Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 26.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 428/2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
54 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба от М.В.П. с адрес ***, чрез адвокат А.А. – Ловешка
адвокатска колегия, със съдебен адрес и адрес за връчване на книжа и
призовки гр. Тетевен, ул. * срещу
Заповед № 18-8576/11.09.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография
и кадастър – Ловеч (СГКК), с която е одобрено изменението в
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Ябланица, област Ловеч.
В жалбата се сочи, че от страна
на ответния административен орган са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на събрани в
административната преписка по издаването на оспорената заповед разрешение за
строеж за нанесената в кадастралната карта сграда и нотариални актове.
Според жалбоподателя не е изяснен
собственика на земята, нито е изяснено времето на построяването на нанесената
сграда. Навеждат се доводи за наличие на спор за материално право по смисъла на
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
В съдебно заседание
жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата и иска отмяна на
оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът по делото – Началникът
на СГКК - Ловеч – редовно призован- не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Заинтересованите страни „Седимент
– Приват“ АД гр. София, Банка ДСК ЕАД, Ц.Г.И. – редовно призовани – не се явяват
и не се представляват в съдебно заседание.
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР
и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален
административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗКИР, заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни
права върху недвижимите имоти. От скица на поземлен имот № 15-928541-12.12.2018
г. (л. 11), скица, издадена от общинска администрация Ябланица (л. 12), справка
от СГКК – Ловеч (л. 13) , нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 8, том 2, дело № 375/1995 г. от
29.05.1995 г. (л. 15), се установява, че един от собствениците на поземлен имот
с идентификатор 87014.701.2026, върху който се нанася сградата, визирана в
обжалваната заповед, е жалбоподателят М.В.П., притежаващ 8,488% идеална част от
правото на собственост.
От фактическа страна съдът намира
за установено следното:
Производството пред административния
орган (АО) е започнало по заявление с вх. № 01-395502-02.09.2019 г. (л. 20) от
БАНКА ДСК ЕАД до СГКК - Ловеч с искане за извършване на следните услуги: 1.
Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри за обект поземлен имот 87014.701.2026 гр. Ябланица, п.к.
5750, пл. „Възраждане“ № 2-2а, вид собств. частна, вид територия урбанизирана,
НТП комплексно застрояване, площ 3315 кв.м, стар номер 105, квартал 42, парцел IV.
От страна на СГКК – Ловеч е
издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри № 25-234184-26.09.2019 г. (л. 24), с което
проектът за изменение на КККР, внесен от БАНКА ДСК ЕАД е приет със забележки.
Със заявление с вх. №
01-495498-01.11.2019 г. (л. 18) от БАНКА ДСК ЕАД до СГКК - Ловеч е отправено
искане за извършване на следните услуги: 1. Нанасяне на установени непълноти
или грешки или ФГ в кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) за обект
поземлен имот 87014.701.2026 гр. Ябланица, п.к. 5750, пл. „Възраждане“ № 2-2а,
вид собств. частна, вид територия урбанизирана, НТП комплексно застрояване,
площ 3315 кв.м, стар номер 105, квартал 42, парцел IV.
Изготвен е проект за изменение на
КККР от правоспособен инженер, вписан в регистъра на правоспособните лица по
чл. 12, т. 8 от ЗКИР. Към проекта са приложени писмени материали – обяснителна
записка, скици-проект за промяна на КК и КР, документи, удостоверяващи
правоспособността на лицето, изготвило проекта, договор за отстъпване право на
строеж, геодезическо заснемане.
В обяснителната записка към
геодезическото заснемане е посочено, че сградата - гараж, която е предмет на
отразяването е съществуваща, но я няма нанесена в кадастралния и регулационния
план на гр. Ябланица. Приложен е договор за отстъпване право на строеж върху
държавна земя от 11.11.1996 г. (л. 41 и л. 45).
С писмо с изх. № 24-15965 от 09.07.2020
г. (л. 50-56) Началникът на СГКК - Ловеч е уведомил на основание чл. 26, ал.1
от АПК заинтересованите лица, че стартира производство по изменение на КККР на гр.
Ябланица, обл. Ловеч във връзка с подадено заявление от БАНКА ДСК ЕАД. В него е
посочено, че исканото изменение се изразява в отразяване на сграда и се
извършва въз основа на договор за отстъпено право на строеж от 11.11.1996 г. на
Кмета на Общински съвет Ябланица.
От страна на М.П. е постъпило
възражение с рег. № 02-724/20.07.2020 г. в СГКК – Ловеч (л. 57).
С писмо с изх. №
24-18612-05.08.2020 г. (л. 64) Началникът на СГКК – Ловеч за целите на
административното производство по реда на чл. 54 от ЗКИР, на основание чл. 36,
ал. 6 от АПК е изискал от Кмета на Община Ябланица да удостовери дали е учредено
право на строеж на банката; идентичен ли е парцел IV в кв. 42 в гр. Ябланица с УПИ I в кв. 42 в гр. Ябланица от сега
действащия план и с поземлен имот с идентификатор 87014.701.2026 по одобрената
със Заповед № РД-18-1612/17.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК КККР
на гр. Ябланица; изпълнено ли е условието в т. 2 от договора за отстъпено право
на строеж от 11.11.1996 г.
В отговор с писмо с рег. №
07-16757/10.09.2020 г. в СГКК – Ловеч (л. 65), Кметът на Община Ябланица е
посочил, че е учредено право на ДСК Ябланица да построи гараж в парцел IV в кв. 42 по регулационния план
на гр. Ябланица, както и че УПИ IV в кв. 42 по регулационния план на гр. Ябланица е идентичен с ПИ с
идентификатор 87014.701.2026 по одобрената със Заповед № РД-18-1612/17.09.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК КККР на гр. Ябланица.
Към това
писмо е приложено и Удостоверение, издадено от Главния архитект и Кмета на Община
Ябланица с изх. № 03-1667/20.09.2018 г. (л. 66), с което се удостоверява, че МС-ГАРАЖ,
находящ се в УПИ IV-105, кв.
42, гр. Ябланица, собственост на ДСК – гр. Ябланица съгласно договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.11.1996 г., отговаря на
строителните правила и норми за периода, през който е изграден и е търпима
постройка по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ (обн. ДВ бр. 82 от 2012
г., в сила от 26.11.2012 г.).
С обжалвания в настоящото съдебно
производство административен акт – Заповед №18-8576-11.09.2020 г. (л. 67),
Началникът на СГКК - Ловеч е одобрил изменението в КККР на гр. Ябланица,
одобрена със Заповед № РД-18-1612/17.09.2018 г. на Изпълнителния директор на
АГКК съгласно скица-проект № 15-833184-11.09.2020 г. (л. 68), състоящо се в
нанасяне на съществуваща сграда; нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с
идентификатор 87014.701.2026.6, площ 17 кв. м, предназначение: хангар, депо,
гараж. Като в заповедта е посочено, че заповедта важи и за поземлен имот с
идентификатор 87014.701.2026, площ 3315 кв. м, начин на трайно ползване:
комплексно застрояване, собственост на „СЕДИМЕНТ - ПРИВАТ“ АД и М.В.П..
По делото са приети като
доказателства и скица на поземлен имот № 15-898011-30.09.2020 г. (л. 77-78),
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти (л. 79), Заповед №
РД-18-1612/17.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена
кадастралната карта на гр. Ябланица (л. 80).
За изясняване на делото от
фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения
материал по делото. От него и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че спорният обект с предназначение „хангар, депо гараж“ не е отразен в кадастралния план на гр. Ябланица, като
същият представлява заводски
изработена гаражна клетка, поставена
върху терена без да е трайно прикрепена към него. Вещото лице сочи още, че не
съществуват строителни книжа за процесния обект с предназначение „хангар, депо
гараж“, както и че към момента на „строителството“, по-скоро
на поставянето на гаражната клетка, което не може да се посочи със сигурност
кога е било, но предполага от удостоверението за търпимост, че е в годините
между 1995 и 1998 г., строежът не е бил допустим
по действащите разпоредби. Според вещото лице строежът
не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 2 от ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите
и размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни и поддържани в актуално
състояние.
Процесната заповед, предмет на
обжалване в настоящето съдебно производство е издадена в производство по реда
на чл. 54 от ЗКИР – за допълване или поправяне на непълноти или грешки в КК и
КР. Освен в чл. 54 от ЗКИР, процедурата по изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри е по-подробно уредена в Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда
измененията в КККР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или
грешка да се одобряват със заповед на Началника на СГКК по местонахождение на
имота, а заповедта се придружава от скица-проект.
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган - Началникът на СГКК – Ловеч, на когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР
възлага издаването на заповеди за изменения в КККР при отстраняване на
непълнота или грешка. Началникът на СГКК – Ловеч е и териториално компетентен
орган предвид местонахождението на недвижимия имот – гр. Ябланица, обл. Ловеч.
Следователно при издаване на процесната заповед не е допуснат от страна на
издателя на акта порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание
за отмяната й като незаконосъобразна.
Обжалвания административен акт е
издаден в предвидената от закона писмена форма и отговаря на формалните
изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са правните основания за
издаването му – чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР,
както и фактическите – заявлението на БАНКА ДСК ЕАД, Удостоверението за
приемане на проект за изменение на КККР, издадено от СГКК - Ловеч. Изложеното
налага извод, че издадената заповед е мотивирана. Административният орган се е
позовал на събраните доказателства в хода на административното производство.
Съдът намира, че обжалваната
заповед е постановена в несъответствие с материалния закон и неговата цел,
както и при неспазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР,
непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на КККР на недвижимите имоти. Според ал. 4 на
същия член, измененията в КККР при отстраняване на непълнота или грешка се
одобряват със заповед на Началника на СГКК, като заповедта се придружава от
скица-проект.
Според цитираната в заповедта
норма на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на непълноти или грешки.
Не е спорно по делото, че със
Заповед № РД-18-1612/17.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 80) са
одобрени КККР за землището на гр.
Ябланица, област Ловеч.
Исканото изменение на КККР на гр.
Ябланица се базира на обстоятелството, което не е спорно между страните, че
процесният обект не е бил нанесен при първоначалното одобрение на КККР от
Изпълнителния директор на АГКК. Процесният обект обаче не представлява сграда
по смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР и не е обект на кадастъра, поради което неправилно
е нанесен като такъв обект от административния орган.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР,
кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България,
като съгласно чл. 23 от ЗКИР недвижим имот – обект на кадастъра е поземленият
имот, сградата, включително изградена в груб строеж, както и съоръжение на
техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект, и самостоятелен
обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. В този смисъл
са и разпоредбите на чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 2, т. 4 и чл. 5 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри на МРРБ (Наредбата), които
възпроизвеждат законовите текстове. В чл. 38, ал.4 от Наредбата е предвидено,
че се заснемат всички сгради с изключение на: 1. сгради, които не са изградени
в груб строеж; 2. временни сгради във връзка с извършване на строителство,
както и сградите по § 182 от ПЗРЗИДЗУТ (ДВ, бр.65/2003 г.); 3. паянтови
стопански сгради без масивни основи, паянтови стопански сгради с масивни
основи, които са с височина, по-малка от 2 м. или с площ, по-малка от 3 кв. м. Съобразно
чл. 110, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС), недвижими вещи са: земята,
растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен
начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към
постройката.
От анализа на горепосочените
разпоредби следва, че обект на кадастрално заснемане могат да бъдат само
сгради, които съставляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от ЗС и които са
трайно прикрепени към земята.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 125-127), което е прието по делото, приобщено
е към доказателствения материал и съдът го кредитира като професионално и
обективно изготвено, се установява, че гаражът, предмет на оспорената в
настоящото съдебно производство заповед, представлява заводски изработена
гаражна клетка, която е поставена върху терена без да е трайно прикрепена
към него.
Следователно, процесната сграда
представлява движима вещ, която не е трайно прикрепена към земята. При
положение, че постройката, предмет на оспорената заповед не е недвижим имот, то
тя не представлява обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2
от ЗКИР и не подлежи на заснемане.
Горното, освен нарушение на
материалния закон представлява и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото административният орган не е
изследвал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35
от АПК), а това е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В
хода на развилото се пред него административно производство, Началникът на СГКК
- Ловеч се е задоволил да събере доказателства само досежно построяването на
имота, каквито впрочем не са представени по делото, а не е изследвал един от
задължителните елементи по отношение на обекта, който е заявен за нанасяне в КККР,
а именно – дали същият представлява недвижима вещ - сграда.
Съгласно чл. 170, ал.1 от АПК,
административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е
благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
което те не са сторили в производството пред съда, пропускайки възможността да
представят доказателства за това, че заснетата сграда има статут на недвижим
имот.
Според § 182 от ПЗР на към Закона
за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от
2003 г.), строежите, обектите и съоръженията по чл. 54, 55, чл. 56, ал. 1 и чл.
57, ал. 1 не представляват недвижими имоти по чл. 110 от Закона за
собствеността, не се нанасят в кадастралната карта, не се записват в
кадастралните регистри, а за удостоверяване на правото на собственост или на
други права върху тях не се съставят или издават актове, подлежащи на вписване
в имотния регистър.
Нарушена е и целта на ЗКИР, който
не може да създава или да погасява права, а само отразява съществуващи такива.
За пълнота съдът следва да
посочи, че към настоящия спор са неотносими твърденията на жалбоподателя и
неговия процесуален представител, че сградата, предмет на оспорваната заповед е
нетърпима и незаконно построена. Данните за обектите на кадастъра се документират
в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото
положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат
съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в
тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри). Дали строителството е извършено съобразно изискването
на закона е факт, който е ирелевантен в настоящия случай, тъй като обектите на кадастъра се документират в КККР съобразно съществуващото
положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи
сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно
техните очертания.
В този смисъл, доводите за
евентуално нарушение на разпоредбите на ЗУТ досежно търпимостта и извършването на
строежа са неотносими в настоящето производство по ЗКИР, тъй като
предпоставките и основанията, които следва да бъдат установявани, за да бъде
издадена заповед за изменение на КККР са съвсем различни от тези по
установяване на незаконен строеж, а и са от компетентността на друг
административен орган. В административното производство по изменение на КККР в
хипотезата на непълноти и грешки по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, не се
осъществява контрол за законосъобразността на изпълнени строежи, нито се
установява дали е налице нарушение на правилата и нормативите за разполагане на
сградите на основното застрояване по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ.
Отделно от това следва да се има
предвид, че кадастралната карта няма конститутивно действие, а само констативно
такова – отразява съществуващото фактическо състояние. ЗКИР не поставя изискване
за изследване законността на обекта на кадастъра при нанасяне на същия в КККР,
т. е. не прави разлика между законни и незаконни строежи, а отразява фактическото
им съществуване в КК.
Обсъдените доводи на
жалбоподателя не съставляват и спор за материално право по смисъла на чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР, каквито съждения са наведени от оспорващия.
Гореизложеното не променя крайния
извод на съда за незаконосъобразността на процесната заповед, доколкото в
настоящия случай се касае изначално за липса на сграда – недвижим имот по
смисъла на чл. 23, т. 2 от ЗКИР, вр. чл. 110, ал. 1 от ЗС.
Ето защо, като е допуснал
изменение на КККР чрез нанасяне на недопустим обект в кадастъра, началникът на
СГКК – Ловеч е постановил неправилен и
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен на
основание чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.
От страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение и 312 лева – депозит за вещо
лице.
Видно от приложения на лист 91 от
делото договор за правна защита и съдействие, договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева. В същия липсва посочване на начина на
плащане на тази сума, като не са и представени доказателства в тази насока, с
оглед на което съдът е възпрепятстван да установи дали и как претендираното
адвокатско възнаграждение е заплатено. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай, договорът за правна
защита и съдействие не е оформен по нито един от тези два начина, а липсват и
доказателства за начина на плащане на адвокатския хонорар, поради което съдът
счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на претендираните
разноски за вещо лице, съдът счита, че сумата от 312 лв. следва да бъде
присъдена на жалбоподателя, доколкото видно от платежните документи на л. 114 и
л. 134, възнаграждението за вещото лице по допуснатата СТЕ е заплатено страна
на оспорващия.
По делото е внесена и държавна
такса в размер на 10 лева, видно от платежния документ на лист 8 от делото, но
доколкото същата не е предявена от жалбоподателя и неговия процесуален
представител, то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от
страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на
повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за
разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а
въпрос, по който се произнася, само, след като бъде надлежно сезиран.
С оглед гореизложеното и предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в чиято структура е ответникът –
издател на отменения в настоящото съдебно производство акт да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 312 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 18-8576/11.09.2020 г. на Началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър - Ловеч, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ябланица, област Ловеч.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия,
картография и кадастър – гр. София да заплати на М.В.П. с адрес ***, сумата от 312
(триста и дванадесет) лева разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.П. с
адрес ***, чрез адв. А.А. – Ловешка адвокатска колегия, със съдебен адрес и
адрес за връчване на книжа и призовки
гр. Тетевен, ул. „Христо Ботев“ № 7 за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Ловеч пред
Върховния административен съд.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: