№ 953
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110151760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
52511/16.05.2024г. от СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ,
с административен адрес: гр. ////////////, представлявана от управителя – КМЦ,
ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв. Е. А. А., с личен
номер: ////////, ПАК, със съдебен адрес: гр. /////////; срещу С. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес – гр. ////////////, ет. 6, ап. 69 – собственик на самостоятелен
обект в етажната собственост, чрез процесуалния представител – адв. С. Д.,
САК, с личен № ////////, със съдебен адрес: гр. ////////////. Исковата молба е
подадена в Районен съд – Пловдив, като след установяване на неподсъдност на
делото, е препратено по компетентност за разглеждане от Софийски районен
съд.
Видно от приетото и приложено като доказателство ч. гр. д. № 7839 по
описа на СРС за 2024г, на 09.02.2024 г. е било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
сума в общ размер от 465 лв., представляваща главница за разходи за
стопанисване, поддръжка, управление и ремонт на общите части на сградата в
режим на етажна собственост, ведно със законна лихва от 09.02.2024г. до
изплащането на вземането, както и разноски в производството, както следва:
25 лв. – държавна такса, и 400 лв. – адвокатско възнаграждение. В закрито
разпоредително заседание, проведено на 19.02.2024 г., съдът уважил е
искането и е издал Заповед за изпълнение № 5599/19.02.2024г. против
длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият, в
1
срока по чл. 414 от ГПК, е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, с която е навел твърдения за изплащането на сумата в пълен
размер, във връзка с което е представил документи – квитанция № 53 – за
сумата от 455 лв. и квитанция от 06.12.2023, за сумата от 240 лв. (суми в общ
размер на 695 лв.), ведно с обяснителни бележки, съдържащи разбивка на така
заплатените суми, всички подписани от касиера на входа – ХК. С оглед на
постъпилото възражение от длъжника, с твърдения, че е заплатил
претендираните в заповедното производство суми, съдът е предоставил
тридневен срок за становище. В посочения срок, заявителят е признал част от
извършените плащания, като е посочил, че счита за погасени претендираните
суми за режийни разходи, поддръжка и управление и ФРО за месец януари
2024г. (в общ размер от 45 лв.), както и дължимите месечни такси за режийни
разходи и ФРО за периода м. януари 2023 – м. декември 2023г., в общ размер
на 240 лв. Счита, че непогасени са останали дължимите такси за поддръжка и
управление за периода януари – декември 2023г., в общ размер от 180 лв,
законната лихва от датата на депозиране на Заявлението до окончателното
изплащане на сумите, както и претендираните разноски в производството. С
оглед на направеното признаване на частичното заплащане на претендираните
суми, съдът е обезсилил Заповедта за изпълнение за сумата над 180 лв. и на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като
във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС и иск с правна квалификация – чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено съществуването на парични задължения по отношение на
Етажната собственост, както следва: главница, в размер на 180 лв.,
представляващи месечни такси за управление и поддръжка на общите части
на сградата за периода м. януари – м. декември 2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаването на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното
изплащане на задължението; както и направените в заповедното производство
разноски, в общ размер на 425 лв. (25 лв. – държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение).
Ищецът – Сграда в режим на етажна собственост, с административен
адрес: гр. ////////////, твърди, че С. С. С., е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.512.190.3.69, представляващ АПАРТАМЕНТ № 69,
находящ се на етаж 6, с площ от 89,77 кв. м., както и 0,660% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с мазе
№ 5, с площ от 3,61 кв. м. и таванско помещение № 79, с площ от 4,463 кв.м.
Правният интерес от завеждане на настоящия иск извежда от Решението
на ОСЕС от 21.11.2023г., съгласно което етажните собственици са възложили
на Управителя - КМЦ, ЕГН: **********, да стопанисва и управлява Сградата
2
– в режим на етажна собственост, като той, в рамките на правомощията си и
на основание одобрения от ОСЕС бюджет и начин на разпределение на
разходите за поддържане на общите части, от името и за сметка на етажните
собственици, заплащал разходите за поддръжка на сградата, в това число –
разноските за почистване и дребни ремонти, за консумативи, свързани с
поддръжка на инсталациите, асансьорен сервиз, плащания към
електроразпределително дружество и др., и по силата на закона, представлява
Етажната собственост, вкл. и пред съд.
Твърди, че съгласно взетото по т.3 от решенията от проведеното на
23.11.2020г. Общо събрание на етажната собственост, е прието да се събират
за всеки месец, следващ този на провеждане на Общото събрание, следните
такси от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 5 лева на живущ; 2) поддръжка и
управление – 10 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“
– 5 лева на самостоятелен обект.
Съгласно т. 3 от дневния ред на проведеното на 11.12.2021г., е взето
решение да се събират за всеки месец, следващ този на провеждане на Общото
събрание, следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 5 лева на
живущ; 2) поддръжка и управление – 10 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд
„Ремонт и обновление“ – 5 лева на самостоятелен обект.
На проведеното на 28.11.2022 г. ОСЕС, е взето решение да се събират за
всеки месец, считано от месец януари на 2023 г., следните такси от
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в
сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на живущ; 2) поддръжка и
управление – 15 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“
– 10 лева на самостоятелен обект.
На проведеното на 21.11.2023 г. Общо събрание на етажната
собственост, съгласно т.1 от дневния ред, за управител на Етажната
собственост е избран КЦ, като е взето решение той да получава ежемесечно
възнаграждение за изпълняваните от него действия по управление, в размер на
250 лв., разпределена поравно между самостоятелните обекти във входа, с
изключение на неговия (останалите 26 апартамента). Съгласно т. 3 от дневния
ред, е взето решение да се събират за всеки месец, считано от месец януари на
2024 г., следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на
живущ, вкл. дете над 6г и животно, подлежащо на извеждане от апартамента;
2) такса поддръжка - 15 лева на самостоятелен обект; 3) такса за управление –
10 лева на самостоятелен обект; 4) вноска във Фонд „Ремонт и обновление“ –
10 лева на самостоятелен обект. По т. 4 от дневния ред било взето решение,
при натрупване на дължими месечни такси за поддръжка и управление на
сградата в размер над 100 лева на самостоятелен обект, да бъдат
предприемани действия по събирането им от управителя на ЕС, на когото е
възложен мандат за предприемане на всякакви действия за събиране на
дължимите суми, без за това да е необходимо свикване на ОСЕС, като на
управителя са предоставени и правомощия за упълномощаване на
3
процесуален представител.
Посочено е, че ответницата – С. С. С., дължи суми, в общ размер на 180
лв., представляващи такса за поддръжка и управление на общите части, за
притежавания от нея самостоятелен обект – ап. № 69, за периода – 01.01.2023г.
– 31.12.2023г.
Моли се да бъде признато за установено по отношение на С. С. С., ЕГН:
**********, че дължи на Етажната собственост на сграда с административен
адрес: гр. ////////, представлявана от КМЦ, сумата от 180 лв., представляващи
разходи за поддръжка и управление на общите части на сградата за периода от
м. януари до м. декември 2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното изплащане на
задължението; както и да бъде осъдена да заплати сумата от 425 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство – 25 лв. държавна такса
и 400 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата - С. С. С., ЕГН: **********, е
подала отговор на исковата молба, с която се оспорват така предявените
искове като неоснователни. Твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на Общите събрания на етажната собственост и
следователно ответната страна е била лишена от правото си да присъства, да
се осведоми и да обжалва решенията на Общото събрание. Твърди, че не са
били поставени на видни места покани за свикване на общите събрания, нито
е изготвян протокол от проведеното общо събрание. Изтъква се, че не са били
представени списъци на присъстващи собствениците, ползвателите и
обитателите и подписи на протоколите, от които да бъде установено кои
собственици са присъствали на общите събрания, дали е бил налице
необходимият кворум, съответно – проведени ли са те законосъобразно и
влезли ли са в законна сила.
Възразява, че настоящият управител на Етажната собственост няма
надлежно учредена представителна власт с аргумента, че последният не сочи
доказателства да е собственик на самостоятелен обект в Етажната
собственост.
Посочено е, че претендираните суми са заплатени от ответницата на две
вноски – на 06.12.2023г., когато е заплатена сума в размер на 240 лв., и на
26.02.2024г., когато е заплатена сума в размер на 455 лв., за което представя
квитанции, подписани от касиера на етажната собственост. Като аргумент за
ненавременното заплащане на дължимите суми изтъква, че управителят на
Етажната собственост е отказвал да приеме плащанията на дължимите суми и
е възпрепятствал доброволното изпълнение, а не било изпълнено
задължението по чл. 25, ал. 8 ЗУЕС за откриване на банкова сметка на
етажната собственост за събиране на разходите и таксите, дължими от
собствениците на самостоятелни обекти, което поставило ответницата в
обективна невъзможност за погасяване на задълженията.
Твърди се, че при изплащането на първата част от задълженията,
съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, ответницата е заявила кои свои задължения
4
погасява. На следващо място, след посочените от нея, следвало да се погасят
първо най-обременителните. Задълженията за поддръжка и управление за
2023г., в общ размер на 180 лв., като най-обременителни, били погасени при
първото плащане, на 06.12.2023, а с остатъка от 60 лв. при това плащане били
погасени дължимите суми за режийни разходи за период от три месеца. С
останалите 455 лв., заплатени на 26.02.2024г., били погасени останалите 9
месеца от 2023г. за разход „режийни“ – 180 лв., и задължението за Фонд
„Ремонти и обновления“ за цялата 2023г. – 120 лв. С остатъка от 155лв.
заплатила задълженията си за януари и февруари 2024г., като даже била
надплатила 45 лв.
Не на последно място, изтъква, че не е налице легална дефиниция за
„режийни разходи“, поради което те следвало да се приравнят на разходи за
поддръжка. Съгласно чл. 51, ал. 9, разходите за управление и поддръжка на
общите части се разпределят по един от законоустановените методи – според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите; съобразно процента на
идеалните части на обекта от общите части, или поравно – за всеки
самостоятелен обект, а методите не могат да бъдат смесвани за различните
видове разходи, както било направено съгласно решенията на ОСЕС – според
броя на живущите – за режийните разходи, и поравно за всеки самостоятелен
обект – за всички останали разходи, във връзка с което се навеждат твърдения
за незаконосъобразност на взетите решения.
Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 10.12.2024г. ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Докладвана е молба от процесуалния му
представител, с която моли делото да се гледа в негово отсъствие и да се даде
ход по същество. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представляван. Докладвана е молба от адв. Д., с която моли да не се дава ход
по същество. Съдът е намерил, че не са налице пречки за даване на ход по
същество.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Като доказателства по делото са представени: доказателства за свикване
и провеждане на Общи събрания на Етажната собственост, проведени на
28.11.2022г. и на 21.11.2023г., както следва: Покани за свикване на ОСЕС и
протоколи за поставянето им – от 18.11.2022г. и от 10.11.2023г.; Протоколи от
Общи събрания на Етажната собственост, проведени на 28.11.2022г. и на
21.11.2023г; Съобщения за изготвени протоколи и Протоколи за поставянето
им – от 30.11.2022 и от 23.11.2023г; Нотариален акт № 186, том 2, рег. №
17790, дело № 354/2019; Квитанции към касов ордер от 06.12.2023 и от
26.02.2024, както и обяснителни записки към тях, подписани от ответницата и
от касиера на Етажната собственост.
5
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и
обстоятелства: 1) че ответницата притежава самостоятелен обект с
идентификатор № 68134.512.190.3.69, представляващ АПАРТАМЕНТ № 69,
находящ се на етаж 6 от сградата в режим на етажна собственост, който
апартамент е с площ от 89,77 кв. м., както и 0,660% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, ведно с мазе № 5, с
площ от 3,61 кв. м. и таванско помещение № 79, с площ от 4,463 кв.м.; 2) че
ответницата е извършила плащания към Етажната собственост, като спорен
остава въпросът за конкретните задължения, които е погасила чрез тях, както
и размерът им.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1,
т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и иск с правна квалификация – чл.
86, ал.1 ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, управителят представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или
задълженията си по ЗУЕС. Съгласно взетото по т.1 решение от дневния ред на
Общото събрание на етажната собственост, проведено на 21.11.2023г., за
управител на Етажната собственост е избран КЦ, за когото в протокола е
посочено, че е собственик на ап. 57 в процесната сграда в режим на етажна
собственост. Чл. 19, ал.2 урежда мандат на управителя на ЕС за срок до 2г., а
съгласно чл. 21, ал. 2 – продължава да изпълнява функциите си до избора на
нов управител. В настоящия случай, Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено на 09.02.2024г., и исковата молба,
входирана на 16.05.2024г., са подадени от Сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес: гр. ////////////, представлявана от
управителя – КМЦ, ЕГН: **********. По т. 4 от дневния ред на същото общо
събрание, от етажните собственици е взето решение да бъдат делегирани
правомощия на управителя да констатира задълженията на собствениците на
самостоятелни обекти, които не са заплатили месечни такси за поддръжка и
управление на общите части на сградата в общ размер над 100 лв., както и да
предприема действия (съдебни и извънсъдебни) за събирането им, като
представлява Етажната собственост пред всички съдебни и административни
органи, вкл. да възлага правомощията си на адвокат по негов избор, като за
това не е необходимо свикване на ОСЕС и вземане на отделни решения. В този
смисъл, производствата са инициирани от надлежна страна, разполагаща с
представителна власт, поради което са допустими.
По основателността на исковете:
6
За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 6,
ал. 1, т. 10 вр. с чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, ищецът следва да докаже
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че ответникът е
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост;
2) че са налице влезли в сила решения на Общото събрание на етажната
собственост, от които се пораждат задължения за ответницата, като
собственик на самостоятелен обект в сградата, да ги изпълни в определения
срок, в това число - суми за разходи за управление и поддръжка и за фонд
„Ремонт и обновление“, както и 3) начина на определяне на дължимите
вноски, както и конкретния размер на частта от разходите, дължими от
ответницата. При установяване от ищеца на горепосочените факти,
ответницата следва да докаже, че е погасила процесните задължения.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се
потвърждава от приетите като доказателство по делото Нотариален акт за
покупко-продажба № 186, том II, дело № 354/2019 по описа на нотариус
Румяна Радева, вписана под № 104 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията – София, с дв. вх. рег. 70324/31.10.2019, дело
№ 54867/2019, и Справка № 84044/ 22.01.2024г. чрез отдалечен достъп по
данни за имот от Агенцията по вписванията, че ответницата е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор № 68134.512.190.3.69, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 69, находящ се на етаж 6 от процесната сграда в режим на
етажна собственост, който апартамент е с площ от 89,77 кв. м., както и 0,660%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, ведно с мазе № 5, с площ от 3,61 кв. м. и таванско помещение № 79, с
площ от 4,463 кв.м.
Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС предвижда, че етажните собственици
са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата.
Видно от представения по делото Протокол от проведеното на
28.11.2022 г. ОСЕС, по т. 3 от дневния ред е взето решение ежемесечно,
считано от месец януари на 2023 г., да се събират следните такси от
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти в
сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на живущ; 2) поддръжка и
управление – 15 лева на самостоятелен обект; 3) Фонд „Ремонт и обновление“
– 10 лева на самостоятелен обект.
На проведеното на 21.11.2023 г. Общо събрание на етажната
собственост, съгласно т.1 от дневния ред, за управител на Етажната
собственост е избран КЦ, като е взето решение той да получава ежемесечно
възнаграждение за изпълняваните от него действия по управление, в размер на
250 лв., разпределена поравно между самостоятелните обекти във входа, с
изключение на неговия (останалите 26 апартамента). Съгласно т. 3 от дневния
ред, е взето решение да се събират за всеки месец, считано от месец януари на
2024 г., следните такси от собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти в сградата, а именно: 1) режийни разходи – 10 лева на
живущ, вкл. дете над 6г и животно, подлежащо на извеждане от апартамента;
2) такса поддръжка - 15 лева на самостоятелен обект; 3) такса за управление –
7
10 лева на самостоятелен обект (съгласно решението по т.1); 4) вноска във
Фонд „Ремонт и обновление“ – 10 лева на самостоятелен обект.
Нормата на чл.41 ЗС урежда законово задължение на всеки етажен
собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, както и в полезните
разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Задължението е въведено в обществен интерес, възпроизведено е и в нормите
на чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС. Нормата на чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС уточнява
разходите по чл.41 ЗС - за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и
обновяване", тази на т.10 изрично предвижда и задължение за заплащане
разходите по управлението и поддържането на общите части, но без да свързва
това задължение с размера на притежаваните идеални части от общите части
на сградата.
Във връзка с направеното от ответницата възражение, свързано с
липсата на легална дефиниция на понятието „режийни разходи“, съдът
намира следното:
В редакциите към момента на приемане на всяко от двете решения на
ОСЕС са били налице легални дефиниции за разходите за управление и
поддръжка в § 1, т.11 и т. 11а от ДР на ЗУЕС, както следва: 1) "Разходи
за управление и поддържане" са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
контролните органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата; 2) "Разходи за управление" са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и
на контролните органи и на касиера, а "Разходи за поддържане" са разходите за
електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване
на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части
на сградата.
Действително, при никоя от приложимите две редакции не е била налице
дефиниция на термина „режийни разходи“, което обаче не представлява
пречка за обособяването на отделно перо, различно от това на „разходите за
поддръжка“, като това следва да бъде направено с валидно взето решение на
Общото събрание на Етажната собственост, каквото решение е налице в
настоящия случай.
Във връзка с доводите на ответницата за нищожност и
незаконосъобразност на взетите решения:
За атакуване решенията на ОСЕС е предвиден специалният ред по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС, уреждащ съдебния надзор върху решенията на Общото
събрание, които противоречат на закона.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. №
657/2012 г., I г. о.), Етажната собственост не е персонифицирана и се
8
управлява от общото събрание на етажните собственици, чрез взетите от него
решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на
определена цел, като не са налице няма насрещни права и задължения, а са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против и тези, които не са участвали във вземането им, а
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици,
дори да са гласували за тях, което ги отличава от многостранните сделки,
поради което по отношение на тях не може да се приложи редът по ЗЗД за
обявяване на нищожност на взетите от ОС решения. Законосъобразността им
се определя от правилата за вземането им, като се регламентира специална
процедура за свикването, учредяването на представителна власт,
провеждането, гласуването и вземането на решения, както и за оспорването
им, като не са уредени специални основания за нищожност.
В този смисъл, дори решенията на ОС да биха били нищожни, съгласно
правилата на ЗЗД, този ред е неприложим, поради което за оспорването им е
следвало да бъде проведено специалното производство по ЗУЕС.
Искът по чл. 40 ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила на решение
по него, с което атакуваното решение на ОС се отменя, това решение се ползва
със стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 ЗУЕС, съгласно
разпоредбата на който решенията на общото събрание на етажните
собственици подлежат на изпълнение в определените в тях срокове, а в
случай, че такива не са определени – в 14-дневен срок от оповестяването им в
етажната собственост.
Тъй като в случая от страна на ответницата не са наведени доводи, нито
са представени доказателства решенията на ОС на ЕС, въз основа на които се
претендират процесните вземания, да са били оспорени и отменени по
съдебен ред, доколкото преклузивният срок за оспорването им е изтекъл,
следва да се приеме, че те са валидно взети и обвързват етажните
собственици, в това число и ответницата. Нещо повече, в рамките на
настоящото производство не може да бъде разгледано подобно възражение,
дори правото за оспорване да не беше преклудирано, доколкото не е предявен
специалният иск по чл. 40 от ЗУЕС.
По отношението на твърдението на ответницата, че е заплатила
търсените от ищеца суми:
В отговора на исковата молба са наведени твърдения, че претендираните
суми са заплатени от ответницата на две вноски – на 06.12.2023г., когато е
заплатена сума в размер на 240 лв., и на 26.02.2024г., когато е заплатена сума в
размер на 455 лв., за което представя квитанции, подписани от касиера на
етажната собственост. Съгласно представените и приети като доказателства
по делото квитанции и обяснителните записки към тях, на 06.12.2023г.
ответницата е заплатила сумата от 240лв., в която се твърди, че са включени
разходите за стълбищно осветление, поддръжка на асансьора, заплата на
чистачката за периода от януари до декември 2023г. Съгласно квитанцията и
обяснителната записка към нея, с дата 26.02.2024г., ответницата е заплатила
9
на касиера сума в размер на 455 лв., като е посочила, че с нея желае да погаси
таксата поддръжка за месеците януари – ноември 2023г. (по 25лв.) и за м.
декември (35лв), както и такси за януари и февруари 2024г.
Съгласно описаните в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника, сумата, дължима от ответницата за
разходи за стопанисване, поддръжка, управление и ремонт на общите части на
сградата в режим на етажна собственост е била в общ размер от 465 лв., като
след признаване на направеното на 26.02 от страна на ответницата плащане,
ищецът е признал погасяването на част от вземането и заповедта е била
обезсилена за сумата над 180 лв.
С оглед направеното от ищеца възражение, че така посочените
основания за плащанията не са идентични с претендираните суми, следва да
бъде посочено, че доколкото видно от представените доказателства,
извършените плащания са в общ размер на 695 лв., ответницата е доказала
възложеното в доказателствена тежест, че са били погасени в пълен размер
всички претендирани суми, още преди частичното обезсилване на Заповедта
за изпълнение, поради което не е налице необходимост от обсъждане на
конкретно посочените основание и реда на погасяването на вземанията.
В този смисъл така предявеният установителен иск се явява
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД:
В настоящия случай, ищецът претендира законната лихва за забава от
момента на подаване на Заявлението за заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Видно от представените и
неоспорени от ищеца квитанции, окончателното погасяване на
претендираните суми е извършено на 26.02.2024г., а Заявлението е подадено
на 09.02.2024г. Доколкото ответницата е дала повод за завеждането на
заповедното производство, следва да бъде присъдена законна лихва за забава
от датата на подаване на Заявлението до датата на погасяване на задълженията
(09.02.2024 - 26.02.2024г.)
По разноските:
По разноските в исковото производство: При този изход на спора,
настоящият съдебен състав намира, че доколкото е погасила задълженията си,
посочени в издадената по ч. гр. дело № 7839/2024 и е подала възражение, че е
извършила плащане, към което е представила и съответните доказателства за
това, като погасяването на задълженията е установено и ответницата не е дала
повод за завеждането на настоящото производство, в което се иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи на Етажната собственост на
сграда с административен адрес: гр. ////////, представлявана от КМЦ, сумата от
180 лв., представляващи разходи за поддръжка и управление на общите части
на сградата за периода от м. януари до м. декември 2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 09.02.2024г., до окончателното
10
изплащане на задължението. В този смисъл, не следва да бъдат присъждани
претендираните от ищеца разноски в настоящото исково производство.
С оглед отхвърлянето на предявения иск, следва да бъдат присъдени
разноски в полза на ответницата. По делото не е представен списък по чл. 80
ГПК, а в писмените бележки, депозирани след датата на последното открито
съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/
09.07.2004г. Съгласно чл. 80 от ГПК и т. 11 от ТР 6/2012 претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция. С оглед т. 1 от ТР 6/2012, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора за правна помощ следва да е посочен начинът на плащане. Ако
е по банков път, следва да се представят доказателства за извършеното
плащане, а ако е в брой, вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай
обаче, по делото не е представен договор за правна помощ между ответницата
и процесуалния представител, поради което не може да бъде направен извод
за действителното извършване на плащане на адвокатско възнаграждение и
такова не следва да бъде присъждано.
По разноските в заповедното производство: Доколкото обаче
ответницата е извършила плащането, с което окончателно е погасила
претендираните суми след датата на подаване на Заявлението за Заповед за
изпълнение и след датата на издаването на Заповедта по ч. гр. д. № 7839/2024
(19.02.2024), настоящият съдебен състав намира, че тя е дала повод за
завеждането на заповедното производство, поради което на ищеца следва да
бъдат присъдени извършените в заповедното производство разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК, както следва – 400 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. държавна така за завеждане на ч. гр. д. №7839/2024
по описа на СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ, с административен адрес: гр. ////////////, представлявана от
управителя – КМЦ, срещу С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес – гр. ////////////,
ет. 6, ап. 69 – собственик на самостоятелен обект в етажната собственост,
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1
вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, с които се иска установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответницата – главница, в размер на 180 лв.,
представляващи месечни такси за управление и поддръжка на общите части
на сградата за периода м. януари – м. декември 2023г., за които суми е
11
издадена Заповед за изпълнение № 5599/19.02.2024г. по ч . гр. д. № 7839 по
описа на СРС за 2024г.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес – гр. ////////////, ет. 6, ап.
69, да заплати на СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с
административен адрес: гр. ////////////, представлявана от управителя – КМЦ,
сумата от 3,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2024
до 26.02.2024г. върху сума в размер на 180 лв., представляващи месечни такси
за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода м. януари
– м. декември 2023г., с административен адрес: гр. ////////////.
ОСЪЖДА С. С. С., с ЕГН: **********, с адрес – гр. ////////////, ет. 6, ап.
69, да заплати на СГРАДА В РЕЖИМ НА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, с
административен адрес: гр. ////////////, представлявана от управителя – КМЦ,
сумата от 425 лева, представляваща направени в производството по ч. гр. д.
№ 7839/2024 г. по описа на Софийски районен съд разноски, както следва –
400 лв. адвокатско възнаграждение и 25лв. – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12