Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 23.05.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести административен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
при секретаря Татяна
Тотева, като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.д. №142/2019г. по
описа на АдмС – Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Административното
дело е образувано по жалба с вх.№ 1088/22.03.2019 г. подадена от С.Р.Л. с адрес ***, срещу Решение №РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на
Директор на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Ловеч, с което е постановен отказ да се
предостави услугата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от Закон за насърчаване на заетостта
за включване на жалбоподателката в проект BGO5M90PO01-1.024.0001
„Родители в заетост“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ по
заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 г.
Иска
се обявяване нищожността на постановения отказ, поради противоречие със съдебно
решение №15895/19.12.2018 г. по адм.д. №8165/2018 г. по описа на ВАС, и
алтернативно отмяна на административния акт като незаконосъобразен.
В съдебно заседание и в
представена писмена защита оспорващата страна поддържа жалбата на заявените в
нея основания и моли да се обяви нищожността или да се отмени оспорения отказ.
Ответникът, чрез
процесуален представител, в съдебно заседание и в представени писмени бележки
по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на жалбата, като
излага съответните доводи в подкрепа на тезата си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление от родители
по Проект „Родители в заетост“ с рег.№ РЗР-04-06-492 от 10.10.2017г. до
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч жалбоподателката е заявила
желание да сключи споразумение с избрано от родителите безработно/неактивно
лице за полагане на грижи за детето им С.Н.П.. Към заявлението си Л. е
приложила доказателства за вписаните обстоятелства – удостоверения за раждане
на трите й деца, копие от адвокатска карта и БУЛСТАТ карта като самонаето/самоосигуряващо
се лице, и копие от платежни нареждания за внесени осигурителни вноски.
С Уведомително писмо рег.№ РЗР-04-06-492#2 от 15.12.2017г. на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) гр. Ловеч е постановен отказ по
подаденото заявление.
С
Решение № 15895/19.12.2018 г. на ВАС на РБ по адм.д.№8165/2018 г. по описа на
същия съд, постановеният отказ е отменен като незаконосъобразен, и преписката е
върната на административния орган за произнасяне по подаденото заявление, с
дадени указания при новото произнасяне да се спазят задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
В
мотивите на съдебното решение на ВАС е направен анализ на приложимите правни
норми, и е посочени изрично, че С.Л. „безспорно
е допустима за участие в проекта като самонаето /самоосигуряващо се лице, и
като самотен родител се ползва с преференциално право при разглеждане на
заявлението й“.
Съдът,
след като се запозна с представената от административния орган преписка по
издаване на оспореното решение, счита, че същото противоречи от една страна на
постановеното решение на ВАС, от друга страна противоречи и на приложимите
норми.
На
първо място в утвърденото от изпълнителния директор на Агенция по заетостта
Ръководство за работа с конкретния бенефициент, няма изрична разпоредба, която
да сочи като задължително условие за предоставяне на помощта кандидатстващият,
който е самонаето/ самоосигуряващо се лице, да отсъства от работа за отглеждане на дете от 0 до 5 години и да попада в
хипотезите на чл. 50, ал.1, ал.5 и ал.7, чл. 53 и чл.53а от КСО.
В т.6.1 от Ръководството са посочени
допустимите за участие лица в две отделни групи. На второ място, като отделно
обособена група, са посочени самонаети/самоосигуряващи се лица.
В т.7.1 от Ръководството е посочен редът за
разглеждане на заявления, подадени от родители на деца от 0 до 5 г. възраст. Самотните
родители са посочени като отделна група. И изрично е посочено, че за целите на
правилата самонаетите/самоосигуряващи се лица са „предприятие“, като препращат
към Методиката за оценка при проверка на допустимостта на кандидата.
Методиката за оценка за съответствието
на минимална помощ /лист 209 и сл./ е утвърдена от Изпълнителен директор на
Агенция по заетостта В т.7.2, в пет подточки от Методиката са посочени
изключенията от обхвата на минималната помощ. Нито едно от изключенията не е
свързано с изискване кандидатът /в случая един от двамата родители/ да отсъства
от работа за отглеждане на дете до 5 г. към момента на подаване на заявлението
или извършване на проверката /лист 213 гръб/.
Никъде в Ръководството и в Методиката
не е посочено като условие за допускане, кандидатът самонаето/самоосигуряващо
се лице да отсъства от работа за отглеждане на детето от 0 до 5 г. възраст, или
да попада в хипотезите на чл. 50, ал. 1, ал. 5 и ал. 7, чл. 53 и чл. 53а от КСО.
В постановения с обжалваното решение отказ
няма посочени никакви конкретни правни основания, освен т.7.1 от Ръководството,
която не съдържа изрично условие самонаетото лице да попада в хипотезите на чл.
50, ал. 1, ал. 5 и ал. 7, чл. 53 и чл. 53а от КСО.
В образеца на заявлението, попълнен от
жалбоподателката, няма изискване да се декларира отсъствие от работа за
отглеждане на дете от 0 до 5 г. възраст, нито че същата, като самонаето лице,
попада в някоя от хипотезите на чл. 50, ал. 1, ал. 5 и ал. 7, чл. 53 и чл. 53а
от КСО.
Тези изисквания се релевират само в
кореспонденцията между служители на Агенция по заетостта, но не и в приложимите
нормативни актове и утвърдените по реда на чл. 26, ал.1 от ЗУСЕСИФ документи, определящи
условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти.
Видно от съдържанието на отмененото с
решението на ВАС предходно Уведомително писмо по същото заявление, основанието
за отказ е това, че жалбоподателката не отсъства от работа за отглеждане на
детето от 0 до 5 г. възраст.
Съдебното решение изрично сочи в
мотивите, които са задължителни за административния орган, че постановеният на
това основание отказ е незаконосъобразен, тъй като Л. „безспорно е допустима за участие в проекта
като самонаето /самоосигуряващо се лице, и като самотен родител се ползва с
преференциално право при разглеждане на заявлението й“.
С издадения след връщането на
преписката нов административен акт, отново е постановен отказ да се допусне до
участие в проекта, и то на същото основание: заявителката не отсъства от работа
за отглеждане на детето от 0 до 5 г. възраст.
Административният орган не е съобразил
при издаването на новия административен акт задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Видно от съдържанието на двата
постановени административни акта, и в двата случая по същото заявление са
постановени откази, при една и съща фактическа обстановка /заявителката е
самотен родител поради развод/ и при едни и същи мотиви – прието е, че заявителката
не е допустима за участие, тъй като не отсъства от работа за отглеждане на
детето от 0 до 5 г. възраст, след като ВАС се е произнесъл в слязло в сила
решение, че Л. е допустима за участие в проекта и то при преференциално
разглеждане на заявлението като самотен родител.
Според
чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, и всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви.
Налице е повторно издаден административен акт, който
не е съобразен с изложените в Решение № 15895/19.12.2018 г. по дело № 8165/2018
г. по описа на ВАС указания, които са задължителни за административния орган.
При това положение, с оглед нищожността на оспореното
решение, изследването на въпроса за съответствието му с останалите изисквания
за законосъобразност на административния акт по смисъла на чл. 146 от АПК се явява безпредметно.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на ответната страна е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноски, при съобразяване с изрично направеното възражение от процесуалния
представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на жалбоподателя.
По делото се констатират направени разноски от
жалбоподателя от общо 840 лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса за образуваното
съдебно производство, както и 830 лева заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие /лист 302/.
С оглед на направеното изрично възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, действителната правна и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият
състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателката е прекомерно и същото следва да се редуцира до минималния
размер, определен по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, или до 500, 00 /петстотин/ лева.
За разноските в размер на 510 лв. /петстотин и десет
лв./ следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което
функционално и организационно принадлежи органът, издал оспорения акт, Агенция
по заетостта.
Воден от горното и на основание чл. 173, ал .1 във вр.
с чл. 177, ал. 2, и чл. 174 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение
№РЗР-04-06-492#21/28.02.2019 г. на Директор на Дирекция „Бюро по труда“
гр.Ловеч, с което е постановен отказ да се предостави услугата по чл. 17, ал.
1, т. 7 от Закон за насърчаване на заетостта за включване на С.Р.Л. *** в
проект BGO5M90PO01-1.024.0001 „Родители в заетост“ на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ по заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 г.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган за
постановяване на решение по заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 г., при
спазване на изложените в мотивите на Решение № 15895/19.12.2018 г. по адм. дело
№ 8165/2018 г. по описа на ВАС и в мотивите на настоящото решение, указания по
тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни.
ОПРЕДЕЛЯ срок от 7 дни за изпълнение на съдебното
решение, считано от датата на влизането му в сила.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София 1000, бул. „Дондуков“
№3, да заплати на С.Р.Л., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от общо 510 /петстотин и десет лв./ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: