№ 20987
гр. С., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20221110151215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., с която против М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.......... са
предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1457,73 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен №
80664, находящ се в гр. С..........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 300,72 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.07.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 19,31 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,31 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г.
до 02.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик на
процесния имот, срещу когото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
1
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, като не е сторила това, ответницата е изпаднала в
забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между клиентите в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата е извършвана от „Т.С.” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител, е
депозирала отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва исковете по размер по
съображения, че не е ползвала топлинна енергия на стойност исковата сума, както и че
исковите суми са завишени. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по
давност, с оглед което моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление от 17.03.2022 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. Н. за следните суми: сумата от 1457,73 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен №
80664, находящ се в гр. С..........., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 300,72 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.07.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 19,31 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
17.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4,31 лв., представляваща
обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от
31.03.2019 г. до 02.03.2022 г. С разпореждане от 12.04.2022 г. съдът е издал исканата
заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 35,64 лв. -
държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По делото е приет Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г
ЗПИНМ, № 39, том ХХХI, дело № 6039/1974 г. на нотариус Петър Петров, от който се
установява, че на 16.09.1974 г. М. К. Н. и И.Р.Н. са признати за собственици на процесния
апартамент № 103 в бл. 43, ет. 8 на жилищен комплекс „М.“ със застроена площ от 57,12 кв.
м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена върху
държавна земя, с оглед писмо № 1-5300 от 06.06.1974 г. от СГНС – главна дирекция за
2
изграждане на С. за покупка на имота от СГНС – главна дирекция за изграждане на С..
По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 005, том I, рег. №
173, дело № 005/2021 г. на нотариус Д.Т., от който се установява, че на 13.01.2021 г. М. К. Н.
е продала на Г.П.К. процесния апартамент № 103, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4082.395.6.103 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 68134.4082.395.6, с адрес на имота: гр. С., ж. к.
„М. 1“ в бл. 43, вх. 6, ет. 8 със застроена площ от 57,12 кв. м, заедно със зимнично
помещение с площ от 2,07 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото.
Приет е и констативен протокол № 1248/03.10.2008 г., подписан за „Т.С.“ ЕАД и за
представител на етажната собственост, от който се установява, че в сградата на адрес: ж. к.
„М. 1“, бл. 43, вх. 5, 6, 7 не съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна вътрешно-отоплителна инсталация.
Приет е и списък от 07.01.1977 г. на етажните собственици, в който срещу апартамент №
103, ет. 8, вх. Е в ж. к. „М.“ е положен подпис за И.Р.Н..
По делото са приети и Удостоверение за постоянен адрес на М. К. Н. изх. № РМЛ21-
ТД26-262/04.02.2021 г. от Столична община, район „М.“, от което се установява, че
ответницата има регистриран постоянен адрес на адреса на процесния имот – ап. 103,
находящ се в ж. к. „М. 1“, бл. 43, вх. 6, ет. 8, считано от 12.09.2000 г. и Удостоверение за
постоянен адрес на И.Р.Н., починал на 28.12.2014 г., изх. № РМЛ21-ТД26-262/04.02.2021 г.
от Столична община, район „М.“, от който се установява, че И.Р.Н. е имал регистриран
постоянен адрес на адреса на процесния имот – ап. 103, находящ се в ж. к. „М. 1“, бл. 43, вх.
6, ет. 8, считано от 12.09.2000 г.
От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от
сметка за процесния период.
За установяване доставката и цената на ТЕ в хода на производството е изслушано
заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните. От същото се
установява, че сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение
на топлинна енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е
„еднотръбна система“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-
04-1 разпределението на топлинна енергия се извършва само от топлопреносното
предприятие. Процесният апартамент е с кубатура 125,94 куб. м., а заедно с общите части
139,27 куб. м. На 08.10.1998 г. е изключено отоплението на стълбите. Общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с помощта
на т. н. „терминал“ се снема показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца.
От отчетеното количество ТЕ се приспадат технологичните разходи, които се отчислявани
за сметка на „Т.С.“ ЕАД. За процесния период остойностяването на потребената топлинна
енергия се е извършвало от „Т.С.“ ЕАД. Топлинната енергия за отоплението на имота е
изчислявана на база коригиран отопляем обем 8 куб. м. за сезон 2018/2019 г. и 32 куб. м. за
3
сезон 2019/2020 г. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т. 5.2. от Приложението
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, като при отчета на
показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната (лице, подсигурило
достъпа). Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки. Топлинната енергия от сградната инсталация е разпределяна на база
пълен отопляем обем на имота – 139 куб. м. Заложената в изравнителните сметки топлинна
енергия за разпределение съответства на отчетената по общия топломер. Размерът на
дължимите суми за ТЕ през процесния период е 1422,63 лв. (суми по фактури 1370,09 лв. и
сума за доплащане 52,54 лв.). Всички суми за ТЕ са без предишни неплатени и просрочени
суми и без начисляване на лихви по тях. За процесния период остойностяването на
потребената топлинна енергия се е извършвало от „Т.С.“ ЕАД в съответствие с
нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция през процесния период е
преминавал метрологични проверки на 19.05.2017 г., 19.04.2019 г., 19.06.2021 г., със
заключение за съответствие с одобрения тип.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
За да се уважи искът за установяване вземане на ищеца за стойността на доставената
топлинна енергия и цена на услуга дялово разпределение по делото следва да се докаже, че
за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответницата топлинна енергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността й, че ищецът е изпълнил своите задължения и е
доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за него съобразно с
действащата към съответния момент нормативна уредба, че е била извършена услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответницата, която е поела
задължение да заплати тази сума на ищеца и договорения размер на възнаграждението.
По отношение на акцесорните искове за обезщетение за забава в плащането на
главниците ищецът следва да установи, че главните задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на
спорните суми.
В тежест на ответницата е да докаже плащане.
Във връзка с възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, в нейна тежест
е да докаже изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност.
4
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия
период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се
намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно на първо място е дали ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за
процесния имот и абонатен номер през процесния период.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
5
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
установи, че през процесния период ответницата е имала качеството клиент на топлинна
енергия, доставяна до процесния имот.
Въз основа на приетите по делото Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55г ЗПИНМ от 16.09.1974 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 5, том I, рег. № 173, дело № 5 от 13.01.2021 г. съдът приема, че ответницата е била
собственик на процесния имот през исковия период и като такава – потребител на
доставената до същия топлинна енергия по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ. Следва да се посочи, че другият съсобственик И.Р.Н. е починал на 28.12.2014 г. (което е
отразено и в нотариалния акт от 13.01.2021 г., като няма данни да е оставил други
наследници), а имотът е бил продаден от ответницата като единствен собственик след
исковия период. В случая не се установява през процесния период правото на собственост
да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на трето за спора лице
или да е възникнало изрично договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия
между трето за спора лице и „Т.С.“ ЕАД, поради което именно ответницата има задължение
да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период
и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента),
по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС,
ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от
2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по
силата на закона предвид качеството на ответницата на собственик на имота през процесния
6
период.
В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз
основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
От събраните по делото доказателства, включително от заключението на приетата
съдебно - техническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като
компетентно изготвена и в пълнота отговаряща на поставените задачи, се установява, че в
процесния период до имота е доставяна и потребявана топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване на обща стойност 1422,63 лв. Вещото лице е установило, че
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно
пълния отопляемия обем на имота по проект и действащите през процесния период цени, в
съответствие с нормативната уредба, включително стойността на топлинната енергия за
битово горещо водоснабдяване е начислена при условията на осигурен достъп за отчет до
имота. Заключението на СТЕ не е оспорено от страните и е изготвено не само на база
едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на данните,
предоставени на вещото лице от топлофикационния район, т. е. изводът за реално
доставената до имота топлинна енергия и нейната стойност е направен не само въз основа на
представените от ищеца частни документи, но и въз основа на допълнително изискани
такива, като не са налице доказателства, които да внасят съмнение в изводите на вещото
лице. Поради това съдът приема, че искът за главница е доказан по основание и по размер
до сумата от 1422,63 лв.
От ответницата своевременно е направено възражение за погасителна давност, по
отношение на което съдът намира следното:
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива
за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество,
като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР № 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичане на
тригодишен давностен срок.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, а в чл. 114, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
Разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Според Общите условия за продажба на топлинна
7
енергия от „Т.С.“ ЕАД от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2022 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК – то в
случая от 17.03.2022 г. давността е прекъсната, като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. срокът на погасителната давност е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 08.01.2019 г. (с прибавяне на 69 дни,
през които давност не е текла), са погасени по давност. В случая това са вземанията за
периода м. 05.2018 г. - м. 10.2018 г. включително, тъй като вземането за м. 10.2018 г. е
станало изискуемо на 15.12.2018 г., или непогасени са вземанията за периода м. 11.2018 г. –
м. 04.2020 г. В случая, при съобразяване на общата фактура за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и заключението на СТЕ, съдът приема, че погасена по давност е сумата от
257,27 лв. Поради това искът за главница за топлинна енергия е основателен за сумата от
1165,36 лв. и за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., до който размер следва да бъде
уважен, съответно отхвърлен за разликата до 1457,73 лв. и за периода 01.05.2018 г. –
31.10.2018 г. Като законна последица от уважаване на иска, върху главницата следва да се
присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2022
г. до окончателното плащане.
Върху погасената по давност главница за периода м. 05.2018 г. – м. 10.2018 г. вкл. лихва
не се дължи по аргумент от чл. 119 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не
са заплатени в 45 - дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период,
определена на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в
посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответницата за заплащане
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на
8
потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от
публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане
на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния
сезон. Ето защо за главните вземания за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., спрямо които
приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., в полза на последния съществува
вземане за мораторна лихва, която обаче следва да се начислява за периода от 15.09.2019 г.
до 02.03.2022 г. (за вземането по общата фактура от 31.07.2019 г. – за периода 15.09.2019 г. -
02.03.2022 г. и за вземането по общата фактура от 31.07.2020 г. – за периода 15.09.2020 г. -
02.03.2022 г.) и е в размер на 203,41 лв., определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез
използване на лихвен калкулатор, до която сума и период искът за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 300,72 лв. и за периода 16.07.2019 г. – 14.09.2019
г. включително.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период:
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Следователно дяловото разпределение
може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо
наличието на договор между етажната собственост и дружество,
извършващо дялово разпределение. В случаи като настоящия, при които отоплителната
система е еднотръбна и липсва възможност за прилагане на система за дялово
разпределение, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, но това
не променя възмездния характер на услугата и ответницата дължи заплащането й за
съответния период. Поради това на „Т.С.“ ЕАД се дължи заплащането на осъществената
услуга. Размерът на дължимата такса за дялово разпределение се установява от
представената от ищеца справка за дължими суми за дялово разпределение – на л. 25, и е в
размер на 19,31 лв., като предвид началната дата, от която се претендира тази сума – м.
02.2019 г. съдът приема, че няма вземания за цена на услуга за дялово разпределение, които
да са погасени по давност. Ето защо претенцията за дялово разпределение е основателна и
искът следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 19,31 лв. за периода 01.02.2019 г. –
29.02.2020 г. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2022 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия:
По отношение на цената на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
9
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,31 лв. за периода 31.03.2019 г. – 02.03.2022 г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 779,59 лв. от общо претендираните съгласно списък по чл. 80
ГПК в размер на 1000,87 лв. (за държавна такса – 172,67 лв., 250 лв. – депозит за експертизи,
478,20 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото), съразмерно с уважената част от исковете.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 66,70 лв. от общо 85,64 лв.
От ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.........., срещу М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
С..........., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
**********, както следва: сумата от 1165,36 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент № 103, находящ се в гр. С.,
ж. к. „М. 1“, бл. 43, ет. 8, с абонатен № 80664, за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 203,41 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 02.03.2022
г. и сумата от 19,31 лв. – главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода 01.02.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
17.03.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., срещу М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
10
1 ЗЗД, за признаване дължимостта на главница за топлинна енергия за сумата над 1165,36 лв.
до сумата от 1457,73 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 203,41 лв. до сумата от 300,72 лв. и за периода
16.07.2019 г. – 14.09.2019 г. вкл., и на мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в размер на 4,31 лв. за периода 31.03.2019 г. –
02.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022
г. по ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК, сумата от 66,70 лв. - разноски за ч. гр. д. № 14095/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 24 състав, и сумата от 779,59 лв. - разноски за исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11