РЕШЕНИЕ
№ 45 29.03.2016
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и пети февруари през две хиляди и
шестнадесета гоД.
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Д.Г.
като разгледа докладваното от с. Моллова-
Белчева
гр.д.№ 838 по описа за 2015 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Д.Н.С., ЕГН **********,
лично и като пълномощник на Д.И.М., ЕГН **********, Г.М.Н., ЕГН **********,***,
последната лично и като пълномощник на Н.С.Н., ЕГН **********,***, против
решения, взети на общо събрание на етажните собствености на жилищна сграда „**********************,
находящи се в гр. Несебър, обективирани в протокол от 20.08.2015 г. След
подаване на исковата молба Н.С.Н. е починал, поради което е бил заличен като
страна в делото. Предвид на това, че неговите наследници са самостоятелни
страни в производството, същите не бяха конституирани като страни. Твърди се в
исковата молба, че Д.Н. е собственик на апартамент № 14 в сграда А, Д.М.- на
апартамент № 15 в сграда А, Н. и Г. Н.- на магазин за промишлени стоки в сграда
Б. Заявява се, че двата блока са две отделни жилищни сгради със самостоятелни
идентификатори, които били в режим на етажна собственост и не били комплекс,
като за всяка сграда важал принципа, заложен в чл.1 от ЗУЕС. Неправилно и
незаконосъобразно в протокола от общото събрание било посочено, че двете сгради
съставлявали комплекс или входове на една сграда. На следващо място се твърди,
че УС, свикал ОС, бил нелегитимен, тъй като представлявал две самостоятелни
сгради. Р.П., представящ се за управител на блок А, не отговарял на
изискванията на чл.19, ал.5 от ЗУЕС. Същият, заедно с Х.Ц., били „отчуждени” от
проблемите на ЕС, тъй като живеели в гр. София. В Община Несебър нямало
актуална регистрация на двете жилищни сгради, като направената на 14.01.2011 г.
регистрация била с „изтекла давност” и с невярно съдържание, тъй като бил
записан неточен административен адрес. Като Председател на КС все още била
вписана М.А.Л., която вече не била собственик на обект от ЕС. Твърди се, че при
свикването и провеждането на общото събрание били допуснати редица
закононарушения, както следва:
І. По т.1 от дневния ред:
1. Покана за свикване на ОС била в
противоречие на чл.15, ал.2 от ЗУЕС- ОС било обявено за 20.08.2015 г. от 17,00
ч., като било пояснено в поканата, че поради липса на кворум събранието ще се
отложи с един час и ще се проведе в 18,30 ч.
2. Не била дадена възможност за
становища и предложения по дневния ред и същият не бил гласуван.
3. Не била направена поименна
проверка.
4. Не бил изготвен списък с
подписите на присъстващите лица, който да се приложи към протокола.
5. Не били представени на
собствениците, ползвателите и обитателите пълномощните въпреки изричното искане
в тази насока.
6. На събранието Д. Н.
представлявала Д.М. и Н.Н. с генерално пълномощно, за което УС не уведомил на
място, че не приема представените пълномощни, а е отразено впоследствие в
съставения протокол. По този начин не са отчетени при формирането на кворума и
не са изчислени правилно процентите при гласуването на решенията.
7. В кворума на събранието били
включени идеални части от общите части на собственици, които не били
присъствали на събранието. С.Ф. заявила в началото на събранието, че няма да
участва в него поради служебен ангажимент, но въпреки това ид.ч. на обектите на
собствениците, които тя представлявала, били включени в кворума. На събранието
не присъствали и П.П. и С.Д.. В този смисъл кворума на бил формиран
законосъобразно.
ІІ. По т.2 от дневния ред:
1. В поканата за свикване на
събранието било отразено, че същата е за ОС на собствениците на жилищни сгради
„Златна дюна”, а в протокола е записано, че „Златна дюна” е жилищен комплекс,
т.е. касае се за две различни етажни собствености.
2. УС бил незаконен, нелегитимен и
прокарвал незаконосъобразни решения, което било практика от 2005 г. до сега.
3. Не били приемани годишни бюджети
на нито идно от събранията на ЕС до сега, като се счита, че приемането им е
задължително с оглед авансовото събиране на таксите; липсвали редовни документи
за приходите и разходите, договори с лица, извършили поддръжката, управлението
и ремонтите, като се заплащали заплати на лица без трудови договори и служебна
характепистика. УС не следял и те отчитал спазването на вътрешния ред, като
управителите П. *** и не осъществявали основната си функция, което било в
разрез с чл.8, ал.1 и чл.6, ал.1 от ЗУЕС.
4. Отчетът на УС не се оповестявал
по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС и не се правел от председателя на УС. Докладите
и протоколите от заседанията на УС не били оповестени по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС в нарушение на чл.23, ал.2 от същия закон.
ІІІ. По т.3 от дневния ред:
1. Не е приеман годишен бюджет като
не се упражнява контрол и не се следи какви решения предлага УС.
2. Не се зачитат правилата на чл.51,
ал.2 от ЗУЕС по отношение на таксите за управление и поддръжка.
3. Незаконосъобразно КС и УС е общ
за двете сгради.
4. Липсвал доклад на КС в края на
мандата му.
ІV. По т.4 от дневния ред:
1. Незаконосъобразно изчислен кворум
по посочените по- горе основания.
2. Таксата за управление и поддръжка
на апартаментите и на търговските обекти била изчислена в противоречие с чл.51
от ЗУЕС.
3. Предложението за размерът на
таксите било направено след изчерпване на дневния ред и след закриване на
общото събрание от 2009 г.
4. Начислените разходи включвали
поддръжка и ремонт на обекти, които не са общи части.
5. Били приети решения за
предприемане на принудителни мерки по отношение на задължения, за които имало
влезли в сила решения, че са незаконосъобразни.
V. По т.5 от дневния ред:
1. Не били предоставени на молителите приложение № 1 и договора за да се
запознаят със съдържанието им, със стойността на имуществото, с което да се
покрие задължението към „Корал 2000”.
2. Имало собственици, които не използвали басейна и оборудването към него,
а други не обитавали апартаментите си и не следвало да бъдат задължение на
участват н придобиването на подобно имущество.
3. Не се води регистър на собствениците, ползвателите и обитателите, а
имало собственици, чийто апартаменти се обитавали от много хора.
4. Решението било в противоречие с чл.17, ал.1, т.4 от ЗУЕС.
VІ. По т.6 от дневния ред:
1. Председателят Р.П. не можел да представлява две сгради, като наред с
това създавал и прилагал решения, които били отменени от съда.
VІІ. По т.7 от дневния ред важало казаното по- горе.
В съдебно заседание, по повод направено нарочно искане от страна на ищците,
бе допълнен доклада на съда със следните твърдения: Предявената претенция е с
правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Ищците молят за отмяна на всички решения,
взети от Общото събрание на Етажната собственост на жилищна сграда „Златна
дюна” бл.А и бл.Б, проведено на 20.08.2015г., като незаконосъобразни. Ищците
считат, че в исковата молба били посочени множество неоспорими доказателства,
факти и аргументи, които не се нуждаят от доказване, съгласно чл.155 от ГПК.
Дават пример с удостоверенията, изготвени от Община Несебър относно
регистрацията на жилищните сгради- блок А и блок Б, удостоверенията с № 127 и
128 от 28.06.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж за блок А и Б,
приложени нотариални актове, съдебни решения, съдебни протоколи и други. Ищците
считат общото събрание за нелегитимно, защото кворумът, образуван от двете
етажни собствености на базата на идеалните части от общите части на двете
сгради, е незаконен и нелегитимен и всички решения следва да бъдели обявени за
незаконосъобразни и отменени, тъй като ОС на ЕС. Допълнен и доклада и с
твърдението, че С.Ф. отсъствала от събранието, като лично заявила, че е поради
служебни ангажименти, но въпреки това в протокола било отразено, че
представлявала и трима собственика с пълномощни. Доказателство за това било, че
друг собственик, който не бил член на КС докладвал отчета на КС, вместо
председателката Ф.. В исковата молба се навеждат твърдения, че УС бил
незаконен, нелегитимен и прокарвал незаконосъобразни решения, което било
практика от 2009 г. до сега, както и че приемането на годишния бюджет било
задължително съгласно чл.23, ал.1, т.4 от ЗУЕС. Твърди се, че се събира такса
за управление, поддръжка и ремонти на чужди на Етажната собственост сгради,
дворно място, паркинг, басейн и оборудвания около него, които не са общи части
на блок А и блок Б, както и че УС на ЕС не контролира кой обитава
самостоятелните обекти, колко е броят на собствениците, ползвателите,
обитателите и времето на обитаване, а също така, че не се прави регистрация на
туристите и на „вечните гости”. Също така отчетът, направен от УС на ЕС не
отговарял на изискванията, регламентирани в ЗУЕС. Докладът се допълва и с
твърденията, че КС допускал приемането на решения, противоречащи със ЗУЕС, ЗС,
данъчните закони, ЗУТ, ЗЗД и др., което вкарвало собствениците, изискващи
законност в съдебни дела с ЕС. Наред с това не се зачитало и контролирало
законосъобразното определяне на таксите за управление и поддръжка, съгласно
чл.51 от ЗУЕС с всичките му алинеи. Решения, предложени от УС и приети от ОС,
свързани с чл.51 от ЗУЕС, били отменени от съда и обявени за незаконосъобразни
с влезли в сила съдебни решения. Наред с това ОС на ЕС не изпълнявало решението
си от 22.08.2011 г. по т.6.2, таксите да се плащали по чл.51, ал.3 от ЗУЕС, на
базата на ал.1 от чл. 51 от ЗУЕС. Твърди се, че КС и УС били незаконосъобразни
тъй като били общи за блок А и блок Б, които били самостоятелни сгради и били в
режим на етажни собственост съгласно чл.1 от ЗУЕС. По вина на КС не била
преустановена практиката да се начисляват и събират такси за чужди общи части,
свързани с управлението, поддръжката и ремонтите им /чужда сграда, чужд двор с
басейн и паркинг. Докладът на КС бил непълен и ограничен само до изготвяне на
списъци на длъжници на незаконосъобразна база, което не отговаряло на чл.24,
ал.9 от ЗУЕС; нямало документация, отговаряща на изискванията на закона и КС
допускал налагането на двоен стандарт към различните собственици, ползватели и
обитатели. Основанията за отмяна на решенията на ОС по т.ІV. се допълват с
твърденията, че решенията са били приети от нелегитимно общо събрание и от
нелегитимна ЕС, тъй като кворумът, образуван на базата, на ид.ч. от общите
части на двете ЕС бил незаконосъобразен и нелегитимен. В тази връзка решения,
взети от нелегитимно събрание, след изчерпване на дневния ред и след закриване
на събранието, били не само незаконосъобразни, но и нищожни. По т.ІV.5 следвало
да се има предвид, че се касае за влезли в сила съдебни решения за отмяна на
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС, за предприемане на принудителни действия
по отношение на задължения. Не се отчитала силата на присъдено нещо и
предприемането отново на действия по приемането на решения по реда на чл. 38,
ал.2 от ЗУЕС срещу ищците за същите суми, за същия период и начислени на същата
незаконна база. Твърди се и че Д.М. от 5-6 години не обитавал апартамента си и
никога жилището му не се било ползвало повече от 30 дни през календарната гоД.,
поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС не дължи тези суми за посочените
периоди. Твърди се и че УС на ЕС налагал двоен стандарт в отношението си към
различните собственици при прилагането на чл.38, ал.2 от ЗУЕС и образуването на
заповедни производства. Твърди се и че имало собственици с туристически фирми,
които превъртали стотици туристи и използвали оборудването около басейна, на
които не се начислявали задължения, тъй като не се води регистър на
собствениците, ползвателите, обитателите на двата блока. Решението било в
противоречие с чл.17, ал.2, т.4 т ЗУЕС. Твърди се и че председателят Р.П. бил
нелегитимно избран от две ЕС и не може да представлява две сгради със статут на
ЕС. Наред с това се заявява, че УС бил избран от нелегитимно ОС на ЕС на всички
основания, посочени в т.І от исковата молба, както и основанията пот.2 от
дневния ред. С оглед на така изложеното се моли да бъдат отменени сочените
решения.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответната етажна собственост не е депозирала отговор на исковата молба, не е
представила доказателства, не е навела доказателствени искания. В съдебно заседание
представител не се яви, но от същата постъпи молба за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на етажната собственост. Със същата се представиха
писмени доказателства, за което ответната страна бе задължена с определение от
19.01.2016 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. От страна на ищцата С. в съдебно заседание бе
направено искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира
искането за неоснователно. За да са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 от ГПК е необходимо ответникът да не представи писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, да не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание, без да е
направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. По делото е
постъпила молба, с която ответникът представи писмени доказателства и с която
помоли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. В този смисъл не са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Предявената
претенция е с конститутивен характер, поради което съдът дължи произнасяне само
по наведените от ищеца твърдения.
Не се спори по делото, а това
се установява и от приложения протокол, че на 20.08.2015 г. е било проведено
общо събрание на етажните собственици на жилищен комплекс „Златна дюна”,
находящ се в гр. Несебър, кв. Перла, № 33 и № 34. Не се оспорва и
обстоятелството, че Д.Н. е собственик на апартамент № 14 в сграда А, Д.М.- на апартамент № 15 в
сграда А, Н. и Г. Н.- на магазин за промишлени стоки в сграда Б.
От страна на ищците се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
решенията на общото събрание, групирани в изброяването по горе, по които съдът
намира следното:
На първо място се излагат твърдения, че неправилно било проведено едно общо
събрание на две етажни собствености- тази на блок А и тази на блок Б. Безспорно
е по делото, че в поземления имот са построени два отделни блока, което се
установява и от приложените удостоверения за експлоатация. Видно обаче от
приложеното към исковата молба решение № 22/10.02.2014 г. по гр.д. 833/2013 г.
по описа на НРС, този въпрос е бил разрешен с влязло в сила решение, като е
прието, че отношенията между собствениците на имоти в режим на етажна
собственост са уредени като общност от двата блока А и Б при условията на §1,
т.1 от ДР на ЗУЕС, тъй като двете крила на единната жилищна сграда- блок А и
блок Б, били функционално свързани и се обслужвали от едни и същи общи части. В
този смисъл съдът е приел, че като такива били предмет на уреждане на отношения
между отделните собственици по протоколи от събрания на етажната собственост,
проведени в периода от 2008 г. до 2012 г., правилник на вътрешния ред, приет на
ОС на ЕС, проведено на 18.09.2009 г. , и в този смисъл се касае за една етажна
собственост. Предвид на това този въпрос не може да бъде преразглеждан повторно
в настоящото производство. Тъй като е прието, че се касае за една ЕС то резонно
е на същата да бъде избран един управител, един управителен съвет, един контролен
съвет.
По наведеното възражение, че поканата за свикване на ОС била в противоречие
на чл.15, ал.2 от ЗУЕС, тъй като ОС било обявено за 20.08.2015 г. от 17,00 ч.,
като било пояснено в поканата, че поради липса на кворум събранието щяло се
отложи с един час и ще се проведе в 18,30 ч. Видно от приложената по делото с
исковата молба покана, същата действително съдържа изложеното по- горе.
Обстоятелството обаче, че при липса на кворум е обявено, че събранието ще се
проведе не след един час, а след час и половина, не съставлява съществено
нарушение на правилата, заложени в ЗУЕС. Би било такова ако събранието е било
проведено в по- ранен от обявения час, тъй като по този начин би се лишил
етажен собственик от възможността да участва в събранието. По делото няма спор,
че събранието е било отложено поради липса на кворум и е било проведено в
обявения в поканата час.
По възражението, че не била дадена възможност за становища и предложения по
дневния ред и същият не бил гласуван, съдът намира, че в закона няма задължение
дневния ред да бъде гласуван. Същият се определя в поканата за свикване, което
е било и сторено.
По отношение на възражението, че не била направена поименна проверка, в
ЗУЕС няма такова изискване. В протокола следва да бъдат посочени само лицата,
които присъстват, но не и тези които отсъстват. Въпреки това, видно от страница
трета от протокола, в т.1 от дневния ред е визирано, че е била направена
поименна проверка. Следва да се отбележи, че по делото няма данни ищците да са
се възползвали от възможността да се оспори съдържанието на протокола от
проведеното събрание. Видно от изявленията на ищцата Н., направени в съдебното
заседание, протокола е бил изнесен и залепен на входната врата на 27.08.2015 г.
Към днешна дата е изтекъл предвидения 7- дневен срок, предвиден в чл.16, ал.9
от ЗУЕС, за оспорване съдържанието му, поради което следва да се приеме, че
съдържанието на протокола има обвързваща сила спрямо ищците.
По отношение на възражението, че не бил изготвен списък с подписите на
присъстващите лица, който да се приложи към протокола, съдът го намира за
неоснователно. Тук важи казаното по- горе по отношение обвързващата сила на
протокола.
По отношение на възражението, че на събранието Д. Н. представлявала Д.М. и Н.Н.
с генерално пълномощно, за което УС не уведомил на място, че не приема
представените пълномощни, а е отразено впоследствие в съставения протокол, важи
казаното по отношение обвързващата сила на съдържанието на протокола. В този
смисъл, и поради липса на доказателства, сочещи обратното, съдът приема, че
приема, че на събранието е било посочено, че представените пълномощни не са
били признати. Настоящата инстанция обаче счита, че следва да бъде уважено
възражението за неправилно изчисляване на кворума. Това е така тъй като видно
от представените към исковата молба пълномощни, ищцата Д.Н. е била надлежно
упълномощена да представлява сина си и баща си на проведеното общо събрание.
Последните двама са упълномощили Н. с генерално пълномощно да ги представлява пред
всички органи, което следва да се счита, че същата е имала правомощията да ги
представлява и пред общото събрание. Това обаче погрешно не е било отчетено,
което е довело до неправилно формиране на кворума на събранието и най- вече при
вземане на решенията. Следва да се отбележи, че от страна на етажната
собственост не са били представени сочените в протокола пълномощни, както на
ищцата Н., така и на останалите лица, представляващи по пълномощие други етажни
собственици. Същите съставляват част от документацията по проведеното общо
събрание, поради което и след като не са представени по делото, въпреки
изричното задължение, обективирано в определението от 19.01.2016 г., съдът
приема, че такива не е имало. За тази последица ЕС е била уведомена като със
същото определение й е било указано, че ако не представи пълната документация,
ще се приеме, че твърденията на ищците в тази насока ще се считат за
основателни. Съгласно нормата на чл. 14 от ЗУЕС собственик може да бъде
представляван от друг собственик с устно или писмено пълномощно, копие от което
следва да бъде приложен към протокола /чл.14, ал.9 от ЗУЕС/. В този смисъл
съдът приема, че посочените лица, представлявани с пълномощно, не са били
надлежно представлявани, което води до неправилно изчисляване на кворума,
посочен в протокола. По този начин и като взе предвид, че неправилно не са били
взети предвид и процентите от общите части на представляваните от ищцата Н.
собственици, е възможно да не е бил наличен кворум за провеждане на събранието
същия ден, а да са били налице предпоставките на чл. 15, ал.3 от ЗУЕС. Не може
да се направи и преценка дали решенията, взети на събранието, са били взети с
необходимия кворум. Това съставлява съществено нарушение на правилата за
провеждане на общото събрание и само на това основание следва да бъдат отменени
всички взети решения. Следва да се отбележи и че е налице още едно нарушение на
закона, а именно, че едно лице може да представлява до трима собственика. Така
например в протокола е отбелязано, че Р.М. е представлявал по пълномощие
четирима собственика.
По отношение на възражението, че в кворума на събранието били включени
идеални части от общите части на собственици, които не били присъствали на
събранието, а именно С.Ф., П.П. и С.Д., важи казаното по- горе за обвързващата
сила на съдържанието на протокола.
По отношение на възраженията, че не били приемани годишни бюджети на нито
идно от събранията на ЕС до сега, като се счита, че приемането им е
задължително с оглед авансовото събиране на таксите; че липсвали редовни
документи за приходите и разходите, договори с лица, извършили поддръжката,
управлението и ремонтите, като се заплащали заплати на лица без трудови
договори и служебна характеристика; че УС не следял и те отчитал спазването на
вътрешния ред, като управителите П. *** и не осъществявали основната си
функция, което било в разрез с чл.8, ал.1 и чл.6, ал.1 от ЗУЕС, че отчетът на
УС не се оповестявал по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС и не се правел от
председателя на УС; че не е приеман годишен бюджет като не се упражнявал
контрол и не се следи какви решения предлага УС; че липсвал доклад на
контролния съвет в края на мандата му, съдът намира, че не може да осъществява
контрол върху тях. Това е така тъй като съдебния контрол на решенията на общото
събрание не се извършва с оглед тяхната целесъобразност, а само относно тяхната
законност и то по отношение на процедурните правила по свикването, провеждане
на събранието, изготвяне, оповестяване на протокола. В този смисъл съдът не
разполага с правомощия да се бърка в съществото на решенията, което е в
прерогативите на самата етажна собственост. Ето защо представеният от страна на
етажната собственост отчет на контролния съвет е ирелевантен към спора.
Относно възражението, че не се зачитат правилата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС по
отношение на таксите за управление и поддръжка, съдът намира, че такива
твърдения са били вече предмет на съдебно разглеждане по повод водените съдебни
производства от ищците против решенията на етажната собственост и същите не
могат да бъдат предмет на повторно разглеждане. Следва да се отбележи, че такъв
въпрос не е бил разглеждан на проведеното общо събрание.
По отношение на възраженията, че таксата за управление и поддръжка на
апартаментите и на търговските обекти била изчислена в противоречие с чл.51 от ЗУЕС; че предложението за размерът на таксите било направено след изчерпване на
дневния ред и след закриване на общото събрание от 2009 г.; че начислените
разходи включвали поддръжка и ремонт на обекти, които не са общи части, съдът
счита, че не следва да бъдат обсъждани, предвид на това, че решения за промяна
на таксите не е вземано на събранието на 20.08.2015 г. Що се касае до това, че
е предложението било направено след изчерпване на дневния ред и след закриване
на събранието, видно от съдържанието на протокола, е било налице предложение
такава точка да бъда включена в дневния ред на следващото общо събрание. Такова
решение не е било вземано, поради което твърденията на ищците в тази насока са
иревелавантни.
По отношение на възражението, че били приети решения за предприемане на
принудителни мерки по отношение на задължения, за които имало влезли в сила
решения, че са незаконосъобразни, съдът намира, че такива решения не са били
вземани. Видно от съдържанието на протокола в т.4 е взето решение да бъде даден
срок за доброволно изпълнение на задълженията на ищците. Обстоятелството дали
сумите са дължими или не може да бъда разглеждано в настоящото производство с
оглед характера на същото. Този въпрос следва да бъде разглеждан и такива
възражения следва да бъдат направени от ищците в едно бъдещо исково или
заповедно производство в случай, че етажната собственост инициира такова.
Наведени са и възражения, че не били предоставени на молителите приложение
№ 1 и договора за да се запознаят със съдържанието им, със стойността на
имуществото, с което да се покрие задължението към „Корал 2000”; че имало
собственици, които не използвали басейна и оборудването към него, а други не
обитавали апартаментите си и не следвало да бъдат задължение да участват в придобиването
на подобно имущество; че те се води регистър на собствениците, ползвателите и
обитателите, а имало собственици, чийто апартаменти се обитавали от много хора,
като се твърди, че решението било в противоречие с чл.17, ал.1, т.4 от ЗУЕС. На
първо място следва да се отбележи, че спрямо тези решения съдът не може да
осъществява контрол в производството по чл.41, ал.1 от ЗУЕС. Тези решения
касаят вътрешни отношения на етажната собственост, като както бе отбелязано по-
горе съдът няма правомощия да преценява целесъобразността на взетите решения.
Цитираната от ищците норма касае опрощаване или разсрочване на финансови
задължения, каквото решение не е било взето.
С оглед на така изложеното
съдът намира, че в болшинството си твърденията на ищците за незаконосъобразност
на взетите решения от проведеното общо събрание, са неоснователни. Въпреки това
обаче, с оглед изложеното по отношение на представителството на събранието по
пълномощие и кворума, решенията на събранието следва да бъдат отменени. Касае
се за съществено опорочаване на процедурните правила, което съставлява
основание за отмяна на всички взети решения на провелото се на 20.08.2015 г.
общо събрание.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъде уважено искането на ищците да им бъдат присъдени направените по
делото разноски. Видно от приложените в тази връзка доказателства и списък на
разноските, сумата която следва да бъде заплатена от ЕС на ищците възлиза на 377,61
лв.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения, взети на общо събрание на етажната собственост на
жилищна сграда „**********************, находяща се в гр. Несебър, обективирани
в протокол от 20.08.2015 г.
ОСЪЖДА етажната собственост на жилищна сграда „**********************,
находяща се в гр. Несебър, да заплати по равно на Д.Н.С., ЕГН **********, лично
и като пълномощник на Д.И.М., ЕГН **********, и на Г.М.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 377,61 лв. /триста седемдесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването
на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: