О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№131
гр.Силистра 12.09.2019
год.
Силистренски окръжен
съд наказателна колегия, в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ОГНЯН
МАЛАДЖИКОВ
при секретаря и в
присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №186
по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
Постъпил е протест от Младши прокурор
при РП-Силистра, срещу определение №231 от 24.07.2019г., постановено по ЧНД
№484/2019г. на Силистренски районен съд, с което е отменено постановлението от
05.04.2019г. на РП-Силистра, за прекратяване на наказателното производство по
ДП №1886-ЗМ-433/2019г. по описа на РУ МВР-Силистра, образувано за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Прокурорът счита определението за
неправилно и незаконосъобразно, тъй като намира, че първоинстанционният съд е
разгледал недопустима жалба, поради което предлага въззивната инстанция да
отмени определението на Силистренски районен съд.
Въззивната инстанция, като прецени
посочените в протеста доводи, и взе предвид събраните по делото доказателства,
констатира следното:
Подаденият протест е процесуално
допустим, а по същество неоснователен.
В протеста не се излагат съображения по
същество на първоинстанционният съдебен акт, а прокурорът се е задоволил да
посочи единствено основанията за недопустимост на жалбата, инициираща
производството пред СсРС, изложени в разпоредбата на чл.243, ал.4 и ал.7 НПК,
/а не както е посочено в протеста- чл.244, ал.4 и ал.7 НПК/.
Първоинстанционният съд е приел, че
св. Х. има правен интерес да обжалва постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, произтичащо от обстоятелството, че
след като прокурорът приема св.И. за пострадал, то св.Х. е извършител на
престъплението, и макар, че на него не му е предявено обвинение, то той има
право на жалба. Въззивната инстанция се солидаризира с този извод, макар и не
по изложените от СсРС съображения. Несъмнено е, че Х. фигурира в производството
единствено в качеството на свидетел, и не е възможно той да се възползва от
правомощията вменени на друга фигура в процеса, в случая тези на обвиняемия.
Още повече, че досъдебното производство дори не е образувано срещу него.
Неговото право на защита се гарантира
от разпоредбата на чл.15, ал.2 НПК, като лице, участващо в наказателното
производство. В производството по чл.243, ал.4 НПК се обезпечават интересите
само на лице, което при предпоставките на чл.76 и чл.84 НПК може да встъпи,
като граждански ищец и/или частен обвинител. В този смисъл не се изисква лицето
да е претърпяло задължително съставомерни вреди, а е достатъчно да е претърпяло
имуществени или неимуществени вреди изобщо, които да са пряка и непосредствена
последица от престъплението. По случая е несъмнено, че св.Х. вследствие на
причиненото ПТП е получил телесни увреждания, и макар, че това не е
констатирано чрез извършването на СМЕ, може да се приеме, че по своя характер
те съставляват лека телесна повреда, по смисъла на чл.130 НК. Това
обстоятелство предполага възможността, св.Х. да се възползва от процесуалната
правоспособност и да се установи като частен обвинител. Още повече, както бе
посочено, към настоящият момент няма предявено обвинение на конкретно лице.
Ето защо, въззивната инстанция
приема, че жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от лице, което
има правен интерес, срещу подлежащ на проверка прокурорски акт и тя правилно е
разгледана по същество от първоинстанционният съд.
В контекста на гореизложеното,
въззивната инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционният съд,
досежно необосноваността на прокурорското постановление за прекратяване на
воденото наказателно производство.
Данните по делото сочат, че
разследващият орган не е положил достатъчно усилия за събиране на всички
доказателства, относими към изясняване на основни обстоятелства, които са от
съществено значение за установяване на фактическата обстановка, а оттам и за
изясняване на авторството на извършеното деяние.
В тази връзка са оставени без
коментар възраженията на св.Н., за наличието в района на местопроизшествието на
непрекъсната двойна разделителна линия, противоречащи на представената от АПИ
схема, която установява, че в района на кръстовището към фирма „Актуал“, е
налична прекъсната двойна разделителна линия, позволяваща пресичането й. Не е
установено също така по несъмнен начин, дали за района на местопроизшествието
важи знак В-26, ограничаващ скоростта на движение до 70км/ч, с оглед на това
дали попада в зоната на действие на знак Д11- начало на населено място, в
случая гр.Силистра.
Неизвършването на всички допустими и
необходими процесуално-следствени действия противоречат на основния принцип на
наказателния процес, обиктивиран в разпоредбата на чл.14 НПК, а именно, че
съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че липсва анализ на доказателствения
материал от страна на прокурора, и правни съображения за прекратяването, които
да са израз на действителната воля на прокурора. Преразказ единствено на
заключението на вещото лице по изготвената АТЕ, не може да замести изискването,
прокурорът да формира вътрешното си убеждение въз основа на извършен обстоен
анализ на всички доказателства и доказателствени средства, както в тяхната
цялост, така и поотделно. В случая реално е налице липса на мотиви, което е в
разрез с изискванията на чл.199, ал.2 НПК.
Надлежното формиране на вътрешното
убеждение на прокурора, въз основа на всички възможни обстоятелства е от
съществено значение, доколкото от същото следва и изводът за наличие на
прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.9 НК, а именно: правно валидно
изявление на пострадалото лице, като основание за прекратяване, предвидено в
разпоредбата на чл.343, ал.2 НК.
В тази връзка, следва да се отбележи,
че в случая по делото няма валидно изявено желание на пострадалия-св.Х., като
собственик на увреденото МПС-„БМВ“, за прекратяване на наказателното
производство. Приложения по делото договор за покупко-продажба на л.а. „БМВ“
/л.45/, категорично легитимира именно св.Н. К. Х., като собственик на процесното
МПС, а всички останали интерпретации на други доказателствени източници по този
въпрос, са произволни и лишени от доказателствена тежест. Съгласно изготвената
АТЕ, нанесената щета на л.а. „БМВ 530д“ е тотална, и стойността й възлиза на
сумата от 9 850 лева. Предвид установения в съдебната практика критерий,
че за „значителни имуществени вреди“ се приема тази стойност на вредата, която
отговаря на 14-кратния размер на установената в страната минимална работна
заплата към момента на извършване на деянието, то приетата от АТЕ щета,
категорично покрива критерия за значителна имуществена вреда. Това е така
предвид на това, че към момента на инкриминираното деяние, МРЗ в страната е
била 510 лева., и изискуемата минимална стойност за покриване на критерия за
значителна имуществена вреда е сумата от 7 140 лева.
С оглед на това, за прокурорът е било
налице задължението, за да приложи прекратителното основание по чл.24, ал.1,
т.9 НК, да осигури и недвусмисленото заявление на св.Х., за прекратяване на наказателното
производство. В дадените показания св.Х. не е изразил такова ясно и категорично
желание, а е предоставил данни относно покупката на автомобила, които както бе
посочено по-горе, са ирелевантни за легитимиране собствеността на това МПС.
Въз основа на горното, настоящата
инстанция счита, че първоинстанционният съдебен акт е обоснован и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Водейки се от тези си съображения
Окръжния съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 231 от
24.07.2019г., постановено по ЧНД №484/2019г. на Силистренски районен съд
изцяло.
Определението не подлежи на обжалване
или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.