Р Е Ш Е Н
И Е
№ 237 31.01.2024г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и четвърта година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 272 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от юрисконсулт В. Г. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление *** срещу решение №352/06.10.2023г. по а.н.д.№804/2023г.
по описа на РС – Дупница. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с
незаконосъобразно и неясно определен размер на имуществената санкция. Моли се
за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно и моли да се остави в
сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №61/26.04.2023г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.- Б.д.“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 80 000лв. От приетите по делото доказателства съдът
е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество е
титуляр на КР №288-Н1/2019г. На 11.08.2022г. служители на РИОСВ – София и ИАОС
са извършили емисионен контрол върху състоянието на заустваните повърхностни
води от територията на депото във водоприемника – р.Каменишка. Взети са водни
проби от т.1 /над депото/ и т.2 /след депото/, отразени в Протокол от проверка
№ПК-33/11.08.2022г. и Протоколи за вземане на извадка от води №1456 и №1457 от
11.08.2022г. Резултатите от физико-химичния анализ са обективирани в Протокол
за изпитване №01-1860/04.10.2022г. на ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към
ИАОС, получен в РИОСВ – София на 07.10.2022г. В протокола от изпитване за
взетата проба от т.2 е констатирано превишение на определените в КР
индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ за азот, сулфати, общ фосфор /като Р/,
манган и арсен. Прието е че дружеството като оператор на депо за неопасни отпадъци
„Каменик“ не е изпълнил Условие 10.2.1.1 от КР, като е зауствало повърхностни
/атмосферни/ води от територията на депото в р.Каменишка през точка на
заустване, идентична с точка на пробовземане т.2 в нарушение на ИЕО, определени
в Таблица 10.2.1.1 от КР №299-Н1/2019г.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност
на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и доказано противоправно деяние по
приложения санкционен състав. Съдът е приел законосъобразно определена санкция
по правилата на чл.27 от ЗАНН с оглед утежняващите обстоятелства, свързани с
нееднократност на деянието по посочените в НП влезли в сила 12 санкции, превишаване
на 5 контролирани показатели и значителното превишаване на два от тях.
Определеното наказание според съда е по-близо до законовия минимум поради което
е справедливо. Противоречието между цифровото и словесно посочване на размера
на санкцията в диспозитива на НП съдът е приел за несъществено с оглед
посочения размер на санкцията при доброволно заплащане в указания 14-дневен
срок от връчване на НП, което формира волята на органа за санкциониране в
размер на 80 000лв. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Събраните
по делото на районния съд писмени и гласни доказателства установяват елементите
от фактическия състав на отговорността по чл.164, ал.1 от ЗООС. Касаторът като
оператор на инсталацията е нарушил задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС,
съгласно което е длъжен да изпълнява условията в КР. Такова е Условие 10.2.1.1
от КР, дословно цитирано в НП и възпроизведено в решението на районния съд.
Това условие задължава дружеството да зауства повърхностни /атмосферни/ води от
територията на депото в р.Каменишка, единствено при спазване на изискванията,
посочени в Таблица 10.2.1.1. Видно от Протокола от проверка и Протокола за
вземане на извадка №1457, от посочената в КР точка на пробовзимане – т.2 на
датата на деянието са взети проби от повърхностните води на територията на
депото, като съгласно Протокола за изпитване, във взетите проби има превишаване
на част от ИЕО по Таблицата.
Правилна
е и преценката на съда за законосъобразно определена и наложена имуществена
санкция в размер на 80 000лв. Разминаването между цифровото и словесно
изписване на размера на санкцията в диспозитива на НП е резултат от техническа
грешка, която не се отразява върху формираната воля на органа поради указанието
за възможността на дееца доброволно да заплати 80 на сто от наложения размер, а
именно – 64 000лв. Правилата за поправка на очевидна фактическа грешка по
чл.62, ал.2 ат АПК са неприложими към дейността на АНО, предвид специалните
норми на ЗАНН, в които отсъства препращане към АПК в посочения смисъл.
Касационният съд споделя мотивите на районния съд за справедлив размер на
санкцията по правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Санкцията е в рамките на законоустановените минимален и максимален размер, като
клони към минимума /законът предвижда санкция от 10 000лв. до
500 000лв./. Принципно вярно е твърдението на касатора, че посочените в НП
имуществени санкции по предходните влезли в сила 12 НП не формират извод за
по-висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Това е така,
т.к. нарушенията по тези НП са за неизпълнение на друго КР, а нормата на
чл.123в, т.2 от ЗООС кумулира в себе си задължение за изпълнение на условията
на конкретно КР. От друга страна фактите по делото сочат, че е налице превишаване
на определените в Условието от КР ИЕО на 5 показатели от 15 проверени и то в
значителни размери /средно около 2 пъти/, като за сулфати и манган превишаването
е още по-голямо - за сулфати е близо 6 пъти, а за манган близо 5 пъти. Нарушението
на пет показатели, за два от които с висока степен на обществена опасност,
налага извод за законосъобразен размер на имуществената санкция, съобразявайки законовите
рамки и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Засегнатите обществени
отношения са с висока степен на значимост с оглед целите и принципите за
опазване на околната среда по чл.2 и чл.3 от ЗООС.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №352/06.10.2023г.
по а.н.д. №804/2023г. на РС – Дупница.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.