ал. 2,
изр. 2 от НПК за подписване на мотивите от всички членове на съдебния
състав при особено мнение – което рефлектира върху редовността на
съдебния акт като го опорочава и лишава въззивната инстанция от
възможността да разгледа и реши казуса по същество. Обстоятелството, че
председателят на състава или съдията - докладчик е останал на особено
мнение, не го освобождава от задължението да напише мотивите, в които
подробно и точно да изрази вътрешното убеждение на останалите членове на
съдебния състав, решили делото и е длъжен да подпише общите мотиви.
Правилото на чл. 310, ал. 2, изр. 2 от НПК не е случайно, а е процесуален
регламент, който създава гаранции, че решението по делото, включително и
формирането на мнозинство, съгласно чл. 33, ал. 4 от НПК, е взето и станало
с участието на всички членове на съдебния състав. Ето защо липсата на
подпис на мотивите към първоинстанционната присъда на съдията-
докладчик, заявил особено мнение по делото, сочи по същество на липса на
мотиви. В посочения смисъл са и Решение № 604/18.04.2011 г. по н. д. №
594/2010 г., Н. К. на ВКС, III н. о., Решение № 431/26.01.2015 г. по н. д. №
1396/2014 г., Н. К. на ВКС, II н. о., Решение № 197 от 8.03.2017 г. на ВКС по
н. д. № 573/2016 г., III н. о., НК, и др.
Мотивите са изключително важен процесуален документ и, за да бъдат
правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на няколко лица
/съгласно съответните изисквания за състава на съда/ и да удостоверяват
авторството на това волеизявление, т. е. трябва да бъдат подписани от всички
членове на състава. В случаите, когато присъдата е подписана при особено
мнение, мотивите следва да бъдат подписани от целия съдебен състав, вкл. и
от съдебните заседатели и члена на състава, който е останал на особено
мнение. Това правило произтича от необходимостта от допълнителни
гаранции за убедителността на съдебния акт, когато при постановяването му
са възникнали разногласия, несъвместими с единодушието на състава. При
наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на
съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното
убеждение на мнозинството /чл. 33, ал. 4 от НПК/, така и зачитане на правото
на вътрешно убеждение на малцинството /чл. 33, ал. 5 от НПК/.... Всички
отклонения от правилата на чл. 310, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК имат еднакви
тежки последици всякога съставляват абсолютен повод за отмяна на съдебния
акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на
7
действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на
решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина.
След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при
обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им
неизбежно резултира в незаконност на присъдата.
Предвид изложеното се явява безпредметно обсъждането на доводите
относно правилността на присъдата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че е налице
основанието на чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2
от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на
първата инстанция, поради което и с оглед на изложеното,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 15/07.04.2022 г., постановена по НОХД №
144/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Плевен за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8