РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. гр. Хасково, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102682 по описа за 2021 година
Предявен е от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван
от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев
Спасов, против Е. М. Г. с ЕГН:********** от **********, със съдебен адрес
**********, адв.Д. В. М., иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че било образувано ч.гр.д.№1644/2021г. по описа на РС-
Хасково по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника. Въз основа на издадените заповед
за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело при ЧСИ Николета Кавакова. С разпореждане, получено от
дружеството на 03.11.2021г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от
ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането.
На 15.05.2020г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сключило договор за потребителски
кредит с ответника Е. М. Г., на основание на който била предоставена сума в размер на
4022,44лв. В чл.7 ал.1 от договора бил посочен размера на предоставения кредит, като
към него не били сключвани застраховки и не били начислявани допълнителни такси.
Съгласно чл.7 ал.2 от договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата
по кредита се превеждали от кредитора по банкова сметка на потребителя. Общото
крайно задължение по договора възлизало на 7552,47лв., която сума била разсрочена
на 36 погасителни месечни вноски – 35 вноски в размер на 209,79лв. и последна
изравнителна в размер на 209,82лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в
размер на 46,81% /чл.9 ал.1 и ал.2 от договора/. Така предоставената сума
кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща
два компонента : главница и договорна лихва.
Длъжникът преустановил предвидените в договора плащания, съответно
1
пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него
погасителен план, а именно вноски с падежи 15.12.2020г., 15.01.2021г., 15.02.2021г.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.16 т.2 от договора, възникнали предвидените
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение
при неплащане на три поредни месечни вноски /чл.16 ал.2 от договора/. Въпреки това
бил направен опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Разпоредбите на чл.25.8 до чл.25.11 /вкл./ от договора сочели на съгласие
между страните, че взаимната кореспонденция следвало да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. Това се явявал постоянния и настоящ адрес на ответника.
Според чл.25.10 от договора, при промяна на адресите за кореспонденция и контакти
страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес било в тежест на страната, която изпратила писмото.
Дружеството разполагало с писмен документ, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост било адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в
процесното съглашение като постоянен и настоящ. От приложената обратна разписка
било видно, че длъжникът е търсен на посочения адрес, където на 28.05.2021г. лично
получил волеизявлението на кредитора.
Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК /20.07.2021г./ задължението на ответника към ищеца по
договора било в размер на 3797,68лв. главница и 833,87лв. договорна лихва. Отделно
от това, съгласно чл.9 ал.4 от договора, ответникът дължал и обезщетение за забава,
което към 30.06.2021г. било в размер на 90,71лв.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че ответникът в качеството на кредитополучател по договор за
потребителски кредит №********** от 15.05.2020г. дължи на ищеца в качеството на
кредитодател по същия договор сума в общ размер от 4722,26лв., от която 3797,68лв. –
главница; 833,87лв. – договорна лихва за периода от 15.12.2020г. до 28.05.2021г.;
90,71лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2020г. до 30.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК – 20.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
разноски в настоящото и заповедното производство. Посочва банкова сметка, по която
може да се заплати задължението.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е настъпила твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост на кредита. На следващо място се твърди, че не са
налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Изцяло неразбираемо
било формулираното в чл.16 ал.2 от договора. Тази неяснота съществено ограничавала
правата на ответницата и била основание за недействителност на договора на
основание чл.147 от ЗЗП. Освен това формулираното в чл.16 ал.2 от договора било
изцяло в нарушение на чл.146 от ЗЗП, съгласно който неравноправните клаузи в
договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Ответната страна
твърди, че клаузата на чл.16 ал.2 от договора за кредит не е индивидуално уговорена и
е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП. В този смисъл се твърди, че не са налице
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На следващо място ответната страна счита, че така уговорения лихвен процент
от 46,81% в договора за потребителски кредит противоречи на добрите нрави. Същият
внасял неравнопоставеност между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в
ущърб на кредитополучателя, поради което налице била нищожност на уговореното
възнаграждение. Възнаградителната лихва съставлявала цената за предоставеното
2
ползване на заетата сума. Когато била налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена се нарушавал принципа на добросъвестност.
Заплащането на възнаградителната лихва следвало да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем и с обстоятелството дали заемът е обезпечен /доколкото
цената калкулирала и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата
сума/. Противоречаща на добрите нрави била уговорка предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити
– двукратния размер на законната лихва. В случая договорената между страните
възнаградителна лихва не следвало да надхвърля повече от три пъти размера на
законната лихва. Според ответната страна, уговорената лихва в размер на 46,81%
надхвърля повече от пет пъти законната, което представлявало нарушение на добрите
нрави.
Наред с това правилото на чл.19 ал.4 от ЗПК уреждал единствено и само размера
на ГПР, т.е. съдът във всеки конкретен случай прави преценка дали уговорения ГЛП
противоречи на добрите нрави. При заем с кратък срок на ползване /36 месеца/, макар
и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100% по-
висок от стойността на заема не било обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва била типична за дългосрочни
кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя бил увеличен поради
възможните инфлационни процеси. Тази уговорка като нищожна не произвеждала
действие. Следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение не е възникнало. В случая била неприложима
нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД нито в една от хипотезите си. Нищожните клаузи на
договора относно определянето на процента на възнаградителна лихва не можели да се
заместят по право от повелителните норми на закона, тъй като законодателят не
въвеждал императивни размери на цените на кредитите, а и с оглед задължителното
тълкуване с редица преюдициални заключения на съда на ЕС, с които било дадено
разрешение, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на
неравноправните договорни клаузи.
Твърди се още, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен
на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Недействителен бил договора и доколкото
не било спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, съгласно която разпоредба
договора трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложение №1 начин.
Оспорва се и търсената сума за обезщетение за забава в размер на 90,71лв., както
по гореизложените аргументи, така и защото същата се претендира за периода, за който
се претендира и лихвата, т.е. два пъти за един и същи период, което законът
забранявал.
Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираните съдебни
разноски по заповедното и настоящото производство.
Предвид гореизложените аргументи се иска отхвърляне на претендираните от
ищеца искови претенции като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
направените разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По силата на договор за потребителски кредит от 15.05.2020г. ищцовата банка
предоставила кредит в размер на 4002,04лв. на ответника при съответно договорените
3
между страните условия, подробно разписани в договора. В самия договор има
включен и погасителен план, с който страните са се съгласили, подписвайки самия
договор. На 12.05.2021г. банката изпраща до ответника уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита по процесния договор, с което уведомява, че обявява кредита
по сключения между страните на 15.05.2020г. договор за предсрочно изискуем и
кредитополучателят дължи съответно визираните в писмото суми. Това уведомление е
връчено срещу разписка лично на ответника Е. Г..
Въз основа на подадено заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№1644/2021г. по описа на РС-Хасково, по което с разпореждане от 21.07.2021г.
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Е. М. Г. да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД сумите от 3797,68лв. – главница, 833,87лв. – договорна лихва от
15.12.2020г. до 28.05.2021г. и 90,71лв. – обезщетение за забава от 15.12.2020г. до
30.06.2021г. и направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно
дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че чистата стойност на кредита
възлиза на 4022,04лв. и към договора няма сключена застраховка. При извършената
проверка експертизата констатира, че със сумата е извършено пълно погасяване
/рефинансиране/ на задължение по съществуващ договор на ответника в „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД. Вещото лице сочи, че останалите неплатени суми от ответника по
процесния договор за потребителски кредит възлизат на 3797,68лв. – главница,
833,87лв. – договорна /възнаградителна/ лихва от 15.12.2020г. /падеж на първата
неплатена вноска/ до 28.05.2021г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/, 63,65лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2020г. /падеж на
първата неплатена вноска/ до 30.06.2021г. /дата на извлечението от счетоводната
система на банката/ и 84,75лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2020г.
/падеж на първата неплатена вноска/ до 19.07.2021г. /дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД,
като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата
молба суми.
Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е
предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди,
че дължи суми на ищеца по повод сключен договор за кредит.
Разгледан по същество, така предявения иск се явява частично основателен,
поради следните съображения. Между страните по делото е сключен договор за банков
кредит, по силата на който ответникът в качеството на кредитополучател получава
сумата от 4022,44лв. От депозираното експертно заключение се установява, че тази
сума по кредита е използвана за погасяване на вече съществуващ кредит на ответника.
Неоснователни се явяват възраженията на ответната страна, че длъжникът не е бил
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, поради което същата не е произвела
целеното действие. По несъмнен начин се установи, че преди датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано
ч.гр.д.№1644/2021г. по описа на РС-Хасково до ответника е изпратено уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и видно от обратната разписка
същото е връчено лично на Е. Г.. При тези данни по делото съдът намира, че са налице,
както обективния елемент, така и субективния такъв от обявяването на предсрочната
4
изискуемост на кредита. Неоснователно е също така възражението на процесуалния
представител на ответника, че са налице неравноправни клаузи, респ. недействителни
такива, предвид надвишаването повече от пет пъти на основния лихвен процент с
уговорения в процесния договор за кредит лихвен процент от 46,81%. От една страна
несъмнено не е налице надвишаване повече от пет пъти на основния лихвен процент на
БНБ. От друга страна от събраните по делото доказателства става ясно, че страните са
уговорили именно този размер на лихвения процент с подписване на процесния
договор. В договора, подписан от страните няма уговорки за допълнителни, странични
и така нататък прикрити плащания на допълнителни разходи, с които да се оскъпява
кредита на ответника. Напротив, ясно и точно е разписано в договора, че страните се
съгласяват именно на лихвен процент от 46,81%, поради което няма основание да се
приеме, че е налице неравноправна клауза или неравнопоставеност между
договарящите страни.
Въпреки дадените указания с доклада по делото ответната страна не ангажира
доказателства, от които да се установи изпълнение на поетите задължения по
процесния договор за кредит, поради което съдът намира така предявения иск за
доказан по своето основание.
По отношение на размера на предявения иск съдът кредитира изцяло
депозираното от вещото лице заключение, като счита, че следва да се уважи изцяло за
сумите от 3797,68лв. за главница, 833,87лв. за договорна /възнаградителна/ лихва от
15.12.2020г. /падеж на първата неплатена вноска/ до 28.05.2021г. /дата на получаване
на уведомлението за предсрочна изискуемост/, както и частично до 63,65лв. за
обезщетение за забава за периода от 15.12.2020г. /падеж на първата неплатена вноска/
до 30.06.2021г. /дата на извлечението от счетоводната система на банката/, а в
останалата част до пълния предявен размер от 90,71лв. за обезщетението за забава
следва да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и заповедното
производството в общ размер на 648,17лв., съобразно уважената част от исковите
претенции.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. М. Г. с ЕГН:********** от
**********, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54,
представляван от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Георгиев Спасов, сумите от 3797,68лв. за главница, 833,87лв. за договорна
/възнаградителна/ лихва от 15.12.2020г. /падеж на първата неплатена вноска/ до
28.05.2021г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, и
63,65лв. за обезщетение за забава за периода от 15.12.2020г. /падеж на първата
неплатена вноска/ до 30.06.2021г. /дата на извлечението от счетоводната система на
банката/, ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2021г. до
окончателното изплащане, дължими по договор за потребителски кредит
№**********, сключен между страните на 15.05.2020г., за които суми е издадена
заповед №363 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК от 21.07.2021г. по ч.гр.д.№1644/2021г. по описа на РС-Хасково, като иска в
5
останалата част над 63,65лв. до пълния предявен размер от 90,71лв. за обезщетението
за забава, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. М. Г. с ЕГН:********** от **********, да заплати на „на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
п.к.1421, ул.“Димитър Хаджикоцев” №52-54, представляван от изпълнителните
директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, направените в
настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на 648,17лв.,
съобразно уважената част от исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6