О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№570 19.03.2021 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 170 по описа за 2021 година, в
срока за постановяването на съдебно решение, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на „Тома
Тодоров и синове“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Лазур бл.79, вх.2, ет.5,
ап.28, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“, за присъждане
на обезщетение на имуществени вреди в размер на 350 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за защита по НАХД № 264/2019г. на Районен съд - Бургас и КНАХД №
1499/2019г. на Административен съд - Бургас, ведно със законната лихва, считано
от 30.09.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че за обжалване на
наказателно постановление (НП) № 02-0002176/10.12.2018г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, ищецът е ангажирал адвокат А.Г. ***, която го
е защищавала пред съда. За това й е заплатил възнаграждение от 300 лева за
първата инстанция и 200 лева – за втората. С окончателния съдебен акт по КНАХД
№ 1499/2019г., наложената санкция по НП е била намалена от 5000 на 1500 лева. Поради
това, в съответствие с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№
2/2016г., ищецът счита, че за него е възникнало правото да претендира
обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на изменената
имуществена санкция. В съдебно заседание чрез представляващия го по пълномощие
адвокат А.Г., поддържа исковата претенция и ангажира писмени доказателства. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция на
труда“, чрез процесуален представител – юрисконсулт Вероника И.-Н., в отговора
на исковата молба и в хода на съдебното заседание, оспорва иска. Счита го за
недопустим, защото не е налице отмяна на НП, а единствено има изменение на
наложената санкция. На това основание иска както прекратяване на производството
по делото, така и отхвърляне на иска като неоснователен. Оспорва и
претендираните лихви, защото в диспозитива на решението по КНАХД № 1499/2019г.
липсва осъдителен диспозитив, т.е. не е налице просрочие, а и ищецът не е
претендирал такива преди предявяването на иска. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на иска, защото НП не е отменено, а само е
изменена имуществената санкция. Приложение намират Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които не
предвиждат при намаляване на наказанието разноски да се присъждат
пропорционално на обвиненото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
Видно от служебно изисканото НАХД № 264/2019г. на
Районен съд - Бургас, с НП № 02-0002176/10.12.2018г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, на „Тома Тодоров и синове“ООД, за
нарушение на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда КТ), вр. чл.10 и чл.204, ал.1 и
2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (Наредба № 7 от 23.09.1999г.), е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 лева, на основание чл.413, ал.2 от КТ.
Това НП е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който
с решение № 619/21.05.2019г., по НАХД № 264/2019г. го е отменил. Решението на
районния съд е било обжалвано от Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас пред Административен
съд - Бургас, който решение № 1555/30.09.2019г., по КНАХД № 1499/2019г. го е отменил
и вместо него е постановил изменение на НП № 02-0002176/10.12.2018г., като е
намалил размера на наложеното наказание от 5000 на 1500 лева.
На л.49 от НАХД № 264/2019г. е приложен в оригинал
бланков договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно сер.В № **********
от 20.02.2019г., с които управителят на „Тома Тодоров и синове“ООД е
упълномощил адвокат А.Г. за защитата по НАХД № 264/2019г., като е договорено
възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано като платено изцяло в
брой. От протокола за проведените три открити съдебни заседания по НАХД №
264/2019г. се установява, че ищецът действително е бил защитаван от адв.Г.. Тя
е изготвила и жалбата срещу НП като пълномощник. Представлявала е дружеството в
хода на касационното оспорване, като е пледирала в проведеното открито съдебно
заседание на 12.09.2019г. На л.15 от КНАХД № 1499/2019г. е приложен в
оригинал втори бланков договор за правна защита и съдействие, ведно с
пълномощно сер.В № ********** от 10.09.2019г., с възнаграждение в размер на 200
лева, също платено изцяло в брой.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да възникне законовата отговорност следва да са
налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или
бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт
или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица,
се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси се прилага
ЗОДОВ. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда изискване за допустимост на
осъдителния иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – административният акт, от който се
претендират вредите, да е отменен като незаконосъобразен по административен или
съдебен ред преди предявяването на иска.
В случаи като процесния, вредите от незаконосъобразно
НП могат да се претендират по чл.203 и сл. от АПК след надлежната му отмяна.
Тази отмяна е процесуална предпоставка за допустимост на иска за вреди. Това е
становището и на ВАС, залегнало в цитираното от ищеца тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г., според което само при отмяна на
незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. ВАС не е допуснал в това тълкувателно решение, същото
да се отнася и за изменените НП при намален размер на санкцията, което е
логично с оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, приложима на основание
чл.84 от ЗАНН.
Съобразно чл.59, ал.1 от ЗАНН в приложимата редакция,
наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред
районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Районният
съд се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното
постановление – чл.63, ал.1 от ЗАНН в приложимата редакция. Решението му
подлежи на касационно обжалване пред административния съд. В случая при
съдебната проверка не е установена незаконосъобразност на НП – чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.222, ал.1 от АПК. Не е установена липса на нарушение.
Видно от установеното по делото, НП №
02-0002176/10.12.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, е
изменено, като е намален размерът на наложената имуществена санкция на 1500 лева.
Макар и да е определено по-леко по размер наказание, е налице наложена санкция
за извършеното нарушение на КТ.
Изменението на размера на наказанието не се приравнява
на липса на съставомерност на нарушението, описано в НП. Наказателното
постановление не е отменено като незаконосъобразно при условията на чл.63, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.222, ал.1 от АПК. Обстоятелството, че соченият от ищеца като
незаконосъобразен административен акт не е отменен по съответния ред, влече
извод за недопустимост на иска за обезщетение за вреди, който се претендира да
са настъпили от този акт, предвид разпоредбата на чл.204 от АПК. След като не е
налице предварително отменен административен акт, липсва процесуална
предпоставка за допустимост на иска.
Според преобладаващата практика на ВАС, залегнала в решение
№ 12139/30.09.2020г. по адм.д.№ 13850/2019г.; определение № 2938/25.02.2020г.
по адм.д.№ 13501/2019г.; решение № 3756/14.03.2019г. по адм.д.№
15153/2018г. и мн. др., случаят, при който административният акт е бил изменен,
не се обхваща от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният акт се изменя в части, които не се отнасят до същността на
направеното от органа волеизявление, което лишава от основание претенцията за
обезщетяване на вреди от изменен административен акт.
Претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователна с оглед приложението на чл.10, ал.2 и 3 от специалния закон
– ЗОДОВ и не следва да бъде уважена.
Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК, вр. чл.253 и чл.130 от ГПК,
както и на основание чл.204, ал.1 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 16.03.2021г., с което е
приключено събирането на доказателства и е даден ход по същество.
ВРЪЩА исковата
молба на „Тома Тодоров и синове“ООД, ЕИК-*********, гр.Бургас, ж.к.Лазур бл.79,
вх.2, ет.5, ап.28, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“, за
присъждане на обезщетение на имуществени вреди в размер на 350 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 264/2019г. на Районен съд -
Бургас и КНАХД № 1499/2019г. на Административен съд - Бургас, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2019г. до окончателното плащане.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 170/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: