№ 552
гр. София, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502155 по описа за 2021 година
САС е сезиран с две въззивни и една частна жалба от страните по гр.д.
3542/18 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 261 904/ 19.01.21 г., съдът, като е отрекъл
направеното от ответното дружество ЗД Бул Инс АД възражение за
съпричиняване на катастрофата от загиналия служител на ПП КАТ Д. К. П., е
приел, че исковете, предявени от родствениците му, търпящи неимуществени
вреди поради смъртта му, са частично основателни. В полза на съпругата Д.
Т. П. и бащата на загиналия К. Д. П. съдът е присъдил обезщетения в размер
на по 100 000 лв. и е отхвърлил претенциите до завените 250 000 лв. В полза
на майката на загиналия М. В. П., която е починала през време на провеждане
на първоинстанционното производство и е заменена на основание чл. 227
ГПК от М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., съдът, като е отчел, че нейната
собствена смърт е довела до минимизиране на времето, през което е понасяла
неимуществени вреди – страдания заради смъртта на сина й, е присъдил в
полза на правоприемниците й обезщетение в размер на 50 000 лв. и е
отхвърли иска за разликата до заявените 250 000 лв. За децата на загиналия
М. Д. П. и К. Д. П. съдът е определил обезщетения, възлизащи на по 150 000
лв., като за разликата до заявените по 250 000 лв. исковете са отхвърлени.
С въззивната жалба на ищците се оспорва правилността на решението в
отхвърлителните му части. Твърди се, че същото не е съобразено с реалните
вреди на ищците. Те считат и че неправилно съдът е определил като момент
на изпадане на застрахователя в забава на 19.10.17 г., вместо деня на смъртта
на загиналия Д. П..
1
Обжалва се определението на съда от 26.05.21 г., постановено на
основание чл. 248 ГПК по молба на ищците, с което съдът потвърждава
извода си, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК спрямо
заявените от ответника разноски в размер на 45 000 лв.
Въззивникът ответник оспорва решението в осъдителната му част над
сумите както следва – 25 000 лв. – за майката на загиналия, 40 000 лв. – за
бащата и съпругата на загиналия и над по 50 000 лв. за децата му. Той счита,
че отдалечавайки се от края на пътното платно до средната лента за
движение, пътният полицай се е изложил на риск и така е съпричинил
вредоносния резултат. Оспорва се частната жалба.
Всяка от страните оспорва жалбата на противната стана и поддържа
собствената.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустими жалби,
атакуващи валидни и допустими съдебни актове. Дължи се произнасяне
относно правилността на решението с оглед доводите на въззивника за
неправилност.
Въз основа твърденията на страните според очертания предмет на
проверка, на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното
производство, САС прави следните изводи:
Катастрофата станала при усложнен механизъм – при спрян от
патрулна кола на ПП КАТ товарен автомобил, установил се в най-дясната
лента по посока на движението, пътувал с видимо превишена скорост в най-
лявата лента автомобил Митсубиши Аутлендър. Зад него се движел лек
автомобил Киа Спортидж.
Пътният полицай Д. П., за да подаде видим за пътуващия в скоростната
лента автомобил Митсубиши Аутлендър, навлязъл в средното пътно платно.
При намаляването на скоростта на автомобила Митсубиши, пътуващата зад
него водачка на автомобила Киа, за да избегне удара, предприела заобикаляне
на препятствието отдясно и ударила пътния полицай.
На л. 104 от делото на СГС е класирана присъда по отношение на
шофьорката на застрахования при ответното дружество автомобил Киа
Спортидж – К. Л..
Приета е автотехническа експертиза, осъществена от в.л. Х. И. (л. 176).
САС се солидаризира с изводите на вещото лице, че удар не би
настъпил, ако водачката на л.а. Киа Спортидж – Л., не би предприела
спасителна маневра по заобикаляне на автомобила Митсубиши отдясно. Към
времето на промяна на платното за движение на автомобилът Киа полицаят
не е имал възможност да реагира, като обърне посоката на тялото си и
придаде ускорение, което би му позволило да се отстрани своевременно от
мястото на катастрофата. Виновната шофьорка е пътувала с 99 км.ч. и не е
реагирала незабавно при намаляване на скоростта на движещия се пред нея
автомобил. С оглед на така възприетата обстановка, САС счита, че
дистанцията поддържана от водача на автомобила Киа Спортидж, не е
2
обезпечавала възможност за спиране при внезапна поява на препятствие на
пътя. От това следва, че скоростта е била несъобразена (същата и над
нормираната за пътния участък). От своя страна загиналият полицай, за да
подаде сигнал за спиране на автомобила Митсубиши, е следвало да застане на
видимо за шофьора му място. При така установения механизъм на ПТП
настоящият състав се солидаризира с изводите на първостепенния- за липса
на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия.
При определяне размера на обезщетенията САС зачита събраните
гласни доказателства за отлични отношения между ищците и загиналия техен
родственик. Описано е от състава на СГС, произнесъл се по исковете, че
родителят, загубил син губи опора в старостта си, когато би се нуждаел от
синовна подкрепа, съпругата на загиналия, оставайки сама с две малолетни
деца, не би могла да рестартира живота си. Тя ще е подложена на
допълнителни усилия за отглеждането в непълно семейство на децата, с които
приживе баща им много се занимавал. Децата, от своя страна ще бъдат
уязвими поради липсата на родител, с когото са имали силна емоционална
връзка. За всички ищци загубата е необратима. На това основание, като се
съотнесе към момента на катастрофата - 13.05.2017 г., СГС е определил
правилни парични еквиваленти за страданията на всеки от ищците. Изводите
са обосновани и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от разгърнатите в
обжалваното решение мотиви.
Правилно определен от съда е и моментът на изпадане на
застрахователя в забава. С новия КЗ обезщетение за забава се дължи от
зстрахователя, ако той след като е сезиран с искания за изплащане на
обезщетения, в тримесечен срок от заявяване на претенциите не се произнесе
по тях. Този момент съвпада според доказателствата по делото с момента, от
който СГС е присъдил обезвреда да забава.
САС счита частната жалба за основателна. Вярно е, че ищците са
предявили много завишени спрямо практиката на съдилищата претенции, но
това не прави делото с висока юридическа или фактическа сложност.
Претендирани са обезщетения от 5-има ищци, но фактическата обстановка
спрямо ПТП е идентична. Определянето на съразмерни спрямо установения в
чл. 52 ЗЗД критерий обезщетения спрямо всеки от ищците не е изисквало
разпит на различни свидетели, а нуждата съдът да мотивира по-пространно
изводите си не прави спора фактически по-сложен. Поради това дължимото
на застрахователя удостоверено като заплатено адвокатско възнаграждение
като разход в първоинстанционния процес следва да се намали до сумата
20 916.50 лв., съответстваща на минималното адвокатско възнаграждение за
защитения интерес от 800 000 лв. Тази сума следва да се заплати съразмерно
на уважените искове както следва: по 5704.50 лв. – от всяко от децата на
загиналия, по 3803 лв. – от бащата и съпругата на загиналия и 1901.50 лв.
общо от наследниците на майката на починалия.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 261 904/ 19.01.21 г.,
постановено по гр.д. 3542/18 г. по описа на СГС.
ОТМЕНЯ определение на съда от 26.05.21 г., постановено на
основание чл. 248 ГПК, и вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 261 904/ 19.01.21 г., постановено по гр.д. 3542/18
г. по описа на СГС в частта за разноските, като отменя осъдителните
диспозитиви за присъждане на разноски, както следва:
от Д. Т. П. и К. Д. П. над суми от по 3803 лв.
от наследниците на М. В. П.: М. Д. П., К. Д. П., К. Д. П. и Д. А. А., над
общата сума1901.50 лв.
от М. Д. П. и К. Д. П. над суми от по 5704.50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в съответствие с разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4