Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 24.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря С.Ц.
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7963 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по обективно съединени искове с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
В ***е постъпила искова молба
от Н.Х.Н. с ЕГН **********,***, чрез адв.В.П. *** против П.К. П. с ЕГН **********,***, в която
се твърди, че на 26.09.2016г. бил сключен Договор за наем между страните, по
силата на който ищцата Н.Н. предоставила на
ответницата П. П. под наем жилище, находящо се в ***,
ведно с кухненското обзавеждане, преградна врата, щори, пералня, като била
уговорена месечна наемна цена в размер на 220лв. Страните уговорили и заплащане
на консумативните разходи от наемателя. Твърди се, че ответницата заплатила на ищцата
наемната вноска за месец октомври 2016г., като я превела по банковата й сметка
в ***и наемната вноска за месец март 2017г., която предала чрез нейна близка.
При това останали неплатени наемните вноски за месеците ноември и декември
2016г., януари, февруари, април и 20 дни за месец юни 2017г. или общо в размер
на 1 210лв.
Твърди се още, че ответницата не заплатила и консумативните разходи за
ел.енергия за периода от 21.02.2017г. до 20.06.2017г. в общ размер на 311,92лв.
Поради това било прекъснато и ел.захранването на имота. Това наложило разходите
да бъдат заплатени от ищцата, която заплатила и такса за възстановяване на
ел.захранването в размер на 38лв.
Ищцата твърди също, че ответницата
не заплатила консумативните разходи за вода за периода от месец септември
2016г. до месец юни 2017г., които заедно с начислените лихви възлизали на
120,06лв. Тези разходи също били заплатени от ищцата.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати в полза на ищцата
сумата от 1 210лв., представляваща неплатена наемна цена за месеците
ноември и декември 2016г., януари, февруари, април и 20 дни за месец юни
2017г.; сумата от 120,06лв., представляваща консумативни разходи за вода за периода
от месец септември 2016г. до месец юни 2017г.; сумата от 311,92лв.,
представляваща консумативни разходи за ел.енергия за периода от 21.02.2017г. до
20.06.2017г. и сумата от 38лв., представляваща платена такса за възстановяване
на ел.захранването в имота, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
В о.с.з. на 11.01.2017г. е допуснато
изменение на исковата претенция за неплатена стойност на консумирана в наетия
имот вода, като същата се счита предявена за сумата от 106,89лв. за периода от
м.октомври 2016г. до м.юни 2017г.
Ответницата П. П. е депозирала
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции.
Твърди, че наела процесния апартамент от трето за
спора лице, което се казвало Б. и се представяло за собственик. Нанесла се на
02.10.2016г., като заплатила поискана наемна цена от 300 лв. и дала предплата.
Впоследствие бил осъществен контакт с ищцата и разбрала, че тя е собственик.
Уговорили се ответницата да ползва жилището срещу наемна цена от 220лв. Твърди
се, че ответницата заплатила лично на ищцата сумата от 500лв., от която 220лв.
били капаро, 220лв. наемна цена за м.октомври 2016г. и 60лв. депозит, който да
бъде ползван, ако наемателката повреди нещо в жилището. Твърди се още, че т.к.
ищцата заминала за чужбина в началото на м.ноември 2016г. се разбрали
ответницата да плаща наемната цена на приятелка на наемодателката,
която се казвала В. и поради това на нея давала дължимия наем от м.ноември до
напускане на имота. Твърди се, че на 10.05.2017г. ответницата се обадила по
телефон на ищцата и й казала, че трябва да напусне жилището, т.к. поради
здравословни проблеми на детето си вече не работела. Ответницата твърди също, че
напуснала апартамента на 30.05.2017г., но не се разбрали с наемодателката
какви суми останали за плащане. В съдебно заседание твърди, че е погасила дълга
си за дължимата наемна цена за месеците декември 2016г., януари и февруари
2017г., като е плащала сметки на ищцата за друг неин имот в ***, т.к. такава
била уговорката им. Твърди също така, че е заплатила наемната цена за месеците
ноември 2016г., март, април и май 2017г. на св.В.Ц..
Съдът като прецени събраните в хода
на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за
установено следното от фактическа страна :
Между страните не е налице спор, че
ответницата П. П. е ползвала под наем жилищен имот на ответницата, находящ се в ***. По
делото е представен препис на Договор за наем от 26.09.2016г., в който макар и
да не е описан наетия имот, не се спори, че е горния. Според обективираното в чл.2 и чл.4 от писменото съглашение,
наемната цена е била уговорена на 220лв., платима в края на всеки календарен
месец, но не по-късно от 7 дни след неговото изтичане – в брой или с платежно
нареждане. Наемателят се е задължил да заплаща и разходите, свързани с
ползването на имота, видно от отразеното в чл.6 от договора. Страните са
уговорили, според обективираното в чл.14, че
действието на договора може да бъде прекратено от всяка от тях с едномесечно
писмено предизвестие по подходящ начин, който да гарантира и доказва
уведомяването на другата страна.
От приложените копия на
разписки за извършени плащания за консумирана ел.енергия за предоставения под
наем имот, воден при*** е видно, че са били заплатени следните суми: по *** е
била заплатена сума в размер на 58,92лв. за консумирана ел.енергия за периода от
21.02.2017г. до 22.03.2017г. и лихва за забава в размер на 1,54лв. или общо
60,46лв.; ***е била заплатена сума в размер на 43,43лв. за консумирана ел.енергия за периода от 23.03.2017г.
до 22.04.2017г. и лихва за забава в размер на 0,74лв. или общо 44,17лв.; ***е
била заплатена сума в размер на 42,20лв. за
консумирана ел.енергия за периода от 23.034.2017г. до 22.045.2017г. и
лихва за забава в размер на 0,41лв. или общо 42,61лв.; по ***е била заплатена
сума в размер на 1,52лв., представляваща лихва за забава и по ***е била
заплатена сума в размер на 14,38лв. за
консумирана ел.енергия за периода от 23.05.2017г. до 21.06.2017г. и
лихва за забава в размер на 0,01лв. или общо 14,39лв. Или общо е била заплатена
сума в размер на 163,15лв. за консумирана ел.енергия през периода от
21.02.2017г. до 21.06.2017г. и начислена лихва за забавено плащане.
По делото е представено уведомително
писмо от ***, в което е посочено, че за процесния
имот имало неплатено към 17.03.2017г. задължение за доставена ел.енергия в
размер на 78,52лв.
От представеното копие на ***е видно,
че на сочената дата е била заплатена сума в размер на 38лв. за възстановяване
на ел.захранването за процесния имот, воден с
клиентски номер 300300633678.
От приложените преписи на фискални
бонове за дължими суми към *** за процесния имот в ***
се установява, че са били заплатени за процесния
период следните суми: сума в размер на 14,95лв. по ***и лихва в размер на
1,16лв.; сума в размер на 12,41лв. по *** и лихва в размер на 0,86лв.; сума в
размер на 10,06лв. по ***и лихва в размер на 0,61лв.; сума в размер на 12,47лв.
по ***и лихва в размер на 0,65лв.; сума в размер на 14,41лв. по *** и лихва в
размер на 0,64лв.; сума в размер на 12,59лв. по ***и лихва в размер на 0,45лв.;
сума в размер на 12,05лв. ***и лихва в размер на 0,34лв.; сума в размер на 15,42лв.
по *** и лихва в размер на 0,29лв.; сума в размер на 2,53лв. по ***и лихва в
размер на 0,03лв. Или общо платени за периода от м.октомври 2016г. до м.юни
2017г. - 111,92лв., включващи главница за консумирана вода в размер на
106,89лв. и начислена лихва за забавено плащане в размер на 5,03лв.
Ищцата е представила извлечение от
своя сметка в ****** от което е видно, че за периода от м.септември 2016г. до
08.08.2017г. не са постъпвали по сочената сметка суми от ответницата П. П..
В о.с.з. на 11.01.2017г. е
проведен разпит на свидетелката В. П. Ц.
Същата излага в показанията си, че познава ищцата Н.Н.,
както и че тя живеела в *** от около 4-5години. Твърди, че ищцата я помолила да
вземе от ответницата дължимия за процесния имот наем
за месеците март и май 2017г. Поради това се срещнала с наемателката през
м.март 2017г. пред хотел ***и тогава получила наема за м.март, а след това
ходили да се почерпят в близко кафене. Сочи, че отново се срещнала с
ответницата през м.май 2018г., като отишла в заведението, в което тя
работела и тогава взела наема за м.май.
Последната им среща била на 18 юни 2017г., за да вземе от наемателката
ключовете от наетия имот. Св.Ц. твърди още, че на същата дата се срещнала със
следващ наемател на имота Б. З. и заедно отишли до апартамента. Тогава
установили, че тока бил спрян, поради забавеното му плащане. Свидетелката сочи,
че през месец август 2017г. се срещнала с Н., която се била прибрала в ***, за
да уреди задълженията за процесния имот и да наеме
други квартиранти. Тогава ищцата споделила, че имало натрупани задължения за
ток, вода и входни такси около 300лв., които трябвало да заплати. Съдът
кредитира събраните гласни доказателства, т.к. в тях се излагат лични
възприятия и не противоречат на други събрани в производството доказателства,
като не са налице и обстоятелства, пораждащи съмнение в достоверността им.
При така установената фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното :
Правоотношението между страните се е
развило по сключен между тях договор за наем от 26.09.2016г., по който ищцата Н.Н. е била наемодател, а ответницата П. П. наемател. По
силата на това съглашение основно задължение на наемодателката
е било да предостави на наемателката процесния имот
за ползване, а основно задължение на ищцата е било заплащането на уговорената
наемна цена от 220лв. месечно и консумативните разходи за ток и вода, съгласно
разпоредбата на чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите и изрично
уговореното между страните.
Между страните не е налице спор, че
ищцата е изпълнила своето задължение да предостави ползването на имота, като
ответницата не оспорва, че е живяла в него след подписване на договора. След
възникване на наемното правоотношение, всяка от страните е дължала изпълнение
на задълженията си по него до датата на прекратяване на договора. Същият е могъл
да бъде прекратен, според изрично уговореното в чл.14, единствено с писмено
предизвестие, достигнало до противната страна. В настоящото производство не
бяха представени доказателства от ответницата, че е прекратила договора и
предала имота на наемодателката преди 18.06.2017г. От
ангажираните от ищцата гласни доказателства се установи, че на тази дата
ответницата е предала ключовете за наетия имот и съдът приема, че до тогава е
съществувало наемното правоотношение и имота е бил държан от наемателката. Поради
това, последната дължи плащане на наемната цена и консумативните разходи до
датата на връщане на имота.
В тежест на ответницата беше да
представи доказателства, че е заплатила наемната цена за месеците ноември и
декември 2016г., януари, февруари, април и 18 дни за месец юни 2017г. Доколкото
задължението е установено със сключен писмен договор, плащането следваше да
бъде установено с писмени доказателства. Такива доказателства не бяха
представени в първоинстанционното производство. Не се
представиха и доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата, че е
имала уговорка с ищцата вместо плащане на наемната цена да заплаща консумативни
разходи за друг имот. Подобна уговорка също е следвало да бъде постигната в
писмена форма, т.к. внася изменение в сключения писмен договор за наем. Поради
това, съдът приема, че не е била заплатена наемната цена за посочените месеци.
Същата се изчислява в общ размер на 1 231,94лв. – по 220лв. за месеците
ноември и декември 2016г., януари, февруари и април 2017г. (общо 1 100лв.)
и 131,94лв. за 18 дни от м.юни 2017г. Ищцата е претендирала по-малка по размер
сума от 1 210лв. и тази й претенция се явява изцяло основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.232,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите и изрично уговореното в договора
между страните, ответницата е дължала и заплащане на всички консумативни
разходи, свързани с ползването на имота, в това число за консумирана ел.енергия
и вода. Установи се от писмените доказателства, че натрупаните задължения за ел.
енергия за периода 21.02.2017г. – 18.06.2017г., в това число начислена лихва за
забавено плащане, възлизат на 163,15лв., а натрупаните задължения за консумирана
вода за периода от м.октомври 2016г. до 18.06.2017г. възлизат на 106,89лв. В
тежест на ответницата беше да установи, че е заплатила тези консумативни
разходи, а доказателства в тази насока не бяха представени. С оглед на това,
съдът намира, че претенцията на ищцата се явява основателна и доказана до
размера на сумата от 163,15лв., представляваща консумативни разходи за
ел.енергия за процесния период от време и в този
размер следва да бъде уважена. От представените писмени доказателства не се
установи вземане в претендирания за периода размер от
311,92лв., поради което претенцията до този размер следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана Претенцията за консумативни разходи за вода се явява
изцяло основателна и доказана в претендирания размер
от 106,89лв. за периода от октомври 2016г. до 18.06.2017г. и следва да бъде
уважена като такава.
Съдът намира за основателна и
претенцията на ищцата за сумата от 38лв., представляваща направени разноски за
възстановяване на ел.захранването в процесния имот.
Установи се от обсъдените писмени доказателства, че плащането на консумативните
разходи за ел.енергия не е било извършено на съответните дати на падеж, поради
което е била начислявана и лихва. От показанията на свидетелката В.Ц. стана
ясно, че към датата, на която ответницата е върнала ключа за наетия апартамент,
захранването му с ел.енергия е било прекъснато, поради неплащане на натрупаните
задължения. Установи се също така, че ищцата е заплатила такса в размер на
38лв. за възстановяване на прекъснатото ел.захранване.
С оглед изхода на производството
ищцата дължи на ответницата направените по делото разноски в размер на
441,99лв., съразмерно уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, П.К. П.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Н.Х.Н. с ЕГН **********,***
следните суми: сумата от 1 210лв.,
представляваща неплатена наемна цена за имот в ***, за месеците ноември и
декември 2016г., януари, февруари, април и 18 дни от месец юни 2017г.; сумата от 106,89лв.,
представляваща консумативни разходи за вода за периода м.октомври 2016г. –
м.юни 2017г.; сумата от 163,15лв.,
представляваща консумативни разходи за ел.енергия за периода от 21.02.2017г. до
18.06.2017г.; сумата от 38лв.,
представляваща такса за възстановяване на ел.захранването, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 09.10.2017г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за консумативни разходи за ел.енергия за разликата до пълния претендиран размер от 311,92лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК П.К. П. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Н.Х.Н. с ЕГН **********,*** сумата
от 441,99 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :