Определение по дело №369/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 553
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20204400500369
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                /10.06.2020                    

                                                                        

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

         ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на десети юни     

през две хиляди и двадесета година в състав :

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                     : ЖАНЕТА ДИМИТРОВА   

                                                                                                                                       

при секретаря                                                                    и с участието на 

прокурора                                             като           изслуша  докладваното

от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                         ч.    гр.дело369  по

описа за 2020г.на ПОС  и за да се произнесе,съобрази следното:

 Производство по чл.413 ал.2 във. вр.с чл.274 ал.1  ГПК  .

        С определение на Плевенски Районен съд № 686 от 17.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 571/2020г. на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е отхвърлено като неоснователно  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „***» ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***№***, офис-сграда ***,ет.***, офис 4, с ЕИК ***, представлявано от Д.Б., против В.К.А.,  ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 221,76 лева сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 1663,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по договора за заем за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г.Със същото определение на ПРС на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указано на заявителя „***» ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***№***, офис-сграда ***, ет.2, офис ***, с ЕИК ***, представлявано от Д.Б. да предяви осъдителен иск за вземането си, в едномесечен срок от съобщението за следните суми:за сумата от 367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 221,76 лева сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 1663,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по договора за заем за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г, против длъжника В.К.А.,  ЕГН **********, с адрес: ***, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на ПлРС.

          Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „***“ЕАД гр.София,представлявано от изп.директор Д.Б. чрез юрисконсулт А.Б.,като същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че ГПР многократно надвишава размера на законната лихва ,което е в противоречие с добрите нрави,като счита,че лихвите при небанковите институции са по-високи с оглед риска,който поемат  да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели ,които не могат да получат такъв от банките,поради различни съображения,водещи до ниска кредитоспособност. Твърди се,че не е налице максимален размер на договорната лихва,че законната лихва е лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.Изложени са съображения,че възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно размерът на възнаградителната лихва е обвързан с размера на законната лихва за забава.Жалбоподателят се позовава на измененията на ЗПК от 2014г,съгласно които  е въведен максимален размер на ГПР, който е 50 %,което предполага лихвен % от 48-49%,който надвишава размера на законната лихва.Твърди се,че определеният между страните ГПР е в границите на заложения максимален праг и уговорката не противоречи на добрите нрави.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че в договора за допълнителни услуги се съдържат неравноправни клаузи ,в частност клаузата за заплащане на застрахователна премия.В тази насока са изложени подробни съображения,като е посочено,че длъжникът изрично е заявил,че дава съгласието си да му бъде сключена застраховка “Защита“ по специални условия на тарифа №МСЗ2014 на ЗК “***“АД ,а също,че приема условията на застраховката ,като потвърждава,че ще спазва задълженията на застраховано лице по полицата.Твърди се,че вземането за застрахователна премия произтича от сключен застрахователен договор ,който не е част от договора за потребителски кредит,че застрахователният договор по чл.382 КЗ макар и да обезпечава изпълнението на договора за заем,не е елемент от същия.Твърди се,че неправилно ПРС е отхвърлил претенцията за допълнителни услуги ,като противоречаща на чл.10 ал.2 ЗПК,като в жалбата е посочено,че в договора за допълнителни услуги изчерпателно са посочени вида и дейностите,за които се събират такси за предоставените допълнителни услуги.В заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд  да отмени изцяло обжалваното определение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№571/2020г.по описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „***” ЕАД, гр.София срещу длъжника В.К.А.. Заявлението частично е уважено от ПРС ,като със заповед №484 от 17.02. 2020г.по ч.гр.д. №571/ 2020г.е разпоредено длъжникът В.К.А. да заплати на кредитора „***” ЕАД,гр.София главница по договор за заем в размер на 2 100лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на подаване на заявлението 03.02.2020г.до окончателното й изплащане,както и деловодни разноски:89,49лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

За да постанови обжалваното определение ,с което е постановен частичен отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК,ПРС е изложил съображения,че процесният договор попада в приложното поле на ЗПК,като е приел,че е налице нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК,че отделните елементи на договора за заем са с различен шрифт,поради което е счел ,че в тази хипотеза съгласно чл.22 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,без да дължи лихва и др.разходи по кредита.ПРС е счел,че клаузата за заплащане на такса за допълнителни услуги,оформена като договор за допълнителни услуги към заем и месечната такса за застраховка „Защита“,пакет „Премиум живот“, респ. лихвата върху сумите за допълнителни услуги е нищожна .Изложени са доводи, че не се касае за допълнителни услуги ,а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита или дори за скрита наказателна лихва.ПРС е приел,че не е дължима и сумата,претендирана като застраховнателна премия, доколкото не са представени доказателства за сключен договор за застраховка. Относно договорната лихва съдът е приел,че посочения в договора ГПР в размер на 50% е точно законово определения максимален размер на ГПР,че е налице прекомерност при определяне ГПР,което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата. Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

                Съгласно новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ бр.100/2019г./ съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Правилни са изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза договорът за заем и приложенията към него -Общи условия,договор за допълнителни услуги към заем CrediHome1192-00047161,искане за допълнителни услуги, Приложение №1 – описание на допълнителни услуги, в своята цялост не отговарят на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,доколкото не всички елементи са с еднакъв  по вид, формат и размер шрифт . Очевидно е,че посоченото и от ПРС Приложение №1 – описание на допълнителни услуги е със различен по размер шрифт от този на договора за допълнителни услуги към заем,както и на основния договор за заем.Съгласно чл.22 ЗПК,когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК, договорът е недействителен,а в тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК.

Законосъобразни са изводите на ПРС за нищожност на клаузите, предвиждащи заплащане на такси за допълнителни услуги ,както и на лихва върху същите,като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.10а,ал.2 ЗПК  кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Посочените в Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome1192-00047161 -посещение вкъщи за събиране на вноската, безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване на заема, услуги са именно такива. Окръжният съд споделя становището на ПРС,че в случая не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва.Законосъобразен е изводът на ПРС за отказ да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и по отношение на сумата 1663,20лв.-застрахователна премия по договора за допълнителни услуги.В тази насока при подаване на заявлението,ПРС е дал изрични указания на заявителя в 3-дневен срок от съобщението да представи доказателства,че действително е сключена такава застраховка в полза на длъжника.Такива доказателства не са представени.Недоказани са твърденията в частната жалба ,че на датата на сключване на договора за допълнителни услуги,заемодателят „Микро кредит“АД в качеството му  на застрахователен посредник е заплатил на застрахователя „Уника Живот“АД съответната застрахователна премия,респ.претендираната със заявлението сума от 1 663,20лв.

В договора за заем е посочено,че ГПР е 50 %,а фиксираният лихвен % е 30,91%.Въззивната инстанция споделя изразеното от ПРС становище, че така определеният ГПР е в максимален размер,съгласно чл.19 ал.4 ЗПК .Налице е прекомерност ,което противоречи на добрите нрави и води до  нищожност на клаузата.

По изложените съображения ,Окръжният съд счита,че поради наличие на нищожни и неравнопоправни клаузи следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  по реда на чл.410 ГПК за следните суми: 367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г.,221,76 лева сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 1663,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по договора за заем за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г.Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което обжалваното определение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на процеса на частния жалбоподател не се дължат разноски.

Водим от горното , Окръжният съд

                         

               О   П   Р   Е  Д   Е  Л   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски  Районен съд №686 от 17.02.2020г.,постановено по ч. гр.д. №571/2020г.по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  ЧЛЕНОВЕ :