№ 5277
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110166104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу В. Н. М. (починала в хода на производството и заместена от наследницата й по
закон – А. С. Б.), П. Р. Н. и А. С. Б. (съгласно уточнителна молба от 13.04.2022г. – л.54 от делото) за
осъждането им да платят разделно, както следва : В. Н. М. – 6/8 части, П. Р. Н. – 1/8 част и А. С. Б.
– 1/8 част от следните суми : сумата от 5197,40 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот
на адрес : гр. София, ж.к. „Н**“, бл.***, за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (19.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 828,37
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на
забавата 15.09.2019г. – 08.10.2021г., сумата от 46,62 лева – цена за услуга дялово разпределение за
периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(19.11.2021г.) до окончателното плащане и сумата от 9,69 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 31.10.2018г. – 08.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения
имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата А. С. Б. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Не оспорва размера на начислените задължение за топлинна енергия в имота
през процесния период. Същите били начислени служебно поради неосигурен достъп до имота.
Поддържа, че считано от 18.11.2016г. имотът е необитаем. Преди това в имота живяла В. Н. М.
(баба на ответницата А. Б.), като в края на 2016г. тя била настанена от социалните служби в Дом за
пълнолетни лица с деменция в с. Б*, обл. Монтана, където останала до смъртта си, настъпила на
01.09.2022г. – след приключване на процесния период. В. М. била поставена под пълно запрещение
1
със съдебно решение по гр.д. № 8604/2018г. и за неин настойник бил назначен директорът на Дома
за пълнолетни лица с деменция – И.К. И.. Позовава се на нормата на чл.159, ал.1 СК, която гласи,
че органът по настойничество и попечителство взема охранителни мерки за личността и
имуществото на лицето, което трябва да бъде постановено под настойничество или попечителство,
както и на нормата на чл.165 СК, съгласно която настойникът управлява имуществото на
поставения под настойничество с грижата на добър стопанин. Поддържа, че ключовете за имота се
намират в Дирекция „Социално подпомагане“ район „Сердика“. Задължението за осигуряване на
достъп до имота за извършване на отчет всяка година през месец май за извършване на отчет за
дялово разпределение било на Столична община в качеството на собственик на капитала на
топлофикационното дружество и действаща чрез органите си – дирекция „Социално подпомагане“
р- н „Сердика“. При справка в „Електрохолд Продажби“ ЕАД било установено, че подаването на
ел. енергия в жилището било спряно преди повече от 5 години поради неговото необитаване.
Ответницата А. Б. нито лично, нито чрез законния й представител – С.Б., не е упражнявала
фактическа власт върху имота. Те не са имали достъп до имота, тъй като ключът бил предаден на
директора на социалното заведение в с. Б* в качеството му на законен представител на В. М.. С.Б.
(баща на ответницата А. Б.) се е опитал на няколко пъти да влезе в имота, но тъй като не
разполагал с ключ и тъй като не представлявал В. М., от социалното заведение отказвали да му
предоставят ключ. При това излага, че неосигуряването на достъп за отчитане на уредите в
процесното жилище през процесния период е по причини, независещи от волята на ответницата.
При това неправилно били начислявани служебно количества топлинна енергия в хипотеза на
липса на достъп, като този достъп е следвало да се осигури от Столична община по реда на чл.154 –
чл.171 СК. Отделно от това неправилно количеството ТЕ за подгряване на вода е изчислено
служебно на база потребление от 3 бр. лица, защото имотът бил необитаем, като евентуално –
потреблението за БГВ следвало да бъде сведено до стойност на потребление от максимум 1 лице.
Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на 3 – годишен давностен срок
съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД за задълженията за главницата преди м.10.2018г., както и за лихвата по
отношение на погасената по давност главница. По отношение на претенцията за дялово
разпределение възразява, че това вземане се дължи на „Техем Сървисис“ ЕООД въз основа на
договор между последното дружество и етажната собственост. Оспорва и изпадането си в забава,
защото няма предвиден срок за плащане на това вземане. За ищеца липсвал правен интерес от
претендиране на вземането, като негов кредитор бил третото лице – помагач - „Техем Сървисис“
ЕООД.
Ответникът П. Р. Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК чрез назначен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, с който оспорва исковете. Не било доказано
ответникът реално да е ползвал процесния имот, също така и да е приел наследството на
наследодателя, а отделно не било доказано и неговият наследодател да е приел наследството на
А.С.М., за който в исковата молба се твърди, че е бил собственик на имота. При това оспорва да
има качеството на клиент на ТЕ по отношение на процесния имот. Направено е възражение за
изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело становище
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право
на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ
с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
2
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство договор за продажба на жилище, сключен по реда на чл.117
ЗТСУ, № 159, том III/984 от 01.06.1984г. (л.272) се установява, че процесният имот е придобит от
А.С.М. и В. Н. М.. От справка от НБД по реда на Наредба № 14/18.11.2019г. (л.9) се установява, че
А.С.М. е починал на 11.12.2015г. От удостоверение за наследници, издадено от СО – р- н „Н**“ от
07.04.2022г. (л.65), се установява, че Н. Ангелова М. – Н.а е починала на 13.03.2016г. и е оставила за
свои наследници – П. Р. Н. (съпруг) и А. С. Б. (дъщеря). В хода на производството по делото - на
01.09.2022г., е починала ответницата В. Н. М., като е оставила за свой наследник А. С. Б., видно от
удостоверение за наследници, издадено от Община Берковица на 30.12.2022г. (л.77 от делото). По
делото няма данни и твърдения ответникът П. Н. да се е отказал от наследството на Н. М. – Н.а, а
също така няма и данни последната да се е отказала от наследството на баща си А.М.. Като се вземе
предвид и това, че приемането на наследството може да се извърши и чрез конклудентни действия
(чл.49, ал.2 ЗН), съдът приема, че Н. М. – Н.а е приела наследството от баща си, а след нейната
смърт съпругът й - ответникът П. Н., е приел нейното наследство.
При така събраните доказателства съдът приема, че през процесния период имотът е бил
съсобствен между първоначалните ответници – В. М., П. Н. и А. Б. при следните квоти : за В. М. –
¾ ид.ч. или 6/8 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й А.М. – чл.44, т.1
и чл.28 СК, и 1/4 част по наследяване от съпруга й А.М. – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН), П. Н. – 1/8
ид.ч. и А. Б. – 1/8 ид.ч. (въз основа на наследяване по равни части от Н. М. – Н.а, която е получила
по наследство от баща си А.М. ¼ ид.ч. от имота). Като собственици на имота първоначалните
собственици на имота са имали качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг.
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и ищецът, от една страна, и ответниците, от друга -, са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.150,
ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, се установява, че
процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на
дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото
лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице в процесния имот е имало монтирани 4 бр. радиатори,
на които са били монтирани топлинни разпределители и термостатни вентили, както и 1 бр.
водомер за отчитане на битово горещо водоснабдяване (БГВ). През процесния период дяловото
разпределение от четирите индивидуални разпределители за разход на отопление е извършвано на
база служебен отчет поради неосигурен достъп. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
определяна съобразно изискванията на действаща през процесния период нормативна уредба в
областта на енергетиката. Потреблението на топла вода през процесния период също е начислено
на база служебен отчет поради неосигурен достъп.
3
Вещото лице е установило, че стойността на начислената за имота топлинна енергия през
процесния период възлиза на сумата от 5159,34 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 5228,49 лева и сума за
възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 69,15 лева.
Изводът на вещото лице, че потреблението на ТЕ, отдадено от монтираните в имота 4 бр.
радиатори с монтирани уреди за дялово разпределение, и на ТЕ за подгряване на вода през
процесния период е начислявано служебно поради неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение се потвърждава и от приетите като доказателства протоколи, съставени от третото
лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД – протоколи през 2019г. и 2020г. (л.191 и чл.192).
Основното възражение на ответницата А. Б. за недължимост на претендираната стойност на
топлинна енергия в имота се състои в това, че през процесния период имотът е бил необитаем и
неосигуряването на достъп до имота за извършване на отчет на уредите се дължи на причини,
независещи от нейната воля и тази на наследодателката й – В. М..
Видно от приетото като доказателство експертно решение на ТЕЛК от 19.10.2016г. (л.122),
на В. Н. М. е призната 95 % степен на увреждане с чужда помощ поради поставена диагноза
деменция при болестта на Алцхаймер.
Установява, че В. Н. М. е била настанена в Дом за пълнолетни деца с деменция в с. Б*,
община Б* със заповед от 18.11.2016г. на дирекция „Социално подпомагане“ Берковица въз основа
на нейно заявление от 09.11.2016г. Същата е била настанена в дома на 30.11.2016г. В тази връзка
като писмени доказателства са приобщени писмо от АСП с вх. № 47577/13.02.2024г. (л.171), както
и приложената в цялост преписка по настаняването В. М. в социалното заведение, състояща се от
документи по опис (л.173 и сл.).
Установява се, че докато е пребивавала в Дома за пълнолетни лица с деменция в с. Б*, В. Н.
М. е била поставена под пълно запрещение с решение от 13.05.2019г. по гр.д. № 52/2019г. на
Окръжен съд – Монтана, видно от приложения заверен препис от решението (л.185). За настойник
на В. Н. е назначен И.К. И., видно от заповед от 2020г. на кмета на Община Берковица, приета като
доказателство по делото (л.130).
Разпитаният като свидетел С.С.Б. (баща на ответницата А. Б., която е внучка на В. М.)
съобщава, че след като починала майката на А. Б., бабата на А. Б. останала да живее сама в ж.к.
„Н**“, бл.145, ет.1, ап.57. От съседи разбрал, че тя не може да се обслужва сама, хвърляла боклуци
през терасата. Той я посещавал от време на време. В края на 2016г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ се свързали със свидетеля и му съобщили, че във връзка с постъпили сигнали от
съседи било взето решение В. М. да бъде настанена в Дом за възрастни хора в с. Б* поради
обстоятелството, че страдала от деменция. Съобщили му, че ще заключат апартамента и ще спрат
ток, вода и парно и не могат да му предоставят ключ. От Дирекция „Социално подпомагане“ му
съобщили, че са сменили бравата на жилището. Свидетелят посочва, че не е имал достъп до имота.
След като свидетелят разбрал, че В. М. е починала през 2022г., той се снабдил с удостоверение за
наследници и поискал предоставяне на ключ за жилището от социалната служба. Оттам му
отговорили, че не държат ценности и че ключовете се намират в Дома в с. Б*, от където също
получил отговор, че не се съхранява ключ. Обяснили му, че поради смъртта на предходния
директор на Дома новият директор бил назначен като настойник на В. М. и че не им е бил предаван
ключ за процесното жилище. Свидетелят осъществил достъп до имота след смъртта на В. М. със
съдействието на ключар на 09.10.2023г. От „Техем Сървисис“ ЕООД бил извършен допълнителен
отчет на уредите в имота. При влизане в имота било установено, че бушоните са свалени, имало
ток и осветление. Водата не била спряна. На единия радиатор вентилът не работел добре, а другите
радиатори били изключени. Бил съставен протокол от „Техем Сървисис“ ЕООД, като свидетелят
направил отбелязване, че от 2016г. жилището не било ползвано. При направена справка при „ЧЕЗ“
било установено, че за имота има неплатена сметка от 5 лева, която е трябвало да се плати през
м.01.2017г.
Разпитаният като свидетел Д. Б. И., служител на Агенция „Социално подпомагане“ на
длъжността „главен социален работник“, посочва, че през 2015г. или 2016г. е получен сигнал за
това, че възрастна жена на име В. живее сама в ж.к.“Н** I част“ и изпитва трудности в обслужване
4
на бита си. При лично посещение свидетелят установил, че жената има трудности в ежедневието.
От социалната служба била заведена на лекар и била диагностицирана с деменция. Свидетелят
посочва, че я мотивирал да подаде заявление за настаняване в Дом за пълнолетни лица с деменция.
Свидетелят й оказал съдействие при изнасянето й от апартамента и я съпроводил до социалното
заведение. При напускането на жилището свидетелят изключил тока и водата и свалил бушоните.
Заедно заключили апартамента, но нямал спомен в чие държане е останал ключът за жилището.
Счита, че ключът е останал у нея. В социалната служба нямало установени вътрешни правила и ред
относно начина на съхраняване на имуществото на лица, които биват настанени в дома, нито
правила за съставянето на писмен акт за имуществото, с което лицето бива приемано в дома.
От приетата като доказателство справка от „ЕМР Запад“ ЕАД с изх. №
**********/04.04.2024г. (л.262) се установява, че през процесния период в процесния имот не е
отчетено потребление на ел. енергия в имота.
От приетите като доказателства 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода от
„Техем Сървисис“ ЕООД (л.278 и л.288) се установява, че за два отчетни периода, следващи
процесния, а именно за периода м.05.2022г. – м.04.2024г., в имота не е потребявана топлинна
енергия.
От така събраните доказателства съдът приема, че през процесния период в процесния имот
не е бил предоставен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Задължение на
клиентите на ТЕ е да осигуряват достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
дялово разпределение в имотите си – чл.52, ал.1, т.1, чл.6, ал.1 и чл.12, т.3 ОУ, чл.45, ал.2 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм., бр ДВ 25 от 20.03.2020г.), съотв. от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.70, ал.4 от Наредбата на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия
по реда на т. 6.5 - от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди. При неосигурен
достъп за отчитане на водомера за топла вода количеството топлинна енергия се определя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – чл.69,
ал.1, т.2 от Наредбата.
Нормите на чл.70, ал.4 и чл.69, ал.1, т.2 от Наредбата за топлоснадбяването уреждат способ за
определяне на стойността на доставената в имота ТЕ за отопление и за БГВ при неизпълнение на
задължението на клиентите за осигуряване на достъп до имота за отчет на уредите за дялово
разпределение. Нормите имат дисциплиниращ характер и имат за цел да мотивират клиентите на
ТЕ за изпълнение на задължението им за предоставяне на достъп до имотите си за реален отчет под
страх от прилагане на последиците по чл.70, ал.4 от Наредбата, а именно стойността на
доставената от радиаторите ТЕ да се начисли по максималния разход. Както се посочи по – горе,
осигуряването на достъп до имота е договорно задължение на клиентите на ТЕ. В случая следва да
се има предвид нормата на чл.81, ал.1 ЗЗД, според която длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. По
делото е установена обективна невъзможност за изпълнение на задължението за осигуряване на
достъп до имота, защото съсобственичката, която е живяла в имота преди процесния период – В.
М., е била настанена в Дом за пълнолетни лица с деменция в края на 2016г., където е останала до
смъртта си през 2022г., като с решение от 13.05.2019г. на ОС – Монтана е била поставена под пълно
запрещение. При това В. М. е била в обективна невъзможност да предостави достъп до имота, като
след поставянето й под запрещение неин настойник е директора на дома, в който е била настанена.
Не се установява съсобственикът П. Н. (съпруг на починалата дъщеря на В. М. – Н. М. – Н.а) да е
разполагал с ключове за жилището и съответно да е бил в обективна възможност да осигури
достъп. Третият съсобственик – А. Б., малолетна към процесния период и действаща чрез баща си
С.Б., не се установява също е да е имала достъп до имота. Според показанията на С.Б., които съдът
цени като последователни и съответни на останалите доказателства по делото, едва след смъртта на
В. М. и снабдяването му с удостоверение за наследници на последната, същият е имал право от
името на наследничката А. Б. да изиска ключ за жилището от социалната служба и от социалното
заведение. След като ключ не му е бил предоставен, той е влезнал в имота със съдействие на
ключар. Относно това в чие държане е останал ключът на процесния имот сведения не се дават от
социалния работник Д. И., чиито показания се кредитират от съда като последователни и съответни
5
на останалите доказателства. Той свидетелства, че след напускането на жилището от В. М. същото
е било заключено, но не знае местонахождението на ключа. Отделно от това по делото се доказа, че
през процесния период имотът е бил необитаем. Индиция за това е нулевото потребление на ел.
енергия в имота през процесния период (видно от описаната по – горе справка от „ЕМР Запад“
ЕАД), както и обстоятелството, че за двата отоплителни сезона, следващи процесния период, не са
начислени разходи за отопление и за топла вода, видно от индивидуалните справки от третото лице
- помагач. В подкрепа на направения извод е и обстоятелството, че предишната обитателка на
жилището - В. М., е била настанена през процесния период в социално заведение, след което е
поставена под пълно запрещение и не се установява друг да е имал ключ за имота и да го е ползвал
през същия период.
От горното следва, че невиновното неизпълнение на задължението за осигуряване на достъп
за отчет на уредите за дялово разпределение, съчетано с установеното необитаване на имота през
процесния период, което означава и липса на разходи за отопление на имота от монтираните
радиатори и на разход за подгряване на вода, обуславя извода, че неправилно са били начислени
задължения за ТЕ, отдадена от радиаторите, и за подгряване на вода. Да се приеме обратното – а
именно че въпреки доказаната липса на вина при неизпълнение на задължение за осигуряване на
достъп до имота и необитаването на същия през процесния период, се дължи цена за служебно
начислени количества ТЕ, отдадена от радиаторите, и за БТВ, би означавало да се стигне до
недопустим резултат – неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответниците.
Предвид горното съдът приема, че в тежест на клиентите на ТЕ е възникнало задължение
единствено за плащане на цената на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е дължима
независимо от прекратяването на топлоподаването към отоплителните тела – арг. чл.153, ал.6 ЗЕ.
При изслушване в открито съдебно заседание на заключението по съдебно – техническата
експертиза вещото лице е посочило, че стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, през
процесния период възлиза на сумата от 241,24 лева (л.243 – гръб).
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлиннна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху установената главница възлиза на
сумата от 38,35 лева.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
6
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период,
в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на
прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на
погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32
ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 19.11.2021г., поради което погасено по
давност е вземането за периода м.05.2018г. - м.09.2018г., вкл. (арг. чл.116, б.“б“ ЗЗД). Непогасеното
по давност вземане за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл., възлиза на сумата от 191,12 лева,
определено от съда на основание чл.162 ГПК.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното вземане
върху погасената по давност главница, поради което размерът на непогасеното по давност
акцесорно вземане възлиза на сумата от 32,15 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
Поради настъпилата в хода на производството смърт на ответницата В. М. притежаваната
от нея 6/8 ид.ч. от имота е преминала в наследството на внучката й А. Б. на основание чл.10, ал.1
ЗН. Така за установените задължения съгласно притежавания обем права върху имота ответниците
отговарят при следните квоти : А. Б. – 7/8 части (6/8 ид.ч. + 1/8 ид.ч.) и П. Н. – 1/8 част.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 191,12 лева
и за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за
остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 32,15 лева и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. За задълженията ответниците отговарят при
следните дялове - А. Б. – 7/8 части и П. Н. – 1/8 част.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
купувача. По възражението, че ищецът не е летигитимиран да получи цената за извършената
услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на топлинна
енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение. В
случая дяловото разпределение е извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Директ“ ЕООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие да
плати на лицето, извършващо дяловото разпределение, цената за дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които
извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването
на дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от етажните
собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи цената за
услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя страна въз основа на
договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното предприятие събира тази цена от
7
клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето защо не се касае за предявяване на
чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на задължение, следващо от договорните
отношения между страните.
Уговорено е, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към
процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си,
не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират цената
на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за
услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Погасено по
давност е вземането за цена за доставена услуга дялово разпределение за м.10.2018г., чиято
изискуемост е настъпила на 01.11.2018г. и при приложение на тригодишния давностен срок по
чл.116, б.“в“ ЗЗД. Непогасеното по давност вземане за остатъка от процесния период – м.11.2018г. –
м.04.2020г., вкл. възлиза на сумата от 44,17 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентите на ТЕ да са били канени да платят
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентите на ТЕ да са изпаднали в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 44,17 лева за
периода м.11.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. За това задължение ответниците отговарят при следните дялове : за А. Б. – 7/8 части и П.
Н. – 1/8 част. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски в
общ размер от 948,28 лева (държавна такса при подаване на исковата молба, държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП) на ищеца се следват разноски в общ размер от 43,10 лева,
които следва да се възложат на ответниците, както следва : в тежест на отв. А. Б. – 25,78 лева и в
тежест на П. Н. – 17,32 лева (единствено в тежест на отв. Н. се възлага съответната част от
разноските за депозит за особен представител, защото само той е представляван от такъв).
На адв. Д., предоставил безплатна правна помощ на ответницата А. Б., видно от
представения договор за правна защита и съдействие (л.183), се следва адвокатско възнаграждение,
чийто размер се определя от съда. Съдът намира, че в случая неговият размер следва да се
определи съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сегашно
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа“). Макар посочените в Наредбата
размери на адв. възнаграждение да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС
по дело C - 438/2022 (задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК), то посочените
размери на адв. възнаграждение могат да служат като ориентир за съда при определяне на
справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. Пълният размер на възнаграждението
съдът определя на 832,18 лева съгласно чл.7, ал.2, т.2 НРМАВ, като се има предвид че делото е с
правна и фактическа сложност около средната за дела със сходен предмет, от процесуалния
представител на отв. А. Б. са наведени многобройни възражения, обстойно развити в отговора на
исковата молба, по негова инициатива са разпитвани свидетели, приобщавани са писмени
доказателства по реда на чл.192 ГПК, депозирана е писмена защита. При това от така определения
размер на адв. възнаграждение на адв. Д. съразмерно с отхвърлената част от исковете се следва
сумата от 794,39 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща С.С.Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 313 – адв. Д.
(участваща по делото на лично основание и като наследник на починалата в хода на
производството В. Н. М., ЕГН **********) и П. Р. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.
София, бул. „Витоша“ № 71, ет.1, ап.1 – адв. Н. Д., да платят на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, разделно, както следва : А. С. Б. – 7/8 части и П. Р.
Н. – 1/8 част от следните суми : сумата от 191,12 лева - цена за доставена топлинна енергия до имот
на адрес : гр. София, ж.к. „Н**“, бл.***, за периода м.10.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (19.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата от
32,15 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период на забавата 15.09.2019г. – 08.10.2021г. и сумата от 44,17 лева - цена за услуга дялово
разпределение за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (19.11.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за
доставена в имота топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 5197,40 лева и за
периода м.05.2018г. – м.09.2018г., вкл., иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 828,37 лева,
иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 46,62 лева
и за м.10.2018г. и изцяло иска за сумата от 9,69 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.10.2018г. – 08.10.2021г.
ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща С.С.Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3, кантора 313 – адв. Д., да
плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 25,78 лева – разноски.
ОСЪЖДА П. Р. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Витоша“ № 71,
ет.1, ап.1 – адв. Н. Д., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
17,32 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, да плати на адвокат Р. Л. Д., член на САК, личен
номер **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, бул. „Витоша“ № 1А, вх.Б, ет.3,
кантора 313, на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 794,39 лева – адвокатско
възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице –
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9