МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 245 по описа за 2019 година на Окръжен
съд – Хасково
Окръжна Прокуратура – Хасково, е
повдигнала обвинение против подсъдимия М.З.М. ***, за престъпление по чл.115
вр. чл.18
ал.1 от НК - за това, че на 13.08.2014г. в землището на с.К., Х.
област, направил опит умишлено да умъртви С.Р.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
нанасяне на удари с брадва в областта на главата, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
В проведеното разпоредително заседание,
бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК и бе приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалият С.Р.Г., чрез повереникът му адв. П.
против подсъдимия, граждански иск за сумата от 20 000 лв. претендирана като
обезщетение за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и
пострадалият конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Съдебното следствие протече по общият ред.
Окръжна прокуратура - Хасково изпраща
представител, който намира повдигнатото обвинение за доказано. В пледоарията си
прокурорът посочва, че подсъдимият извършил престъплението в състояние на
средно алкохолно опиянение което го улеснило, а не при афект, като се касаело
за довършен опит за убийство при пряк умисъл установен от действията на
подсъдимия при нанасянето на удара с брадвата, когато е посечена китката на
пострадалия, не и за доброволен отказ по чл.18 ал.3 от НК. Прокурорът заявява,
че от този удар могли да се получат сериозни наранявания при попадането му в
главата на пострадалия и евентуално настъпи смъртта му, като до фатален изход
не се стигнало поради предпазната реакция на пострадалия като иска, наказанието
на подсъдимия да се определи при отчитане на отегчаващите и смекчаващи вината му
обстоятелства, а гражданският иск се уважи в справедлив размер .
Адв. П., повереник на частния обвинител и
граждански ищец С. Р.Г., който в
последното съдебно заседание не се явява и иска провеждането му в негово
отсъствие, в пледоарията си се придържа към изложеното от прокурора, също
намира повдигнатото на подсъдимия обвинение за доказано и иска предявеният
граждански иск, да се уважи изцяло.
Защитникът на подсъдимия, адв.С. в
пледоарията си посочва, че от действията на подсъдимия по нанасянето на удара с
брадвата в ръката на пострадалия, не се установил умисъл за убийство. Алтернативно
счита, че е налице доброволен отказ по чл.18 ал.3 от НК за довършване на
престъплението като намира, че подсъдимия следва да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.115 вр. чл.18 от НК и признат за виновен за причинената
на пострадалия телесна повреда, в състояние на афект, а гражданският иск се
уважи по справедливост при отчитане поведението и на пострадалия.
Подсъдимият М.З.М. посочва, че разбира
обвинението. В обясненията си не отрича, че нанесъл ударът с брадвата по ръката
на пострадалия но заявява, че сторил това защото последният го ядосал понеже
посягал към жена му, псувал го и го ударил. Подсъдимия твърди, че нямал
намерение да удря с брадвата пострадалия в главата, а единствено в ръката което
и направил, като в този момент ръцете на пострадалия били пред лицето му, след
това не му нанасял повече удари. В личната си защита и последна дума изразява съжаление
за извършеното.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият М. живеел на съпружески начала със св. М.Н.
***, към лятото на 2014г. двамата имали **** деца. На 13.08.2014г. двамата с
децата си потеглили с такси от гр. П. и около 08.00 часа посетили майката на св.Н.
- св.М.Х., която работела в ***** собственост на Г. С. в м. „****“ в землището
на с.К. обл. Х. и обитавала постройка до ****. Докато пристигнат с таксито до
краварника в посочената местност, подсъдимия консумирал алкохол и при
пристигането бил вече в пияно състояние. След като пристигнали, св. Х. ги
посрещнала и отишла да си върши работата, а подсъдимия продължил да консумира
алкохол – бира. Наблизо имало друг **** собственост на лицето Н. Г., при който
работели пострадалия св.С.Г. и св.Ф.Г. с която последния живеел на семейни
начала. Докато подсъдимия продължавал да консумира бира, около 09.00 часа на
гости при св. Х. дошла св. Ф.Г., след
нея и св.С.Г., който се познавал с подсъдимия. Последният го поканил и двамата
започнали да пият бира, след това и ракия която подсъдимия поръчал на такси от
гр.Х., като се преместили в стаята обитавана от св.Х.. По това време св. Н.
помагала на майка си да приготвя храна за животните в краварника, а децата били
също в стаята. Трите свидетелки също влизали в стаята, пускали и музика и
танцували. Така подсъдимия и св. Г. изпили значително количество алкохол – над 2
литра бира и половин литър ракия и около обяд вече били видимо пияни и под
въздействието на алкохола двамата се скарали и си разменили ругатни и удари.
Св.Г. се опитала да се намеси и ги раздели, но не успяла. От своя страна
подсъдимия и пострадалия Г., повлияни от алкохола, излезли от постройката и продължили
да си разменят ругатни и удари. Подсъдимия забелязал наблизо брадва с къса
дървена дръжка, взел я и подгонил св.Г., който побягнал през затревената площ
към краварника където работел. След около 20 м. св. Г. се препънал и паднал на
земята по колене, с гръб към подсъдимия. Последният в същото време го настигнал
и с тъпата част на брадвата, го ударил отзад в дясната теменна област на
главата. След удара пострадалия все още
на земята по колене, се обърнал с лице към подсъдимия, който бил вдигнал
брадвата за нанасяне на удар с острата част. Пострадалия вдигнал инстинктивно дясната
си ръка обърната с воларната повърхност навън, над главата и лицето си, за да
се предпази, а подсъдимия в този момент с режещата част на брадвата нанесъл
удар по ръката му в областта на китката, като почти я отсякал. Пострадалият
извикал от болка и му казал да се спре защото го убил и подсъдимия застанал с
брадвата до него, без да му нанася повече удари. Случващото се било забелязано както
от свидетелките Н., Г. и Х., така и от свидетелите Т.Т., А.И., Д.М., З.К., А.В.
и И.В.. Последните в този момент били до, и в намиращият се на около 30-35
метра сеновал и като видели нанасянето на удара с който подсъдимия почти отсякал
китката на пострадалия, започнали да му викат да го остави и се затичали към тях.
От своя страна като ги видял, подсъдимия се насочил с брадвата към свидетелите,
но под влияние на алкохола паднал и изпуснал брадвата. Св. К. я взел и захвърлил
към задната част на сеновала, с останалите свидетели хванали подсъдимия и го
издърпали настрани. Св.Т. превързал ръката на пострадалия със сезал за да спре
кръвотечението, дошла и св.Г. която също го превързвала. За случилото се бил
подаден сигнал на тел.112 и от РУ МВР Х. на место пристигнали св. И.С. и св.Е.П.,
които задържали подсъдимия и запазили местопроизшествието. Пристигнал и екип на
ЦСМП Х. и пострадалият Г. бил отведен в МБАЛ – Х.. На същата дата 13.08.2014г. бил
извършен оглед на местопроизшествието за което е съставен протокол, скица,
фотоалбум и иззети марлени тампони и брадвата с която подсъдимия нанесъл ударите
на пострадалия, като за случилото се е образувано досъдебното производство.
От своя страна пострадалия на
инкриминираната дата, след като бил откаран в МБАЛ – Х. и получил там първа
неотложна помощ, на същата дата 13.08.2014г. бил транспортиран в *****. Според представена
епикриза по и.з. № 49196/2014г. и приложените към нея медицински документи, му
била поставена диагноза „травматична ампутация на ръката на ниво китка“ и
лечението проведено чрез операция „прикрепване наново на предмишница, китка или
длан /ръка/“. Предписана му била медикаментозна терапия и на 19.08.2014г. бил
изписан /л.79 – 118 д.п./.На инкриминираната дата 13.08.2014г. подсъдимия също бил
отведен в МБАЛ – Х., там му била взета кръвна проба за алкохол и бил прегледан
от съдебния лекар д-р Е.. След това с постановление от 14.08.2014г. в
присъствието на служебен защитник, подсъдимия бил привлечен като обвиняем за
престъплението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което е предаден на съд. С
постановление на ОП – Хасково от същата дата бил задържан на осн.чл.64 ал.2 от НПК и с Определение № 273 /15.08.2014г. по ЧНД № 499/2014г. на ОС - Хасково му
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с
постановление на ОП - Хасково от 05.11.2014г. в „домашен арест“. След това с
постановление на ОП – Хасково от 04.08.2015г. мярката за неотклонение му била изменена
от „ домашен арест“ в „ гаранция в пари“ в размер на 200 лв., която не е
внесена и с постановление на ОП – Хасково от 12.05.2016г. взетата на подсъдимия
мярка за неотклонение „ домашен арест“, е отменена.
Според заключението на вещото лице Й.Й. /л.73
д.п./ по назначената на досъдебното производство, съдебно химическа експертиза
№ 403/18.08.2014г., което след съгласието на страните бе прочетено, в
изследваната кръвна проба на подсъдимия е установено наличието на етилов
алкохол в количество 1.01 промила, наличието на други видове упойващи вещества
не е установено.
От заключението по назначената на
досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание, съдебно медицинска
експертиза на живо лице № 402/2014г. /л.70 д.п./ изготвена от д-р Е., при
прегледът на подсъдимия е установено охлузване на носа, разкъсно контузни рани
и хематоми на двете устни, причинени от действие на твърд тъп предмет, които могли
да се получат от удари с юмруци и довели до разстройство на здравето му извън случаите на чл.128
и чл.129 НК - т.е лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
Съгласно
заключението по назначената на досъдебното производство, съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 280 / 2014г. /л. 66- 67 д.п/, изготвена от същото
вещо лице д-р Е. въз основа на медицинските документи и издадената епикриза от
УМБАЛ – П. на пострадалия С.Г. и прегледът му който вещото лице извършило, е
установено че на пострадалия били причинени: Посечна рана на дясната ръка в
областта на китката с пълно прекъсване на сгъвачните сухожилия на пръстите, на
лъчевата артерия и на лакътния и средния нерви на ръката / частична ампутация/,
както и разкъсно контузна рана на главата. Посочено е, че описаните увреждания
били причинени по механизъм на действие от остър, твърд тъп предмет и могли да се
получат от удари с брадва по установения начин. Нанесени му били два удара с
брадвата - единия в задната теменна част на главата, най - вероятно с тъпата
част на брадвата чиито ръб причинил разкъсно контузна рана в задната част на
дясната теменна област, където вещото лице при прегледът на пострадалия
констатирало косо разположен от долу нагоре, под 15 градуса, груб линеен белег
с размери 3/0.2см. Според заключението, при причиняването на това нараняване пострадалият
бил с гръб към нападателя и напълно възможно на колене. Този удар бил нанесен с
умерена сила и под ъгъл, като причинил само нараняване на меките тъкани на
главата, без да счупи костите на черепа и довел до разстройство на здравето му извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК – т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. За посечната рана на дясната ръка, вещото лице посочило, че била от
действието на посечно оръжие и причинена от удар с режещия ръб на брадвата, попаднал
върху воларната повърхност на китката, като било напълно възможно разказаното
от пострадалия, че е нанесен в момента когато вдигнал ръката да се предпази и
ударът попаднал върху нея. Според заключението, този удар бил нанесен със замах
и достатъчна сила да разсече меките тъкани на ръката в пространството между
костите на предмишницата и тези на китката, причинявайки частична ампутация. Посочено
е, че по този начин е причинено осакатяване на дясната му ръка по смисъла на
чл.128 от НК / тежка телесна повреда/, дължащо се на посечното нараняване в
областта на китката, което довело до невъзможност да се движат дланта и
пръстите на ръката. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ако ръката на
пострадалият я нямало като преграда, при евентуално попадане на удара в
областта на главата, щял да бъде поразен черепа и се застраши животът му, а
настъпването на смъртта било възможно, но не и задължително. Относно
кръвозагубата от посечното нараняване на ръката и възможността от това да
настъпи опасност за животът на пострадалия и респективно смъртта му, вещото
лице не е категорично в отговорът си като заявява, че не помни дали в случая е
отчетена животозастрашаваща кръвозагуба, но основното било засягането на функцията
на ръката чрез това нараняване, което засегнало нервите й и довело до загуба на
инервацията на ръката.
На досъдебното производство е назначена и комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза /л.172-182 д.п./
изготвена от вещите лица д-р Р.Д. - **** и Е.З. - *****, чието заключение бе
изслушано. В заключението си вещите лица сочат, че подсъдимия не страда от
психично заболяване и е психично здрав към момента на деянието и
освидетелстването. Не се нуждае от болнични грижи или принудително лечение. В
състояние е да разбира свойството и значението на извършеното деяние, да ръководи
постъпките си, правилно да възприема релевантните факти и дава обяснения. Посочено
е, че подсъдимият е с нормален интелект, в неговата долна граница. По характер
е екстраверт, импулсивна личност, криминално проявен, склонен към хедонистични
прояви, със занижен контрол и самоконтрол, с нисък праг на фрустрация. Вещите
лица са посочили в заключението и, че след употребеното количество алкохол, подсъдимият
бил в състояние на средна степен на обикновено алкохолно опиване, не губил
контрол върху действията си, а деянието било извършено от него в условията на
алкохолна улесненост. Вещите лица сочат и, че при подсъдимия не са установени
данни за особено психично състояние към момента на деянието, съответстващо на
характеристиките на афект.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Е.П., И.С., Т.Т. и прочетените на
последните двама по реда на чл.281 ал.5 от НПК показания от досъдебното производство.
От показанията на свидетелите С.Г., Ф.Г., М.Н., М.Х., А.И., Д.М., З.К., А.В., И.В.
и прочетените им по реда на чл.281 ал.4 от НПК показания от досъдебното производство,
с изключение тези на св.М.. От заключенията на вещото лице д-р Е. по двете съдебно медицински експертизи: № 402/2014г. за телесните
увреждания на подсъдимия и № 280 /2014г. за телесните увреждания на
пострадалия, от прочетеното заключение по химическата експертиза на вещото лице
Й., от заключението по комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза изготвено от вещите лица Д. и З., от прочетените и приобщени по реда
на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и предявените по реда на чл. 284 от НПК
веществени доказателства.
Относно показанията на свидетелите П. и С., съдът ги
кредитира. Това са полицейските служители отзовали се на повикването на тел.112
и те не са очевидци на случилото се, а единствено възприели обстановката след
инцидента и разговаряли с очевидците като в показанията си пресъздават
разказаното им от тях. Изложеното в прочетените показания на св. С., че при
беседата с подсъдимия последният му заявил, че при ударите с брадвата се целел
в главата на пострадалия не следва да се кредитира, защото представлява възпроизвеждане на извънпроцесуално признание на
подсъдимия, който в този момент макар да не бил обвинен, е бил лицето за което
в най – голяма степен е подозирано че е автор на престъплението и е имал право
на защита, каквато към този момент все още нямал. Преки
впечатления относно самият инцидент са имали останалите свидетели, които в
различна времева степен, са очевидци. Относно показанията на пострадалия св. С.Г.
дадени в съдебно заседание и прочетените му показания от досъдебното
производство на осн. чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК / л.61-62/, не се кредитира
изложеното от него пред съда че след като употребили алкохол, подсъдимият го
подканял да се сбият за да станат „по-големи приятели“ и го ударил, а
пострадалия не му отвърнал, както и че при нанасянето на втория удар, с който е
посякана ръката му не бил на колене, а легнал по гръб. Изложеното от св.Г. в
тази насока не кореспондира с прочетените му показания от досъдебното
производство, в които твърдения за такава подкана от страна на подсъдимия няма,
а за удара при който е посякана ръката му в тези показания е заявил, че бил на
колене с лице към подсъдимия, което кореспондира и с механизма на травмата
установен от съдебно медицинската експертиза. Противоречие в показанията на
пострадалия се установява и в частта относно това, колко пъти е замахнал с брадвата
подсъдимия и кога точно спрял. В тази насока, на досъдебното производство св. Г.
посочил, че след удара при който е посякана ръката му, подсъдимия замахнал още
веднъж. В съдебно заседание е категоричен, че подсъдимият му нанесъл два удара и
след втория, като му казал да спре, подсъдимия не замахвал трети път с брадвата
и сам преустановил действията си в тази насока, а не защото останалите
свидетели приближавали. След прочита на посочените показания от досъдебното производство,
св.Г. ги потвърждава но заявява, че не помни дали след втория удар с който е
посякана ръката му, подсъдимия замахвал трети път. Посочва, че едновременно е
вярно казаното от него на досъдебното производство и в съдебно заседание. При
това положение съдът кредитира изложеното от св. Г. в съдебно заседание, че
след нанасянето на втория удар причинил посечната рана на ръката му,
подсъдимият повече не замахвал с брадвата към главата му и сам след удара в
ръката спрял, което се потвърждава и от показанията на останалите доверени
свидетели. Съдът кредитира показанията на св. Г. и в частта относно заявеното
за употребения алкохол и, че когато подсъдимия му нанасял първия и втория удар,
не отправял закани или заплахи към него. Относно причината за случилото се
съдът намира, че двамата се скарали поради пияното състояние в което се
намирали, а не защото св.Г. опитвал да интимничи със св.Н., с която подсъдимият
живеел на семейни начала. В последната насока са обясненията на подсъдимия и показанията
на самата св.Н. и донякъде тези на майка й - св.Х., дадени в съдебно заседание.
Изложеното обаче от тези две свидетелки и обясненията на подсъдимия в тази
насока, включително за показанията на св.Н. и в частта в която отрича
подсъдимият да е удрял пострадалия, е изцяло защитна версия създадена да
обслужи единствено подсъдимия, която не се подкрепя от останалите кредитирани
доказателства. Последното е така защото свидетелките Н. и Х. които са дъщеря и
майка, освен че са заинтересовани поради семейната им обвързаност с подсъдимия,
то изложеното от тях в тази насока не кореспондира и с прочетените по реда на
чл.281 ал.4 от НПК показания на двете свидетелки от досъдебното производство / л.
43 и л.44 д.п./, в които такива обстоятелства те не са изложили, а са заявили
че подсъдимия и пострадалия били пияни и
си разменили взаимни ругатни и удари. Съдът кредитира прочетените им показания от
досъдебното производство понеже те кореспондират с установеното от останалите
кредитирани доказателства, включително досежно изложеното от свидетелките в тях
за самият инцидент и нанасянето на удара от подсъдимия с брадвата, в ръката на
пострадалия. Относно показанията на св. Ф.Г. дадени в съдебно заседание и прочетените
й на осн. чл. 281 ал.4 вр.ал.1 от НПК показания от досъдебното производство /
л. 154 д.п/ следва да се отбележи, че тази свидетелка също е заинтересована защото
живее на семейни начала с пострадалия. Показанията й не се кредитират в частта
в която твърди, че подсъдимия ударил нея и пострадалия, а последният не му
отвърнал. Посоченото противоречи изцяло на останалите кредитирани
доказателства, включително съдебно медицинската експертиза установила
нараняванията по лицето на подсъдимия представляващи лека телесна повреда, констатирани
при прегледът му на инкриминираната дата след инцидента и също установяващи
взаимната размяна на удари между него и пострадалия. Съдът не кредитира и изложеното
в прочетените й показания, че след втория удар с брадвата, подсъдимия замахнал
още веднъж. Това не кореспондира както с показанията на самата свидетелка в
съдебно заседание в които заявява, че след удара в ръката на пострадалия,
подсъдимия не замахвал трети път с брадвата, а я държал и стоял до падналия на
земята пострадал, така и с изложеното от самия пострадал в кредитираната част
на показанията му и тези на останалите свидетели. Не следват да се кредитират и
показанията й относно репликите на подсъдимия преди да нанесе втория удар, като
в съдебно заседание посочва, че той викал, че ще убие пострадалия, което се
отрича от последния пред съда. В останалата част, съдът кредитира показанията
на свидетелката. За показанията на
свидетелите Т.Т., А.И., Д.М., З.К., А.В. и И.В., следва да се посочи, че тези свидетели с
изключение донякъде на св. А.В. са също очевидци на случилото се, включително
по нанасянето на удара с брадвата в ръката на пострадалия, макар да го наблюдавали
от разстояние. Съдът кредитира показанията им, включително прочетените от
досъдебното производство, като тези на св. Т. бяха прочетени по реда на чл.281
ал.5 вр. ал.1 от НПК, а на останалите с изключение на св. М., по реда на чл. 281
ал.4 от НПК. В показанията си тези свидетели също сочат, че подсъдимия и
пострадалия се скарали и си разменяли взаимно удари, възпроизвеждат и случилото
се относно ударите които подсъдимия нанесъл с брадвата на пострадалия, както и
че след удара с който посякъл ръката му не замахвал трети път, като изложеното кореспондира
с останалите кредитирани доказателства.
Не се кредитират показанията им обаче в частта в която всеки един от тях
посочва разстоянието на което се намирали от подсъдимия и пострадалия, по време
на инцидента. В тази част показанията на посочените свидетели са противоречиви
и разстоянието от което наблюдавали инцидента, се установи обективно от протокола
за оглед на местопроизшествие и приложената към него скица, сочещи, че било
около 30-35 метра. Това обяснява и бързото им пристигане на мястото на
инцидента, след като подсъдимият нанесъл удара с брадвата върху ръката на
пострадалия. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в частта в която не
отрича да е нанасял ударите с брадвата на пострадалия, а в останалата част в която
твърди, че последния закачал св. Н. което го ядосало и било причина за
случилото се, както бе отбелязано обясненията му не се кредитират, защото
представляват защитна версия неподкрепена от останалите доверени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото
експертни заключения. В съдебно заседание вещото лице д-р Е. потвърждава
дадените заключения. Уточнението на вещото лице, че ако пострадалия не бил
вдигнал ръката си, ударът с брадвата би могъл да попадне евентуално в главата
му и така се създаде предпоставка за застрашаване на животът му, е хипотетично и
представлява предположение защото такъв удар, нанесен от подсъдимия в главата
на пострадалия с режещата част на брадвата, няма. Отговорът на вещото лице дали
кръвозагубата от посичането на ръката би довела до застрашаване живота на
пострадалия е общо взето отрицателен. В същата насока са обективните находки
при извършване на експертизата и приложената медицинска документация, според
които въпреки тежкия характер на травмата
в ръката, няма данни кръвотечението от нея да е довело до застрашаване животът
на пострадалия. Ударът с тъпата част на брадвата в тилът на пострадалия, му е
причинил леко телесно увреждане по чл.130 ал.1 от НК и не е животозастрашаващ.
От заключението на вещото лице относно получените при инцидента телесни
увреждания на подсъдимия се установява, че те също са лека телесна повреда по
чл.130 ал.1 от НК. Заключението по химическата експертиза отразява количеството
етилов алкохол 1.01 % в кръвта на подсъдимия и кореспондира с кредитираните показания
на свидетелите за употребеното от подсъдимия и пострадалия значително
количество алкохол непосредствено преди инцидента. Тази констатация съответства
и на констатациите в комплексната съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза. Вещите лица Д. и З. са категорични, че подсъдимият е вменяем и наказателно
отговорен, като в момента на извършване на деянието се намирал единствено в
състояние на средна степен на обикновено алкохолно опиване, което го улеснило при
извършване на престъплението с оглед установеното от вещите лица, че е лице със
занижен контрол и самоконтрол и нисък праг на фрустрация, но не го лишило от
годността да разбира свойството или значението на извършеното или ръководи
постъпките си. От заключението се установява също, че подсъдимия по време на
деянието не се намирал в състояние на силно раздразнение при което да не е
могъл да контролира поведението си и
съзнанието му да е било овладяно до такава степен от емоциите, че това да
е затруднило способностите му да контролира и ръководи постъпките си. Този
извод на вещите лица е изцяло съобразен с установеното от кредитираните
доказателства сочещи, че подсъдимия и пострадалия под влиянието на алкохола се
скарали и си разменили взаимни обиди и удари. От доказателствата не се
установи, пострадалият да е упражнил спрямо подсъдимия или близките му такова насилие,
тежка обида, клевета или друго противозаконно действие от което за тях да са
настъпили, или е било възможно да настъпят тежки последици и което да е
провокирало подсъдимия и да го е довело до
такова особено психическо състояние, представляващо физиологичен афект, че да
не може да контролира постъпките си.
При така приетата фактическа обстановка съдът
намери, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна спрямо
пострадалия, престъплението по чл.128 ал.1 вр. ал.2 от НК като го призна за
виновен в това ,че на 13.08.2014г. в землището на с. К., обл. Х., причинил на С.Р.Г.
с ЕГН ********** ***, тежка телесна повреда изразяваща се в нанасяне чрез удар
с брадва, на посечна рана в областта на китката на дясната му ръка, довел до
пълно прекъсване на сгъвачните сухожилия на пръстите, лъчевата артерия,
лакетния и средния нерви на ръката / частична ампутация/, довели до осакатяване
на дясната му ръка, като по първоначално предявеното му обвинение за
престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, на осн. чл. 304 от НПК го оправда.
Обстоятелствата, които дават основание да
се приеме, че деянието на подсъдимия не съставлява опит за убийство в каквото е
обвинен, а е това за което бе признат за виновен, се извличат от кредитираните
доказателства сочещи първо, че двамата се познавали от преди, като няма данни
да са се намирали в лоши отношения, напротив на инкриминираната дата подсъдимия
поканил пострадалия да се черпят. Поради изпитият алкохол непосредствено преди
инцидента, е възникнала и краткотрайната кавга между тях, като от това също не
може да се направи извод, че тогава у подсъдимия се формирал пряк умисъл да
причини смъртта на пострадалия. Липсата на такъв умисъл се установява от
действията на самия подсъдим, по нанасянето на ударите с брадвата на
пострадалия. В тази насока подсъдимия като
подгонил пострадалия с брадвата и го настигнал, му нанесъл първия удар в
теменната област на главата, с тъпата част на брадвата, а не с режещата част.
Този удар е нанесен с не голяма сила, което се установява от заключението по
съдебно медицинската експертиза и с него подсъдимия причинил лека телесна повреда
на пострадалия по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, но по никакъв начин не
застрашил животът му. В случая ако подсъдимият е имал оформено в този момент в
съзнанието си решение и намерение да умъртви пострадалия, още при нанасянето на
този удар е можел го стори като използва или острата част на брадвата, или приложи
значително по - голяма сила при нанасянето на удара в тила с тъпата част, което
би могло да доведе и до летален изход за пострадалия още повече, че в този
момент, последния се намирал с гръб и не могъл да се защити. При нанасянето на
втория удар, пострадалият се намирал на земята по колене, с лице към подсъдимия
и вдигната нагоре инстинктивно за защита дясна ръка, обърната с вътрешната
повърхност навън, над главата и лицето си. Брадвата с която подсъдимия е
нанесъл удара е с къса дръжка - 39 см. /измерена при огледа на
местопроизшествието когато е иззета/. Това означава, че двамата били много близко
и ако подсъдимият е целял да нанесе удара директно в главата на пострадалия и
го убие, е могъл да стори това като замахне над ръката му или отстрани на
главата, а не да го удря с брадвата в ръката, като това, че първия път го ударил в тилната част
на главата, не води автоматично до извод, че имал намерение при втория удар също
да го удари в главата, само че отпред, с режещата част на брадвата. Не се
установи и подсъдимия да е замахнал трети път след нанасянето на удара върху
ръката на пострадалия, което ако е искал да го убие, могъл също безпрепятствено
да стори. Самият пострадал който най-добре възприел действията на подсъдимия
твърди, че последния преустановил нападението си след удара върху ръката му. От
субективна страна опит за убийство е възможен единствено при пряк умисъл, не и при
евентуален и в тази насока са задължителните указания на Постановление № 2/57
г. на Пл на ВС. Умисълът на дееца се установява от действията му, насоката на
ударите към отделните части на тялото и от обективния характер на причинените
телесни увреждания. В случая нито едното от нанесените на пострадалия две
такива / удара в теменната част на главата и удара при който е посякана ръката
му/, не е било в състояние да застраши животът му и доведе до смъртта му, от медицинска гледна
точка. Ето защо съдът прие, че от субективна страна не се установява
подсъдимият да е искал и целял умъртвяването на пострадалия, това не може да се
извлече и от насочеността на втория удар когато посякъл ръката му, която била в
областта над лицето и главата. Допускането какво би последвало ако вторият удар
би попаднал в главата на пострадалия е предположение и въз основа на него не
може да се обоснове правната квалификация по чл. 115 вр. чл.18 ал.1 от НК още
повече, че не е демонстрирано от подсъдимия никакво намерение за нанасянето на последващи
удари, дори и след като пострадалият е бил на земята в безпомощно състояние и деецът
е могъл лесно да нанесе окончателен, довършващ удар. Това сочи на ненаказуем опит по смисъла на чл.18 ал.3 б.“А“ от НК.
От събраните доказателства обаче се
установи, че подсъдимия като е нанесъл удара с брадвата по дясната ръка на
пострадалия, му причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 ал. 1 вр.
ал. 2 от НК за което съдът го призна за виновен. Това е по – леко наказуемо
престъпление от повдигнатото обвинение и по тези факти подсъдимият се е
защитавал. От обективна страна причинената посечна рана е довела до осакатяване
на дясната ръка на пострадалия и представлява тежка телесна повреда по смисъла
на чл. 128 ал. 2 от НК. При осакатяването крайникът /в случая ръката/ не е
напълно отделен от тялото, но от заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза е установено, че посечното нараняване е довело до пълно прекъсване
на сгъвачните сухожилия на пръстите, на лъчевата артерия, на лакетния и средния
нерви на ръката, представляващо частична ампутация. В резултат на това посечно
нараняване ръката е загубила основната си хватателна функция, без прогноза за
възстановяване. Относно лекото телесно увреждане в дясната теменна област на
главата на пострадалия, то не се отразява върху съставомерността на деянието като
по-тежкият резултат, поглъща по-лекия. В цитирания по - горе смисъл са и указанията
на Постановление 3 / 79г. на ПлВС. Посоченото престъпление от субективна страна
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл като форма на вината, като той е
съзнавал общественоопасния характер на
действията си, предвиждал е че от нанасянето на удара с брадвата върху ръката
на пострадалия могат да настъпят общественоопасните последици и е искал настъпването
им. Причина за извършване на престъплението е липсата на правосъзнание у
подсъдимия, липсата на морално волеви задръжки, незачитането на човешката
личност и нейната физическа неприкосновеност.
Подсъдимият М.З.М. е роден на ***г. в гр****.,
***, ****, ****. Видно от приложената справка за съдимост и бюлетини за
съдимост, е осъждан три пъти – за деяния по чл.129 ал.1 вр. ал.2 предл 3-то вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.216 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК. Характеристичната му справка е негативна. В личната си
декларация е декларирал, че не е женен, има **** деца / в съдебно заседание
уточнява, че вече има *** деца/, не притежава недвижими имоти и МПС.
За престъплението по чл. 128 ал.1 вр. ал. 2
от НК, е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.
При определяне на наказанието, съдът
отчете обществената опасност деянието и дееца. Посоченото престъпление е с
висока степен на обществена опасност, тъй като засяга по особено тежък начин,
физическата неприкосновеност на личността и причинените увреждания обикновено
са необратими. По отношение на обществената опасност на подсъдимия съдът
намира, че същият е лице със сравнително висока степен на обществена опасност. Това
се установява от събраните доказателства, че след употребата на алкохол става агресивен
и склонен към престъпления против личността. За отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прие лошите му характеристични данни и криминални
регистрации, установените агресивни прояви след употреба на алкохол,
обремененото съдебно минало, включително, че едното му осъждане е за причинена
средна телесна повреда през 2013г. Очевидно е, че наложените до момента
наказания не са довели до поправянето и превъзпитанието му. Извършеното в
случая деяние е пак след употреба на алкохол, а използваното средство /брадва/
говори за пренебрежително отношение към човешката личност. От друга страна,
смекчаващи вината му обстоятелства са младата възраст, изразеното съжаление,
утежненото семейно положение, липсата на влезли в сила присъди към момента на
извършване на настоящото деяние и изминалият период от деянието, до
постановяването на присъдата. Ето защо съдът определи наказанието на подсъдимия
при условията на чл.54 от НК като намери, че същото следва да бъде ориентирано
към минимума и му наложи наказание от 3 години „ лишаване от свобода“. За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът намери, че макар към момента
на извършване на настоящото престъпление да не е бил осъждан, за поправянето и
превъзпитанието му, не следва да се прилага чл.66 от НК , поради което
постанови наложеното наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи от
подсъдимия ефективно, при първоначален „общ режим“. На осн. чл.59 ал.1 от НК
съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето през
което подсъдимият е бил задържан и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 14.08.2014 г. до 05.11.2014г. и с мярка за неотклонение „домашен
арест“ от 05.11.2014г. до 12.05.2016г. С така определеното по вид и размер
наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на личната и генерална
превенция по чл. 36 НК.
По гражданският иск:
В настоящото наказателно производство бе
приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия С.Г. против
подсъдимия граждански иск за сумата от 20 000 лв., търсена като обезщетение за
причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху посочената сума от дата на увреждането 13.08.2014г. до
окончателното плащане. Предвид постановената присъда, с която призна подсъдимия
за виновен в извършването на престъплението по чл. 128 ал. 1 вр. ал. 2 от НК,
съдът намира, че предявеният граждански иск, почиващ на деликтното основание по
чл. 45 от ЗЗД е основателен и тези вреди следва да бъдат репарирани по
справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. От събраните
доказателства се установи, че пострадалият е претърпял оперативна интервенция и
допълнителни медицински манипулации, понесъл е болки и страдания, които
продължават и до днес, особено при влошаване на времето, а поради естеството на
травмата не може да си служи с ръката, тъй като основната й е функция е нарушена
изцяло, което се отразява пряко върху способността му да работи и извършва
трудова дейност за прехрана и доходи. Съдът намира, че сумата от 15 000 лв. е в
състояние да овъзмезди пострадалия за претърпените от него неимуществени вреди
и до този размер намира предявеният граждански иск за основателен. Ето защо
осъди подсъдимия да заплати на пострадалия посочената сума от 15 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 13.08.2014г. до окончателното й
изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. намери искът
за неоснователен и го отхвърли. По отношение на веществените доказателства -
брадва с дървена дръжка и 5 броя марлени тампони, като вещи без стойност съдът постанови
да се унищожат след влизане на присъдата в сила и на осн.чл.189 ал.3 от НПК осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски - по сметка на РУ МВР-Хасково
сумата от 759.95 лв. разноски по досъдебното производство, а по сметка на
Окръжен съд – Хасково сумата от 112 лв. разноски за вещи лица и 600 лв.
държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и сумата от 950
лв. по сметка на НБПП -София, за оказана му правна помощ от служебния защитник,
на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата
си.
Съдия :