Решение по дело №286/2012 на Районен съд - Котел

Р Е Ш Е Н И Е                                  

№ 53

23.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. КОТЕЛ, граждански състав на 17.04.2013 г., в публично заседание, в следния състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ

                           ЧЛЕНОВЕ…………………………..

                            ……………………………

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :…………………….

                        ...........................

секретар С.П. .......................................................................................                                                                        

прокурор………………………………….................................................................................

като разгледа докладваното от председателя И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 286  по описа на РС Котел за 2012 година:

Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца И.Н.К. ***, чрез адвокат Т.Ч. ***, предявена на правно основание чл. 124, ал. 4, вр. с чл. 124, ал. 1, пр. 1 от ГПК, против ответниците К.Х.К., И.Е.К., И.Д.М. и М.Г.М. ***.

От страна на ищеца се твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот в село Кипилово, съставляващ УПИ ІІ-286, в кв. 29, по плана на с. Кипилово, с площ 780 кв. м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв. м., състояща се от салон и четири стаи и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб. м., при граници: УПИ V-295; УПИ ІV-296; УПИ VІІ-297; УПИ VІ-294 и улица. В нотариалният акт обаче, с който ищецът легитимира собствеността си, а именно нотариален акт № 8, том І, дело № 8/2011 г. на нотариус Милен Височков, било записано, че имотът му съставлявал УПИ V-295, а в действителност този УПИ V-295 бил граничещият с неговия имот, със собственик И.И.К., който от своя страна манифестирал собствеността си върху него с нотариален акт № 108, т. І, дело № 253/1993 г. на РС Котел.

Имотът, който ищецът реално владеел, бил закупил от ответниците, в чиято добросъвестност той не се съмнявал и надявайки се това да е явна техническа грешка, искал да я поправи извънсъдебно, по реда на глава 54-та от ГПК - Нотариално производство и когато пожелал да се снабди с актуална скица на имота, от Община Котел му било отказано издаването на такава, поради това, че по плана на село Кипилово, а и в Записната книга, УПИ ІІ-286 не бил отреден на негово име и че трябвало да потърси правата си по съдебен ред. Поради изложеното, ищецът моли съда да го признае за собственик на УПИ ІІ-286, в кв. 29 по плана на с. Кипилово, с площ 780 кв. м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда и паянтова стопанска постройка, при граници: УПИ V-295; УПИ ІV-296; УПИ VІІ-297; УПИ VІ-294 и улица, претендират се разноски.

В постъпилия отговор на исковата молба от ответниците К. и И. Кьосеви и от И. и М. Маринови единодушно се изразява съгласие с предявения по отношение на тях иск, като считат исковата молба за допустима, а иска за основателен и обоснован. Твърдят, че безспорно ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, още повече, че те са неговите прехвърлители на ищеца - приобретател, съгласно нотариален акт № 8, рег. № 135, дело № 8/2011 г. на нотариус № 365 М. Височков. Сочат също, че така възникналия според тях очевиден технически пропуск, бил вследствие на механичното му пренасяне от нотариален акт за покупко-продажба № 32, т. ІІ, дело № 217/2006 г. с който те, ответниците се снабдили преди това, като собственици на имота. Твърдят, че не оспорват иска и нямат вещни претенции към имота на ищеца. Сочат, че по данни на съседи и хора от село Кипилово, първоначалният собственик на двата спорни парцела - този на ищеца и съседния нему -на ответниците, бил на лицето И. Д. Н. и към него момент в различните документи, имотът на ищеца е бил правилно отразяван като УПИ ІІ-286. В последвалите прехвърлителни сделки обаче е била допусната явна фактическа грешка, която се е преповтаряла, без да бъде забелязана от никого, включително и при изповядване на нотариалните сделки с имота. Оспорва се единствено искането за присъждането на разноските на правени от ищеца,  в тяхна тежест, тъй като те не били във виновно нарушение - нито пряко, нито косвено, което да е станало причина за завеждане на този иск.

В с. з. за ищеца, редовно призован, се явява адвокат Т.Ч.,***, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Ответниците, редовно призовани, не се явяват в с. з. и не се представляват.

Съдът, след като обсъди всички събрани в хода на производството по делото писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следната фактическа обстановка:

Безспорно е, че видно от приложения по делото нотариален акт № 8, том І, дело № 8/2011 г. между страните е осъществена разпоредителна сделка, според която ищецът е закупил от ответниците процесния имот, индивидуализиран в нотариалния акт като УПИ V-295, в кв. 29, по устройствения план на село Кипилово, с площ 780 кв. м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв. м., състояща се от салон и четири стаи и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб. м., при граници: УПИ ІІ-286; УПИ ІV-296; УПИ VІІ-297; УПИ VІ-294 и улица.

По делото е приложен също така и нотариален акт № 108, том І, дело № 235/1993 г. с който е признат за собственик И.И.К. (разпитан като свидетел)на поземлен имот също с номер V-295, в кв. 29 по плана на селото, като за границите са посочени не номерата на съответните урегулирани поземлени имоти, а имената на физическите лица, съседи на имота - улица, И. Д., С. Н., И. Д., И. Г., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на 65 кв. м., състояща се от три стаи и приземен етажа на 10 кв. м. и паянтова стопанска постройка от 142 куб. м.

В показанията си пред съда свидетелят И.К. удостовери, че реално и законно той владее УПИ V-295, и се легитимира като негов собственик с нотариален акт № 108, том І, дело № 253/1993 г.  на РС Котел. Също така той удостовери, че имотът, който владее ищеца, в действителност е граничещият с неговия имот, като и двата  имота са ясно обособени като два самостоятелни имота и че номерът на имота на ищеца К. се дублирал с номера на неговия имот, поради допусната техническа грешка според него и също така декларира, че няма никакви претенции към ищеца, досежно владението му върху процесния имот, както и че имотът му - V-295, никога не е бил предмет на сделка с ищеца.

Съдът изиска препис приложените по нотариално дело № 8/2011 г. на нотариус М. Височков материали и от приложения там нотариален акт № 32, том ІІ, дело № 217/2006 г. на Съдията по вписванията при РС Котел, става ясно, че ответниците по делото са купили процесния имот от продавачите А.М. и С. Д. в който нотариален акт същият този имот отново е визиран като УПИ V-295, с граници: УПИ ІІ-286; УПИ ІV-296; УПИ VІІ-297;УПИ VІ-294, ведно с постройките – полумасивна жилищна сграда (62 кв. м.) и стопанската постройка (288 куб. м.). Тези данни фигурират и във всички придружаващи сделката документи - удостоверение за търпимост, удостоверение за данъчна оценка и пр.

От изслушаната и приета по делото съдебнотехническа експертиза, в която вещото лице И.И., в безпристрастното си заключение, след извършване необходимото проучване в кадастрално регулационния план на село Кипилово, община Котел и разписната книга към него, одобрени със Заповед № 693 от 14.03.1933 г. и графоаналитични изчисления, проследявайки извършваните разпоредителни сделки с имота, е установил, че за УПИ ІІ-286 в кв. 29 по плана селото, по Разписната книга, с нотариален акт № 380 от 05.11.1923 г. за собственик е записан И. Д. Н., за което между впрочем съобщи и свидетелят И.К. - собственикът на УПИ V-295, след което, с последвалите разпоредби на процесния имот, същият се визира като дворното място представляващо УПИ V-295 в кв. 29 по устройствения план на селото, с прилежащите му граници, като в заключението си вещото лице посочва, че на база тези данни, няма основание да счита, че последвалите нотариални актове се отнасят за УПИ ІІ-286, още повече, че идентификацията на един имот се определя от границите му и описаните в нотариалните актове граници се отнасят към УПИ V-295. Вещото лице уточни също, че двата имота УПИ V-295 и УПИ ІІ-286 са два съседни имота - един до друг и почти еднакви по площ, като двата парцела са принадлежали във времето на един и същ собственик.

Документално ищецът е собственик на УПИ V-295 и в случая няма основание да се приеме, че така възникналото несъответствие  е техническа грешка, тъй като тази насока е тръгнала още от първособственика И. Н. и към него момент, с оглед предстояща сделка, е издадена скица за УПИ V-295 (вместо за УПИ ІІ -286).

По делото не се установи наличие на какъвто и да било спор между собствениците на двата съседни имота – този, който в действителност владее ищеца и съседния нему – този, на И.К..

         Безспорно се установи, че ищецът К. е закупил имота си от ответниците, за което надлежно е съставен и нотариален акт № 8, т. І, дело № 8/2011 г. на Нотариус М. Височков и никой не оспорва, че той е приобретателят. Индивидуализирайки владяния от ищеца имот реално  по местонахождение, размер и граници, се установява,  че това е в действителност именно УПИ ІІ-286, а не сочения по всички документи  УПИ -295, който в действителност е съседния имот – този на свидетеля И.К. и нотариалният акт за собственост на ищеца К. дублира имота на свидетеля К. - факт, който ищецът и свидетелят установяват впоследствие.

         Също така по делото не се установиха да са последвали разпоредителни сделки с урегулиран поземлен имот ІІ-286 в кв. 29 по плана на с.Кипилово, тоест с имотът, който практически владее ищеца – напротив той все още се води на първособственика И. Никулин, който някога във времето е бил собственик и на двата съседни имота.

Установиха се следните покупко-продажби на процесния имот: 1. с нотариален акт № 32, том ІІ, нот. дело № 217/2006 г., с който А.И. М. и С. И. Д., (евентуални приобретатели от И. Н.) продават УПИ V-295 в кв. 29 устройствения план на селото от 1933 г. на ответниците по настоящото дело К.Х.К. и И.Д.М. процесния имот. 2. с нотариален акт № 8, том І, дело № 8/2011 г. ответниците пък продават имота на ищеца К., като и в двете разпоредителни сделки имотът е записан като УПИ V-295, поради което и в двете нотариални преписки става въпрос все за един и същ конкретен имот, а именно УПИ ІІ-295, което в един момент  би могло да наведе и на това, че купувачите, които и да са били към момента, купувайки УПИ-295, са се установили в УПИ ІІ-286.

В случая действието, което следва да се извърши, не би следвало да произлезе от съда, тоест, колкото и да бе установено, че ищецът практически владее сочения от него урегулиран поземлен имот І—286, в кв. 29 по плана на с. Кипилово, а не УПИ V-295, няма правно основание, да се счита, че предявената искова молба, обоснована правно по този начин е основателна, тъй като не се установи нарушено право, нито за истинност или неистинност на един документ, за да бъде разрешен спора по реда на ГПК, което мотивира съда да отхвърли предявената претенция. С оглед изхода на делото, съдът не следва да присъжда сторените по делото разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявената на основание чл. 124, ал. 1, вр. с ал. 4 от ГПК искова претенция от ищеца И.Н.К.,***, ЕГН **********, против ответниците К.Х.К., ЕГН ********** и И.Е.К., ЕГН ********** – и двамата от ********, /********** и И.Д.М., ЕГН ********** и М.Г.М., ЕГН ********** – и двамата от гр. Б., /*****************, за признаване на установено правото му на собственост върху УПИ ІІ-286, в кв. 29 по плана на село Кипилово, община Котел, с площ 780 кв. м., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв. м., състояща се от салон и четири стаи и паянтова стопанска постройка със застроена кубатура 288 куб. м., при граници: УПИ V-295; УПИ ІV-296; УПИ VІІ-297; УПИ VІ-294 и улица, като неоснователна и недоказана.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Сливен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

С Ъ Д И Я: