№ 1192
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502286 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „С.Г.Груп“ ЕАД
срещу решение № 260386/ 28.02.2022г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по
гр.д. № 9037/20г., с което са отхвърлени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл.79 от ЗЗД.
Жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Наследодателят на ответниците е сключил договор за
кредит с „Юробанк България“ АД на 09.09.2008г. Той е породил валидно
облигационно правоотношение. По делото не са ангажирани доказателства за
изплащане на дълга, а се установено, че остават непогасени задължения.
Счита, че отрицателни факти не подлежат на доказване, поради което не
следва да се ангажират доказателства, че е направен отказ от наследство.
Съдът не е дал указания на страните в тази насока с доклада си. Решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка. При липса на направено
възражение за направен отказ от наследство съдът не трябва да изследва този
факт.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
1
„Юробанк България“ АД не е депозирала писмен отговор.
В депозиран писмен отговор М. Я. чрез особения й представител
оспорва въззивната жалба. Счита, че до приемането на наследството под опис
все още няма „наследник“, а само лице, което е призовано към наследяване.
В депозиран писмен отговор К. П. чрез особения си представил оспорва
жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Сочи,
че няма доказателства за приемане на наследството от негова страна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД. В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между
него и С. В. И., чиито наследници са ответниците, е сключен договор за
банков кредит № НL43380/09.09.2008г. Въз основа на него й е предоставен
кредит в размер в швейцарски франкове от 55521 за покупка и довършване
на недвижим имот. Крайният срок за погасяване на кредита е 19.09.2036г.
Кредитът е усвоен на 19.09.2008г. Към договора за кредит са сключени девет
допълнителни споразумения. На 10.11.2015г. кредитополучателят е
преустановил плащанията на вноските по главницата, а на 10.10.2015г. и за
договорната лихва и е изпаднал в забава. Допуснатото просрочие е 58
дължими месечни вноски за периода 10.11.2015г. до 25.08.2020г. за главницата
и 59 вноски за лихва за периода от 10.11.2015г. до 25.08.2020г. Не са
заплатени и задълженията за такси за периода 22.11.2017г. до 25.08.2020г.
Съгласно чл.19, ал.1 от договора за кредит при неизпълнение на което и да е
задължение от кредитополучателя, банката може едностранно да направи
кредита изцяло и предсрочно изискуем. В исковата молба е направено
изявление от страна на кредитора, че прави кредита изцяло и предсрочно
изискуем. Към 26.08.2020г. задължението на ответниците общо е 118 762, 03
шв. франка, от които 75 546, 01 шв. франка- главница, договорна лихва
38 274, 66 шв. франка, 2 719, 02 шв. франка –мораторна лихва и 2 222, 34 шв.
франка- такси по чл.4 от договора за кредит за периода 22.11.2017г. до
25.08.2020г. Затова ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят
разделно по ½ част от горните суми. Претендира разноски.
2
В депозиран писмен отговор ответникът К. П., подаден от неговия
особен представител, не оспорва, че е сключен договор за кредит между
ищеца и наследодателя на ответника Кр. П.. Наследодателят му е починал на
********г. Ищецът не е доказал, че той е приел наследството му по реда на
чл.154 от ГПК или че е започнал процедурата по чл.51 от ЗН. Оспорва да са се
осъществели предвидените в договора и закона предпоставки за настъпването
на предсрочната изискуемост. Оспорва вземането по размер. Навежда
възражение за наличието на анатоцизъм и неравноправни клаузи- чл.3, ал.5,
чл.6, ал.3, чл.22, ал.1, чл.24, ал.1 от договора за кредит. Счита за нищожна
договорната клауза в чуждестранна валута – чл.2, ал.1 и чл.6, ал.2.
В депозиран писмен отговор М. Я. чрез особения си представител счита
исковете за допустим, но оспорва основателността им. Счита, че ищецът не е
доказал, че М. Я. е приела под опис наследството, оставено от майка й. Прави
възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит, подробно посочени
в отговора.
Не се спори, а и от представения договор за банков кредит № НL
43380/09.09.2008г. е видно, че между ищеца и С. В. И. е възникнало
договорно отношение за отпускане на кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове в 39 900
евро. по курс купува за франка към евро на банката в деня на усвояване на
кредита. От тази сума 8 137шв.франка е за покупка на жилище, 14 110 евро
за довършване на имота, а останалата част за други разплащания.
Представен е погасителен план.
Между страните е сключено Приложение № 1/19.09.2008г., с което е
прието, че датата на усвояване на първия транш на кредита е 19.09.2008г. и е
конкретизиран курса на швейцарския франк към еврото.
Безспорно е обстоятелството, че кредитополучателят С. И. е починала
на ********г. и е оставила за свои законни наследници К. П. и М. Я..
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
30.06.2021г. „Юробанк България“ АД е прехвърлила на „ С.Г.Груп“ ЕАД
вземания по договори за кредит, сред които са този срещу ответниците по
делото. С уведомления по чл.99, ал.3 от ЗЗД, връчени на особените
3
представители на ответниците, те са уведомени за цесията.
В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна експертиза,
която е установила задълженията по договора за кредит от 09.09.2008г.,
размера на погасените и непогасени вноски и такси. Вещото лице е
установило, че кредитът е усвоен на два транша- 19.09.2008г.-55 521
шв.франка и 9 172, 61 шв.фр., срещу която сума са закупени 39 900 евро, с
които е заверена сметката на С. И.. Експертът е установил, че има
капитализирани задължения и техният размер. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
СГС е отхвърлил изцяло предявените искове.
Пред настоящата инстанция като нови доказателства са ангажирани
удостоверение от СРС, от които се установява, че в специалната книга на СРС
по чл.49 от ЗН няма вписан отказ от наследството, оставено от С. В. И. от
страна на наследника й К. П. П..
От удостоверение от СРС от 16.04.2020г се установява, че няма вписано
приемане на наследството под опис от М. Я., оставено от С. В. И..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430,
ал.2 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗДС във вр. с чл.3 от
договора за кредит и чл.79, ал.1 от ЗЗД във р. с чл.4 от договора за кредит .
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
4
Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между
страните произтича от договор за банков кредит № HL 43380/09.09.2008г. ,
който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ. Според нея банката
отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след
изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с определена цел, при
конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят
дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е
изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на постигане
на съгласието. От това легално определение като характеристики на
договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен,
консенсуаен, възмезден и срочен. Договорът за кредит е действителен, когато
е сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са
постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, падеж
и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.
Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за
кредит, за който не е спорно, че е сключен с наследодателя на ответниците.
Той е активно материалноправно легитимиран да търси защита при
накърняването му, което предпоставя и неговата процесуална легитимация
като надлежна страна в процеса.
Пасивната материалноправна легитимация на ответниците П. и Я.
произтича от същия договор, по който те са наследници на
кредитополучателя, т.е. носители на задължения по материалното
правоотношение и които кореспондират на насрещните права на кредитора.
С оглед твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от
ответниците се обосновава пасивната им процесуална легитимация и
качеството им на надлежна страна.
Не е спорно, а и видно от счетоводната експертиза е, че ищецът е
предоставил на наследодателя на ответниците кредит, който е усвоен в
швейцарски франкове в размер на равностойност на 39 900 евро, както и че
последните не са изпълнили задължението си да го погасява чрез анюитетни
месечни вноски. От счетоводната експертиза се установява, че плащанията са
спрели на 10.09.2015г., когато е погасена вноска с падеж на същата дата. На
10.10.2015г. е погасена чрез капитализация лихва. Това е довело до обявяване
на кредита за предсрочно изискуем с изявление, съдържащо се в исковата
5
молба. Предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на копие от
исковата молба на особените представители на ответниците.
Съгласно чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
жалбата при произнасяне относно правилността на обжалвания пред него
съдебен акт, с изключение на случаите, когато установи нарушение на
императивна материалноправна норма и без да е посочено в жалбата- т.1 от ТР
№ 1/2013/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд е установил, че е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, каквито са тези по чл.49, чл.51 и чл.61от ЗН. В
жалбата също се съдържа оплакване за допуснато съществено процесуално
нарушение, състоящо се в липса на разпределение на доказателствената
тежест относно отказа или приемане на наследството от страна на
ответниците в качеството им на наследници на кредитополучателя С. И.,
тяхна майка. Затова апелативният съд, като съд по съществото на спора, с
определение от 08.09.2023г. е разпределил доказателствената тежест между
страните.
Съгласно чл.131, ал.2, т.5 от ГПК и чл.367, ал.1, т.5 от ГПК в писмения
отговор ответникът трябва да направи възраженията си срещу иска и
основанията, на които те се основават. По своя характер те могат да бъдат
правоизключващи, правопогасяващи, правоотлагащи. В отговора, депозиран
от назначения особен представител на К. П., е направено правоизключващото
възражение, че няма доказателства той да е приел наследството, оставено му
от неговия наследодател. Същото правоизключващо възражение е направено
в отговора, депозиран от особения представител на М. Я., а именно, че няма
доказателства тя да е приела оставеното й наследството под опис.
Във връзка с това са представени две удостоверения от СРС, от които се
установява, че няма вписан отказ от наследството, оставено от С. И. от К. П..
По отношение на М. Я. е установено, че в специалната книга по чл.49, ал.1 от
ЗН няма вписано приемане под опис на наследството, оставено от С. И.. В
дадения тримесечен срок по чл.61, ал.1 от ЗН тя не го е приела и не е
ангажирала доказателства за това правно действие. Това бездействие на
ненавършилото пълнолетие дете не влече след себе си правната последица на
чл.51, ал.2 от ЗН- изгубване на правото да приеме наследството.
По исковете, предявени срещу К. П..
6
Според ТР №18/01.03.1974г. на ВС откриването на наследството
поражда възможността за наследниците да получат наследственото
имущество, оставено им от наследодателя. Те не встъпват веднага с откриване
на наследственото в имуществените права на наследодателя. С факта на
откриване на наследството наследниците се призовават само към наследяване.
За тях се поражда правото да получат наследството. За придобиване на
наследството, субект на което е бил наследодателят, е необходимо
наследниците да изразят волята си за приемането му-чл.48 от ЗН. То може да
бъде изрично – с писмено заявление до съответния съд, в района на който е
открито наследството, или мълчаливо – чрез действия, които недвусмислено
показват приемането му. В един съдебен процес, с оглед на разпоредбата на
чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца, в качеството му на кредитор, е да докаже,
че наследникът на длъжника му е приел наследството. От този факт той
черпи за себе си благоприятни правни последици. Това страна обуславя
встъпване в материалното кредитно правоотношение от страна на наследника.
От друга обезпечава материалната му и процесуална пасивна легитимация да
отговаря по предявения иск. Приемането на наследството е правопораждащ
юридически факт за наследника да придобие имуществените права и да
встъпи в имуществените задължения на вече откритото наследство. Пред
настоящата инстанция, както и пред първоинстанционният съд, не са
ангажирани доказателства, установяващи, че К. П. е приел наследството,
оставено му от неговата майка С. И., с което е встъпил в нейните имуществени
права и задължения. Това не е станало изрично или с конклудентни действия.
Ищецът не е установил това обстоятелство, имащо правнорелевантно
значение за него. Представеното удостоверение от СРС, че в особената книга
по чл.49, ал.1 от ЗН няма вписан от отказ на Кр. П. от наследството й, не може
да обоснове материалноправна легитимация да отговаря по искове за
наследствени задължения./ Р № 101/08.10.2019г. по гр.д. № 2260/18г., ВКС, IV
г.о., Затова предявените искове срещу К. П. са неоснователни.
По отношение на исковете, предявени срещу малолетната, навършила
непълнолетие в хода на процеса, М. Я..
Съгласно чл.61, ал.2 от ЗН ненавършилите пълнолетие лица, което ги
прави недееспособни, приемат наследството само под опис. Съгласно т.2 на
ТР № 1/23.01.2024г. на ОСГК на ВКС приемането под опис е винаги изрично.
7
То е формален акт, доколкото се упражнява чрез волеизявление направено
пред районния съд по местооткриване на наследството. То е въведено за
защита интересите на недееспособните. При действащата система на
приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване
не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето/вакантно
наследството, при което все още не е ясно кой е субект на включените в
състава му имуществени права и задължения. До вписването в книгата по
чл.49, ал.1 от ЗН на приемане на наследството под опис, е налице незаето
наследството и ненавършилото пълнолетие дете не се легитимира като
носител на наследствените права и задължения. То не е материалноправно
легитимирано да предявява иск за наследствени вземания и да отговаря по
искове за наследствени задължения. По делото няма доказателства, че
непълнолетната М. Я. е приела наследството под опис, а напротив от
удостоверението на СРС се установява, че няма вписано приемане на
наследството под опис от нея, оставено от майка й С. И.. В дадения от
въззивния съд срок да изрази волеизявление да го приеме това не е
извършено. Това обуславя неоснователност на исковете, предявени срещу нея.
Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение
трябва да се потвърди.
По отношение на разноските.
Поради неоснователност на жалбата разноски за настоящото
производство не се дължат.
Ответниците не са сторили такива във въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260386/ 28.02.2022г. на СГС, ГО, 18
състав, постановено по гр.д. № 9037/20г.
Решението е постановено при участието на трето лице „ С. Г. Груп“
ЕАД помагач на страна на ищеца
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9