РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Перник, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500628 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 3101/24.06.2024 г., подадена от ЗК „Лев
Инс” АД, гр. София, ул. „Симеоновско шосе” № 67А, с ЕИК:********* чрез юрисконсулт И.
К. срещу решение № 86/28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 108/2024 г. по описа на
Районен съд – Радомир в частта му, с която е уважен за сумата над 2 500 лв. предявения от
ищцата А. Г. А. иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна
полица *** – пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км
28+500, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за незаконосъобразно,
немотивирано и неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени в тази му част и
постанови ново, с което отхвърли иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. Излага съображения, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. е завишен като
1
несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и необосновано районният
съд е приложил значително нисък процент на съпричиняване, а имено 25 %.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна А. Г. А. от ***, с ЕГН:********** не е
подала отговор.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят ЗК „Лев Инс” АД
чрез юрисконсулт И. К. поддържа въззивната си жалба и по изложените в нея съображения
моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постанови ново, с което да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата над 2 500 лв. Претендира присъждане на разноски.
От своя страна, А. Г. А. чрез адвокат К.А. оспорва въззивната жалба като
неоснователно и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба вх. на РРС №
528/02.02.2024 г., подадена от А. Г. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД, с която се претендира
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица ***, а именно –
пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км 28+500, както и
сумата в размер на 385.34 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на разноски за лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от *** г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на *** г., около 20.50 ч., на ***, с посока на движение от *** към
***, се движел лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с pег. № ***, управляван от
Д.У.К.У. - П., с ЛЧН ***. Същият в района на км 28+500, поради несъобразена скорост с
пътните условия и релефа на местността, загубил управление на МПС и се блъснал
последователно вляво и вдясно на пътното платно в предпазна ограда по посоката си на
движение, с което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие, в което
пострадала ищцата като пътник в лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. №
***. Местопроизшествието било посетено от Б.Б. - дежурен ПТП при Сектор ПП, ОД на
МВР - Перник, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, с
описание на обстоятелствата, причините и участниците в инцидента. По отношение на
виновния водач бил съставен АУАН GA № *** Пътнотранспортното произшествие
2
настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек
автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ***, който нарушил конкретни законови
разпоредби, а именно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП. След инцидента
пострадалата била откарана в МБАЛ „***, където била хоспитализирана с оплаквания от
болки в областта на главата и врата. След преглед от лекар - специалист била поставена
диагноза „Мозъчно сътресение, придружено с амнезия и контузия на главата“. С оглед
травматичното увреждане била проведена консервативна медикаментозна терапия с
лекарствени средства. След отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение
ищцата била изписана на *** г. с препоръки за спазване на ХДР и спазване на режим на
покой. На 15.11.2023 г. поради нестихващо главоболие и болки в областта на главата ищцата
потърсила медицинска помощ, като бил извършен МРТ на глава, при който се установили
промени в дисковете и дискалните ръбове на нива С3-4, С-4-5 и С5-6. Получените от
пътнотранспортното произшествие травми причинили болки и страдания на А. Г. А., които
довели до затруднение и дискомфорт по време на движение, болка в областта на главата и
шията, световъртежи, отпадналост, непрекъсната умора. Същите били особено интензивни,
поради което ищцата се будела от болката в областта на главата и шията и не можела да
заспи след това. Същата станала напрегната и неспокойна, което довело и до нарушаване
нормалното протичане на ежедневието на млад, трудоспособен и активен човек. В първите
дни от възстановителния си период получавала помощ от своите близки при посрещане на
обикновени битови потребности като пазаруване, приготвяне на храна, тоалет, обличане,
тъй като всяко нейно движение в областта на главата провокирало силна болка,
световъртежи, позиви за повръщане и общо влошено състояние, придружено с дискомфорт.
Ищцата изпитвала страх и уплаха от случилото се. Във връзка с лечението си до момента
същата извършила имуществени разходи на обща стойност 385.34 лева, удостоверени от
следните счетоводни документи: фактура № ***/*** г., ведно с касов бон № *** г., издадени
от МБАЛ „***, относно потребителска такса на стойност 23.20 лева; касов бон № *** г.,
издаден от „Лемедия“ ООД, относно лекарствени средства на стойност 12.14 лева и фактура
№ *** г., издадена от МДЛ „Спектър“ ООД, относно МРТ на глава на стойност 350 лева. По
отношение на лекия автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“, с pег. № ***, била налице
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна
полица ***, със срок на действие от 12.02.2023 г. до 11.02.2024 г. На основание чл. 429 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължавал да покрие
в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинени
на трети лица имуществени и неимуществени вреди. На *** г. ищцата сезирала ответния
застраховател с писмена претенция, съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за
определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но липсата
на произнасяне по претенциите от страна на застрахователната компания в предвидения по
закон 3-месечен срок (чл. 496 КЗ) давало основание да бъде сезиран съда с настоящата
искова молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че в случая не
3
били налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като
оспорва изложеното в исковата молба относно механизма на настъпване на произшествието,
както и че същото да е настъпило вследствие нарушаване правилата за движение от страна
на водача Д.У.К.У. - П.. Оспорва и твърдението относно настъпилите за ищцата телесни
увреждания и влошаване на здравословното й състояние. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на ищцата,
твърдейки, че същата била без поставен обезопасителен колан и с това си поведение
нарушила разпоредбата на чл. 137а ЗДвП. Оспорва иска и по размер, твърдейки, че
претендираното обезщетение е завишено по размер. Наред с това, оспорва и твърдението на
ищцата за направени разходи за заплащане на медицински изделия, прегледи и лекарства.
По изложените съображения, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е
произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а относно правилността на решението в обжалваната му
част извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което
намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установяват обстоятелствата, обявени от съда за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 4
ГПК, че между ответното дружество ЗК „Лев Инс” АД и собственика на лек автомобил,
марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № ***, е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица ***, със срок на застрахователното покритие от
12.02.2023 г. до 11.02.2024 г.; както и че на *** г. е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на въпросния лек автомобил.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № ***, от който се установява, че вина
за настъпването му има водачът на процесния лек автомобил, който в района на км 28+500
на ***, с посока от *** към гр. *** поради несъобразена скорост с пътните условия, релефа
на местността и интензивността на движението, губи управление на МПС, отклонява се
вляво и самокатастрофира, в резултат и на което е пострадала ищцата А. Г. А., пътуваща в
автомобила.
С наказателно постановление № 23-1158- 002607/24.10.2023 г. на началника на сектор
„Пътна полиция“ в ОД МВР - Перник, на водача Д.У.К.У. - П. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП във
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от МБАЛ „***, ищцата А.Г.А.. е
4
била приета в лечебното заведение на *** г. и е била изписана на *** г., с поставена
диагноза „Контузио капитис (без открити наранявания); Комоцио церебри“.
Във връзка с лечението си, ищцата е направила разходи, както следва: сумата от 23.20
лева, представляваща потребителска такса съгласно фактура № ***/*** г., ведно с касов бон
№ *** г., издадени от МБАЛ „***; сумата от 12.14 лева – стойността на лекарствени
средства по издаден от „Лемедия“ ООД касов бон № *** г. и сумата от 350 лева - МРТ на
глава по фактура № *** г., издадена от МДЛ „Спектър“ ООД.
С молба – претенция, получена от ЗК „Лев Инс” АД на 27.10.2023 г., (видно от
приложеното по делото известие за доставяне), ищцата чрез упълномощен представител е
поискала от ответното дружество изплащането на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди в размер на 385.34 лева и неимуществени вреди
вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие в общ размер на 20 000 лева.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
П.С., която е майка на ищцата. Свидетелката твърди, че след инцидента ищцата била приета
в МБАЛ „***. Същата не помнела нищо, буйствала и изпитвала силни болки. Оплаквала се
от главоболие. След изписването й от лечебното заведение тя не можела да става от леглото
и не желаела да се храни. Непрекъснато чувствала тревожност и плачела. И към настоящия
момент спомените от инцидента продължавали да и влияят.
По делото е приета комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
изготвената от вещите лица от инж. В. и д-р Ч., от която се установява, че от техническа
гледна точка основната причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е в
действията на водача на л. а. „Форд“, който след като губи контрол на превозното средство,
същото се насочва към лявата граница на платното за движение към ***, където настъпва
удар между предната част на МПС с еластичната ограда, монтирана вляво от лявата граница
на платното за движение. В резултат от породилите се сили автомобилът е оттласнат
надясно, след което реализира втори удар между предната си част в еластичната ограда,
монтирана вдясно от лентата за принудително спиране. В резултат на ударите МПС получава
деформации по цялата ширина на предната част. Според вещото лице В. при правилни
действия с органите за управление водачът е разполагал с възможност да премине безопасно
през цялата крива, поддържайки траектория около средата на дясната пътна лента, дори при
скорост на движение от 180 км/ч. Посочено е и че пътнотранспортното произшествие
настъпва на платното за движение на *** към ***, което се състои от две ленти, всяка с
ширина 3.9 м. Процесният участък се намира в плавна крива - ляв завой. Режимът на
движение е при максимална скорост от 120 км/ч.
В заключението се посочва и това, че от събраните материали липсват данни, от които
да се направи извод, че някой от пътуващите в лекия автомобил е изпаднал от купето в
резултат на настъпилия удар, като липсата на по-тежки по степен травматични увреждания
при ищцата дава основание да се приеме, че към момента на пътнотранспортното
произшествие същата е пътувала с поставен обезопасителен колан. Макар в наличната по
делото медицинска документация да не са налични данни за травматични увреждания,
5
получени в резултат от действието на обезопасителен предпазен колан, това не изключва
възможността към момента на пътнотранспортното произшествие ищцата да е пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан. Събраните данни не позволяват както по
технически, така и по медицински път, да бъде направен обоснован анализ, спрямо който да
се определи разположението на пътника в автомобила преди и към момента на
произшествието.
Според вещото лице Ч. контузиите, локализирани в областта на главата и в шийната
област, са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет/предмети, каквито
характеристики имат и части и детайли от интериора на автомобилното купе, по механизма
на удар от и/или върху такъв предмет/предмети. При постъпването и престоя за диагностика
и лечение в лечебното заведение за периода от *** г. до *** г. са описани следните
травматични увреждания по клинична пътека - „Консервативно поведение при леки и
средно тежки черепно-мозъчни травми; Контузио капитис (без открити наранявания);
Комоцио церебри“. От наличната по делото медицинска документация може да бъде
направен извод, че се касае за лека към средна по степен закрита черепно-мозъчна травма,
каквато представлява мозъчното сътресение, както и за контузия в областта на главата. При
консултация от лекар - невролог е отразен следният неврологичен статус, а именно
„замъгляване на съзнанието, което се характеризира със силно отслабване на активното
внимание, брадипсихия“. Претърпените травматични увреждания са в пряка причинно -
следствена връзка с претърпяната автомобилна травма. При престоя и лечението в
лечебното заведение е проведено консервативно (медикаментозно) лечение с „Темпалгин“,
„Милгама“, разтвор „Рингер“, „Сомазин“ и „Кетонал“. След изписването от лечебното
заведение е препоръчано лечение с „Миг 400 мг“ и „Пирацетам 800 мг“. Травмите в областта
на главата и в шийната област са причинили субективни оплаквания от физическа болка в
периода на възстановяване, който при конкретните травматични увреждания най-вероятно е
бил с продължителност не по-голяма от един месец. В този си вид, в тази си степен и с тези
характеристики при конкретно установените травматични увреждания, медицинската
прогноза е благоприятна и се очаква да настъпи пълно възстановяване на физическото
здраве. От наличните данни се налага извод за увреждане на здравето, което е без реална
опасност за живота на ищцата. Фактурата за потребителска такса по клинична пътека касае
престой и лечение в лечебно заведение в периода от *** г. до *** г. Фактурата за
осъществено образно изследване МРТ е направен разход за самото изследване. Фискалният
бон за закупени медикаменти на стойност 12.14 лева се предполага, че касае средства за
предписано лечение след изписването от лечебното заведение.
С оглед на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира
предявения от А. Г. А. срещу ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
основателен и доказан в размер на 12 000 лв., поради което следва да бъде уважен за тази
сума.
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства и
6
установените чрез тях факти и обстоятелства, поради което напълно се споделят от
настоящия съдебен състав, който поради това и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло
към тях, а с оглед възраженията по въззивната жалба отбелязва и следното:
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 2
500 лв. бил завишен като несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС са дадени разясненията, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които
в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността
и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и
физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема в случая, че именно сумата
от 12 000 лв. справедливо би репарирала пострадалата ищца за причинените й
неимуществени вреди. Съдът взема предвид характера, вида и тежестта на претърпените от
ищцата телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие, установени със
заключението на приетата по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, а именно: лека към средна по степен закрита черепно-мозъчна травма, каквато
представлява мозъчното сътресение, както и контузия в областта на главата и шийната
област; продължителността на претърпените от ищцата във връзка с травмата болки и
страдания и тяхната интензивност – към момента на причиняване на травматичните
увреждания, така и в периода на възстановяване с продължителност не по-голяма от един
месец. От показанията на разпитаната по делото свидетелка П.С. (майка на ищцата),
преценени съобразно чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като достоверни (твърденията на
свидетелката са категорични, последователни и логични, кореспондиращи с останалите
доказателства, а същевременно няма такива, които да им противоречат или да ги поставят
под съмнение), се установява, че след инцидента ищцата не е помнела нищо, буйствала,
изпитвала е силни болки, оплаквала се от главоболие; след изписването й от лечебното
заведение не можела да става от леглото и не желаела да се храни; непрекъснато чувствала
тревожност и плачела; както и към настоящия момент спомените от инцидента
продължавали да й влияят. При определяне размера на обезщетението съдът съобразява и
конкретните икономически условия в страната, както и младата възраст на ищцата (22 г. към
7
момента на пътнотранспортното произшествие).
Неоснователно е и оплакването по въззивната жалба, че необосновано
първоинстанционният съд приложил значително нисък процент на съпричиняване, а имено
25 %.
Следва да се отбележи, че видно от мотивите към решението, първоинстанционният
съд не е приел какъвто и да било процент на съпричиняване, а че в случая въобще не е
налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – не е доказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата като пътник в
процесния автомобил не е била с поставен обезопасителен колан съгласно изискването по
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Този извод на районния съд следва да бъде споделен предвид
събраните по делото доказателства, от които не се установява ищцата да е била без
обезопасителен колан, а напротив – установява се обратното. В заключението си, вещите
лица по приетата комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза посочват, че
липсват данни, от които да се направи извод, че някой от пътуващите в лекия автомобил е
изпаднал от купето в резултат на настъпилия удар, а същевременно липсата на по-тежки по
степен травматични увреждания при пострадалата дават основание на вещите лица да
направят извод, че към момента на пътнотранспортното произшествие същата е пътувала с
поставен обезопасителен колан. Действително, в наличната по делото медицинска
документация няма данни за травматични увреждания, получени в резултат от действието на
обезопасителен предпазен колан, което обаче не изключва възможността към момента на
пътнотранспортното произшествие ищцата да е пътувала с правилно поставен
обезопасителен колан, при положение и че от събраните данни както по технически, така и
по медицински път, не може да бъде направен обоснован анализ, спрямо който да се
определи разположението на пътника в автомобила преди и към момента на
произшествието.
В тази връзка следва и да се има предвид, че относно предпоставките по чл. 51, ал. 2
ЗЗД за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за
необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД съществува задължителна практика на ВС и постоянна такава на ВКС,
обективирана съответно в ППВС № 17/63 г. (т. 7) и решения на ВКС: № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ІІ-ро т. о.; № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на І-во т. о. и др.,
съгласно която практика изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В случая
такава хипотеза не е налице, доколкото не само не са налице категорични доказателства
ищцата да е допринесла за настъпване на вредите като не е била с предпазен колан (както
необосновано твърди въззивника-ответник), но от събраните доказателства се установява
обратното.
8
Основателна и доказана се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на лихва върху главницата от 12 000 лв., тъй като нейната основателност е
обусловена от уважаването на основния иск, както е в случая.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията по въззивната жалба на ЗК „Лев Инс” АД и поради съвпадение
в изводите на двете съдебни инстанции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част - с която е уважен за сумата над 2 500 лв. предявения от ищцата А. Г. А.
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица *** –
пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км 28+500, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ЗК „Лев Инс” АД следва да бъде осъден на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адвокат Я. Д. Д. с ЕГН:**********, вписан в САК
със служебен адрес: *** сумата от 1 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 86/28.05.2024 г., постановено по гр. дело № 108/2024 г. по
описа на Районен съд – Радомир в обжалваната му част – с която „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с ЕИК:********* е
осъдено да заплати на А. Г. А. от ***, с ЕГН:********** сумата от 12 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени вследствие настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователна полица ***, а именно -
пътнотранспортно произшествие, настъпило на *** г. на *** в района на км 28+500, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението.
Осъжда „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, с ЕИК:********* да заплати на адвокат Я. Д. Д. с ЕГН:**********, вписан в САК
със служебен адрес: *** сумата от 1 480 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10