Решение по дело №2245/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           19.02.2021 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                гражданско отделение

На двадесет и  първи януари                                две хиляди двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

 

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  2245 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава „ХVІІІ-та” вр. глава „ХІІІ-та” от ГПК.

С определение на ВОС е отменено определението на ВРС по делото приемащо, че иск за установяване на процесуална и материална легитимация на взискател по изп. дело е недопустим, като е указано, че предмет на настоящото дело са субективно съединени искове от „И.“ ЕООД, ЕИК ****, с които се претендира да бъде прието за установено в отношенията му с „К.г.“ ЕООД, ЕИК****** и „П.м.“ ЕООД, ЕИК ******, че е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г. за сумата от 1 462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от ***** фактура №**********/11.12.2010г., на абонат ******, която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението е  издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г.  в полза на „К.Г.“ ЕООД.

Впоследствие производството по исковете е разделено, като настоящото дело продължава в частта му относно иска предявен от ищец „И.“ ЕООД против ответник „К.г.“ ЕООД.

Ищецът излага в исковата молба, че за горецитираното вземане е издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г. с посочен взискател „К.г.“ ЕООД, ЕИК ****, въпреки че още в хода на процеса това дружество е прехвърлило вземането си на „И.“ЕООД, ЕИК **** с договор за цесия от 23.10.2014г. Впоследствие „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, с друг договор за цесия пак от 23.10.2014г., прехвърлило вземането на друго дружество „П.м.“ ЕООД, ЕИК ****, което е образувало изп. Дело № *** на ****** с район ВОС, по което ЧСИ отказал да конституира ищеца като взискател. Счита, че той е носител на гореописаното вземане, а не ответника, тъй като го  е придобил пръв от лицето посочено в издадения изпълнителен лист за него.  Претендира разноски.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.  Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.12.2018г. по гр.д. 11052/2014г. на ВРС е издаден изпълнителен лист с посочен взискател „К.г.“ ЕООД, ЕИК ****** за сумата от 1 462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от ****** фактура №**********/11.12.2010г., на абонат *******, която сума е присъдена по делото на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

С договор за цесия от 23.10.2014г. „К.г.“ ЕООД е прехвърлило вземането си по този изпълнителен лист на „И.“ЕООД, ЕИК *****

            На същата дата „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***** с договор за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлило същото вземане на „П.м.“ ЕООД, ЕИК ******, като последното е образувало изп. Дело № ****** на ***** с район ВОС.

            По това дело ЧСИ отказал да конституира като взискател „И.“ ЕООД, тъй като вече бил конституиран друг взискател, легитимирал се с изпълнителния лист.

            Съобразно принципа, че никой не може да прехвърли повече права от колкото има, ако ответникът вече веднъж се е разпоредил с вземането си, последващото му прехвърляне не е нищожно, но няма да има транслативен ефект.

От това следва, че договорът за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД, ЕИК **** и „П.м.“ ЕООД е действителна сделка, която е породила действие спрямо всички трети лица с уведомяването на длъжника „****** на 29.12.2018г., към който момент „К.г.” ЕООД обаче вече не е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен още на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и спрямо цедента „К.г.“ ЕООД и третите лица, вкл. „П.м.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на договора за цесия от 23.10.2014г.

При конкуренция между множество правоприемници – цесионери  от значение за принадлежността на вземането е обстоятелството кой от цедентите е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента. В случая това е „И.“ ЕООД.

По делото не се събраха доказателства за разваляне на договора от 23.10.2014г., с който „К.г.“ ЕООД е прехвърлило вземането си  на ***, по изрично установения в чл. 87 ЗЗД ред - кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.

Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Горепосочените предпоставки уредени с нормата на чл. 87 ЗЗД не се установиха по делото, поради което не следва да се приема възражението на ответника в този смисъл.

По изложените съображения искът е основателен.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищецът на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.

Такива се претендират на обща стойност от 113,50 лв. съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК и вносни бележки за внесени държавни такси.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, че „И.“ ЕООД, ЕИК **** е титуляр на вземане, придобито с Договор за цесия от 23.10.2014г., за сумата от 1 462.58лв. – платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от **** фактура №**********/11.12.2010г., на абонат ******, която сума е присъдена на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с решение по гр.д. №11052/2014г. на Районен съд - гр.Варна и въз основа на решението е  издаден изпълнителен лист от 12.12.2018г.  в полза на „К.Г.“ ЕООД.

                                                                                                                   

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК   „К.г.“ ЕООД, ЕИК *****  да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ***** сумата 113,50 лева, от които 58,50 лв. – държавна такса по делото, 15 лева – държавна такса по в.т.д.№ 373/2020 г. на ВОС и 40 лева – държавна такса по ч.гр.д. № 2011/2019г. на ВРС, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: