Р Е Ш Е Н И Е
№
от 20.03.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на двадесети февруари,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 721
по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК
Предявена е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.***, законен представител: Р. И. М.–Т. – управител,
чрез адв. М.Х.Х.,*** /съдебен адрес ***,
против Ц.М.Б. *** по реда на чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
28.07.2008 г. е подписан Договор за потребителски кредит № FL435299/28.08.2008г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и Ц.М.Б., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател. По силата на този договор Кредиторът е одобрил
и предоставил на Кредитоискателя потребителски кредит в размер на 10 000 лева
/десет хиляди лева/. Кредитът е отпуснат за текущи нужди.
Твърди
се, че за усвоения кредит Кредитополучателят се е задължил да заплаща на
Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И
ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) за
потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Кредитът е отпуснат при годишен процент
на разходите в размер на 17,73%.
С
процесния договор е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е
28.07.2018г., като Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита чрез
равни месечни вноски по 162,56 лева всяка, посочени като брой и размер в
Погасителния план.
Кредитът
е усвоен изцяло на 28.07.2008г. по банкова сметка ***.
Ответникът
не е изпълнил поетите от него задължения по Договора за кредит, като не е
изплатил задълженията си по последния.
Непогасена
е останала сума по цитирания по-горе Договор за кредит в размер на 11 543,42
лева, от които: 9357,11 лева - главница, 1993,45 лева - лихви и 12,86 лева
договорни такси.
На
18.01.2016г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението
към него, сключен между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД /с ЕИК *** и „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК ***, задължението на Ц.М.Б., ЕГН **********, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № FL435299/28.08.2008r. от 28.07.2008г. беше изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Излага
се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите на 21.09.2018г. на посочения в договора за кредит адрес на Длъжника
в гр. Т.*** му е изпратено
писмено съобщение за извършената цесия.
Писмото
не е връчено на длъжника и същото е върнато обратно на подателя с отбелязване
„Заминал/Отсъства". Видно от приложеното копие на пощенската пратка,
поради невъзможност за фактическо предаване на пратката, на адреса на
получателя е залепен стикер на 26.04.2019г. След като пратката не е била
потърсена в срок от 20 дни /чл. 55 от Общи условия на договори с потребители на
пощенски услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски
парични преводи на „МиБМ Експрес" ООД/, пратката е върната на подателя
като непотърсена, което обстоятелство ищецът удостоверява с приложеното към
настоящата молба известие за доставяне на куриерска фирма „МиБМ Експрес"
ООД с № 8100015821333.
Твърди
се, че със същата пратка на ответника е изпратено и писмено известие, с което
му е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
задължение по горепосочения договор за кредит.
Излага
се, че ищецът е изпратил писмени уведомления до ответника и на друг известен
адрес - гр.Л.***, като пратката отново не е доставена с отбелязване - „сменен
адрес", което удостоверява с приложеното към настоящата молба известие за
доставяне на пощенски оператор Ми БМ Експрес ООД с № 8100015821332.
Твърди,
че ответникът е надлежно уведомен за
цесията, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 19 от договора за кредит: ,,...В
случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора,
тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до
получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес
ще се считат за получени.", става ясно, че между страните е уговорено т.
нар. фингирано връчване. До настоящия момент не е налице уведомление от
длъжника, с което да информира относно промяна на адреса си. Позовават се на съдебната практика за
допустима договорна фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от
23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/2013г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Камелия Ефремова, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/201 Зг.,
I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова и др.
Заявя,
че задълженията по процесния договор за кредит са окончателно падежирали на
28.07.2018г. и на основание описаното по-горе, „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е придобило от/„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, /с
предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/ едно ликвидно и
изискуемо парично вземане.
Поради
липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и
поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника е изцяло
падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасява посоченото
по-горе задължение е мотивирало новия кредитор „ЕОС МАТРИКС" ЕООД да пристъпи
към принудително събиране на вземането си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд гр. Троян за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по повод на което бе образувано ч.гр.д. № 546/2019г. по описа на
Районен съд гр. Троян.
Срещу
издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение, поради което е
инициирано и настоящото производство.
Молят съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че Ц.М.Б., ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД - гр. София следните суми: сумата от 993,69 лева (деветстотин деветдесет и
три лева и шестдесет и девет стотинки) - главница, частично от общо задължение
за главница в размер на 9537,11 лева и
1993,45 лева (хиляда деветстотин деветдесет и три лева и четиридесет и пет
стотинки) - договорна лихва, начислена за периода 28.07.2008г. - 28.07.2018г.,
посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 546/2019г. по описа на
Районен съд гр. Троян, дължими по Договор за потребителски кредит № FL435299/28.08.2008r. от 28.07.2008г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират за разноски в настоящото и в заповедното
производство.
В предвидения
едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез упълномощен
защитник - адв.Ц.А. от ЛАК представя писмен отговор, в който излагат
съображения за допустимост, но неоснователност на претенцията. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на исковата претенция. Ангажира доказателства, прави
доказателствени искания.
В
отговора се излага, че към момента на подаване на Заявлението за изпълнение на
парично вземане е изтекла 5-годишната погасителна давност и кредиторът няма
процесуална възможност да защитава правата си по съдебен ред.
Излага, че предсрочната
изискуемост по кредита е настипила септември месец 2009 год., като от тогава
до сега са минали над 10 години. Последната погасителна
вноска по кредита енаправена на 04.11.2009 год., която се отнася за месец
септември 2009 год. ,т.е. към 28.09.2009 год. не е бил в просрочие, поради
което прави изрично възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции.
Отделно твърди, че ищецът по делото не е негов
кредитор, тъй като не е уведомяван от предходния кредитор, че вземането е
прехвърлено на трето лице. Оспорва обстоятелството, което се твърди, че са му
изпращани писма до адреса, на който живее
Заявява,
че не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД или "Юробанк България" АД
суми, представляващи главници и лихви. Отделно счита, че лихвите са
незаконосъобразно начислени. Касае се за прекомерни стойности, които не
отговарят на договореното между страните, а голяма част от задължението за
лихви е погасено по давност, тъй като за лихвата се прилага 3-годишен давностен
срок.
Оспорва всички твърдения на ищеца по делото, както и
истинността на всички документи по реда на чл. 193 от ТПК, които не носят
неговия подпис.
Моли съдът да отхвърли предявените
искове срещу него като неоснователни.
Претендира заплащане на разноски в настоящото производство и производството по
ч.гр.д. 546/2019 год.
В съдебно заседание не
се явява представител на ищеца. Исковете се поддържат чрез писмено становище.
Ответникът не се явява представлява се от адв. Ц.А. от ЛАК,
който моли съда да отхвърли претенцията като погасена по давност.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На
28.07.2008 г. е подписан Договор за потребителски кредит № FL435299/28.08.2008г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД/, в качеството на кредитор и Ц.М.Б., ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател, по силата на който е предоставен на ответникът
- кредитоискателя потребителски кредит в размер на 10 000 лева /десет хиляди
лева/.
Кредитополучателят
се е задължил да заплаща на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД (с настоящо наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта.
Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 17,73%.
С
процесния договор е уговорено,
Кредитополучателят да погаси кредита чрез
равни месечни вноски по 162,56 лева всяка, посочени като брой и размер в
Погасителен план, като е посочен и краен срок за погасяване - 28.07.2018г..
Кредитът е усвоен изцяло на 28.07.2008г. по банкова
сметка ***.
За изясняване на фактическата
обстановка по спора, съдът назначи съдебно икономическа експертиза, която като
компетентна, обоснована и съобразена с доказателствения материал беше приета и
приобщена като доказателство по делото. Вещото лице установи одобреният кредит
по Договора за текущо потребление в размер на 10 000,00 лева е изцяло усвоен и
получен от ответникът Ц.М.Б. по разплащателната му сметка в Банката. От предоставено извлечение на Разплащателната
му сметка се установява, че са направени 13 броя вноски на обща
стойност 2269,00 лева, с
които са погасени: Главница - 462,89 лева; Договорна лихва - 1792,18 лева и 13,93
лева такси. Установено е от експерта, че последна вноска на каса в размер на 180,00 лева е направена на 04.11.2009
г., с която са погасени такси, лихви и главница за вноска с падеж 28.08.2009
г..
На 18.01.2016 г.
по силата на сключен Договор за прехвърляне на вземанията/цесия/, сключен между
„Юробанк България" АД/с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи
България" АД/ и „ЕОС Матрикс" ЕООД е закупено вземането на Ц.М.Б.
произтичащо от Договор за потребителски кредит
№FL435299/28.08.2008 г. с общ размер 11543,42 лева със следната структура:
Главница в лева към 31.12.2015 г.- 9537,11 лв.; Лихва в лева към 31.12.2015 г.
- 1993,45 лв.; Такси и разноски към 31.12.2015 г. - 12,86 лв.
С
писмо от 24.04.2019г. пълномощник на „Юробанк България“ съобщава на ответника,
че задължението му към „Юробанк България“ е изкупено от ищеца, в качеството му
на цесионер, а с другото писмо от същата дата – 24.04.2019г, същото лице,
пълномощник този път на ищеца цесионер, го уведомява, че му предоставят
15-дневен срок за доброволно изпълнение, в противен случай задължението му ще
бъде обявено за „изцяло и незабавно дължимо“.Двете писма са върнати в цялост,
неполучени от ответника длъжник, видно от обратното известие за доставяне. С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
При условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на искове съдът е сезиран с
искове за установяване на вземания по главница, договорна лихва и обезщетение
за забава, предмет на оспорена заповед за изпълнение, с правна квалификация чл.
422, във вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 99, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
В конкретния
казус от страна на ответника не се възразява по отношение на размера на
претендираното от ищцовото дружество вземане.
На първо място
в писмения отговор на исковата молба се възразява
от ответника, че искът е недопустим, тъй като по отношение на него няма валидно
облигационно правоотношение, респективно, валидна цесия, тъй като не е уведомен
за прехвърлянето на вземането съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, а в
случая ищецът твърди, че длъжникът е бил надлежно уведомен.
С
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е установено
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да
съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му спрямо лицето, което е легитимирано по смисъл на
чл.75 ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, поради което не може да
се приеме, че условието за надлежно уведомяване е изпълнено, дори и между
страните да е уговорено
фингирано връчване, липсват или по-точно от представените доказателства
не може да се установи кой кредитор /цедента или цесионера/ до кой адрес е
изпратил уведомлението за цесия, тъй като на пощенските пликове и известие за
доставка /л.49-52/ за подател е упоменат
пълномощника на цедента и цеосионера, който се установи, че е един и същ –
адв.Ж.Д..
От друга
страна, кредитът става предсрочно изискуем единствено след като длъжникът е
получил уведомление от банката, че го счита /обявява/ за такъв, при наличие на
предпоставки за това – неплащане на брой вноски, след което банката да упражни
правото си да направи кредита такъв.
На следващо
място в писмения отговор на исковата молба се възразява от ответника, че вземането на ищцовото дружество е погасено по
давност:
Договорът за потребителски
кредит между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“АД е сключен на 28.07.2008г.
Първата просрочена погасителна вноска е
с падеж 28.09.2009г., като след дата 04.11.2009г. не са правени вноски за погасяване на
задълженията по Договора.
От заключението на вещото лице е видно, че от предоставена хронология на „Справка
трансакции" е установило, че на 26.10.2010 г. Банката е отписала главница
в размер на 8020,73 лв. и разноски в размер на 12,86 лв. по кредита, срещу
провизии и е записала зад балансово
отписаното вземане по Договора за текущо потребление то 28.07.2008 година. От същата справка експерта е
установил, на 15.01.2016 г. срещу провизии е отписана и главница в размер на 1
516,38 лв. и е записана задбалансово като вземане по Договор за текущо
потребление № № FL435299/28.07.2008 г.. На същата дата е отписано и
вземане за лихви в размер на 1993,45 лева и е записано като задбалансово
вземане.
С двете записвания се отразява задбалансово просрочена
главница в размер на 9537,11 лева, лихва в размер на 1993,45 лв. и такса в
размер на 12,86 лв..
Експертизата е установила, че първата погасителна
вноска, която не е внесена е с падежна дата 28.09.2009 г., с което не са
изпълнени изискванията на Договора за потребителски кредит.
Тъй
като се установи, че последната погасителна вноска по кредита е направена на
04.11.2009 год., която се отнася за месец септември 2009 год. , то към 28.09.2009 год. ответникът е бил в просрочие,
съгласно сключения договор за б. кредит, в който е договорено, кога настъпва
предсрочната изискуемост.
От събраните по делото доказателства се установи, че на
26.10.2010 год. банката е отписала част от главницата, лихвите и разноските
срещу провизии и е записала задбалансово описаното вземане по договор за текущо
потребление от 28.07.2008 год., като в проведеното на 20.02.2020г. открито
с.з., вещото лице заяви, че „…такова отписване срещу провизии се прави
обикновено, когато се очаква вземането да е изцяло несъбираемо. Вещото лице
заяви, че по принцип това се прави при вече настъпила предсрочна изискуемост,
но няма как да е категорично дали в конкретния случая е така….“. Към 21.12.2015
год. ищецът признава, че е получил вземане в размер на 11543.42 лева /Видно от
договора за цесия и приложението към него/, от които 9537.11 лв. главница, 1993.45 лв. лихва и
12.86 лв. разноски, и обстоятелството, че от 2015г. до депозиране на заявление
вх.№3489 от 18.06.2019г. /п.кл-мо 14.06.2019/ по реда на чл.410 от ГПК,
послужило за образуване на ч.гр.д.№546/2019г. по описа на ТРС размера на
задължението е един и същ, /като в
заповедното производство се претендира главница в р-р на 993.69 лева, с
уточнение, че представлява част от общо задължение за главница в размер на
9537.11 лева/ води до единствения възможен извод, че задължението е станало
предсрочно изискуемо, считано от 28.10.2009г.,
от когато започва да тече петгодишният давностен срок, съгласно чл. 110 от ЗЗД,
през който „Юробанк“ АД не е предприел действия по ГПК за снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение.
Дори и да се
приеме, че със заплащане на последна месечна погасителна вноска с падежна дата
28.08.2009 г., платена на 04.11.2009 г . , то към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК пред РС Троян – 18.06.2019г. /п.кл-мо 14.06.2019г./, в правната
сфера на ответника вече е настъпило материалното право на погасителната
давност.
Това възражение, направено от
ответника в писмения отговор на исковата молба, съдът приема за основателно.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца е налице вземане срещу
ответника в размер на процесната сума. Независимо от това предявеният иск
следва да се отхвърли изцяло, доколкото от момента, в който цялото вземане е
станало изискуемо, до датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е изтекъл предвиденият в разпоредбата на
чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок и вземането е било погасено на това
основание. На основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските отпада.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски.
В заповедното производство ответникът е направил разноски в
размер на 300.00 лева, платени в брой, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие /. В исковото производство ответникът е направил разноски в
размер на 300.00 лева адв.възнаграждение и 40.00 лева депозит за вещо лице.
Общо разноските за заповедното и исковото производство, които следва да се
присъдят на ответника са в размер на 640.00 лева, които следва да бъдат
присъдени изцяло в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕН по ДАВНОСТ,
предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
с ЕИК ***, чрез процесуален представител адв.М.Х. иск на правно
основание чл.422 ал.1 , във връзка с чл.415 ал. 1 от ГПК, за
установяване на парично задължение, удостоверено в Заповед за изпълнение № 233
от 19.06.2019г., издадена по ч. гр.д. № 546/2019 г. по описа на РС Троян,
досежно сумите: 993,69 лева
(деветстотин деветдесет и три лева и шестдесет и девет стотинки) - главница,
частично от общо задължение за главница в размер на 9537,11 лева и 1993,45 лева (хиляда деветстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) - договорна лихва,
начислена за периода 28.07.2008г. - 28.07.2018г., посочени в заповедта за
изпълнение по частно гр. дело № 546/2019г. по описа на Районен съд гр. Троян,
дължими по Договор за потребителски кредит № FL435299/28.08.2008r. от 28.07.2008г.,
ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 18.06.2019г. /п.кл-мо 14.06.2019г./, до окончателното изплащане на сумата, като вземането е било
цедирано на настоящия ищец с договор за цесия от 18.01.2016 г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.***,
с ЕИК ***, чрез процесуален представител адв.М.Х. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.М.Б.
с ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.В.А. *** сумата 640.00 /шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща направени разноски за
настоящото и заповедното производство, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: