О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /10.06.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на десети
юни
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА ч.
гр.дело №369 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във. вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С определение на Плевенски Районен съд № 686 от 17.02.2020 г.
по ч.гр.д.№ 571/2020г. на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е отхвърлено като
неоснователно заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „***» ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***№***, офис-сграда ***,ет.***,
офис 4, с ЕИК ***, представлявано от Д.Б., против В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на
сумата от 367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г.,
221,76 лева сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020
г., 1663,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по договора
за заем за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за
периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г.Със същото определение на ПРС на
основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е указано на заявителя „***» ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***№***, офис-сграда ***, ет.2,
офис ***, с ЕИК ***, представлявано от Д.Б. да предяви осъдителен иск за
вземането си, в едномесечен срок от съобщението за следните суми:за сумата от
367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 221,76 лева
сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 1663,20
лева застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по договора за заем
за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за
периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г, против длъжника В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, като довнесе дължимата
държавна такса по сметка на ПлРС.
Срещу така постановеното определение на
ПРС е постъпила частна жалба от „***“ЕАД гр.София,представлявано от изп.директор Д.Б.
чрез юрисконсулт А.Б.,като същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че
ГПР многократно надвишава размера на законната лихва ,което е в противоречие с
добрите нрави,като счита,че лихвите при небанковите институции са по-високи с
оглед риска,който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели ,които не могат да получат такъв от
банките,поради различни съображения,водещи до ниска кредитоспособност. Твърди
се,че не е налице максимален размер на договорната лихва,че законната лихва е
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размерът й е неотносим
към уговорената между страните възнаградителна лихва.Изложени са съображения,че
възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно
размерът на възнаградителната лихва е обвързан с размера на законната лихва за
забава.Жалбоподателят се позовава на измененията на ЗПК от 2014г,съгласно
които е въведен максимален размер на
ГПР, който е 50 %,което предполага лихвен % от 48-49%,който надвишава размера
на законната лихва.Твърди се,че определеният между страните ГПР е в границите
на заложения максимален праг и уговорката не противоречи на добрите
нрави.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че в договора за допълнителни услуги
се съдържат неравноправни клаузи ,в частност клаузата за заплащане на
застрахователна премия.В тази насока са изложени подробни съображения,като е
посочено,че длъжникът изрично е заявил,че дава съгласието си да му бъде
сключена застраховка “Защита“ по специални условия на тарифа №МСЗ2014 на ЗК “***“АД
,а също,че приема условията на застраховката ,като потвърждава,че ще спазва
задълженията на застраховано лице по полицата.Твърди се,че вземането за
застрахователна премия произтича от сключен застрахователен договор ,който не е
част от договора за потребителски кредит,че застрахователният договор по чл.382 КЗ макар и да обезпечава изпълнението на договора за заем,не е елемент от
същия.Твърди се,че неправилно ПРС е отхвърлил претенцията за допълнителни
услуги ,като противоречаща на чл.10 ал.2 ЗПК,като в жалбата е посочено,че в
договора за допълнителни услуги изчерпателно са посочени вида и дейностите,за
които се събират такси за предоставените допълнителни услуги.В заключение
дружеството жалбоподател моли Окръжния съд
да отмени изцяло обжалваното определение на ПРС като неправилно и
незаконосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото доказателства,приема
за установено следното:
Частната жалба е подадена
в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№571/2020г.по
описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „***” ЕАД, гр.София срещу длъжника В.К.А.. Заявлението частично е
уважено от ПРС ,като със заповед №484 от 17.02. 2020г.по ч.гр.д. №571/ 2020г.е
разпоредено длъжникът В.К.А. да заплати на кредитора „***” ЕАД,гр.София главница по договор за заем в размер на
2 100лв.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на
подаване на заявлението 03.02.2020г.до окончателното й изплащане,както и деловодни
разноски:89,49лв. внесена ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
За да постанови
обжалваното определение ,с което е постановен частичен отказ за издаване на
заповед по чл.410 ГПК,ПРС е изложил съображения,че процесният договор попада в
приложното поле на ЗПК,като е приел,че е налице нарушение на чл.10 ал.1 ЗПК,че
отделните елементи на договора за заем са с различен шрифт,поради което е счел
,че в тази хипотеза съгласно чл.22 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита,без да дължи лихва и др.разходи по кредита.ПРС е счел,че
клаузата за заплащане на такса за допълнителни услуги,оформена като договор за
допълнителни услуги към заем и месечната такса за застраховка „Защита“,пакет
„Премиум живот“, респ. лихвата върху сумите за допълнителни услуги е нищожна
.Изложени са доводи, че не се касае за допълнителни услуги ,а за забранена такса за действия,
свързани с управлението на кредита или дори за скрита наказателна лихва.ПРС е приел,че
не е дължима и сумата,претендирана като застраховнателна премия, доколкото не
са представени доказателства за сключен договор за застраховка. Относно
договорната лихва съдът е приел,че посочения в договора ГПР в размер на 50% е
точно законово определения максимален размер на ГПР,че е налице прекомерност
при определяне ГПР,което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на
клаузата. Тези правни доводи на ПРС
са правилни, кореспондират с представените по делото доказателства и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Съгласно новата разпоредба на
чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ бр.100/2019г./ съдът издава заповед за изпълнение
,освен когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Правилни
са изводите на ПРС,че в конкретната хипотеза договорът за заем и приложенията
към него -Общи условия,договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1192-00047161,искане за допълнителни
услуги, Приложение №1 – описание на допълнителни услуги, в своята цялост не
отговарят на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК,доколкото не всички елементи са
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт . Очевидно е,че
посоченото и от ПРС Приложение №1 – описание на допълнителни услуги е със различен
по размер шрифт от този на договора за допълнителни услуги към заем,както и на
основния договор за заем.Съгласно чл.22 ЗПК,когато не са спазени изискванията
на чл.10,ал.1 от ЗПК, договорът е недействителен,а в тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита – чл.23 от ЗПК.
Законосъобразни са изводите на ПРС за нищожност на клаузите, предвиждащи
заплащане на такси за допълнителни услуги ,както и на лихва върху същите,като
противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.10а,ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Посочените
в Договор за допълнителни услуги към Договор за заем CrediHome №1192-00047161 -посещение вкъщи за
събиране на вноската, безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване
на заема, услуги са именно такива. Окръжният съд споделя становището на ПРС,че
в случая не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия,
свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва.Законосъобразен е изводът на ПРС за отказ да бъде
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и по отношение на сумата
1663,20лв.-застрахователна премия по договора за допълнителни услуги.В тази
насока при подаване на заявлението,ПРС е дал изрични указания на заявителя в
3-дневен срок от съобщението да представи доказателства,че действително е
сключена такава застраховка в полза на длъжника.Такива доказателства не са
представени.Недоказани са твърденията в частната жалба ,че на датата на
сключване на договора за допълнителни услуги,заемодателят „Микро кредит“АД в
качеството му на застрахователен
посредник е заплатил на застрахователя „Уника Живот“АД съответната застрахователна
премия,респ.претендираната със заявлението сума от 1 663,20лв.
В договора за заем е посочено,че ГПР е 50 %,а фиксираният лихвен % е
30,91%.Въззивната инстанция споделя изразеното от ПРС становище, че така
определеният ГПР е в максимален размер,съгласно чл.19 ал.4 ЗПК .Налице е прекомерност
,което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата.
По изложените съображения ,Окръжният съд счита,че поради наличие на нищожни
и неравнопоправни клаузи следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК за следните суми: 367,92 лева договорна лихва за периода 16.02.2019 г. –
16.01.2020 г.,221,76 лева сума за допълнителни услуги за периода 16.02.2019 г.
– 16.01.2020 г., 1663,20 лева застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 16.02.2019 г. – 16.01.2020 г., 68,88 лева лихва за забава по
договора за заем за периода 16.02,2019 г. – 03.02.2020 г., 52,61 лева лихва за
забава по договора за допълнителни услуги
за периода 16.02. 2019 г. – 03.02.2020 г.Изводите на ПРС съвпадат с тези на
въззивната инстанция,поради което обжалваното
определение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса
на частния жалбоподател не се дължат разноски.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен
съд №686 от 17.02.2020г.,постановено по ч. гр.д. №571/2020г.по описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :