Решение по дело №88/2021 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на А.В.Т. *** против Решение № 1040-05-4/19.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-133-3/03.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателката , че е отказано правото ѝ на обезщетение с неясни мотиви. Сочи се , че се е установила в Кралство Великобритания за времето от 30.06.2016г. до 29.10.2020г. , за да извършва трудова дейност, като по време на трудовата си дейност е пътувала често до България , за да завърши средното си образование и да прекара време с близките си . Сочи , че след като е изтекъл срокът на договора ѝ, се е завърнала в родината си, като по никакъв начин не е нарушила трудовото законодателство на Европейския съюз. Сочи се също така , че органът се е позовал на невярна информация , което според нея сочи , че информацията е проверявана избирателно. Твърди се , че при изтичането на договора не го е подновила , за да се завърне по постоянния си адрес като гражданин на Република България. Иска се от съда да отмени оспореното решение като незаконосъобразно и обидно.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е подала заявление с вх.№ 051-00-133/15.01.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а КСО. Към заявлението си е приложила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 , както и декларация за определяне на местопребиваване, в която е декларирала последния си период на заетост в чужбина, семейно положение-неомъжена , лиса на деца , преобладаваща част от родните- в България , липса на собствено жилище , преобладаваща част от социалните ѝ контакти- в България , намерение да се установи трайно-в България. С разпореждане № 051-00-133-1 от 25.01.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на СЕД Н006, СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция във Великобритания. Видно от получения отговор на искане на информация за пребиваване СЕД Н006, в същия се съдържа информация „държава на пребиваване-Обединеното кралство“ , положение „като наето лице“ , вид дейност „доходоносна“ и местоположение на дейността /посочени са работодателите/. Друга информация формулярът на съдържа , вкл. относно посочените в него полета за попълване - източник на доходи , жилищно положение , местожителство за данъчни цели , гражданско състояние-съпруг, деца , намерение на засегнатото лице/причини за преместване. С разпореждане от 01.02.2021г. производството е възобновено поради получаване на СЕД Н006.

С разпореждане № 051-00-133-3 от 03.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по съображения , че в получен структуриран електронен документ Н006 компетентната институция на Великобритания потвърждава пребиваване на Т. във Великобритания по време на последната трудова заетост, поради което и Великобритания е компетентната институция.

По жалба на Т. срещу разпореждането, с направени в същата искания за събиране на доказателства, от горестоящия административен орган-ответника по делото Директора на ТП на НОИ-Видин , е извършена допълнителна проверка. С писмо вх.№1012-05-7/22.02.2021г. Директорът на Дирекция „Бюро по труда“-Видин, е уведомил директора на ТП на НОИ, че жалбоподателката е с регистрация в Дирекция „БТ“-Видин от 02.11.2020г. Приобщена е в административната преписка и справка за пътуванията на жалбоподателката , от която е видно , че за периода 15.07.2016г.-30.10.2020г. същата има регистрирани 15 бр. влизания и излизания в страната . От жалбоподателката по делото е представена и друга справка за периода 01.01.2016г. до 29.10.2020г. , която не съдържа съществено различна информация за последния осигурителен период-06.11.2017г. до 29.10.2020г.

В административното производство са приобщени и обсъдени от административния орган и сведения , дадени от близки и роднини на жалбоподателката , от които се установява , че жалбоподателката А.Т. се е прибирала по време на всяка отпуска в България, като е живяла по постоянния си адрес в с.Буковец при своята баба, а „в Англия е била само на работа и никога не е имала намерение да остава и живее постоянно в Англия“ , като всичките ѝ контакти са в България. Същите установяват , че тя е искала да си събере пари , за да си закупи имот в гр.Видин и да живее в родината България. Установяват също така , че в Англия е живяла на квартира , където е заплащала наем , като Н.П.Б.сочи , че са закупили общ апартамент в гр.Видин.

От жалбоподателката е представен и издаден от Великобритания преносим документ U1, в който са удостоверени осигурителните периоди, доходи и причина за прекратяване на осигурителното правоотношение с държавата – членка на Европейския съюз.

С обжалваното решение въз основа на горната фактическа обстановка и доказателства , директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане . Приел е въз основа на горните доказателства , които изцяло са обсъдени и приети от органа , че по време на последната заетост на жалбоподателката спрямо нея се е прилагало законодателството на Великобритания , в резултат на което именно Великобритания се явява компетентната държава-членка съгласно разпоредбата на чл.65,пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 . Приел е , че предвид издадения от компетентната институция на Великобритания структуриран електронен документ 006 /отговор на искане относно пребиваване/, то компетентната институция , която следва да извърши преценка на правото на обезщетение е Великобритания, тъй като за периода 15.07.2016г.-29.10.2020г. жалбоподателката нито е осъществявала трудова дейност при прилагане на българското законодателство , нито България е била държава по пребиваване по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност. Приел е , че не се преценяват като релевантни фактите , настъпили след завършването на периода на последната заетост, вкл. и намерението на лицето , което би имало значение само ако не може да бъде определена държавата по пребиваване или липсва съгласие между институциите. Приел е, че настоящият случай не попада в тази хипотеза , тъй като е налице изрично изявено волеизявление от страна на компетентната институция на Великобритания, поради което именно Великобритания следва да се счита за място , където обичайно е пребивавала жалбоподателката по смисъла на чл.1,б.“й“ от регламент /ЕО/№883/2004г., като съгласно чл.65,§.5, във вр. с §.2 от регламента българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма.

В производството по издаването на обжалвания административен акт обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, което  е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Спорно по делото е коя е компетентната държава-членка за изплащане на обезщетението за безработица на жалбоподателката след като последният период на трудова заетост /до 29.10.2020г./ е бил в държава-членка , различна от държавата–членка, която е сезирана със заявление за изплащане на обезщетението.

 Съобразно чл.126 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия е предвиден преходен период или период на изпълнение, който започва да тече от датата на влизане в сила на споразумението/31.01.2020г./ и приключва на 31 декември 2020 г., като съобразно чл.127, §.1 от Споразумението за оттегляне по време на преходния период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство освен ако не е предвидено друго в споразумението . Посочени са разпоредби на договорите и актове, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, , които не са приложими, които не касаят приложимите по делото разпоредби. Съобразно чл.127,§.3 от Споразумението, по време на преходния период правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, поражда по отношение на Обединеното кралство и в него същите правни последици като тези, които поражда в Съюза и неговите държави членки, и се тълкува и прилага в съответствие със същите методи и общи принципи като тези, приложими в Съюза, а съобразно §.6 освен ако в споразумението не е предвидено друго, по време на преходния период всяко позоваване на държавите членки в правото на Съюза, приложимо съгласно §.1, включително както то е въведено и приложено от държавите членки, се разбира като включващо Обединеното кралство.

В случая прекратяването на осигуряването на жалбоподателката във Великобритания е в посочения в споразумението преходен период и преди неговото изтичане , поради което е изцяло приложимо правото на съюза .

В този смисъл е и Споразумение за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна,/обн. в публикувано в Официалния вестник на ЕС на 31.12.2020г./, съобразно което в Четвърта позиция, дял I: координация на социалната сигурност е прието , че държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да

гарантират социално-осигурителните права на лицата, обхванати в тях.Съобразно Ch.SSC.2: Законно пребиваващ, Протоколът за координация на социалната сигурност се прилага за лицата, законно пребиваващи в държава членка или в Обединеното кралство/§.1/ , като съобразно §.2 параграф 1 от настоящия член не засяга правото на парични обезщетения, свързани с предходни периоди на законно пребиваване на лицата, обхванати от член SSC.2 [Персонален обхват] от Протокола за координация на социалната сигурност.

Жалбоподателката е лице-български гражданин, а България е страна членка на ЕС, и е лице , което е упражнявало трудова дейност в друга държава-членка / с оглед преходния период на оттегляне  на Великобритания/, поради което жалбоподателката попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване ,съгласно чл. 2, § 1 от същия, приложим съобразно посочените по-горе споразумения . Съгласно чл. 3, § 1, б. "з" от същия законодателствата по отношение обезщетенията за безработица попадат в материалния му обхват.

Съгласно чл. 11, §. 1 от Регламент (EО) № 883/2004, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял от регламента-дял II . Съобразно чл. 11, §.3, б."а" от регламента , спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка, а съобразно чл. 11, § 3, б. "в" спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с чл.65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Спорно по делото е коя е компетентната държава-членка за изплащане на обезщетението за безработица на жалбоподтелката . Спорно е дали съгласно чл. 65, §.5, б. "а" във вр. §.2 от Регламент (EО) № 883/2004 безработното лице има право на обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, която е различна от компетентната държава-членка-държавата , където е осъществена дейността, както и коя е държавата на пребиваване за жалбоподателката .

Съобразно чл.1,б.“т“ от Регламент (EО) № 883/2004 „компетентна държава-членка" е държавата-членка, в която се намира компетентната институция.

Съгласно чл.1,б.р от Регламент (EО) № 883/2004 "компетентна институция" е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно чл.1,б.“с“ от Регламент (EО) № 883/2004 "институция по място на пребиваване" и "институция по място на престой" е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице, и съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка.

В случая, съобразно горната разпоредба, компетентна институция може да бъде както институцията в държавата, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; така и институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията,т.е или държавата по последното осигуряване – в случая Великобритания, или държавата, в която лицето пребивава, а коя е тя е именно спорно по делото. 

Обстоятелствата, които определят пребиваването, са регламентирани в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Съгласно чл. 11, §.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В получения СЕД Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване, изброените в чл. 11, § 1, б. "а" и б. "б" от регламента елементи не се съдържат. Ето защо те е следвало да бъдат преценени от административния орган, сезиран с искането, при определяне на държавата на пребиваване . Вместо това същият формално се е позовал на СЕД Н006, който обаче освен информация за трудовата заетост, не съдържа никаква друга относима и необходима информация за определяне на държавата на обичайно местопребиваване на лицето. При липса на информация, изключваща постигането на съгласие относно центъра на интереси на лицето съгласно §.2 на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, намерението на лицето, което произтича от тези елементи (факти и обстоятелства), особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. В случая административният орган не е отчел горните обстоятелства . Освен това в административната преписка от самия административен орган са обсъдени събраните относими доказателства, от които се установява, че центърът на интереси на жалбоподателката е България, където се намират близките й, където същата се завръща периодично по време на отпуски, където същата възнамерява да се установи, като пребиваването във Великобритания е било единствено за събиране на финансови средства . Пребиваването във Великобритания е било единство и само заради извършване на трудова дейност, пребивавала е на квартира, последната трудова дейност е прекратена поради изтичане на срока на договора, с изтичането на който жалбоподателката се е прибрала в родината си . Горните обстоятелства по никакъв начин не обосновават трайна връзка на жалбоподателката с Великобритания . Не води до извод за обичайно местопребиваване и център на жизнените ѝ интереси – Великобритания, обстоятелството, че същата е пребивавала преимуществено във Великобритания, където е имала адрес за кореспонденция, а завръщанията в България /който са няколко годишно/ са били краткотрайни, както е посочил административният орган, тъй като завръщанията не биха могли да бъдат продължителни с оглед трудовата заетост на лицето, единствено във връзка с която лицето е пребивавало във Великобритания , който престой там е изисквал и адресна регистрация. Административният орган е събрал и осъдил необходимите доказателства, възприел е и сведенията, съдържащи се в административната преписка , но въз основа на тях е направил необосновани правни изводи, че мястото на обичайно местопребиваване е Великобритания, интерпретирайки погрешно същите. Не може да бъде споделен доводът, че след като в СЕД Н006 Великобритания се е определила като страна по пребиваване, то тя е компетентната институция по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност, тъй като от посочените по-горе разпоредби на регламентите не следва такъв извод. След като е сезиран със заявление за отпускане на обезщетение, сезираният орган следва да извърши цялостна и конкретна преценка на обстоятелствата от посочените в чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, които не са изчерпателни . Видно от разпоредбата на чл. 1,б.“р“ от Регламент (EО) № 883/2004 посочените като компетентни институции са в алтернатива, като коя от възможните такива и чие законодателство ще избере като приложимо при наличие на законовите предпоставки за това е избор на осигуреното лице.

Съгласно чл. 65,§.2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице, е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В случая жалбоподателката не е продължила престоя си във Великобритания, а след като е останала безработна, се е върнала в България при семейството си и се е поставила на разположение на службите по заетостта в България, която при събраните от административния орган доказателства се установява, че е именно държава по пребиваване по смисъла на чл.65,§.2 от Регламент (EО) № 883/2004 във вр. с чл.11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Не може да бъде споделено разбирането на административния орган, че критериите за определяне на държавата на пребиваване намират приложение само при спор между държавите-членки . Действително, разпоредбата касае разрешаването на такива спорове, но разписва критериите, елементите, които следва да се изследват за определяне на пребиваването, които безспорно следва да бъдат изследвани и приложени от държавата-членка, която е сезирана .

В случая органите на ТП на НОИ Видин не са преценили центъра на интересите на лицето въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти, съгласно посочените в чл. 11, §.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 критерии. Освен това в §.2 от същия текст изрично е посочено, че когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. В случая не е изследвано и намерението на жалбоподателката, като доводите, че това е ирелевантно обстоятелство като възникнало след прекратяването на правоотношението, не могат да бъдат споделени и не почиват на общностните норми. От своя страна в случая намерението на лицето не е последващо , тъй като събраните доказателства в административното производство сочат обратното.   

Относно определяне на центъра на жизнените интереси на лицето е налице и Решение U3 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност по чл. 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета /публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 24.04.2010 г./, която съобразно чл. 72 от регламента разрешава въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на регламента и регламента по прилагането му (б. „а”) и улеснява еднаквото прилагане на Общностното право, особено чрез насърчаване на обмена на опит и най-добри административни практики (б. „б”). Съобразно т.3 от решението ако при отсъствие на каквото и да е трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл, какъвто е и договорът на жалбоподателката), то се разглежда като напълно безработно лице в съответствие с чл. 56, §.2 от Регламента, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

Предвид горното жалбата е основателна. Обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в нарушение на чл.35 от АПК, който задължава административния орган да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая това не е направено,  тъй като органът не е изяснил релевантните обстоятелства, съобразно изложеното по-горе ,  а се е позовал единствено на СЕД Н006, с което е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Горното е довело и до неправилно прилагане на приложимите по-горе относими правни норми .  

Предвид гореизложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени като незаконосъобразни на основание чл.146,т.3 и т.4 от АПК .

На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Видин, за ново произнасяне по същество по подаденото от Т. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, при съблюдаване на дадените с настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

 

 

                                  Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-05-4/19.03.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, и потвърденото с него Разпореждане № 051-00-133-3/03.02.2021г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин, с което на А.В.Т. *** , е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление вх.№ 051-00-133/15.01.2021г.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ-Видин, за ново произнасяне по Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх.№ 051-00-133/15.01.2021г. , подадено от А.В.Т., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                         Административен съдия :