Р Е Ш Е Н И
Е
гр. С., 02.03.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Михаела
Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16196 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен са искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът С.В.З. излага в исковата молба и уточняваща я молба следните
обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 12.12.2014 г.
на магистрала А3 Загреб - Липовац, 304 км +180 м, Хърватия, ПТП по вина на
водача на автомобил Ауди Q5 с ДК № СТ ****ВМ, управлявал при несъобразена скорост,
което довело до удар в задна част на ремарке Тирсан с рег. № ****(Турция),
прикачен за влекач Мерцедес, и изхвърляне в съседна дясна лента, след което
отново последвал удар в задна лява част на ремарке Тирсан с рег. № 34 ZJ ****(Турция),
прикачено към влекач Мерцедес; получени множество травматични увреждания от
нейния съпруг Т.С.З.– пътник на предна дясна седалка в автомобил Ауди Q5,
довели до смъртта му; причинени от загубата му болки, страдания и психическа
травма, справедливото обезщетяване на които възлизало на 200000 лева и наличие
задължителна застраховка ГО при ответника за виновния водач, срещу който било образувано
наказателно производство. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от
12.12.2014г. и разноските по производството.
Ответникът З.А. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки
че не е налице виновно поведение на застрахования при него водач Р.С.Р., като
за него осъщественото произшествие е случайно събитие, а при евентуалност
навежда и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползването
от пътника Т.З.на предпазен колан, независимо съизвършителство на резултата и
от водачите на товарни автомобили Мерцедес, участвали в ПТП-то, и изплащане на
обезщетение за същите вреди на ищцата от Националното бюро на застрахователите
за Република Хърватия, претендираният размер за което в настоящото производство
е завишен и погасяване на претенцията за лихва за периода 12.12.2014 г. –
11.12.2016 г. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
следното:
По делото се установява от представените протокол
от разследване от 13.12.2014 г., съставен от прокурор при Общинска държавна
прокуратура Винковци, Република България, удостоверение от 12.12.2014 г.,
издадено от Пътна полиция Винковци, протокол от реконструкция от 27.06.2016 г.,
съставен от участници по преписка № К-DO-569/14 на Общинска държавна
прокуратура Вуковар, и други документи, съставени през време на разследване на
процесното произшествие, че на 12.12.2014 г., около 07.36 часа, на магистрала
А3 в Република Хърватия (Загреб - Липовац) на 304 км +180 м автомобил Ауди Q5 с
ДК № СТ ****ВМ, управляван от Р.Р. с посока на движение от Загреб към Баяково, се
ударил с предна лява част в дясната част на ремарке с рег. № 34 HY ****, прикачено
към товарен автомобил Мерцедес 34 HY ****и намиращо в лявата лента за движение,
предназначена само за автомобили и автобуси, но не и за товарни превозни
средства, а след насочване напред и надясно се ударил с предна челна част в
задната лява част на намиращото се в средната лента ремарке рег. № 34 ZJ ****,
прикачено към товарен автомобил
Мерцедес 34 HY ****, управлявани съответно от Е.Т.и Т.Д.– турски граждани, като
в резултат на произшествието на пътника на дясна предна седалка на лекия
автомобил Т.З.поради множество наранявания била причинена смъртта му. Към
момента на настъпване на произшествието имало гъста мъгла и скоростта на
движение на пътния участък от автомагистралата, който с посоката на движение на
автомобила се състоял от три пътни ленти, две от които разделени с пунктирана
линия и предназначени за смесен трафик в едната от тях и една (трета) лента за
аварийно спиране, се указвала от светлинни пътни знаци с ограничение на
скоростта до 60 км/ч и със знак за опасност А30, сочещ за колона от превозни
средства.
За настъпилото произшествие се провело разследване,
при което се установили данни за пътния участък от автомагистралата и начина на
регулиране на движението по същия, за участниците в произшествието и
управляваните от тях автомобили. След провеждането му на 10.02.2015 г. било
повдигнато обвинение срещу водачите на автомобил Ауди Q5 и товарните автомобили
и се образувало наказателно дело № 6 К-333/15 на Общинския съд Вуковар на
Република Хърватия, обвинението по което на 25.05.2017 г. е било изменено по
искане на Общинската държавна прокуратура Вуковар (л. 238 от делото). Въведени
са като нарушени правила за движение по пътищата, регламентираните такива в чл.
51, ал. 1 и чл. 140, ал. 3 от Закона за безопасност на движението по пътищата
на Република Хърватия (ЗБДвП на Република Хърватия). Съгласно чл. 51, ал. 1 от
ЗБДвП на Република Хърватия водачът е длъжен да съобрази скоростта на
превозното средство с характеристиките и състоянието на пътя, видимостта, прегледността,
атмосферните условия, състоянието на превозното средства и товара и гъстотата
на трафика, така че превозното средство да може да спре навреме преди всяко
препятствие, което при конкретните условия може да предвиди или съответно да
може своевременно да действа според правилото за движение или знака. На
магистрала съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗБДвП на Република Хърватия водачът не
може да спира или паркира моторно превозно средство, освен на местата извън
пътното платно, които са специално уредени и обозначени за това, а съгласно ал.
3 от същия член на закона не може да обръща превозното средство в полукръг или
да се движи назад, освен на местата извън пътното платно, които са специално
уредени за това (превод на закона на л. 478 – 479 от делото).
За установяване на обстоятелствата и причините за
настъпването на процесното ПТП пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и
св. Р.Р. – водач на автомобил Ауди Q5. Същият свидетелства, че потеглили рано
сутринта и пътували в управлявания от него служебен автомобил Ауди Q5 заедно с
пострадалия Т.З., който заемал предна дясна седалка, и А.А., стоящ на задната
седалка на автомобила, по автомагистралата в Хърватия, която в тяхната посока
на движение се състояла от три пътни ленти – две ленти за движение и една
аварийна лента, която към границата била заета от чакащи за преминаване товарни
автомобили. Видимостта била намалена поради мъгла, плътността на която била
различна и позволявала видимост до 15 – 30 метра, като движението било
регулирано със знаци за препоръчителната скорост на движение при тези метеорологични
условия от 60 км/ч и за наближаване на границата на Хърватия със Сърбия.
Възприемайки спрените товарни автомобили в аварийната лента на автомагистралата,
започнал да управлява автомобила между двете пътни ленти за движение и изведнъж
възприел намиращите се в тези ленти товарни автомобили с включени светлини, след
което веднага последвал удар на управлявания от него автомобил, за който не успял
да задейства и спирачната уредба, с намиращия се в лявата лента, а след него с
този, намиращ се в дясната лента товарен автомобил, при който капакът и
увреденото от него стъкло на автомобила затиснали пътуващия до него Т.З.. След
произшествието зад тях бил застанал сръбски товарен автомобил, за да се избегне
последващо произшествие на пътния участък. Съдът намира, че в съществената си
част (относно наличието на мъгла, състоянието на пътя, включително и за колоната
от автомобили, начина на регулиране на движението по него и механизма на
настъпване на произшествието) показанията на свидетеля са непротиворечиви и съответстват
на установените обективни данни от съставяните за произшествието документи от различни
хърватски органи, включително и за управление на автомобила над указаната за
препоръчителна за пътния участък скорост, поради което и ги възприема за достоверни.
Въз основа на тези свидетелски показания и обективните
данни от проведеното разследване на произшествието, включително и по снетите
такива от тахографа на участвалите в него товарните автомобили, по делото са
приети заключения на комплексна експертиза в автотехническата й част и допълнителна
съдебно-автотехническата експертиза, фактическите изводи на които съдът
възприема за достоверни като обективно и компетентно дадени от вещото лице. Според
същите автомобил Ауди Q5 се е движел със скорост от около 65 км/ч, като
приближавайки към мястото на настъпилото ПТП пред него в лява и средна пътни
ленти се намирали две товарни композиции, съставени от влекачи и ремаркета, които
поради намалената видимост от мъгла, водачът на автомобил Ауди Q5 забелязал със
закъснение, при което реализирал ПТП. Ударил се с предна лява част в задна част
на ремаркето на товарен автомобил Мерцедес 34 HY ****, като ударът настъпил в
лявата пътна лента за посоката на движение на лекия автомобил, след който той се
отклонил надясно и достигнал с предната си част – в по-голяма степен в дясно,
до лявата задна част на ремаркето на товарен автомобил Мерцедес 34 HY ****.
Реализирала се деформация на автомобил Ауди Q5 в зоната на предната дясна част
и предна дясна седалка, където е седял пострадалият пътник Т.З.. Произшествието
е настъпило на прав и мокър пътен участък, без наклон, покрит с дребнозърнест
асфалт и без неравности, и при променлива метеорологична видимост от мъгла.
Вещото лице изяснява, че по данни от тахографите на товарните автомобили около
1 (една) минута преди да спрат движението си в посочените ленти (лява и средна
ленти) от автомагистралата същите са се движили със скорост между около 80 – 90
км/ч и отчитайки необходимото им разстояние, за да спрат в зоната на видимостта
им и преди тази с намалена видимост поради мъглата от 20 – 30 метра, посочена в
показанията на св. Р.Р., метеорологичната видимост за 1 (една) минута преди мястото,
на което се установили, била най-малко 100 метра, която е имал, за да намали и
съобрази скоростта, и водачът на автомобил Ауди Q5, преминал през същата
траектория на движение секунди след товарните автомобили и които той не е могъл
да възприеме, тъй като са се намирали в зона с метеорологична видимост до 30
метра. Вещото лице изяснява, че от техническа гледна точка водачът на автомобил
Ауди Q5, който бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за
пътници, е имал възможност да спре преди мястото на удара с товарните
автомобили и да предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост 43.8
км/ч или по-ниска скорост, но не е с определената му скорост на движение от 65
км/ч.
От приетото заключение на комплексната експертиза
в медицинската й част, изводите на което съдът възприема за обективно и компетентно
дадени от вещото лице, се установява, че в резултат от процесното ПТП пътникът на
предна дясна седалка на автомобил Ауди Q5 - Т.З., е получил съчетана травма,
включваща травма на главата без счупване на черепа, закрита гръдна травма, травма
на крайници и мастна дистрофия на черния дроб, която категорично е причинила настъпването
на смъртта му. Вещото лице изяснява, че от установените му увреждания и по
конкретно контузия с размер 14 х 5 см безпротиворечиво следвал изводът, че
пострадалият е пътувал в автомобил Ауди Q5 с правилно поставен предпазен колан,
независимо от който обаче, предвид механизма на произшествието и вредите на лекия
автомобил, пострадалият отново би получил смъртоносни увреждания.
Пред настоящата съдебна инстанция са събрани и
гласни доказателствени средства за установяване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца С.З., която видно от представените удостоверения за граждански
брак и за наследници е била съпруга на пострадалия Т.З., чрез разпита на
свидетелката И.С.– близка семейна приятелка. От свидетелските й показания се
установява, че семействата им били близки приятелски семейства, като тя се
познавала и била близка с пострадалия Т.З.от 1973 г. като състуденти. Той бил
добър човек и успешно реализирал се в професията си, опора в семейството си и
авторитет в гр. Стара Загора. Заедно със съпругата си – ищеца С.З., живеели в синхрон
и се допълвали взаимно, като тя разчитала на неговата подкрепа, включително и
като пенсионер. От внезапната загуба на съпруга й тя рухнала - отказвала да
контактува с други и непрекъснато плачела, което продължавало и понастоящем.
Поради състоянието й от загубата на съпруга й, през м. февруари в годината след
неговата загуба тя се преместила да живее в гр. С. при своите деца, но тя не
била пълноценна в общуването си. Плачела и отслабнала много, била потисната.
Отказвала и да пътува, което те заедно като семейни приятели често правели преди
смъртта на Т.З.. Съдът цени тези показания на свидетелката при преценката им
съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита
възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче така
изложеното от нея почива на непосредствените й възприятия и не се опровергава
от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра.
По делото са представени справки и
препис-извлечения от кореспонденция (на л. 390 - 425 и л. 592 – 655 от делото) на
Хърватското застрахователно бюро и кореспондента на Турското национално бюро и на
турското застрахователно дружество – Кроатия застраховане АД Загреб, от които
се установява, че по предявените от наследниците на пострадалия Т.З.претенции,
включително и от ищеца С.З., не са изплащане застрахователни обезщетения за претърпени
от смъртта му вреди.
Плащане за такива претърпени вреди от ищеца С.З.
е извършено от трето на производството лице, като този релевантен факт е
признат за безспорен между страните в съдебно заседание на 07 юли 2021 г. (л.
429 от делото). Плащането е извършено от работодателя Х.З.ООД на пострадалия Т.З.въз
основа на осъдително решение по иск по чл. 200 от КТ, постановено по гр. дело №
4981/2017 г. на РС – Стара Загора, обжалвано за присъдената сума над 80000 лева
за ищеца С.З. (така определение от 22.07.2021 г. по гр. дело № 1488/2021 г. на
ОС – Стара Загора, образувано по жалба срещу първоинстанционното решение на л.
451 – 452).
За извършеното плащане, видно от писма от
28.06.2021 г. и 14.07.2021 г., работодателят е поискал от ответника З.А. АД,
като застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност, да възстанови
изплатеното от дружеството сума от 80000 лева. Претенцията на работодателя не е
удовлетворена от застрахователя З.А. АД – ответник по настоящото производство, поради
отсъствие за него на основание за ангажиране на отговорността му. Наличието
обаче на задължителна застраховка Гражданска отговорност със З.А. АД, покриваща
деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при
управлението на автомобил Ауди Q5, е релевантен факт, признат за безспорен
между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
Други относими доказателства не са ангажирани в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове. Представените от страните
протоколи от съдебни заседания за разпит на свидетел и изслушване на вещо лице
и заключения на експертизи от наказателното производство в Република Хърватия
не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, поради което и
въз основа на тях не са установявани релевантни за разглеждания спор факти.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и
акцесорната претенция за законна лихва.
За търсената в разглеждания случай отговорност на
българско застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите към увредените лица от настъпило пътнотранспортно
произшествие на територията на държава членка на Европейския съюз – Република
Хърватия, представляващо застрахователно събитие, включено в обхвата на
застрахователния договор, съдът намира за приложимо българското материално
право. Приложимостта му се извежда от разпоредбите на чл. 4, пар. 2 и чл. 18 от
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“),
които предвиждат, че когато лицето, чиято отговорност от непозволено увреждане
се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща
държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава, като увреденото лице може да предяви иск за обезщетение пряко срещу
застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към извъндоговорното
задължение право или приложимото към застрахователния договор право предвижда
това. За отговорността на водача на автомобил Ауди Q5, чиято деликтна отговорност е обезпечена
по договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност с българско застрахователно
дружество и което към момента на настъпване на вредата има обичайно
местопребиваване на територията на страната с увреденото лице С.З., която като
съпруга на пострадалия е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, е
приложимо българското материално право, предвиждащо в чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.) и възможност за пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя. За
имуществената отговорност на последния е приложимо българското материално право
и по арг. от чл. 245, ал. 1 от КЗ (отм.).
За възникването на имуществената отговорност на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен
следният фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му
е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по
договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
Когато пострадалият е починал, увредени лица се
явяват най-близките му лица, кръга на които е посочен в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. и допълнен с Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, като в
този кръг е включен и съпругата. Следователно ищецът С.З. е материално
легитимирана да иска и получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на неин близък и направо от застрахователя, който е застраховал
гражданската отговорност на делинквента.
По делото се установи от съвкупната преценка на
събраните доказателствени средства, че при настъпилото на 12.12.2014 г. ПТП водачът
на автомобил Ауди Q5 – Р.Р., е извършил противоправно деяние поради допуснато
от него нарушение както на регламентирането в чл. 51, ал. 1 от ЗБДвП на
Република Хърватия правило, така и на съответстващия му такова в чл. 20, ал. 2
от ЗДвП на Република България относно разрешената и избора на подходяща скорост
на движение с атмосферните условия, състояние на пътя, конкретни условия на
видимост и възможност да спре при възникване на препятствие. При управлението
на автомобил Ауди Q5 с неразрешена и несъобразена скорост на движение с
наличието на мъгла, мокра пътна настилка и намалена видимост, която е била
променлива и е позволявала своевременния избор на подходяща за видимостта скорост,
водачът се е поставил в невъзможност да спре при възникването на предвидимо и
преодолимо препятствие (обхванато от представите и очакванията му препятствие) в
лентата му за движение при осъществено от него управление с разрешена и
съобразена с пътната обстановка скорост (попадащо в задълженията му на водач от
гледна точка съобразяване с пътната обстановка, който е обучаван и има навици и
опит в посока на такова поведение). Установи се, че при настъпване на процесното
ПТП водачът на автомобил Ауди Q5 е имал видимост, макар и намалена поради наличие
на мъгла, която му е позволявало да възприеме своевременно сгъстяването на мъглата
и намаляващата видимост при намиращи се на пътното платно и към приближаващата
граница колона от товарни автомобили и да съобрази скоростта на управлявания от
него автомобил за своевременно възприемане и спиране пред намиращите в заетите
от него пътни летни на автомагистралата товарни автомобили с включени светлини,
поради което той е могъл и е бил длъжен да го предвиди като препятствие, като
при движение с разрешена и съобразена скорост да намали скоростта на
управлявания от него автомобил с възможност да спре. Именно управлението от водача
на автомобил Ауди Q5 с неразрешена и несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост – около 65 км/ч, е препятствало възможността му своевременно
да възприеме и да задейства спирачната уредба на автомобила за преодоляване на
намиращото се в лентите му движение предвидимо препятствие по пътното платно,
каквото са представлявали спрените с включени светлини товарни автомобили и
което той е могъл да преодолее при управление на автомобила със значително
по-ниска скорост – около 43.8 км/ч, поради което осъщественото от него несъмнено
обосновава извод за наличие на извършено противоправно деяние, противно на
наведените от ответника възражения в обратния смисъл, обосновани с
осъществяване на случайно деяние. Виновното му извършване съгласно чл. 45, ал.
2 от ЗЗД се предполага, като тази презумпция не се опроверга в настоящото
производство с обратно доказване от ответника.
От съвкупната преценка на събраните и обсъдени
допустими доказателствени средства по делото се установи по несъмнен начин и че
смъртта на съпруга на ищеца С.З. – Т.З., е в причинно-следствена връзка с противоправно
поведение на водача на процесния автомобил Ауди Q5. Следователно
в случая са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал.
1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и
съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу
застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), а доводите на
ответника З.А. АД в обратния смисъл - неоснователни.
Доказа се по делото наличието и на следваща
материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на
вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищеца срещу ответника, а именно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
действащ към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257,
ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на
водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния
автомобил Ауди Q5 при уговорено застрахователно покритие, което е налице към
датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за
безспорен между страните по производството с изготвения доклад.
Налице са следователно всички материални
предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Претърпените от ищеца С.З. неимуществени вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени
вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
В резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 12.12.2014 г., е починал съпругът на ищеца С.З.. Установи се, че към
датата на процесното произшествието починалият е бил на 61-годишна възраст, на
каквато възраст е била и неговата съпруга
– ищцата С.З.. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания
свидетел (близък семеен приятел), степента на родство, емоционалната близост и
житейска гледна точка, че в резултат на това ищецът С.З. е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя (от
ранна възраст и дългогодишен) най-близък човек, които вреди несъмнено са в
пряка причинно-следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача,
управлявал процесния автомобил Ауди Q5. Доколкото смъртта поставя край на
живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването от
една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от
морална гледна точка градирани в някаква скала, то за такова житейско събитие
следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото
за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреждания, които не са
довели до слагане на край на живота. Тъй като по делото безспорно се установи,
че между ищцата С. Лазарова и пострадалия е поддържана емоционална връзка,
изградена при взаимно разбирателство, уважение и подкрепа като между съпрузи и
отчитайки внезапната му и неочаквана смърт, а като такава и съпроводена с
изживяване, различно от посрещане на смъртта на близък след негово
продължително боледуване, с невъзможност от преодоляване на тази загуба и към
настоящия момент поради силната привързаност и подкрепа, която са имали, съдът
намира, че справедливостта изисква на ищцата С.З. да бъде определено обезщетение
в размер на 150000 лева. Тя е останала завинаги лишена от близостта на своя
дългогодишен партньор в живота, с когото са създали дом, семейство и са отгледали
децата си и все по-дълбоко с годините са съпреживявали различните си ежедневни
емоции, проблеми и сполуки заедно, разчитайки на споделяне с другия и неговата
подкрепа.
В тази насока следва да се отбележи, че съдът намира
за неоснователно възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване
на процесните неимуществени вреди поради непоставяне на предпазен колан от
пострадалия Т.З.. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена
тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи от събраните
доказателствени средства – показанията на водача на автомобил Ауди Q5 – св. Р.Р.,
и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, пострадалият от
произшествието, като пътник в автомобил Ауди Q5, със своите действия да е
нарушил правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителен
колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставяне на такъв през време на движението
на автомобила, както и с него той да е съпричинил настъпването на вредоносния
резултат. Показанията на свидетеля и заключението на съдебномедицинската
експертиза, изводите на което съдът възприема за достоверни, категорично
установяват, че пострадалия е бил с поставен предпазен колан, който дори и няма
значимост при получените от него увреждания от произшествието, причинили
смъртта му. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване
от пострадалия Т.З.на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване
на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Намаляване на отговорността на застрахователя не
се обоснована и от твърдяното от него независимо съизвършителство на резултата и
от водачите на товарните автомобили. Правилото на чл. 50 от ЗЗД придава на
задължението за обезвреда, когато увреждането е причинено от неколцина, солидарен
характер, поради което и твърдяното от него независимо съизвършителство не само
не изключва, а и не намалява търсената от нега имуществена отговорност.
От обезщетението за неимуществени вреди обаче
следва да се приспадне полученото от ищеца С.З. обезщетение по чл. 200 от КТ за
вредите от процесното увреждане, възлизащо в размер на 80000 лева.
Отговорността на възложителя на работата по чл. 200 от КТ е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна, защото тя не зависи от това дали негов орган, друг
негов служител или трето лице има вина за настъпването на вредата, а възниква
само поради съществуващото между него и увредения трудово правоотношение и
възниква за вреди, причинени от или за които отговаря друго лице, поради което
пострадалият има право да получи за тях само едно обезщетение до размера,
дължим от причинителя. Делинквентът, възложителят на работата (в случая работодателят)
и застрахователят по застраховка Гражданска отговорност отговарят на различни
основания, но за едни и същи вреди, като увреденият разполага с право да предяви
иск срещу всеки от тях и плащането на дължимото се за вредите обезщетение от
един от тях погасява задължението на другите. В този смисъл са разрешенията, дадени
в решение по гр. дело № 4161/2008 г. на ВКС, ІV ГО, определение по ч. гр. д. №
329/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 395 по гр. дело № 1538/2011 г. на ВКС, ІV
ГО, решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. дело № 1191/2021 г. на ВКС, I ТО, и
други, които настоящият състав на съда споделя изцяло. Затова платеното по чл. 200 от КТ обезщетение на ищеца С.З. има
правопогасителен ефект за задължението на застрахователя на прекия причинител –
ответника З.А. АД, за дължимото й обезщетение за неимуществени вреди до размера
от 70000 лева (150000 лева – 80000 лева). Ето защо, ответникът дължи на ищеца С.З.
за причинените й неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 70000
лева, като за тази сума искът се явява основателен и следва да бъде уважен. В
останалата част - за разликата над тази сума до предявената сума от 200000 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3
от ЗЗД, предвиждаща законната лихва върху обезщетението да бъде начислена от
датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ
(отм.) налагат извода, че в обема на отговорността на застрахователя се
включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от
датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Но разпоредбата на чл.
226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред
увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за
неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на
предвидените в законовия текст обстоятелства, поради което правна последица от
неизпълнението на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска
отговорност законът свързва единствено с възможността застрахователят с
регресен иск да претендира от застрахования (делинквента) заплатените от него
лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ
(отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100/13.11.2009
г. по т. дело № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. №
705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО, и други.
Предвид тези съображения, приложимостта на отменения
Кодекс за застраховане съгласно разпоредбата на пар. 22 от ПЗР на действащия КЗ
и липсата на постигнато съгласие между страните относно размера на
обезщетението, което изключва забавата на кредитора и освобождаването на
длъжника от последиците на забавата, съдът намира, че ответникът - застраховател
отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие
(деликта) – 12.12.2014 г., за които застрахованият - делинквент отговаря пред
увреденото лице. Същата обаче, предвид своевременно направеното от ответника
правопогасително възражение и погасяването по давност на вземането за законната
лихва за периода от датата на процесното ПТП – 12.12.2014 г., до 10.12.2016 г.
включително на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, следва да бъде присъдена от 11.12.2016
г. Акцесорната претенция за законната лихва за периода от 12.12.2014 г. до 10.12.2016
г. включително следва да бъде отхвърлена като погасена поради покриването й с
изтекла погасителна давност.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2985.50 лева, представляваща направени
от него разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица и преводачи.
Съразмерно
на отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 1112.56 лева, представляващи разноски
по производството за възнаграждения за вещи лица, свидетел и преводачи и за юрисконсултско
възнаграждение.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на С.В.З., ЕГН **********, с адрес: *** ****,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 70000.00 лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг Т.С.З.в резултат
от осъществено на 12.12.2014 г., около 07.36 часа, на магистрала А3 в Република
Хърватия (Загреб - Липовац) на 304 км +180 м пътнотранспортно произшествие по
вина на водача на автомобил Ауди Q5 с ДК № СТ ****ВМ – Р.С.Р., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
З.А. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата над уважения размер от 70000
лева до пълния предявен размер от 200000 лева и акцесорната претенция за
периода от 12.12.2014 г. до 10.12.2016 г. включително.
ОСЪЖДА
З.А. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.В.З.,
ЕГН **********, с адрес: *** ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
2985.50 лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА
С.В.З., ЕГН **********, с адрес: *** ****, да заплати на З.А. АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
сумата 1112.56 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова