Решение по дело №26348/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4399
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20211110126348
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4399
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110126348 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

22.03.2023 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
девети февруари две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Паола Рачовска, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №26348 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по повод на постъпила в законен срок в съда искова молба от ......, ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр..... представлявано от ....в- Изпълнителен
1
директор, срещу С. Н. Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която
се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на
ответника на следните суми: сума от 1 050,12 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, /ТЕ/, до топлоснабден имот Апартамент №.. адрес в гр..........,
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., мораторна лихва в размер на 147,88 лв. за
периода от 15.09.2017г. до 24.06.2020г., сума от 17,28 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г.,
мораторна лихва в размер на 3,54 лв., за периода от 01.05.2017г. до 24.06.2020г., като за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
28724/2020г. на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез
особен представител адв.А. Л., с който се оспорват предявените искове по основание и
размер. Поддържа, че по делото не било уточнен начинът, по който е определен делът на
ответника от общо дължимата сума и основанието, от което произтича задължението.
Оспорват се записванията в счетоводните книги на ищеца. Твърди се, че претенцията не е
доказана, тъй като не са приложени фактури, респ. доказателства за методиката и начина на
формиране на задълженията. Оспорват се акцесорните вземания за лихви, тъй като върху
прогнозните суми не се начисляват лихви. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „......“ ......
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са справка от СО, р- н „.....“, съгласно която
процесният имот е продаден на ......, починал на 01.04.1999г., съгласно удостоверение за
наследници и молба- декларация от съпругата му .....а от 13.08.2002г., с която се прави
искане за откриване на партида на нейно име, като със съдебно удостоверение е представен
препис на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 15.02.1990г., /стр.133/.
Третото лице- помагач представя по делото изравнителни сметки за задължения за ТЕ,
с адресат: .....а и констативни протоколи за отчет с вписан абонат- .....а, като е видно, че
същата фигурира и в протоколите на ЕС за процесния имот, приложени към исковата молба.
Съгласно заключение по съдебно- техническа експертиза, в сградата е разпределяна ТЕ
за БГВ, поради отказ на ЕС от услугите на ищеца за отопление на имота, като е начислена
ТЕ на база на 1 обитател, за отоплителни сезони 2017/2019г., като за първия от процесните
отоплителни сезони е начислена ТЕ съгласно показанията на водомер за топла вода.
Изчислението на стойността на ТЕ е извършено от ФДР с програмен продукт, който е
съобразен с нормативната уредба и не е достъпен за външни лица, като заключението
отразява тези стойности.
Съдебно- счетоводната експертиза не отчита плащания на задължения, като посочва
размерите на погасените по давност задължения.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Ползването на топлинна енергия се изразява в отделянето на топлина в определено
пространство и поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана
лично от нея. На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. В тълкувателната си практика ВКС
приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С
2
Тълкувателно решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито
горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно
правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. Приема се, че партидата посочва
задълженото лице за съответния имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на
етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за
определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от ангажираните доказателства по
делото е, че майката на ответника по делото е приета за клиент на топлинното предприятие,
като същата е подала до ищеца за това съответната декларация след откриване на
наследството. В нейна тежест са и издадените фактури по делото и същата фигурира като
потребител в констативните протоколи, представени от третото лице- помагач и в книжата,
съставени от етажната собственост. Няма данни за новонастъпило впоследствие
обстоятелство, което да променя задълженото за ТЕ лице. Приемането по презумпция в тази
насока не е допустимо. Видно от приетото заключение по делото и разясненията в открито
съдебно заседание, третото лице- помагач при актуализацията на данните за живущите на
адреса е намалило броя на живущите до 1 човек, на която основа е извършено начислението
на база, поради липса на достъп за отчет за част от отоплителните сезони. Легална
дефиниция на понятието партида липсва, като е общоприето и утвърдено, че при доставката
на режийни партидата идентифицира задълженото лице. Съдът намира, че не може да се
обоснове възникване на качеството „потребител на ТЕ“ за ответника при наличие на
надлежно изпълнена процедура за посочването на такъв от единия от наследниците. С оглед
на горното, следва да се приемат за неоснователни предявените искови претенции, като с
оглед изхода на спора не следва да се обсъждат останалите наведени възражения от
ответната страна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.....
представлявано от .....- Изпълнителен директор, срещу С. Н. Н., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 050,12
/хиляда и петдесет лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия, до топлоснабден имот- Апартамент №.. адрес в гр.........., за периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г., мораторна лихва в размер на 147,88 /сто четиридесет и седем
лева и осемдесет осем стотинки/ лв. за периода от 15.09.2017г. до 24.06.2020г., сума от 17,28
/седемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2019г., мораторна лихва
в размер на 3,54 /три лева и петдесет и четири стотинки/ лв., за периода от 01.05.2017г. до
24.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №28724/2020г. на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „......“ ....., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
3
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач, чрез процесуалните им
представители.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4