Р Е Ш Е Н И Е
№ 3033/10.7.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15165 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 45 от
ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца В.Г.В. ЕГН **********
, с адрес: *** 27 срещу ответника Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
нанесен му от ответника побой на 01.10.2017 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: твърди, че на 01.10.2017 год., около 17:30 часа се
срещнал с Д.П.Е., брат на жена му, в двора на къщата, в която живеят и делят
едно домакинство. Тъй като Д.П.Е. никога не е плащал сметките си за използваната от него вода, искал да го уведоми, че е
намерил начин да разделят водомера, както са разделили и ползването на къщата ,
така, че всеки да може да плаща вода, която сам е изразходвал. В момента, в който подел разговора , ответникът Д.П.Е. му отправил своеобразна
заплаха с думите: „ела да видиш ей сега
как ще говорим" като посегнал да го удари, но не успял, след което влязъл
в къщата и се появил повторно с нож в ръката. При така
създалата се обстановка и реалната опасност за здравето и живота му, ищецът се
опитал да го
успокои, като му казал, че не иска да се карат, а да разрешат въпроса спокойно. Ситуацията ескалирала в
момента, в който
ответникът Д.П.Е. се засилил срещу ищеца и замахнал с ножа към
него. Ищецът успял да го хване за ръката, вследствие на което
Д.П.Е. го захапал два пъти по лявата ръка. Последвал силен удар с юмрук
в лицето на ищеца, при което той се
озовал на земята, но ответникът не спрял да го удря и да го рита в слабините и
краката и да крещи обидни думи и заплахи: „аз ще те оправя теб един път
завинаги", „ще ти затворя устата" и други подобни заплашителни
изрази. След като бил подаден сигнал в полицията, на мястото дошли полицаи, пред които Д.П.Е.
заявил, че ще го убие, което счита за реална заплаха за живота си и още повече
предвид неговите предходни действия.
Излага
се, че след
инцидента ищецът подал тъжба до ВРС, по
която е
образувано ЧНД № 4774/17 год. по описа на 27 с-в по описа на ВРС, като съдът, с оглед описаната фактическа обстановка е преценил, че се касае за
престъпление от общ характер, поради което е прекратил делото и го изпратил на
ВРП. След извършените досъдебни действия ВРП преценила, че не се
касае за престъпление от общ характер, а за престъпление , което се преследва по тъжба на
пострадалия и с постановление от 16.04.19 год. за
спиране на наказателно производство, е спрано наказателното производство и е даден 6 месечен срок за
завеждане на делото по частен път.
Сочи
се, че междувременно
и ответникът е подал тъжба до ВРС , по която тъжба е образувано НЧХД № 4639/17
год. 29 с-в на ВРС, като с присъда № 255/04.10.2018 г. по НЧХД № 4639/2017 на 29 с-в по описа на
Варненски районен съд ищецът е бил признат за виновен за това, че е причинил на
Д.П.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата, разкъсно -
контузна рана и кръвонасядания по главата, травматичен оток и кръвонасядане по
в областта на долната челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток по десния
лакът, кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане по гръдния кош и
травматичен оток по дясното ходило , обусловили временно разтройство на
здравето, неопасно за живота, като пострадалият Д.П.Е. му отвърнал веднага със
също такава лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулване по
вътрешната лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и
втори долен десен зъби, разкъсно - контузии рани и кръвонасядане по лявата
предмишница и дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и
кръвонасядания по дясното коляно, обусловили временно разтройство на здравето,
неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 130, ал. 3 от НК и
двамата са освободени от наказание.
В депозираната
по делото уточнителна молба , ищецът излага, че побоят над него е нанесен в
къщата , в която живее в гр. А., ул. „О. Г.“ №*/*, като настъпилите неимуществени вреди , настъпили
вследствие на нанесеният му побой са: кръвонасядания и ожулване по вътрешната
лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен
десен зъби, разкъсно - контузии рани и кръвонасядане по лявата предмишница и
дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по
дясното коляно, обусловили временно разтройство на здравето, неопасно за
живота.
Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за уважаване на предявената искова
претенция, както и за присъждане на сторените в производството по делото разноски.
Ответникът Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба, в който се излага , че исковата
претенция е допустима, но същата по съществото си е неоснователна.
Не се оспорва обстоятелството, че
страните в производството съжителстват в една и съща къща с административен
адрес: гр. А., ул. „О. Г.“
№*/*, като ответникът е брат на съпругата на ищеца.
Не се оспорва обстоятелството, че
ищецът и ответникът са
влезли в пререкание и физическа саморазправа на 01.10.2017 г. в двора на
горепосочената къща, като възникналият спор е бил касателно общ водомер и
заплащането на сметките за вода.
Излага се, че вследствие на подадена тъжба пред Районен съд - Варна и възникналия
инцидент е образувано НЧХД № 4639/2017 г. по описа на ВРС, XXIX състав, по
което е постановена Присъда № 255/04.10.2018 г. Със същата и двете страни в
производството са признати за виновни, като разглеждащия състав е приел, че в
конкретния случай следва да се приложи института на реторсията посочен в чл. 130, ал. 3 от НК, като е освободил и
двамата от наказание. Наказателния съд се е произнесъл и по граждански
иск на ответника, като е осъдил ищеца да му заплати сумата от 200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , изразяващи се в болки и
страдания в следствие на травматичните увреждания от побоя на 01.10.2017 г.
Твърди се, че изложената от ищеца
фактическа обстановка в исковата молба не кореспондира на действително
случилото се, което се установява от Постановление № 3651/2018 г. на Районна прокуратура - Варна, Присъда №
255/04.10.2018 г., постановена по НЧХД № 4639/2017
по описа на ВРС, XXIX състав. Твърди се, че в действителност
самият ищец е потърсил пръв физическа саморазправа с ответника, който пък от
своя страна е бил поставен в ситуация да се отбранява. Така ,
както е изложено в исковата молба, става
ясно, че само и единствено ищецът е понесъл травматични увреждания, вследствие,
на които е страдал и физически и психически. Акцентира се на обстоятелството, че пръв и единствен
ответникът е потърсил съдействие от органите на реда, защото се е чувствал застрашен от
ищеца. Посочено е, че господин Д.Е. е заплашвал ищеца с
„нож", който е размахвал и се е заканвал да използва. Такъв
„нож" не е установен в нито един момент в предходните производства, като се сочи ,че това твърдение съставлява откровена лъжа.
Излага се, че веднага след процесния инцидент в дома на двамата спорещи, ответникът е
потърсил медицинска помощ в МЦ - гр. Асаково от където са го
изпратили в спешното отделение на МБАЛ „СВЕТА АННА - ВАРНА" АД, където е
бил обстойно прегледан и са му направени множество изследвания и манипулации.
На следващия ден е потърсил съдебен лекар, който е освидетелствал травматичните
наранявания, а именно: „В дясната слепоочна - теменна област на главата се
установява рана с неравни, кръвонаседнали ръбове, с ход отгоре надолу и дължина
около 4 см. Около описаната рана се установява синкаво -
мораво кръвонасядане и оток с диаметър около 7-8 см. В
лявата теменна област на главата се установява кръгловато, синкаво - мораво
кръвонасядане с диаметър около 4 см. В областта на
ръба на долната челюст в дясно се установява оток и бледо синкаво кръвонасядане
с диаметър около 3 см. По страничната повърхност на гръдния
кош в ляво, на ниво 7-8 ребра, се установява кръгловато, синкаво - мораво
кръвонасядане с диаметър около 5 см. По задната
повърхност на гръдния кош в ляво, на ниво 5-6 ребра, сеустановява издължено,
косо разположено, синкаво - мораво кръвонасядане с размери около 7/3 см.
По задната повърхност на дясната лакътна става се установява
дълбоко ожулване с неправилна форма и размери около 6/5 см. Подлежащо се установява оток с диаметър около 6 см. По гърба
на дясното ходило, в основата на 1, 2 и 3 предноходилни кости, се установява
бледовато, синкаво - мораво кръвонасядане с подлежащ оток с диаметър около 5-6
см." Тези множество наранявания и отоци по цялото тяло
на ответника е заключено, че са резултат на удари и тангенциално действие с или
върху твърди, тъпи предмети.
Твърди се, че наказателният състав е приел, че
получените травматични увреждания и от двамата са напълно идентични и са
получени вследствие на инцидента. Излага
се, че в процесния случай се касае за ситуация, в
която докато ответникът се защитава от ищеца, е отвърнал веднага на същия със
същата такава лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание. Твърди се, че наказателният съд е приел, с влязла в законна сила присъда, че сбиването е инициирано
от ищеца В.В.. Излага се, че след като
този факт е безспорно установен във фазата на досъдебното, а след това и във
фазата на съдебното разследване, следва , че понесените от ищеца неимуществени
вреди - болки и страдания , са съпричинени от самия ищец.
Счита се, че начинът и качеството на живот на ищеца след процесната дата и получените травми не е променян в нито един
аспект, като по никакъв
начин не се е променяла нито личната, нито професионалната сфера на същия и
понесените болки и страдания са незначителни.
Предвид гореизложеното, се моли да се
отхвърли изцяло предявения от ищеца иска , като неоснователен и недоказан, както и да се присъдят сторените в производството по
делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С оглед липсата на
спор между страните , съдебният състав е приел за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, както
следва:
-
че страните в производството съжителстват в една и съща къща с
административен адрес: гр. А., ул. „О. Г.“ №*/*, като ответникът е брат на
съпругата на ищеца.
- че страните в производството са
влезли в пререкание и физическа саморазправа на 01.10.2017 г. в двора на
горепосочената къща, като възникналият спор е бил касателно общ водомер и
заплащането на сметките за вода.
- че вследствие на подадена тъжба
пред Районен съд - Варна и възникналия инцидент е образувано НЧХД № 4639/2017
г. по описа на ВРС, XXIX състав, по което е постановена Присъда №
255/04.10.2018 г. , по силата на която и двете страни в производството са
признати за виновни, като разглеждащия състав е приел, че в конкретния случай
следва да се приложи института на реторсията посочен в чл. 130, ал. 3 от НК,
като е освободил и двамата от наказание, на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Не е спорно между страните, а и
видно от приобщения по делото доказателствен материал , с Присъда №
255/04.10.2018г. , постановена по НЧХД №
4639 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр.Варна, е признат подсъдимия В.Г.В.
за виновен в това, че: на 01.10.2017г., в гр.Аксаково, обл.Варна, е причинил на
Д.П.Е. лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата,
разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по главата, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на долната челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток
по десния лакът, кръвонасядания по гръдния кош, кръвонасядане и травматичен
оток по дясното ходило обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота като пострадалият Д.П.Е. е отвърнал веднага на дееца със също такава
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и ожулване повътрешната
лигавична повърхност на устните, разклащане на първи долен ляв и втори долен
десен зъби, разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по лявата предмишница и
дясната длан, ожулвания по десния лакът, лявото коляно и кръвонасядания по
дясното коляно, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130
ал.3 от НК е освободил и двамата от наказание. Подсъдимият В.Г.В. е осъден да
заплати 200.00 лева на Д.П. Еневнеимуществени вреди,
резултат от деянието по чл. 130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата
на инкриминираното деяние – 01.10.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск от Д.П.Е. срещу подсъдимия В.Г.В.
за сумата над 200.00 лева до 5 000 лева,
като недоказан.
Видно от
представеното по делото Медицинско удостоверение № 979/2017г., издадено от МБАЛ
„Света Анна-Варна"- АД, по предварителни данни на 01.10.2017год. към
17.30часа в гр. Аксаково братът на съпругата на прегледаното лице В.Г.В.
нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, с ритник в областта на слабините и
долните крайници, ухапан в областта на лявата предмишница и дясната длан,
съборен на земята. След извършения преглед се заключава, че се касае за
кръвонасядания и ожулване /ерозия/ по вътрешната лигавична повърхност на
устните, разклащане /луксация/ на първи долен ляв и втори долен десен зъби,
разкъсно-котузни рани и кръвонасядане по лявата предмишница и дясната длан,
ожулвания по десния лакът, лявото коляно, кръвонасядане по дясното коляно.
Посочва се, че описаните травматични увреждания са резултати на удари,
тангенциално действие и притискане с или върху твърди, тъпи предмети вкл.
такива с подчертани ръбове и биха могли да се получат по указаните време и
начин. Травматичните увреждания в областта на лявата предмишница и дясната длан
добре отговарят да са получени от ухапване от човек. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
С Постановление за спиране на наказателно производство от 16.04.2019г.
на РП – Варна, е спряно
наказателното производство по ДП № 142/2018 г. по описа на РУ - Аксаково, за
срок от 6 месеца след влизане на постановлението в сила. В мотивите се посочва,
че за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК съгласно разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от НК наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до
съответния първоинстанционен съд. В досъдебно производство не са налице
доказателства за извършено престъпление от общ характер, поради което
производството следва да бъде прекратено. Преди това съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК производството се спира, като на пострадалия се
изпраща уведомление за това, с разясняване на правата му по чл. 80 НПК да
подаде тъжба до съда по реда на чл. 81 от НПК.
Представено е уведомление по чл.50 от НПК ,
адресирано от Районна прокуратура-Варна до ищеца , с което същият се уведомява ,
че в хода на досъдебно производство №142/2018 г. по описа на РУ-Аксаково,
образувано за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, се установява, че се касае за деяние по чл. 130
ал. 1 от НК, т.е престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия на
основание чл.161 ал. 1 от НК. Не са налице основанията по чл.49 от НПК. Посочва
се, че на основание чл. 81, ал. 3 от НПК
, ищецът разполага с шестмесечен срок от получаване на постановление на ВРП за
спиране на наказателното производство, за да подадете тъжба до Районен съд -
Варна при условията на чл. 81 от НПК.
Представен е лист
за преглед на ответника в консултативно - диагностичния МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД от 01.10.2017 г., ведно с искане за рентгеново изследване .
Видно от Медицинско удостоверение № 981/2017 г. издадено от МБАЛ“Света Анна –
Варна“ АД от 02.10.2017 г., по предварителни данни на ответника Д.П.Е., на
01.10.2017г. към 17,00 часа съпругът на сестра му му нанесъл удари с юмруци и
ритнии, съборен е на земята. След извършения преглед на ответника Д.П.Е. се заключава, че се касае за контузия на
главата, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания по главата, травматичен оток и
кръвонасядане в областта на долната
челюст, дълбоко ожулване и травматичен оток по десния лакът , кръвонасядания по
гръдния кош, кръвонасядане и травматичен оток по дясното ходило. Посочва се, че
описаните травматични увреждания са резултат на удари и тангенциално действие с
или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и
начин и в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Видно от
приобщеното по делото заключение на вещото лице Д.А.Д. по приетата
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно , обосновано и компетентно изготвено , от представената по делото медицинска
документация се установява, че на 01.10.2017год. В.Г.В. е получил изкълчване на
първи долен ляв и втори долен десен зъби, кръвонасядане и ожулване по
лигавицата на двете устни, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лявата
предмишница, ожулвания в областта на дясната лакътна става, лявата колянна
става, кръвонасядане в областта на дясната колянна става. Вещото лице посочва, че първи долен ляв и
втори долен десен зъби са патологично подвижни в предно-задно направление ,
т.е. има разклащане /луксация/ на първи долен ляв и втори долен десен зъби.
Първи и втори горни десни и първи и втори горни леви зъби, срещулежащи на
описаните травмирани зъби по долната челюст, липсват на анатомичните си места,
венецът в областта на алвеоларните гнезда е розов и загладен. По предната
повърхност на лявата предмишница, в горна трета, се установяват две дъговидни,
прекъснати рани с неравни ръбове, с дъги отворени една срещу друга, с размери
около 5/4см. Около описаните рани се установява кръгловато, синкаво-мораво
кръвонасядане с диаметър около 12см. По задната повърхност на десния лакът се
установява червеникаво-кафеникаво ожулване с неправилна форма и размери около
5/4см. По дланната повърхност на дясната длан, в областта на първа предкиткова
кост, се установяват две прекъснати рани, отстоящи една от друга на около 4см.,
с неправилна дъговидна форма и размери около 3/0,5см., всяка. По предната повърхност
на лявото коляно се установява червеникаво-кафеникаво ожулване с неправилна
форма и размери около 7/4см. По предната повърхност на дясната колянна става се
установява мораво-червеникаво кръвонасядане с неправилна форма и размери около
5/4см. Описаните травматични увреждания в областта на лявата предмишница и
дясната длан са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена
повърхност, отговарят добре да са получени при ухапване в указаното време. В
своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети. Посочва се, че всички описани травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и
отзвучават в рамките на 2-3 седмици.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е
необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени
вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Твърдяното
от ищеца виновно и противоправно поведение на ответника на процесната дата се
установява несъмнено от приобщеното НЧХД № 4639/2017 г. по описа на ВРС, XXIX
състав, по което е постановена Присъда № 255/04.10.2018 г. , по силата на която
и двете страни в производството са признати за виновни, като разглеждащия
състав е приел, че в конкретния случай следва да се приложи института на
реторсията посочен в чл. 130, ал. 3 от НК, като е освободил и двамата от
наказание, което обвързва гражданския съд на осн. чл.300 ГПК по въпросите за
деянието , в т.ч. съставомерните му признаци от обективна страна, вината и
противоправността, като данните кореспондират и с ангажираните по делото
доказателства. Ето защо съдът приема горните съставомерни по чл.45 ЗЗД
обстоятелства за изяснени.
Предмет
на установяване по настоящото гражданско дело са въпросите за вредите по вид и
обем, причинната връзка и размера на обезщетението, по които въпроси съдът
намира следното:
Въз
основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено , съдебният състав намира за установени преживените от ищеца
физически увреждания, които са пряка причинна връзка от престъплението на
ответника, а именно: от заключението е
видно, че ищецът В.Г.В. е получил разклащане /луксация/ на първи долен ляв и
втори долен десен зъби, кръвонасядане и ожулване по лигавицата на двете устни,
разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по лявата предмишница, ожулвания в
областта на дясната лакътна става, лявата колянна става, кръвонасядане в
областта на дясната колянна става. Всички описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават в
рамките на 2-3 седмици. Вследствие на изложеното съдебният състав намира за
установено, че ищецът е получил претендираните
в исковата молба травматични увреждания.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да
бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, и пр. Нормата на
чл. 52 ЗЗД предполага обезвреда на всички телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях болки, страдания, шок,
стрес, дискомфорт и други негативни емоционални усещания. Въведеният от
закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно
съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, вида, обема и характера на
вредите, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване или настъпилото
такова, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за
преодоляване на последиците и други (В този смисъл ППВС № 4/1968 и трайната съдебна практика).
Съобразявайки
тежестта на настъпилите телесни увреждания на ищците, приетата по делото
медицинска документация , както и заключението на вещото лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза, вида на травматични увреждания , още повече
наличието на изкълчване на първи долен ляв и втори долен десен зъби , т.е.
разклащане /луксация/ на първи долен ляв и втори долен десен зъби , като първи долен ляв и втори долен
десен зъби са патологично подвижни в предно-задно направление и четири разкъсно-контузни рани с дължина
около 4-5 см , обстоятелството , че
травматични увреждания от този вид и оплакванията им отзвучават в
рамките на 2-3 седмици, както и обстоятелството, че на процесната дата както не
само ответникът , но и ищецът са влезли в пререкание и физическа саморазправа
на 01.10.2017 г., настоящият съдебен състав намира, че сумата от
800,00 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца неимуществени вреди под
формата на физически болки и страдания, заявени с исковата молба.
С
оглед изложеното , предявената искова претенция следва да бъде уважена за
сумата от 800,00 лв. и отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски , съразмерно с
уважената част от иска, съгласно представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , представен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед изложеното ответникът следва да заплати сумата в размер на 232,80 лв., за извършени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
От
своя страна , предвид направеното искане,
ответникът има право на разноски , съгласно представения по делото списък
с разноски по чл.80 от ГПК , представен делото и доказателствата за реализирани
разходи, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Вследствие на изложеното съдът
намира,че на ответника следва да бъдат присъдени направените в настоящото исково производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 240,00
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.В. ЕГН ********** , с адрес: ***
27 сумата в
размер на 800,00 лв.,
представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на нанесен му от ответника побой на 01.10.2017 г. , на основание чл.45 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.В. ЕГН ********** , с адрес: ***
27 сумата от 232,80 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.В. ЕГН **********, с адрес: *** 27 ДА ЗАПЛАТИ
на Д.П.Е. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 240,00 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: