Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
гр.Ботевград, 04.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на трети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №387 по описа на БРС за
2019година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.Г.Т. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от
него адв.С.С. от САК е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №*** от
***г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед РД ***г. на
Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.50, ал.11 от
Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, на основание чл.257, ал.1 т.2 и чл.275, ал.1 т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на
същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се представлява от адв.С. от САК, който поддържа жалбата срещу горецитираното НП и сочи доводи за
незаконосъобразност на същото.
Въззивната организация – Регионална
дирекция не се представлява вв съдебно заседание, но в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по
делото писмени доказателства: обяснение
от Д.Л.Р.; АУАН № ***г.; КП № ***г.; протокол от 21.02.2019г.; доклад от П.И.П.;
известие за доставяне; заповед № РД ***г.; пощенски плик; длъжностна
характеристика за длъжност Гл.специалист „Горски инспектор“; трудов договор № ***.
- заверени копия, както и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите П.И.П. – актосъставител - на длъжност горски инспектор при РДГ-София и П.Д.П.
се установява следната фактическа
обстановка:
На 20.02.2019г. св.П.И.П. – горски инспектор при РДГ-София, заедно със
свои колеги извършили проверка в
землището на с.С., обл.Софийска, в отдел 120, подотдел „в” /частна
горска територия/, за който
жалбоподателя В.Г.Т. бил изготвил карнет – опис и сортиментна
ведомост, в които е посочил, че в отдела са маркирани дървета за сеч от цер с диаметри
на 1.30м. /гръдна височина/ до 34см. При проверката контролните органи при РДГ
– София установили, че в действителност в горецитирания подотдел е била
извършена сеч на 4бр. маркирани дървета от цер с диаметри на 1.30м. по-големи
от посочените в карнет-описа и сортиментната ведомост. С оглед на това, че Т. в
качеството си на лице по чл.235 от ЗГ, вписано в публичния регистър за
извършване на дейността „Маркиране на насажденията, предвидени за сеч“, на
11.01.2019г. е маркирал и подписал
карнет – описа за отдел 120, подотдел „в”,
находящ се в землището на с.С., обл.Софийска, и предвид констатациите от
проверката, на 27.02.2019г. св.П.И.П. в присъставите на св.П.Д.П. съставил на
жалбоподателя АУАН № ***г., като квалифицирал нарушението
по чл.270, от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.50, ал.11 от
Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Акта бил съставен в
присъствието на Т., който бил запознат се него и го подписал
с възражение.
Въз основа на
така извършените проверки и съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №*** от ***г от Директора
на регионална дирекция по горите - София, в който вмененето на Т. нарушение било
преквалифицирано в такова по чл. чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/, вр. чл.50, ал.11 от
Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че
разгледана по същество, жалбата е основателна.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и приобщените писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им и не се налага същите да
бъдат обсъждани поотделно.
При проверка на акта и НП съдът откри допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира и че
при съставяне на АУАН и издаването на атакуваното НП, не е описано пълно и точно извършеното
нарушение - обстоятелствата, при които е
осъществено, а именно: Вмененото нарушение на жалбоподателя нарушение е описано
фактически чрез посочване на няколко
изпълнителни деяния – действия, извършването на всяко едно поотделно би могло
да осъществи различен състав на нарушение на чл.257 от ЗГ. В този смисъл съдът
следва да отбележи, че като изпълнителни деяния, описани във фактическото
нарушение в НП са посочени „маркирал…“, „подписал карнет описа …“ , и „като в
карнет-описа и сортиментната ведомост е отбелязал маркирани дървета за сеч …“
Съдът счита, че е недопустимо във фактическото описание на твърдяното
нарушение, АНО да изброява няколко действия на наказаното лице, с които е
възможно то да извърши нарушение, и то, или в случая съда да си избира, за кое от тях се налага наказание.
От друга страна, съдът констатира,
че е нарушена и разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, тъй като
съгласно същата, актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа законните разпоредби, които са нарушени. В процесния АУАН е посочена
като нарушена разпоредбата на чл.270 от
ЗГ. При това положение, съдът намира, че е налице противоречие между посочените
като нарушени законови разпоредби в акта и отразените като нарушени разпоредби в наказателното постановление.
Недопустимо е наказващия орган за първи път с наказателното постановление да
вменява на нарушителя законова разпоредба, в случая на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, която не му е
била вменена за нарушена със съставеното на акта. В този смисъл, следва да се
посочи, че нормата на чл.257 от ЗГ има
бланкетен характер и освен, че в същата се съдържат обективни признаци на
административно нарушение, тя препраща към разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Допуснато
нарушение е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на
жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере точно кои законови
разпоредби се твърди, че е нарушил, а нарушаването на правото на защита води до
порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява
съществено процесуално нарушение. В този смисъл съдът следва да посочи, че нито в
АУАН, нито в процесното НП не посочено конкретно, кой именно документ се
твърди, че Т. е издал /карнет описа или сортиментната ведомост/ и в нарушение на коя разпоредба от ЗГ,
на подзаконов акт по прилагането му или на одобрени
горскостопански планове и програми.
На следващо място съдът констатира, че освен допуснатите горепосочени съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и НП, е допуснато и друго такова, като въобще не са отразени размерите /диаметъра
им/ на 4бр. маркирани дървета, за които се твърди, че не
съответстват, на посочените в
карнет-описа и сортиментната ведомост, а
единствено, се сочи, че те са по-големи
от тях. Така описана констатацията на контролните органи и впоследствие
пренесена във фактическото описание на нарушението в НП, е лишила жалбоподателя от правото му на
защита, а именно да узнае с какъв именно размер се твърди, че са установени при
проверката 4бр. маркирани от него
дървета, респ. с колко сантиметра
техните диаметри са били по-големи от тези посочени от него в
карнет-описа и сортиментната
ведомост и съответно да може да обори
тези констатации. Съдът счита, че с непълното описание на обстоятелствата на
нарушението в НП по отношение на отразените в него 4бр. дървета, предмет на
проверката, респ. непосочванета на
техните диаметри, установени на терена, а единствено, че те са по-големи от
тези, вписани от Т. в карнет-описа и сортиментната ведомост, се възпрепятства
дължимата преценка дали случая е маловажен и съответно налице ли са основанията
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната
му.
Законът не предвижда възможност за саниране
на нередовностите на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е
предвидена за нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния
характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от
Директора на регионална дирекция по горите
- София, упълномощен със заповед РД ***г. на Министъра на земеделието и
храните против В.Г.Т. с ЕГН**********,***,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: