Р Е Ш Е Н И Е
№201
Град Пловдив, 08.02.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в открито заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Дичо Дичев
Членове: Анелия Харитева
Мариана Михайлова
при секретар
Теодора Цанова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.д. № 2790 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1706 от 30.08.2021 г.,
постановено по адм. дело № 995 по описа на Административен съд Пловдив, ХХVІІІ
състав, за 2021 година.
Касаторът И.В.В. иска
отмяна на решението в охвърлителната му част и моли да се уважи изцяло
предявения иск, като се присъдят лихви и разноски.
Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) иска отмяна на
решението в осъдителната част като неправилно и моли да се постанови ново
решение, с което се отхвърли исковата претенция или алтернативно да се отмени
решението в частта, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над
500 лева до присъдения размер от 3200 лева.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че жалбите не следва да се
уважават.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че
касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по
делото, за които съответната обжалвана от тях част от съдебното решение е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от И.В.В. срещу
ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, болки и страдания, причинени по време на престоя в Затвора
Пловдив от 20.07.2019 г. до 14.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.04.2021 г. до окончателното плащане, изразяващи се в пренаселеност на килиите
под 3 кв. м нетна площ на човек, мръсни килии с олющени стени, наличие на мухъл
и стар, скъсан балатум на пода, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи.
Според съда за периода 20.07.2019 г. – 14.04.2021 г. ищецът е пребивавал в помещения
в Затвора Пловдив, в които жизненото пространство не е отговаряло на
стандартите, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека за
минимална площ от 4 кв.м, като изключение правят периодите 25.09.2019 г. –
03.10.2019 г., 18-21.10.2019 г., 06-18.11.2019 г., 04.06.2020 г., 12-18.06.2020
г., 08-09.07.2020 г., 10.07.2020 г. – 10.12.2020 г., 23.12.2020 г. – 18.01.2021
г., 05-18.02.2021 г. и 29.03.2021 г. – 14.04.2021 г. Тези обстоятелства според
съда и съгласно практика на ЕСПЧ съставляват самостоятелно и достатъчно основание
да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез
с нормата на чл.3 ЕКПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитания
свидетел. За основателно е намерено оплакването за мухъл по стените и скъсан
стар балатум на пода, тъй като администрацията не е представила доказателства
за противното.
Като неоснователно е прието възражението на ищеца за хигиената в спалното
помещение, защото от събраните писмени доказателства е установено, че на
лишените от свобода се раздават перилни, миещи и почистващи препарати,
дезинфектанти и пособия за хигиенизиране на помещенията и посудата.
Неоснователно според съда е също оплакването за наличие на дървеници и
хлебарки, защото от страна на ответника са представени доказателства за договорени
и изпълнени ДДД обработки, в Затвора Пловдив няма дървеници, хлебарки и
гризачи.
Според съда няма нарушение на чл.20, ал.3 ППЗИНЗС, защото във всички спални
помещения в Затвора Пловдив е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, достъп до санитарен възел и течаща
студена вода, а топла вода е имало в общите санитарни възли в отделенията.
В заключение съдът е приел, че в случая е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ГДИН само по отношение на установените
факти по делото – пренаселеност на килиите, което води до извод, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишения от
свобода и за уронване на човешкото му достойнство и са заплаха за здравето
поради липса на елементарни хигиенни стандарти. Отговорността на държавата за
причинени вреди по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е обективна, поради което и с оглед
безспорно установеното незаконосъобразно фактическо бездействие на ответника
съдът е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страдание,
надвишаващо присъщото при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вреди от
ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в затвора, с оглед
нормата на чл.52 ЗЗД съдът е приел, че обезщетението, което е най-справедливо в
случая е в размер на 3 200 лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Този размер според съда най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка на фактите по делото и на обществения критерий за
справедливост.
Решението е правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен
състав и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК
препраща и към мотивите на ХХVІІІ състав.
Правилен е изводът на
първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода от ищеца.
Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата
да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с
уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и
като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното
здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е
установено неизпълнение на законовите задължения поради липсата на достатъчно
жилищна площ през исковия период, в следствие на което са претърпени вреди,
пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.
Неоснователно е
възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, защото по категоричен начин са
установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС, в резултат на които е настъпила вредата,
изразяваща се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически
дискомфорт. Т.нар. в касационната жалба „известна пренаселеност“ не може да се
компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и за престой на открито,
защото тази възможност е законово предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Т.е., с
изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не може да се
оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ.
Съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. В случая, тъй като по
безспорен начин е доказано извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена
връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната жилищна площ в
помещенията, в които е бил настанен.
Противно на
възраженията на касатора В., касационната инстанция намира, че присъденото
обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, включително и с
последната такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по
цитираните дела са установени множество извършени нарушения от специализираните
органи по изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено
единствено пренаселеност на килиите, в които е бил настанен ищецът, и липса на
топла вода. Т.е., при определяне на
конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект
върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване от свобода и
кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както
изисква ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е справедливо определено, защото е
фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и
отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията,
които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния, и в пълен
обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото
на страните не се дължат разноски пред касационната инстанция. Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1706 от 30.08.2021 г., постановено по адм. дело № 995 по описа
на Административен съд Пловдив, ХХVІІІ състав, за 2021 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.