№ 1432
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100515157 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.08.2021 г. по гр.дело № 19598/20 г., СРС, I ГО, 40 с-в е
осъдил на основание чл. 76 ЗС В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. *******, да предаде на Н. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „*********, владението на недвижим имот, представляващ
апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж. к. „******* съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4082.6255.1.41, заедно с
прилежащото му избено помещение № 6. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1
ГПК В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******. да заплати
на Н. В. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*********,
сумата от 546 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата В. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, чрез пълномощника по делото
адвокат А.Д. от САК с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът
необосновано е приел за установено от фактическа страна по спора, че в края
на м. септември, началото на м. октомври 2019 г., въззиваемият/ищец е
установил своя фактическа власт по отношение на процесния апартамент,
1
като такова твърдение няма в самата искова молба. По делото е безспорно, че
след изповядване на сделката З. В.а, майката на ищеца, останала да живее в
апартамента, а ответницата В.Н. се грижела за нея и я гледала до началото на
м. октомври 2019 г., когато синът на З., ищецът Н.В., въпреки
противопоставянето й, сменил патрона на входната врата с помощта на
ключар и оставил майка си сама в жилището без някой да има достъп до нея.
В.Н. била повикана от З., но когато отишла до апартамента, разбрала от
съседи, че жената е в болница „София мед“, посетила я два пъти и на втория
път разбрала, че синът й/ищецът я изпраща в старчески дом в кв.“Хаджи
Димитър“. Посетила я и там и установила, че З. е с влошено здравословно
състояние, и няколко дни по-късно, тя починала. По отношение на процесния
апартамент, неговата майка си е била запазила пожизнено и безвъзмездно
ползване, което право осъществявала до смъртта си. Фактът, че въпреки
нейното противопоставяне, ищецът/въззиваем е сменил патрона на входната
врата и е държал майка си заключена в жилището, необосновано е приет от
съда като установяване на фактическа власт над имота от ищеца. Своите
действия ищецът не е манифестирал нито по отношение на собственика на
имота/ ответницата, нито по отношение на ползвателя му-неговата майка. В
самата искова молба няма въведени твърдения, че ищецът е държал по
какъвто и да било начин процесното жилище до м.март 2020 г., за която дата
се твърди, че е занесъл свои вещи в жилището.
Същевременно през м. февруари 2020 г. ищецът подал жалба срещу
ответницата и сина й Н.С., които са дали обяснения по образуваната пр.пр. №
08685/2020г. по описа на СРП и били посъветвани от разследващия полицай
да не влизат във владение на процесния апартамент до приключването на
преписката. Фактът, че ищецът е подал тази жалба с твърдения за
самоуправни действия от страна на ответницата, влиза в противоречие с
твърдението на съда, че ищецът установил още м.септември-октомври 2019 г.
своя фактическа власт по отношение на имота. През месец април 2020 г., след
приключване на прокурорската преписка с постановление за отказ за
образуване на наказателно производство, ответницата извикала ключар и
сменила патрона на входната врата на собствения си апартамент и започната
ремонт на същия, в който понастоящем живее нейна наемателка. Липсата на
първата императивно изискуема за уважаването на иска предпоставка е
основание за отхвърлянето му като недоказан и неоснователен, като
2
ирелевантно за спора се явява поведението на ответницата, предвид именно
установено от ищеца държане на имота, чиято защита се иска с предявения
иск.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното като необосновано и незаконосъобразно и да отхвърли
предявения иск, ведно със законните последици. Претендира присъждане на
съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/ищец Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“********** не взема становище по въззивната жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.76 от ЗС от Н. В. В., ЕГН
********** срещу В. Н. Н., ЕГН ********** за осъждане на ответницата да
предаде на ищеца владението на недвижим имот, представляващ апартамент
№ 41, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.
Ищецът твърди, че неговата майка З. В.а била собственик на ап. № 41,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******. На 12.06.2019г., след прекаран
мозъчен инсулт и в тежко здравословно състояние, продала имота на
ответницата за сумата от 57 000 лв., като си запазила пожизнено вещното
право на ползване. След смъртта на З. В.а на 10.12.2019 г., в имота останали
редица нейни вещи, които ищецът започнал да разчиства. Същевременно, в
началото на м.март 2020г. ищецът занесъл в имота множество свои вещи -
компютър, дрехи, пералня и други, установявайки свое владение върху
апартамента. Ангажирал свой приятел Б.Л. за направата на козметичен
3
ремонт на апартамента. На 10.04.2020г. Л. се обадил на ищеца, за да му каже,
че не може да влезе в апартамента, защото е сменена бравата. Това деяние
било извършено от ответницата с помощта на нейния син. По този начин,
ответницата отнела на ищеца владението на недвижимия имот чрез насилие и
по скрит начин и осуетила възможността на ищеца да влиза в него.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е депозирала писмен отговор, в който
оспорва иска. Признава, че З. В.а е майка на ищеца и че с нот. акт от 2019г.
последната е продала на ответницата процесния апартамент за сумата от 57
000 лв. Оспорва останалите фактически твърдения на ищеца, като счита, че са
неверни. Сочи, че ответницата се запознала с майката на ищеца в началото на
м.февруари 2019г. в болнично заведение. На 08.03.2019г. й се обадила по
телефона, като тогава разбрала, че В.а е в болница след прекаран инсулт.
Ответницата я посетила в болницата, в която В.а прекарала още 10-15 дни.
Тъй като нямало кой да я вземе от болницата и да заплати лекарствата,
ищецът заплатил дължимите суми и организирал линейка, която да я закара
до дома й. Още преди изписването от болницата, З. В.а подсигурила смяна на
патрона на входната врата на апартамента си от извикан от нея ключар, тъй
като се страхувала от сина си. През м.май 2019г. В.а получила втори инсулт и
постъпила на лечение в болница, където останала три дни, след което
прекарала още 10 дни в болница за след инсултна рехабилитация. След това,
З. В.а и ответницата сключили договор за продажба на имота на 12.06.2019 г.,
като прехвърлителят останал да живее в него, а ответницата полагала грижи
за него и това продължило до началото на м. ноември 2019г., когато ищецът,
въпреки противопоставянето, завел майка си в банката и я принудил да
изтегли всичките си пари и да му ги даде. След като върнал майка си в
апартамента, ищецът сменил с помощта на ключар патрона на входната врата
и оставил майка си сама в жилището без никой да има достъп до нея. След
няколко дни З. била приета в болница, а след това била изпратена в старчески
дом. Малко по-късно З. починала. През м.февруари 2020г. ищецът подал
жалба срещу ответницата и сина й, по която била образувана прокурорска
преписка № 08686/2020г. по описа на СРС и били посъветвани от
разследващия полицай да не влизат във владение на имота до приключване на
преписката. През м.март 2020г., след приключване на преписката с отказ за
образуване на наказателно производство, ответницата извикала ключар и
сменила патрона на входната врата на собствения си апартамент, като
започнал ремонт на същия, в който понастоящем имало неин наемател.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.76 от ЗС, според който
владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит
начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска
връщането от лицето, което я е отнело, т.е. с този иск се предоставя защита
4
на владелец, респ. държател на вещ, отнета по скрит или насилствен начин.
Посесорният иск по чл.76 ЗС е иск на владелеца/държателя на вещта, за
защита на владението като фактическо състояние, преди да бъде
трансформирано в собственост. Предпоставките за уважаване на иска са
наличие на фактическа власт на ищеца върху вещта, като тази власт не трябва
да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във
всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да
държи вещта като своя, отнемане на фактическата власт от ответника и това
отнемане да е извършено по скрит начин /по начин и време, които правят
трудно възприемането му от ищеца/ или насилствен начин. С владелческите
искове /по чл.75 и чл.76 от ЗС/ се дава защита на владението като фактическо
състояние - когато фактическото състояние е нарушено, или самото владение
като такова състояние е отнето чрез насилие или по скрит начин. При тези
искове съдът се интересува само от факти - имало ли е владение, имало ли е
нарушение, кой е владелец на конкретния недвижим имот към момента на
предявяване на иска. Съдът постановява решението въз основа на фактите,
без да навлиза в обсъждане на правомерността или неправомерността на
действията на страните, без да слуша възражения и изследва въпроси, които
почиват на техни субективни права - арг. чл.357 от ГПК. Ответникът по
владелчески иск не може да прави възражение, че е собственик на вещта, за да
обоснове неговата неоснователност, тъй като по тези дела съдът се
интересува само от факти, а не от притежаваните от страните субективни
материални права.
По делото е безспорно, че ищецът е син и единствен наследник на З.
Иванова В.а, която и съгласно договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт от 12.06.2019г., акт № 56, том VII, per. №
15966, дело от 2019г. е продала на ответницата В. Н. Н. процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 41 с идентификатор
68134.4082.6255.1.41, находящ се в гр. София, ж.к. „******* заедно с избено
помещение № 6, като си е запазила правото на ползване върху имота
пожизнено и безвъзмездно. Безспорно е, че З. Иванова В.а е починала почти 6
месеца след продажбата, на 10.12.2019г.
Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗС
владелецът или държателят, на когото чрез насилие или по скрит начин е
5
отнета движима или недвижима вещ може в 6 месечен срок да иска
връщането й от лицето, което я е отнело. Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи безспорно и
категорично, че ищецът е владелец или държател на процесния недвижим
имот и ответникът е отнел владението по насилствен и скрит начин, както и
че това е станало в срок от 6 месеца преди завеждане на исковата молба. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в
чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да установи с всички допустими
доказателства посочените обстоятелства. Владението се характеризира с два
основни независими признака: обективен- упражняване на фактическа власт
върху вещта и субективен- намерението да се държи вещта като своя, като
всички останали признаци са допълнителни изисквания, които не са
необходими, за да бъде защитено владението като фактическо състояние.
Позитивното ни право урежда институтите на владението- упражняване
на фактическа власт върху вещ за себе си /чл.68, ал.1 ЗС/ - и държането -
упражняване на фактическа власт върху вещ за другиго /чл.68, ал.2 ЗС/ и
свързва с тях определени правни последици. Липсва правна уредба на
търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти,
свързани с упражняването на фактическа власт върху вещ и които не
пораждат последиците на владението и държането.
Практиката на ВКС-решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г.,
ВКС, І г.о. - е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие.
Към това тълкуване следва да се добави, че общото между държането и
търпимите действия е в обективния им елемент- упражняване на фактическа
власт върху вещ. Разликата е в субективния елемент, извеждан от
основанието, на което е установена фактическата власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна
6
сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение,
собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно
ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на
съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията
на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със
съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде
изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличности
отношения /съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи
едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма
никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява
върху един чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се
има предвид, както волята на лицето, което упражнява действието, така и
волята на собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то. Ако
волята на лицата е да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице
съвпадащи волеизявления относно съществени елементи на сделката, то е
налице държане въз основа на възникнало облигационно отношение. Ако
волята /изрична или предполагаема/ е свързана единствено с
междуличностните отношения, то не възниква облигационна връзка, а са
налице единствено търпими действия.
Със защита по чл.76 ЗС се ползват владението и държането, но не и
търпимите действия. Последните могат да бъдат прекратени едностранно от
собственика или владелеца, в този смисъл е решение № 122 от 03.12.2020 г.
по гр.д. № 3549/2019 г., I го, ГК.
В конкретния казус, от данните по делото е видно, че ищецът е
извършил смяна на патрона на входната врата на апартамента и това е станало
в началото на месец ноември, т.е. още приживе на майка си. Това се
установява от обясненията на ответницата в отговора на исковата молба,
която твърди, че в началото на м. ноември 2019г., след като ищецът върнал
майка си в апартамента, същият сменил с помощта на ключар патрона на
входната врата на жилището, а след няколко дни изпратил майка си в
старчески дом, където тя починала. Установява се и от показанията на
свидетеля Н.С., син на ответницата, който сочи, че майка му В.Н. и той са
7
гледали З. В.а и са имали достъп /ключ/ до имота до септември-октомври
2019г., когато патронът на входната врата бил сменен. Според свидетеля,
именно ищецът е сменил патрона на входната врата, като след това закарал
майка си З. в хоспис. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
другия свидетел Цона Вълчинова, която заявява, че през м. октомври
ответницата й казала, че не знае как е З., тъй като бравата на апартамента била
сменена. Свидетелката сочи, че ответницата не е имала достъп до
апартамента от м. септември заради смяна на бравата, а З. била настанена в
старчески дом, където починала. Налице е извършена смяна на патрона още
приживе на майката, което явно е станало с нейно съгласие, видно и от
нейното последващо изказване, че е направила грешка. След извършената
смяна на ключа, ищецът е започнал да упражнява фактическа власт върху
апартамента, като няма данни той да е извършвал каквито и да било действия
по отношение на него до месец април 2020 г. Не се доказва твърдението му,
че през месец март 2020 г. той е занесъл в апартамента свои дрехи и
недвижими вещи, като по този начин е установил владение върху
апартамента/ според исковата молба/, нито че през месец април е ангажирал
свой приятел, който да извърши козметичен ремонт. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Б.Л., като особено неточни-същият заявява, че
майката З. е починала през 2017 г., а тя е починала през декември 2019 г., че
месец два след като тя е починала, не е могъл да влезе в апартамента, че
бравата е сменена след като тя е починала, докато от останалите
доказателства се установява друг момент, че З. е починала в дома си, но тя е
починала в хоспис и т.н., после се заявява, че патронът е сменен през 2018г.
на 10.04. и след този момент свидетелят не е имал достъп до имота. Тези
показания са и противоречиви, не особено логични и разминаващи се в
посочените от него дати с останалия доказателствен материал по делото.
В началото на месец април 2020 г. по признанието на ответницата и от
свидетелските показания се установява, че ответницата с помощта на ключар
е сменила патрона на входната врата, като по този начин е установила
собствена фактическа власт върху процесния имот и това е станало на дата,
следваща датата на постановяване на постановлението за прекратяване на
наказателно производство от 18.03.2020г.
Следва да бъде направена квалификация на упражняваната от ищеца
8
фактическа власт върху имота след извършената от него смяна на патрона на
входната врата като държане или като търпими действия, като това е
релевантното за изхода на спора. От целия доказателствен материал,
включително свидетелските показания се установява, че ищецът е бил
допуснат от вещния ползвател / майка си/ в апартамента, като същата е
разрешила и смяната на патрона на входната врата с оглед роднинските им
взаимоотношения. Съгласието е свързано изцяло именно с роднинските им
взаимоотношения, поради което не може да се квалифицира като някакво
облигационно отношение. След смъртта на майката поведението на ищеца е
такова, че не може да доведе до промяна на основанието, на което упражнява
фактическата власт. Това основание може да бъде променено само чрез
осъществяване на факти, които да доведат до установяване на държане
/сключване на договор/ или владение /чрез отричане правото на собственост
на ответника и демонстриране на това отричане пред него/. Такива факти по
делото не са установени.
Изводът е, че към момента на извършената смяна на патрона на
входната врата още приживе на майка си З. през м. ноември 2019г., ищецът е
бил в качеството на роднина на ползвателя на вещта, извършил търпими
действия по смятана на патрона и упражнявал фактическа власт при търпими
действия. По делото не е установено, че до началото на м. април 2020г.
ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота в качеството му на
владелец или държател, от което следва, че същият не може да се ползва от
предвидената в закона посесорна защита, като не е налице първата и основна
предпоставка за уважаване на иска по чл.76 от ЗС. В този смисъл е без
значение установяването на втория релевантен факт, а именно отнемане на
владението от ищеца.
На основание чл.271, ал.1, пр.1I ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, за първата
инстанция ищецът следва да заплати на ответника разноски за процесуално
представителство в размер на 1500 лв./ по делото няма възражение за
прекомерност/, а за въззивната инстанция в размер общо на 676,47 лв., от
които 276,47 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 24.08.2021 г. по гр.дело № 19598/20г. на СРС, I
ГО, 40 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. В., ЕГН ********** иск срещу В. Н.
Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на В. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, да предаде на Н. В. В.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „*********, владението
на недвижим имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София,
ж. к. „******* съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4082.6255.1.41, заедно с прилежащото му избено помещение № 6.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“********** да заплати на В. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. *******, чрез пълномощника по делото адвокат А.Д. от САК
направените разноски за първата инстантция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв., а за въззивната инстанция в размер
общо на 676,47 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10